На 21 май Андрей Богдан, новоназначеният началник на Администрацията на президента на Украйна Володимир Зеленски, заяви в ефира на телевизионния канал  „112-Украина“, че допуща възможността скоро да бъде проведен референдум сред украинските граждани за мирни споразумения с Русия.

Изявлението получи силен негативен резонанс в украинското общество. Военни, близки на загинали във войната, волонтери, политици и обществени дейци се изказаха публично против всякакви манипулации по тази тема и заиграване с агресора. Руската Федерация неведнъж е нарушавала различни договори и мирни споразумения.

На 23 май волонтери и роднини на загинали в руско-украинската война украинци проведоха протест пред Администрацията на президента (АП) срещу провеждането на «референдум» за сключване на мир със страната-агресор.

5 човека от митингуващите бяха поканени в АП за да представят претенциите си. По време на срещата новоизбраният президент в началото се опитал да прокара въпроса за необходимостта да се водят преговори с Русия, накрая заявил, че резултатите от референдума няма да имат императивна сила, а допитването ще се проведе само за да се изясни мнението на народа. (Макар че за да се изяснят настроенията сред народа е достатъчно да се поръча много по-евтино социологическо проучване, още повече, че украинските социолози показаха добър професионализъм по време на последната предизборна кампания – бел.ред).

Демонстрацията и обсъждането на срещата на активистите с президента, в публикувано във Facebook видео от участници в акцията.

Подобни демонстрации и акции се провеждат пред АП и днес, на 24 май.

На 23 май група народни депутати, обществени дейци, активисти и волонтери, възмутени от изявлението на началника на Администрацията на президента Андрей Богдан, подписаха общо изявление – публично обръщение към новоизбрания президент на Украйна Володимир Зеленски с искане да озвучи конкретна позиция, която той смята да отстоява по отношение на страната агресор, Руската Федерация. Текстът на общата декларация и списъкът на подписалите е публикуван в страницата на независимия депутат и юрист Виктория Пташник във Facebook.

Политологът Максим Майоров, принудително напуснал Крим, съавтор на пътеводителите «Донбас в огън» и «Крим зад завесата», коментира за InformNapalm ситуацията около изявлението за референдума:

„Най-неприятното в ситуацията е общо доминиращото лекомислие, често стигащо до насмешка при споменаване на външната заплаха. Мемът „а, Путин ще нападне?“, целящ да посее съмнения, беше допълнен от констатацията „врагът не е в Кремъл“, а наскоро беше развита и в план за решаване на проблема: „трябва просто да спрем да стреляме“. Тези лозунги импонират на много от апологетите на настоящата власт, докато проукраински настроения сегмент от поддръжниците на Зеленски предпочитат да не им обръщат внимание.

Това състояние на лекомислие ми е добре познато още от довоенните времена в Севастопол, където местната Партия на регионите се бореше с Руския блок кой да бъде признат за най-проруска сила. Това се възприемаше като технология: игра с местните настроения, без реални рискове за подтикване към проруски метеж. Много иначе уж проукраински настроени хора работеха по това време за властите, а на тяхната проруска риторика  махаха с ръка – не обръщайте внимание на думите им, така трябва. Много прилича на заеманата позиция на проукраински настроените поддържници на сега действащата в Украйна власт.

Сега е повдигната идеята да се проведе референдум за мир с РФ. Дори и да допуснем, че с това гръмко име са решили да нарекат, както твърдят, социологическо проучване, очакваният резултат така или иначе ще се превърне в мощен политически коз за партията на капитулацията. Защо очакван? Защото народът така и не стигна до разбирането, че става въпрос за екзестенциален конфликт, а не за някакъв украински „Виетнам“, някъде на края на света, където правителството кой знае защо изпраща да гинат нашите момчета.

Може да се чуе и насрещен въпрос: а как можем да решим проблема по друг начин, освен да се договорим? По военен път решение все пак няма. След като не можем да постигнем своята програма максимум (победа), значи остава компромисът. За това как може да изглежда такъв компромис, вече съм писал и преди; тогава формата беше гротекстна, но с времето текстът става все по-сериозен. Ако, както беше обявено, от наша страна няма да се правят териториални отстъпки, тогава за какви отстъпки става дума? Просто е, ако извадим извън скобите Крим (едно малко изключение от нашата принципна позиция), то компромис с реинтеграцията на Донбас действително е възможен. Само, че може да се случи така, че не ОРДЛО (отделни райони в Донбаска и Луганска област – бел.пр.) да бъде присъединено към Украйна, ами Украйна към ОРДЛО. Или като вариант към някакъв интеграционен проект на РФ. Може да се потъргува.

