Поне веднъж месечно американците разширяват списъка си със санкции срещу Русия. Или по-скоро не разширяват, а „уточняват“ Smile.

Миналият месец най-пострадала от всички санкционирани бе руско-сирийската HESCO.

Inform Napalm засне забележително видео за тази странна компания:

(Благодарим на Андрей Гарин и Kate Kotenko – вие сте супер!)

През декември 2015 г. от санкциите най-засегнати бяха дъщерните компании на Ростек, на Сбербанк и на VTB24.

Сензацията бе включването в списъка със санкции на Яндекс.Пари /Яндекс.Деньги/ – 75% от компанията е собственост на Сбербанк, а тя също е под санкции.

Акциите на Яндекс на Nasdaq, преди няколко години се търгуваха за $40, днес се продават за $15 и вероятно актуалните новини няма да повишат стойността им: www.nasdaq.com.

Яндекс.Пари след няколко часа мислене (след обявяване на новината, че са под санкции) излезнаха с официално заявление: „Санкциите срещу нас забраняват привличане на различни видове финансирания от субекти в САЩ, като например заеми и облигационни емисии, каквито дейности Яндекс.Пари не извършва.“.

Всичко изглежда нормално и но бих попитал: Защо Яндекс? Формално – няма причина. А и никой няма да забрани на американците да разглеждат всеки кредит за самата Яндекс като прикрит кредит за дъщерната Яндекс.Пари.

Разбира се, на теория всяка компания от списък със санкции може да си намери финансиране в чужбина. Винаги ще се намерят банки и кантори, готови да поемат риск за определено заплащане и да отпуснат кредити. Да, и кредити на добра цена за такива компании в санкции вече са извън картината.

След години обаче такива подобни операции могат внезапно да „излезнат“ на повърхността и американците веднага ще наложат глобата си – това за тях е стандартна процедура.

Британската Standard Chartered през 2012 – 2014 г. изплати две последователни глоби – 300 и 340 милиона долара: www.guardian.com

Холандската ING Bank N.V. през 2012 г. плати 619 милиона долара глоби за кубинските и иранските си сделки: justice.gov.

Преди два месеца френската Credit Agricole се съгласи да плати глоби от 787 милиона долара: wsj.com.

„Европейските партньори“, както обича да ги нарича Путин, разбира се могат да продължават бизнеса си с Русия и неохотно да удължават европейските си санкции срещу нея. Но американците не възнамеряват да вдигнат санкциите си, а и да се подозират в каквато и сделка с руснаците американските регулаторни органи, то тогава …. би следвало да има проблеми.

Към днешна дата се „проверява“ и една от най-големите германски банки Deutsche Bank – в този случай руската дъщерна банка е помогнала да се изперат парите на богати руснаци. „Изпрани“ са около 10 милиарда долара: ntv.de.

А ето и в украинската преса, макар и плахо, но вече написаха, че Siemens произвеждат газови турбини за Крим, въпреки санкциите: unian.info

Всеки един от тези случаи рано или късно може да „излезе“ на повърхността и тогава няма спасение.

Всяко сътрудничество с Русия на западни компании рано или късно може да се окаже под подозрение. И когато всяка сделка и всяка транзакция бъде внимателно инспектирана, тогава върви и доказвай невинността си..

Затова всяко сътрудничество с Русия ще носи високи рискове. От това следва, че цените за руснаците ще се повишават. Цените за всичко.

И рано или късно в тази хибридна война, без бойни глави и самолетоносачи, американците ще заставят Русия да седне на масата за преговори с Украйна. И за Крим, и за Донбас, Русия ще бъде принудена да плати на Украйна.

Въпреки, че …. колкото по-дълго руската икономика работи в този режим, толкова въпроса се поставя в една друга плоскост: Русия или ще седне на масата за преговори съвсем скоро, или грохнала ще „легне“ сама на масата за преговори.

(CC BY) Информацията е подготвена от Anton Pavlushko специално за сайта © InformNapalm. Превод: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.