В тази статия ще направим обзор на бойния път на лидера на терористичната организация „ДНР” Аександър Захарченко. На 28 август 2016 година, в Деня на миньора му беше присвоено званието генерал-майор (новина, архив). Как могат да се заслужаат за две години генералските пагони?
Първите дни на «революционера»
За първи път Захарченко попада в лентата на новините по време на превземането на кметството в Донецк. До 14 април 2014 година в интернет не може да бъде намерена нито една новина за Александър Захарченко. Още в първите си интервюта той представя себе си като лидер на донецката организация «Оплот» – филиал на харковската милиционерска парамилитарна организация от типа на спортен боен клуб. Сами по себе си титушки с пагони, за които в Донецк малко се знаеше до 2014 година. (бел.пр.: „титушка” – събирателно наименование в Украйна на млади, добре сложени хора в спортни костюми, използвани от силовите структури за провокации и насилие срещу гражданите. Терминът възниква по време на Евромайдана в Киев)
Обаче месец преди това, на митинг от 17 март 2014 година пред сградата на Донецката областна администрация, Захарченко може да бъде забелязан сред митингуващите, които разубеждават бабите и по-буйните пенсионери да не я щурмуват, и не допущат до административната сграда „революционера” от първата вълна Роберт Доня (профил в «Миротворец»).
Бабите наричат Захарченко фашист (във видеото на 2:35), на което той разсеяно кима, стоейки до „началника на охраната на донецкото градско формирование за охрана на обществения ред”, когото по-късно се опитва да защити от разярената тълпа: „Той ви каза…” (4:31).
Захарченко е завършил Донецкия техникум по промишлена автоматизация като шлосер 6-и разряд. Учил е и в Донецкия юридически институт към МВР на Украйна, но не го е завършил. Възможно е именно милиционерският бекграунд да му е помогнал да оглави милиционерската организация «Оплот» в Донецк.
Както и да се е случило, на 14 април 2014 година Захарченко в качеството си на ръководител на донецкия «Оплот» дава първото си интервю за вестник «Московски комсомолец». Той обяснява своето виждане за ситуацията в Донецк и за ролята на неговата организация в безпорядъка – това е началото на възхода на „вожда” и първото споменаване за него в пресата (статия, архив).
Първата длъжност
По това време лидерите на протестите се сменят едва ли не всеки ден, така че едва ли някой е предал особено значение на появата на ново лице.
На 17 май 2014 година Захарченко влиза в първото правителство на «ДНР». Макар и формално да попада в силовия блок, неговата длъжност звучи доста неопределено: «военен комендант на Донецк» (новина, архив). За повечето членове на първото правителство вече не могат да си спомнят даже и старите жители на «Донецката република».
Силовите структури в първите дни на «ДНР» условно можеше да бъдат разделени между хората на Стрелков, батальон „Восток” под ръководството на бившия началник на донецката „Алфа” Александър Ходаковски и подразделението „Оплот” на Александър Захарченко.
В боевете срещу украинските силоваци в началото най-активно участие вземаха хората на Стрелков и руските доброволци. Оставаше печатлението, че «Восток» и «Оплот» само имитират борба и са създадени по-скоро за натиск над Киев, а не за войната. При първия щурм на Донецкото летище беше изпратена набързо събрана интернационална бригада от руски и осетински доброволци. «Восток» и «Оплот» провалиха този бой, за което неведнъж си спомнят участниците в сражението с руски паспорти – именно след този случай на Ходаковски му излезе славата на украински шпионин. За Захарченко и «Оплот» тогава даже не се споменаваше.
При прочит на вътрешната кореспонденция между руските доброволци и спомените на участници в събитията от това време, към условните местни силоваци от „Восток” и „Оплот” се появяват доста въпроси.
