Украински хакери от екипа на Кибер Съпротива предадоха на международната разследваща общност InformNapalm уникални доказателства за вербуването, обучението и придвижването към Русия за участие във военните действия срещу Украйна на цели подразделения кубински наемници – 199 бойци терористи (архивът със сканирани изображения на техните паспорти е приложен в края на статията). Заедно с хактивистите се опитахме да възстановим тази верига и да разберем кои са наемниците, какво ги мотивира, и защо Русия търси подкрепа от „братските комунисти“ в империалистическата си завоевателна война.

Западните анализатори за пореден път отбелязват, че Русия иска да избегне по-нататъшни мерки за вътрешна мобилизация. Година и половина пълномащабна руска инвазия струва скъпо на агресора, но Русия никога не е отчитала човешките загуби. Те имат достатъчен мобилизационен ресурс, но тези хора трябва и физически да бъдат завлечени в армията. Очевидно това е възможно с нова вълна на мобилизация. Разбира се, това е непопулярна стъпка, особено в навечерието на президентските избори, планирани в РФ през 2024 г. Съответно, трябва да се търси „месо“ сред неруски граждани. Мигрантите и бедните от съюзните държави са най-логичният изход. Използването на чужди граждани позволява на Кремъл да привлече допълнителни човешки ресурси за военните си операции въпреки нарастващите загуби.

Главни действащи лица. Тулският „военком“.

За начало ще ви запознаем с руския офицер, благодарение на когото стана възможно това разследване. Антон Валентинович Перевозчиков, роден на 11.06.1976, военен чин – майор. От май 2023 – началник на пункт за подбор на военна служба по договор в град Тула.

Профилите в социалните мрежи на този майор не издават професионалната му дейност, и съдържат само общи снимки от сватбата му и прекарване на свободното му време. Но там, където не успява OSINT, помага CYBINT.

От личното дело на майор Перевозчиков разбрахме, че от август 2022 г. до април 2023 г. той е бил заместник-командир на 88 МСП на 144 МСД по военно-политическата работа. Интересно е, че този полк неведнъж е губил своята боеспособност и личен състав, след което е изтеглян за възстановяване и преокомплектоване. На 5 март 2022 г. съветникът на министъра на вътрешните работи на Украйна Вадим Денисенко съобщи, че „ВСУ успяха напълно да унищожат 488-ми полк край Харкив“. На 12 март говорителят на оперативния щаб на Одеската областна военна администрация Сергий Братчук също съобщи за пълното унищожаване на този полк. Възможно е затова майор Перевозчиков, който вече има значителен опит в подбора на личен състав, отново да е прехвърлен от командното офицерското звено на комплектуваща тилова длъжност.

Вероятно по време на поредното си възстановяване полкът се е нуждаел не само от значителни човешки, но и от материални ресурси. Перевозчиков бързо подхваща инициативата, за да не остане на предната фронтова линия, а да се върне на тилова позиция. Тук той благодари за „благотворителната помощ“ на осъдения в Латвия бизнесмен Герман Милуш, който още през 2007 година избягал в тайник в руски камион. Милуш е осъден за опит да назначи чрез подкуп контролиран кмет в Юрмала, любимия град на руската агентура на брега на Балтийско море. Разбира се, корупционерът Милуш се чувства като риба във вода в Русия, и набързо е оправдан и бизнесът му тръгва нагоре.

Но това е само преамбюл на друга част от дейността на военния комисар. Благодарение на съдържанието на пощенската кутия на майор Антон Перевозчиков стана възможно прихващането на данни на чужди граждани, наемници и терористи, които изразили желание да сключат договори с МО на РФ. Това са две пълноценни роти.

КУБА ЛИБРЕ С ДЖИНДЖИФИЛ ВМЕСТО ЛАЙМ

След анализ на пощенската кутия на майор Перевозчиков бяха установени имената, фамилиите, датите на раждане и паспортните данни на 199 кубински наемници. Всички те са граждани на Куба с изключение на един човек – Диас Ромеро Хуан Пабло, който е гражданин на Колумбия.

Най-възрастният от тази група кубинци е Оливия Фернандо Лазаро. Роден е през 1955 г. и през декември, ако оживее, ще навърши 69 години. Русия обаче не е придирчива – дядовците на фронта също могат да бъдат полезни.

Най-младият – Мена Алварез-Буиля Йоендер Раул през март тази година е навършил 18 години.

В групата има и близнаци – Стабле Гонсалес Хосе Антонио и Луис Антонио.

И сред тях даже имат свой Бандера, който ще воюва за РФ. Само, че се казва не Степан, а Инол.

Идентифицираните лица са пристигнали в Русия през юли-август в различни групи от по 10 до 30 души. Пристигат на летище Шереметиево. Показателно е, че близнаците Стабле пристигат поотделно. Луис пристигна на 15 юли, а Хосе на 1 август.

Обикновено те правят снимка на паспорта си веднага след пристигането си в Руската Федерация. Като причина за посещението се посочва „туризъм“. Ако успеят да попаднат в плен, сигурно по време на разпита ще разказват, че „са се заблудили по време на туристически поход“.