Предишната власт използваше друга стратегия: война на издържливост. Разбира се, това за Украйна е възможно само с подкрепата на международната коалиция. Затова линията на стълкновението на практика почти замръзна, а основните битки се водеха на дипломатическия фронт. Навярно победата е изглеждала така: след определени години Русия ще изтегли войските си от Крим и Донбас в замяна на няколко доставки „крачета на Буш“  за Воронеж или Новосибирск и малко модерно оборудване в Самара (б.пр: „ножки Буша“ – разпространено в постсъветското пространство прозвище на пилешки бутчета, внасяни от САЩ, след търговското споразумение между Горбачов и Буш старши). Или пък как след краха на путинизма демократична Русия би решила да направи широк, приветлив жест към света (този вариант ми изглежда по-нереален).

Звучи фантастично? На мене изобщо. Да бъдат нанесени тежки загуби на Мордор – това е единственият начин Украйна да не загуби тази война. та. Для меня отнюдь. Более того, нанести тяжелых убытков Мордор – это единственный вариант для Украины не проиграть эту войну. За да се постигне надежден мир и споразумения, трябва правилно да се определят целите на борбата. Не прекратяване на огъня, не връщане на територии. Това са последствия. Целта е да бъде постигнато такова състояние, в което Мордор да бъде физически и психологически неспособен на активни външнополитически действия спрямо Украйна. Дори и след 20 години. По какъв начин – възможни са варианти, и не само разчитането на международните санкции. Предишната власт правеше нещо в тази посока, и не пречеше на самодейността на недържавните актьори по темата.

Що се отнася до новата власт – има големи съмнения в нейното желание и способности да се съпротивява тя самата, както и опасения, че ще пречи на извъндържавните актьори да водят своята борба. Някои от тях вече публично заявиха, че не е възможно да воюват без тил (гарантиран от лоялността на държавата).

Ето това усещане за изчезването на тила, моралната готовност на властта за капитулация, ме безпокоят особено в новата Украйна. Ако не съществуваше екзестенциалната заплаха от страна на Мордор, би могло много неща да се простят на Зе-командата. Убеден съм, че в такъв случай напрежението и нивото на агресия в обществото щяха да са много по-ниски. Когато в мирно време, в проруска реалност нямаше да е толкова важно какъв президент ще си изберат украинците. Дали ще поискат Голобородко, или Верка Сердючка, тогава би бил проблем на вкусовете на избирателя, а не на националната сигурност на Украйна“ (б.пр. Голобородко – герой, изигран от сегашния президент Зеленски в сериала „Слуга на народа“; Верка Сердючка – псевдоним на украински певец и актьор, който пее на суржик (смесен украино-руски език).

Друга проява на негативното отношение на обществото към изявлението за „референдум“, направено от Председателя на АП Андрей Богдан, е петиция №22 / 053360-еп за оставката на Володимир Зеленски, създадена на 22 май 2019 година на официалния сайт за електронни петиции към онлайн представителството на президента на Украйна. За едно денонощие тя набра повече от необходимите, за да бъде разгледана,  25 000 подписа. Към 24 май петицията е подкрепена вече от над 52 000 човека. До официалното приключване на гласуването зо петицията остават 90 дни, а количеството подписи непрекъснато нараства.

На свой ред Андрей Богдан коментира, че АП разглежда тази инициатива като шега, и президентът не може да бъде уволнен от една петиция. Лекомисленият отговор предизвика нови вълнения. Пред АП излязоха нови групи активисти с пракати: „Ние разглеждаме вас като шега“.

Фоторепортаж от акцията на сайта Liga.net

В същото време на сайта за електронни петиции се появи нова №22/053772-еп с искане да бъде уволнен Андрей Богдан от поста началник на Администрацията на президента на Украйна. Освен скандалните си коментари, Богдан има и друг проблем – попада под лустрацията на украинския закон „За пречистване на властта“ и не може да заема този пост.

Международната доброволческа общност InformNapalm се солидаризира с оценката на активистите и със съвместното изявление на представители на гражданското общество и на граждански организации за първите политически крачки на президента на Украйна Володимир Зеленски, и внимателно ще наблюдава развитието на събитията и публичните действия на новоизбраните украински власти.

Припомняме, че InformNapalm има най-голямата от отворените информационни бази в света, където са събрани разследванията ни на доказателства за руската военна агресия в Донбас и по операцията за превземането на украинския Крим. Фактите от тази база се използват активно в съдебните дела на Украйна срещу Русия. Съветваме новоназначените съветници и чиновници в украинската президентска администрация внимателно да проучат тези материали преди да правят гръмки заявления за „помирение с агресора“.

При използване на информацията е задължително поставянето на линк.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.