«Оплот» не се натиска за фронта, затова пък се проявява в превземането на административни сгради в Донецк. На 9 май «Оплот» взема под своя охрана офисите на телевизионните канали «Юнион» и «Донбас». Макар че е трудно това да се нарече превземане. Проследете играта в цялата й хубост. (новость, архив):
«Ние имаме договореност с конструктивната част от «Оплот». Той не бива да се възприема изцяло негативно. С тази конструктивна част ние съгласувахме те да помагат и да защитават сградите в Донецк от превземане», — уверяваше тогава назначеният от Киев губернатор Тарута.
Така постепенно, под погледа на донецките олигарси, целият град преминаваше под контрола на самозваната власт.
На 25 май 2014 година разярените дончани се събраха край резиденцията на Ахметов, където с оръжие ги срещнаха представители на батальон «Оплот», взели под своя охрана обектите, принадлежащи на Ахметов в целия Донецк. Легендата за лидерите на народния бунт се разтопи пред очите ни.
Ето и страничен поглед, където Захарченко спори с бабичките и им разказва за ударните отряди от Ивано-Франкивск:
На 7 юни 2014 година от «ДНР» заявиха за плановете си за създаване на Републиканска гвардия на базата на «Оплот». Новата структура трябваше да оглави Захарченко (новина, архив).
Горещото лято на 2014-а
През юни – юли 2014 година почти не могат да бъдат намерени новини за бойни подвизи на Захарченко. Той дава няколко мъгляви интервюта за обстрелите на Донецк. «Оплот» участва в няколко междуособици, но в най-горещите точки, кой знае защо, се оказват доброволци-руснаци или командировани руски военни.
На 22 юли Захарченко участва в боя за село Кожевня, където е ранен. На следващият ден дава интервю, в което разказва за битката. Видеото с интервюто може да бъде използвано като нагледен материал от физиономистите: там има и повдигане на погледа към небето, и потриване на носа, и характерни паузи в разказа.
Има нещо друго интересно в това видео. Резултатите от схватките попадат в тъй наречените сводки на Стрелков, и в тях на Захарченко неочаквано му е присвоено званието майор (архив):
«Вчера беше ранен и лично командващия атаката на Кожевня командир на „Оплот”, заместник министъра на вътрешните работи А. Захарченко (днес той беше поздравен с присвояването на войнското офицерско звание “майор”)».
Това е или ново воинско звание на «коменданта на Донецк» от самата република, или неговото действително милиционерско звание – не забравяме, че Захарченко се е учил в милиционерския ВУЗ и е оглавявал милиционерската организация «Оплот». Напълно е възможно Захарченко да е бил сътрудник на милицията в Донецк – от тука и кариерата му в донецкия бизнес и възхода на батальон «Оплот».
По това време започват да го наричат заместник министър на вътрешните работи на „ДНР” – отново милиционерска длъжност?
Друг важен момент в кариерата на Захарченко е излизането на Стрелков от Славянск. С пристигането на омразния полковник от ФСБ кариерите на местните „пълководци” започват да боксуват.
От дрипите до княжеските одежди
През юли – август 2014 година в „ДНР” ситуацията с кадрите е почти критична. Почти всички ключови длъжности се заемат от руснаци, най-коментираните медийни и военни персонажи също са руснаци. Вместо народно въстание и опълчение се получава окупационна администрация, изцяло съставена от руснаци. Затова е прието решение да се украинизира местната власт. Един от първите, излезли начело е московският пиар Александър Бородай.
Между „украинците” по това време има доста странни персонажи като Пургин (дискредитиран от свои ранни снимки), Губарев (много лошо изглеждащ и говорещ), Пушилин (работил в «МММ») или Ходаковски (бивш служител в СБУ). Под ръка бяха и цяла плеяда дейци от „Партия на регионите”, само че за изграждане на образа на народно въстание всички те не подхождат.
В крайна сметка заложиха на Захарченко, който стана новият премиер на „ДНР”. Интересно, че за репортажа на „Първи канал” избират доста неудачна снимка – понеже в руската телевизия не разполагат с информация за Захарченко, те просто са взели стоп кадър от видеото край Кожевня. И излезе такава снимка:
След това кариерата на новия лидер на републиката тръгва нагоре, но въпросът с пагоните така и не е решен. На прес-конференция от 24 август 2014 година той се явява заедно с „министъра на отбраната” Кононов вече във военна униформа: Кононов е с чин подполковник, а Захарченко – без пагони, но в моряшка фланелка.
