Публикуваме информационно-аналитичен обзор от редактора на  InformNapalm Роман Бурко за ситуацията в окупираните части на украинския Донбас, публикуван в “Украинска Седмица”.

Как в ОРДЛО под прикритието на COVID-19 се провеждат масови репресии

В предишния ни обзор прогнозирахме влошаване на епидемиологичната ситуация около пандемията COVID-19 в Донбас предвид плановете да бъде проведен на 24 юни военен парад едновременно в РФ и в ОРДЛО (отделни райони на Донецка и Луганска области). Две или три седмици по-късно ще бъде възможно реално да се оценят последствията от този парад на „победобесието“. И докато на окупираните територии в украинския Донбас се провеждат абсурдни мащабни военни тренировки под ръководството на руски организатори, паралелно се обостря социално-икономическата ситуация. Това е съпътствано от нарастващи протести сред миньорите и репресии, които грубо нарушават правата на човека. На практика работниците на мините са държани като заложници, използвайки труда им безплатно, а тези, които се опитват да се присъединят към мирния протест, са отвличани и измъчвани.

Нова вълна от миньорски протести в Луганска област

Едва през май поутихнаха миньорските стачки в предприятието „Никанор-Нова“ в град Зоринск, и през юни започна да набира скорост социалното недоволство сред работниците в други мини в окупираната част на Луганска област. На 5 юни работниците от рудник „Комсомолски“ в град Антрацит обявиха стачка. Повече от сто миньори отказаха да се качат на повърхността докато не им изплатят просрочените заплати. Представители на окупационната администрация на контролираното от Русия бандитско формирование „ЛНР“ се опитаха да успокоят миньорите, като обещаха да изплатят част от дължимите суми, но това не повлия по никакъв начин на стачкуващите.

На 7-8 юни в градовете на окупираната част от Луганска област започнаха да се появяват такива листовки:

До 10 юни около 120 миньори остават под земята, а техните близки и колеги стачкуват на територията на предприятието. Освен това миньорите започнаха гладна стачка.

Вътрешни лица от окупираните територии съобщиха на международната разледваща общност InformNapalm, че в градовете Ровенки и Лутугине също има признаци за подготовка за протести. В Антрацит окупаторите се подготвят за съкращаване на въгледобивната промишленост, като планират да затворят една от двете съществуващи мини (N23 „Партизанска“), а другата („Комсомолска“) – да бъде реорганизирана, като мине на подчинение на гр. Ровенки, като същевременно се намалят значително заплатите и се замразят дължимите суми от предходни периоди.

В някои райони на Луганска област окупационните власти предприеха предварителни действия: прекъснаха достъпа до социалните мрежи и телефонните връзки, а на местните медии беше забранено да споменават стачките. На 7 юни в района на Антрацит и Ровенки, позовавайки се на възобновяването на карантината поради пандемията COVID-19, беше спрян автобусният транспорт между градовете и жителите бяха посъветвани да се изолират. Това странно съвпадна с картата на разпространение на протестите на миньорите. Но не си струва да се очаква въоръжен бунт. За разлика от клишето на руската пропаганда за „миньорите-опълченци“, преобладаващата част от работниците в мините не са хващали оръжие нито през 2014 г. или по-късно. Въоръжение и техника се доставяха, и продължават да се доставят от Руската Федерация, а в мините на Донбас не могат да бъдат намерени танкове, гаубици или други оръжия. В редиците на окупационните сили и бандитските формирования „ЛНР“ и „ДНР“ в Донбас влизат предимно маргинализирани индивиди, авантюристи и престъпници, свикнали с лесни пари и бандитизъм. Миньорите от своя страна продължиха да работят и изпълняват работата, към която са свикнали.

Още по темата: Съдът в Хага: заявленията на Русия за оръжието в мините на Донбас се разби във базата с OSINT данни

Появи се информация, че миньорите са решили да се обърнат за помощ към ФСБ и Следствения комитет на Руската Федерация. На 9 юни руските регионални издания (архив) публикуваха подробности за стачката и за ужасните репресии срещу миньорите от Луганска област. Те съобщиха, че на 7 юни 14 миньори и активисти от миньорския съюз, които са участвали в организирането на мирни стачки, са били отвлечени от така нареченото „Министерство на държавната сигурност на Луганската народна република“. Отвлечените са били измъчвани, за да издадат всички, които са замесени в протестите.

В нощта на 7 срещу 8 юни 2020 г. са отвлечени още седем човека, включително жени. Нощните арести са проведени в градовете Сорокине (Краснодон), Хрустални (Красний Луч), Ровенки и други населени места. Повечето арести приличат повече на отвличания, тъй като униформените не показват никакви документи или решения, дори и на окупационните „съдилища на ЛНР“, те просто прибират хората и конфискуват телефоните и компютрите им без обяснение.

На 8 юни в 22:00 часа в град Антрацит, където повече от сто миньори стачкуват под земята в мината „Комсомолска“, временно е прекъснато електроснабдяването, в резултат на което спират вентилацията и отводняването. Подобни действия биха могли да доведат до масовата смърт на стачкуващите миньори. Александър Васковски, съпредседател на Съюза на миньорите в Донбас, разказва и за 22 арестувани работници в мина, чието местонахождение засега е неизвестно. Според неговите думи едно от исканията на стачкуващите е било неприкосновеността за всички, подкрепящи протестите.

Трябва да отбележим, че повечето от изброените мини, които в момента изпитват социални проблеми през 2015 г. са изцяло рентабилни и работещи, съгласно справка, подготвена от Министерство на енергетиката на РФ през януари 2016 г.

Още по темата: Оценка на състоянието на въгледобивната промишленост в окупираните територии на Източна Украйна

Тези мини не са включени в „рисковата зона на повишено социално напрежение“, очертана от анализаторите на Министерство на енергетиката на РФ на съответната карта. Мините в окупираната част на Луганска област, за разлика от Донецка област, са маркирани предимно в зелено, т.е. такива, които работят и не се планират да бъдат ликвидирани.

А районите около Донецк, Горливка, Енакиево и Макиивка са определени като „зона на повишено социално напрежение“. Все още обаче не сме чували за масови протести или стачки на миньори там, въпреки че и в тези отделни мини в Донецк, които са маркирани в зелено на картата, че не се планира да бъдат затворени, не минава без трагични събития. На 6 юни в рудник „Холодна балка“ в град Макиивка се е активирало свлачище, в резултат на което един миньор е загинал, а друг е ранен и откаран в болница. Паралелно с това на 6 юни се срутиха камъни в друга мина – „Комсомолец Донбасу“, в град Хрестивка (Кировско), където също е ранен един миньор.

Допълнителни видеа по темата

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram