На 9 май 1945 г., сряда, в първата половина на деня е извършено въздушно нападение над чешкия град Млада Болеслав. Градът, върху който по време на войната не е паднала нито една бомба, изпива до дъно горчивата си чаша по времето, когато Европа вече празнува края на войната.

В последните дни на войната град Млада Болеслав, който е важен транспортен възел, се изпълва с бягащи под натиска на Червената армия цивилни германци, а по-късно и военни. Изтеглянето им на запад през града първоначално е доста организирано, но на 8 май, започва постепенно да губи контрол, а в очите на отстъпващите военни и цивилни бегълци се вижда объркване. Тези с по-малко късмет, които вървят пеша, се опитват да се качат в минаващите превозни средства, които и без това вече са безнадеждно натъпкани.

Болеславския ад

На 9 май, сряда, по радиото съобщават за появяването на съветски танкове в Прага. Местните не крият радостта си от информацията от столицата, и вече без страх наблюдават хаотичните действия на германците.

Лека полуверижна машина Sd.Kfz. 10 се придвижва край църквата „Възнесение на Дева Мария“ към Староместски площад

Част от отстъпващите, без да се замислят, се впущат в бягство, макар че това на практика е безполезно – дори и да успеят да преодолеят съветските колони, движещи се от Рудните планини към Прага, и да успеят да стигнат до американците до 19:00 ч., след което демаркационната линия е затворена безкомпромисно за отстъпващите военни и цивилни лица, най-вероятно ги очаква скорошно предаване на съветската страна. Други се предават сами, а на места дори са обезоръжавани от групи инициативни местни жители.

Улиците на Млада Болеслав са пълни с хора.

Малко преди десет часа сутринта се чува звук от самолетни двигатели. Хората гледат към небето, много от тях махат. Те са убедени (и не се заблуждат), че това са съветски самолети, или англо-американски. Когато виждат, че от тях започват да падат някакви предмети, ги мислят за пакети с листовки. Скоро, обаче идва отрезвяването.

Падащите предмети запазват компактна форма, а звукът, съпътстващ падането им, не оставя съмнение, че към града летят бомби. Първите две уцелени места вероятно са близо до казармата и специалното училище на входа на града от посока Йичин и близо до река Йизера, където се намира текстилната фабрика на Клингер. Няма документация за хронологията на въздушното нападение, цялата информация е базирана на свидетелства на очевидци, но те не са единодушни в показанията си.

Изглед към ъгъла на помощното училище, отзад вдясно – сградата на казармата. Тука броят на жертвите вероятно е бил най-голям

По улица „Ичинска“ край казармата има много хора и техника. Не е изненадващо, че атакуващите пилоти избират района като една от целите си. В района са хвърлени значително количество 250 килограмови бомби. Директно попадение име и в сградата на помощното училище, където германците в края на войната са разположили военна болница, както в много други училищни сгради. Големият червен кръст на покрива на сградата, целящ да предотврати въздушни удари, не помага.

Освен германците, загиват и са ранени и местни жители. Група деца, които играят зад ъгъла на помощното училище сега имат паметник в училищния двор. Районът е подложен на един от най-тежките удари. Причината е голямата тълпа от хора, които не очакват бомбардировки.

В другия край на града, близо до фабриката „Клингер“ е директно уцелен автобус Deutsche Reichsbahn, пълен с немски жени и деца. Самата фабрика е силно повредена от 250 килограмовите бомби. Разрушен е и градският мост над река Йизера, на големия воденичен канал, през който пътят води до района „Чесана“ (по-късно в „Чесана“ е разположен конструкторският център на „Шкода“. Каналът е засипан през 80-те години на миналия век. На мястото на бившата разрушена фабрика сега се намира новият Технологичен център на „Шкода“.)

Нападението продължава – при следващите вълни бомбите падат върху Стария град, който е силно повреден заради високата плътност на застрояване. Къщите на улица „Бйелска“ (Bělská), уцелени от бомбата, в последствие се налага да бъдат съборени. Същото се отнася и за сградите на бившето окръжно хетманство и три съседни обекта, на мястото на които по-късно е направен площад. (Днес под площада има подземен паркинг, строителните работи по който бяха наистина ползотворни за археолозите. По този начин бомбардировката косвено допринесе за нова информация за историята на местното селище.)

Засегнати са и други квартали на града, пътища и прилежащи към тях райони. Там пилотите явно атакуват колоните от отстъпващи хора, които се опитват да избегнат възможно най-далеч камионите и другата техника, за да избягат от въздушните удари.

На територията на завода „Шкода“ падат малко бомби, но последвалият пожар е огромен

На територията на младоболеславския автомобилен завод, по време на войната включен във военната икономика на Райха, пада малка част от общия брой бомби. Две 250 килограмови, едната от които не се взривява, и приблизително десет по-леки. Всички те попадат на малко пространство около мястото, на което сега се намира заводската поликлиника.

Но предизвиканият от бомбардировката пожар причинява значителни щети, а големият стълб дим се вижда отдалече. Това поражда често обсъждани слухове, че целта на нападението е да се унищожи заводът. За щастие в тези сгради не загива никой, защото производството е спряно още на 5 май. Един или два бомбардировача хвърлят бомбите си над завода. Възможно е товарните вагони на неговата територия да са провокирали атаката.