Между другото, следите от раняването му край Кожевня изчезват почти веднага.
Интересно е, че Захарченко и по-нататък избягва военната униформа, а на фронта се появява ту в анорак, ту в рибарски костюм. И да не забравяме моряшката фланелка – Захарченко, който не е служил във ВДВ се появява винаги с нея до лятото на 2015 година.
За първи път Захарченко се появява публично с пагони през май 2015 година на подготовката за парада – вече е полковник.
На самия парад на 9 май 2015 г. може ясно да се види военната йерархия в „ДНР” (снимка, архив):
Министърът на отбраната Михаил Кононов е с пагони на генерал-майор, главата на „Републиката” Александър Захарченко – макар и граждански, но все пак „полковник”, а „легендарните” полеви командири Гиви и Моторола – „подполковници”
Всъщност Гиви си приписва званието „подполковник” още през ноември 2014-а, когато Захарченко все още е „майор”.
За парада на 9 май са догонени всички полеви командири, които така си остават „подполковници”, а Захарченко върви нататък.
Култът към личността
Култът към личността на Захарченко помагат да се разпространи руските държавни телевизионни канали: на 5 май 2015 г. „Русия 24” с труда на щатния пропагандатор Евгени Поддубни излъчват филма „Бащицата”. В него наистина Захарченко доста неясно обяснява как е станал майор (на видеото на 18:53):
«Поддубни: Но всичко това не дава отговор на въпроса как Александър Захарченко стана майор Захарченко толкова бързо. В колата главата на «ДНР», като че ли сам намира отговора.
«Захарченко: Налага се да се учим винаги, навсякъде и от всеки. Аз нещо научавам от тебе, нещо научавам от него… от всеки човек се старая да науча нещо».
Такъв отговор е доста слабо обяснение. Със същия успех можеха да му присвоят и генерал-майор. И му присвоиха!
«На 24 февруари 2015 година народният съвет на самопровъзгласилата се Луганска народна република («ЛНР») присвои на главата на Донецката народна република («ДНР») Александър Захарченко званието генерал-майор!» (РИА «Новости», архив)
В «ЛНР» още от началото бяха по-активни различни руски казашки банди, от там явно се е прехвърлила и традицията да се раздават наляво и надясно високи звания.
Година по-късно, на парада за 9 май 2016-а Захарченко вече е в цивилни дрехи.
Макар и на подготовката за парада все още да разбива с рибарска униформа, без пагони и с моряшка фланелка.
Два пъти генерал
През последната година «ДНР» няма особени успехи нито в икономиката, нито на фронта. И все пак нейният глава не издържа и за Деня на миньора на 28 август 2016 година си присвои званието генерал-майор. Така се изравни с „министъра на отбраната на ДНР” Кононов, и вероятно скоро ще го изпревари.
По този начин Захарченко стана притежател на чин генерал-майор наведнъж според версиите на две непризнати републики – «ДНР» и «ЛНР». Само за две непълни години – от самозван майор до генерал-майор наведнъж на две републики.
Ако оставим настрана иронията, в «ДНР» активно се създава паралелна история, и в нея главата на републиката, според най-добрите африкански традиции, трябва да бъде генерал. В «ДНР» е разработена своя йерархия за награждаване и цял куп ордени и медали.
Благодарение на руските държавни медии за последните непълни две години се появи цял пантеон от „герои на ДНР”, които без да се стискат си раздават един на друг ордени и звания.
Интересно кога Захарченко ще получи званието генерал-лейтенант? Или направо ще стане генерал-полковник?
(CC BY) Материалът подготви Антон Павлушко специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.
Призоваваме читателите си активно да споделят нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материалите от разследванията в публичното пространство може да промени хода на информационното и военно противопоставяне.
No Responses to “Култът Захарченко: от шлосер до два пъти генерал-майор”