Крайната спирка е Тула. Там майор Перевозчиков регистрира кубинците, превежда паспортните им данни, връчва им контракт и им обещава „златни планини“.

БЕДНОСТ КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА АМЕРИКА

Според документите на кубинците се гарантира пълен социален пакет, който се предоставя и на руските контрактници.

В приложението към договора виждаме, че в допълнение към плащанията на семейството в случай на смърт или раняване, наемникът може да разчита и на:

1. Еднократно плащане от 195 000 рубли при подписване на договор за период от една година или повече.
2. Месечна заплата от 204 000 рубли в зоната на „специалната военна операция“ (в зависимост от военното звание, длъжност и прослужени години).
3. Възможност за бързо закупуване на жилище за сметка на руското министерство на отбраната чрез системата за спестовно-ипотечно кредитиране. Служебно жилище или компенсация за жилище под наем.
4. Безплатни прегледи, лечение и рехабилитация във военномедицински заведения.
5. Застраховка живот и здраве от федералния бюджет.
6. Право на преференциална пенсия след 20 години служба.
7. Статут на участник в бойните действия ​​и привилегии.
8. Данъчни облекчения и данъчни ваканции.
9. Бюджетни места за обучение на деца в университети.
10. Запазване на работни места за бъдещите контрактници.

Всъщност руската държава предлага на кубинския наемник 2 хиляди долара на месец. В Куба е просто невъзможно да се заработят толкова пари.

Да погледнем портрета на средния кубинец, който отива да воюва: нисък социален статус, голямо семейство – или един от много братя и сестри, или баща на няколко деца.

Например Юсер Галиндо. Роден на 31 май 1982 г.. Анализ на профила му във Фейсбук показва, че е работил в строителство или нискоквалифицирана земеделска работа. Не печели много, а карантината допълнително намалява възможността му да печели пари.

Ето как Юсер живее и почива със семейството си.

ТТ – „Тулските туристи“ и малко OSINT

През юни тази година на портала Infobae се появи статия на Лукас Мартин Гойрет, озаглавена „Заради изтощаването на войските Путин търси кубински войници за войната в Украйна“. Анализирайки този материал, Сергий Борщевски посочи, че в материала на Гойерт се говори за „примамването с висока заплата, несравнима с доходите в Куба, и възможността да получат руско гражданство по опростен ред за кубински наемници, които вече се обучават на територията на Беларус”. В средата на май военният аташе на Куба в Минск Моника Гомес подписва ред споразумения, включително за „обучение на кубински военен персонал в Република Беларус“.

Борщевски спомена и посещенията на Патрушев и Лавров в Хавана, допускайки наличието на споразумение между Куба и РФ за доставка на наемници. Преки доказателства за това обаче нямаше.

Всъщност хактивистите от Кибер Съпротива доказват, че все пак е имало договореност. Да се установи присъствието на кубинци в Русия помогнаха самите те.

Например, ние знаем, че Тулският военен комисариат, местоработата на Антон Перевозчиков, се намира на ул. „Коминтерн“ 28. Това е сградата:

Страничната улица на сградата изглежда така:

А ето и кубинецът Алиески Аначе, роден през 1989 г. От метаданните на снимката на паспорта му става ясно, че той е влязъл в РФ на 18 юли 2023 г. и веднага е снимал паспорта си за куратора.

А тука виждаме, че Аначе на 19 юли си създава пореден профил във Facebook (архив), който тогава изглежда така:

Да разгледаме по-внимателно профилната му снимка.

Преди още да е изминал и стотина метра от военния комисариат, наемникът бърза да си направи снимка за профила. Благодарим му за това допълнително доказателство. Защото едно е да имаш снимка на паспорта, а друго е на улицата близо до военния комисариат в Тула.

Друг наемник, Микаел Валидо, роден през 1993 г., също не се отдалечава много от мястото на вербуване.

Майкъл Баро, роден през 1996 година толкова се радва, че е заминал от Куба, че веднага променя настоящия си град след пристигането си в РФ.

Най-изобретателен се оказва Роландо Боза Мортън. Като цяло той не само успява да заснеме пътя от Москва до Тула, използвайки услугата за коли под наем „Делимобил“, но си организира и екскурзия по емблематични места в родината на самовара. Освен това Роландо преждевременно облича корица с двуглавата кокошка на кубинския си паспорт и премества жена си в Русия (видео 1, видео 2)

До Тула може да се стигне не непременно от Куба. „Кибер Съпротива“ идентифицира и условни „неудачници“, дошли да покорят Русия няколко години преди това, но не им се е получило.

Например Перес Бланко, който пристига в Руската федерация през 2021 г. Това е един от малкото случаи, когато задграничният паспорт е издаден на лицето отдавна, а не за „туристическо пътуване“ като наемник. Снимка на Перес с маска, която ни напомня за „щастливите години на карантината“, е доказателство за това. Но или работите на Перес не вървят добре или той много иска да получи руско гражданство. Така че сега той ще воюва.

Или още един случай. Рикардо Аренсибиа. Живее в Русия поне от март тази година. Във фейсбук се нарича „принц“.

Животът на „принца“ в Москва обаче вероятно не се е подредил, така че той отива в Тула, за да подпише контракт. Престоя си там потвърждава с кратка история в Instagram на 7 август 2023 г. (архив видео), акцентирайки върху пространството на Искра.

Послеслов

В юнския си анализ Сергий Борщевский пише:

„Бих искал да отбележа, че кубинското законодателство забранява наемничеството. В същото време обикновен кубинец не може да стигне до Русия или Беларус за своя сметка – ще трябва да работи няколко години, за да спечели пари за това пътуване. За да стигне до там, кубинецът се нуждае или от финансиране от кубинските власти „, или от аванс от Русия. Ако се докаже, че кубинските власти „заемат“ своите граждани на Русия, това ще означава, че те са нарушили собственото си законодателство и ще развалят отношенията на официална Хавана с много страни в региона, да не говорим за Съединените щати“.

Ние получихме неопровержими доказателства за участието на кубински наемници във войната срещу Украйна на страната на Руската Федерация. Имаме основателни съмнения, че тези наемници са се озовали там без знанието на кубинските власти чисто случайно по програмата „work and travel“. Очевидно това е поток и той се увеличава. Разобличихме само един пункт в един руски град. Едва ли Тула е основният център за вербовка.

Фактът, че тези хора са повече, се доказва от диалога под публикация на лелята на един от наемниците Хуан Карлос Басулто.

В коментарите под тази публикация има интересен диалог, който Google Translate преведе доста зле, но вие схващате същината. Лелята на Хуан Карлос се оплаква, че и друг техен познат е отишъл да воюва в Русия. Павел Маркито. Но този го няма сред нашите кубинци. Той не е в тази партида от 193 души, които успяхме да разобличим в Тула, което означава, че е имало и вероятно ще има още кубинци, ако този поток не бъде спрян.

OSINT анализът на тези наемници не потвърди някаква дълбока връзка между тези лица преди вербуването им. Не можем да кажем, че са „съдени”, или бивши военни, или представители на друга тясна специалност или субкултура. Единственото общо нещо между тях е бедността. Или желанието да се измъкнат сред хората.

Но във война е невъзможно да забогатееш. А Русия не спазва обещанията си. Ако тя изоставя своите, какво да кажем за чужденците без стотинка?

Междувременно близнаците Стабле, заедно с Александър Вердесия и още един неидентифициран човек, вече са подписали контракт и са пристигнали в тренировъчния лагер. Ето и пресни истории от полигона от 3 септември 2023 година.

Всички данни на наемниците са предадени на правоприлагащите органи на Украйна, а имената и снимките им са въведени в базата данни на Миротворец. Ще се стремим да изправим пред правосъдието всички, които стоят зад подпомагането на вербуването за извършване на агресия срещу Украйна. Украйна гарантира топло посрещане на кубинците.

P.S.

Когато този материал вече беше завършен и подготвен за публикуване, кубинското министерство на външните работи пусна интересно изявление, в което отбелязва:

„Министерството на вътрешните работи разкри и работи за неутрализирането и ликвидирането на мрежа за трафик на хора, действаща от Русия с цел привличането на живеещи там кубински граждани, както и на някои, живеещи в Куба, в редиците на въоръжените сили, участващи във военните операции в Украйна“.

Според кубинските власти подобни опити са били неутрализирани и са повдигнати наказателни обвинения срещу замесените в  тази дейност.

Министерството на външните работи подчерта, че „враговете на Куба разпространяват изкривена информация, която има за цел да опетни имиджа на страната и да я представи като съучастник в тези действия, които ние остро осъждаме“.

Обаче ние имаме основателни подозрения, че по този начин кубинските власти играят изпреварващо и се опитват да прикрият сътрудничеството си с Русия по темата за вербуване на наемници за войната против Украйна. Има много малка вероятност кубинските власти да не са забелязали потока от хора, които внезапно получават международни паспорти за първи път в живота си, които се издават само в столицата на Куба. Както посещенията на Патрушев и Лавров в Куба, така и обучението на кубинците в Беларус – всичко това са части от един и същи пъзел.

Ще се бори ли Куба с потока от наемници или ще се ограничи до празно изявление и ще продължи тайно да доставя наемници на Русия? Отговорът е доста лесен за намиране. Към днешна дата вече имаме 199 паспорта на кубински наемници, изпратени от тях на майор Перевозчиков (сканираните паспорти в ZIP-архив).

Това далеч не са всички източници и хакерите на Кибер Съпротива имат реалната възможност да проследят съдбата на тези и други наемници и ако не бъдат наказани тези конкретни лица, ако движението на кубинци до Шереметиево и по-нататък до руски градове продължава, тогава изводът ще бъде очевиден и уверенията за „ненамеса в набирането на наемници“ от кубинското външно министерство вече няма да са достатъчни..