Бележка на редакцията. Този интересен материал е написан от Виктор Трегубов, който е подготвен специално за годишнината от освобождението на Словянск и е публикуван на сайта на нашите партньори Петър&Мазепа.

Специалните части в Словянск, или как Украйна си върна града

Преди две години, на 5 юли 2014 г., проруските терористи избягаха от Словянск, а украинските войници влязоха в града. Отбраната на града, която руско-терористичната пропаганда превърна в аналог на Термопилите, завърши така позорно, както и започна: гарнизонът избяга, прикривайки се с цивилни автомобили, изоставяйки не само боеприпасите, но и част от документацията. Украинските войски влезнаха в града.

Ние искаме да се запомни и да се запазят за историята събитията в този ден. В късният следобед вече тържествувахме: над градския съвет беше издигнато жълто-синьото знаме, пристигна (и за малко не попадна под обстрел от последния терорист-гранатометчик, който сигурно е решил да стане шахид), тогавашният министър на отбраната на Украйна Валерий Галатей …

Сутринта все още беше обикновена военна обстановка: разузнаване, проучване, прочистване, разминиране, заемане на ключови позиции. Всичко това се вършеше от войниците на Специалните части, днес – Сили за специални операции на Въоръжените сили на Украйна.

Първите влезли в града бяха войниците от 140-център, 8-и и 3-и отделен полк със специално предназначение, шест групи с шест камиона «Урал» и два бронетранспортьора, един от които беше подарен от Харкивския политехнически университет. Помолихме двама от участниците в операцията да разкажат за тогавашните събития.

Полковник Игор Вечирко (тогава заместник-командир на 8-ми полк на Спецчастите).

– Ние бяхме извън града, в полето, в посока на Красни Лиман. Рано сутринта няколко «Урала» тръгнаха към града с БТР-и и бронирани коли (бивши инкасо машини). Движехме се през изоставени от противника контролно-пропусквателни постове, забавихме се при барикадата около езерата, защто пътят беше блокиран с бетонни блокове, които трябваше да отместим.

Сериозен сражения нямаше, повечето от терористите бяха се оттеглили през нощта. Близо до сградата на милиционерското управление се чу стрелба, там пленихме няколко души. Около «Бялата къща» (сградата на градския съвет и на изпълнителния комитет) се съединихме с друга група. Започнахме прочистване на центъра сектор след сектор. На някои места все още се чуваше стрелба. По пътя моята група намери един ранен противник, който беше в много лошо състояние. През деня в града се появиха и главните сили, и беше вдигнато знамето.

От окупираните сгради извадихме много, прекалено много боеприпаси. Едно училище, местен колеж, беше пълно с оръжие. По-късно, когато цялото оръжие и боеприпаси бяха извадени и натоварени на камиони «Урал», в камионите не остана място за войниците. И това въпреки факта, че го транспортирахме в продължение на няколко дена. Когато влязохме във фабриката за облекло, мазето беше претъпкано с мини…

Беше очевидно, че проруските терористи много са бързали и просто изоставиха всичко. Например, бяха иззети радиостанции и зарядни устройства към тях. Те бяха сложили нещо като мини-ловушки, но тъй като всичко беше направено много спешно, с тях нямахме проблеми. Намерихме огромно количество руски боеприпаси от 1990 г., дори 50 руски ПЗРК. Всичко това заснехме на фото и видео. Не знам, как всичко това е било докарано в града при положении, че връзката със железницата беше прекъсната. Подозирам, че оръжието и боеприпасите са били докарани през Семеновка, Северодонецк или през Краматорск през полето.

Малко по-късно в центъра влезе 25-та военно-десантна бригада, а след това − 95-та. Чакахме. Пристигна Галатей, който лично се обади на Президента, и му съобщи, че вдига знамето. След това хората се изсипаха на улиците, които преди това бяха празни. Истината е, че и след това имаше случаи на мародерство от страна на местните жители, защото магазините бяха затворени и известно време никой не ги пазеше.

Хората ни посрещаха по различен начин. Имаше няколко жени, които викаха: «Фашисти! Бандеровци!». Но основно местните хора се интересуваха, кога ще даваме консерви.

Полковник Виталий Пикулин (по това време командир на 3-ти полк на спецчастите):

– Първоначално заедно с 25-та и 95-та бригади блокирахме Словянск. На 5-ти рано сутринта получихме от Генщаба заповед да влезем в града, водени от полковник Якимец. Когато стигнахме до трети блок-пост, получихме команда да се придвижим до града. Минахме от страната на Словкурорт, шест групи с различен брой хора от 15-20 души. По пътя изследвахме улицата, извършвахме разузнаване, и така стигнахме в центъра до градския съвет. Нашата задача беше да се установим има ли все още там противник, а в случай на сблъсъци да задържим позициите си. Имахме два БТР и пет или шест, вече не си спомням точно, камиона «Урал».

На всеки един от изоставените вражески блок-постове трябваше да прокараме път за техниката. Отидохме на площада, отцепихме периметъра и проверихме сградата на градския съвет.

Когато влязохме на първия етаж, разбрахме, че сградата е минирана, и изчакахме инженерите. Започнахме да инспектираме околните квартали, за да не се окаже изведнъж, че просто сме били примамени в засада в този район. Но всичко беше наред. Пристигна министъра, а след това десантчиците започнаха да вдигат знамето …

Като сериозни инциденти имаше само един случай, вече след пристигането на министъра. Започнахме да вдигаме знамето, а по това време надолу по улицата от църквата изскочи човек и се прицели с гранатомет, май беше, РПГ-26. Картечар от 140-центъра го ликвидира незабавно. Прочистихме и проверихме кварталите около Словянск, което беше необходимо, за да намерим скрити терористи. Но те основно бяха избягали. Задържахме няколко подозрителни лица, а за сериозните инциденти не се сещам. Войските бързо заеха позициите и започнаха да организират временна администрация, на площада създадохме пунктове за раздаване на вода и храна, а след 4-5 дни нашата група замина за Краматорск.

Влизането в Словянск не е най-важната операция на спецчасти през тези месеци. Напротив, всред всичките други операции тази беше една от най-тихите. Имаше героични моменти, като операцията на летището в Донецк и отбраната на летището в Краматорск, който така и не се предаде на сепаратистите, въпреки обкръжението. Имаше и авантюрни епизоди, като удържането на база в Бахмут (тогава Aртьомовск) с една малка група от двадесет мъже, които успяха да излезнат за нощен «лов» на сепаратисти в града. Имаше и тъмни страници, като смъртта на десет войници и офицери, които проведоха операция по спасяване на пилот на щурмови самолет, свален на юг от Снижне, в резултат на коварните действия на местен жител (между другото, наскоро последният беше заловен и предаден в ръцете на украинското правосъдие).

Ние правим всичко, за да запазим тези моменти, просто да се помни историята на украинските военни сили за специални операции, които сега вече са отделен вид войски и активно взеха участие в доста специални задачи на украинските въоръжени сили. Ако за нещо трябва да се благодари на Путин и Шойгу, то е само за това, че действия на техните наемници принудиха Украйна сериозно да се бори срещу хибридната война и да започне обучение на собствените си «специални мъже».

Тази рубрика е колона на автора. Редакцията може да има мнение различно от мнението на автора.

Източник: Peter & Мазепа

(CC BY) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Nadiia Boiko. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект. 

Призоваваме читателите активно да разпространяват нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материали от разследванията в публичното пространство може да обърне хода на информационното и военно противопоставяне.