Твърде дълъг ще стане материалът, ако бъдат изброени всички засегнати улици и разрушени сгради. Материалните щети обаче могат да бъдат компенсирани. Трагедията на това нападение се състои в големия брой човешки жертви. Според умерените предположения, в бомбардировките са убити до 150 местни жители, 350 германски военни и цивилни, вероятно включително и малка група чужденци и избягали военнопленници. С малки изключения могат да бъдат идентифицирани само местните жертви – жители на Млада Болеслав и на съседни села, посетили в този ден града. Данните за петстотин загинали не са далече от истината, макар че понякога се цитират „само“ 450 жертви.

Как протича нападението по отношение на движението на самолетите? Достоверността на описанието отново е ненадеждна. Група от няколко самолета долита към града от север. Тази посока е дадена от повечето очевидци. Общоприето е, че групата наброява 9 бомбардировача и 2 ескортни изтребителя, и с това се изчерпват по-голяма част от старите материали по въпроса. Но сега вече е известно, че Болеслав е бил бомбардиран от три, а още по-вероятно от четири такива групи от пет – девет бомбардировача, а нападението е продължило около час.

Според очевидци първата вълна от самолети прелита над града от север на юг на височина 2–2,5 км, и се разделят извън града на две групи. Едната група се връща от източна посока, а другата от западна. Тогава падат бомбите. До пристигането на следващите три вълни, по понятни причини никой в града вече не наблюдава случващото се, включително и часа.

Брой и тип на бомбите, хвърлени върху Млада Болеслав

През 1950 г. Пражкият държавен институт по геодезия издава „Ситуационен план за бомбите, хвърлени върху Млада Болеслав на 09 май 1945 г.“ Авторът цитира строителя Йосиф Косьяк. Документът е включен в Хрониката на град Млада Болеслав от Едуард Сваровски.

Най-често споменатият брой бомби е 700, включително и неизбухнали. Повечето от тях вероятно са отразени в плана. От пръв поглед се вижда, че бомбите падат върху пътища – както вътре в града, така и по периферията му. Данните за масата на неизбухналите бомби, би трябвало да се възприемат като значително  преувеличени. Без обмисляне може да се изключи бомбата от 750 кг – такива никога не са произвеждани нито от Съветите, нито от германците. Използването на бомби с тегло 500 кг от своя страна се изключва от руските архиви.

Информацията за работата на съветската авиация на 09. 05. 1945 г., изискана от руските архиви, попада в Чехия благодарение на активността на Михал Плавец от Пражкия национален технически музей. В оперативната сводка на 4-ти бомбардировъчен авиационен корпус, който освен всичко останало оперира и над Млада Болеслав, се изброяват вида и броя на бомбите, използвани на 9 май 1945 г. Тоест над града са хвърлени бомби от тези типове (или подмножества от тези типове). Бомбардировачите „Петляков Пе-2“ на 9 май 1945 г. са хвърлили общо 4108 бомби с тегло между 2,5 кг и 250 кг с обща маса почти 120 тона. Освен тях в региона работят и бомбардировачите на 6-и гвардейски бомбардировъчен корпус, така че е възможно малък брой от самолетите, атакували Млада Болеслав, да принадлежат към един от неговите полкове.

Тука трябва да се уточни, че дори и най-леките бомби, като осколочната AO-2.5, не носят нищо приятно за хората на земята. По-скоро обратното, доколкото всъщност става въпрос за подзаряди на касетъчни бомби, по онова време по-често хвърляни с „твърдо закрепени“ касети в бомбения отсек или под самолета. От самолета те са изсипани върху целта в количество от десетки до двеста броя. Осколочните бомби (сред тях има и противотанкови) са идеални за използване срещу струпване и колони от жива сила, както и срещу небронирана техника в свободно пространство. Ефективността на боеприпасите по улиците на града като цяло е по-ниска, защото много от тях засядат в покривите на къщите (но повреждат покривите). Върху нашия план са нанесени попаденията, които очертават „бомбардираните“ ивици по пътищата и прилежащите райони извън града, така че това вероятно са попадения на леки бомби от серията AO.

Трофейните немски бомби също представляват значителен дял от боеприпасите на съветските самолети. Намирането им в Болеслав през следващите дни – както на цели, невзривили се бомби, токо и на фрагменти,- се представяха като доказателство за атака от самолети на Луфтвафе.

Според един от свидетелите, самолетите са пущали върху града и бордюри и павета. Подобни странности могат да бъдат изключени с чиста съвест. Такива неща, разбира се, летят във въздуха, но те са изтръгнати от взривовете на бомбите.

Какъв е общият тонаж от бомби, хвърлени върху Млада Болеслав на 9 май? След 1989 г. в пресата започва да се появява информация за 50 тона. В една публикация по темата от 2007 г. цифрата се доближава до 60 тона. В действителност обаче тези данни са силно преувеличени. Количествената оценка вероятно е била формирана въз основа на споменатия вече „Ситуационен план на хвърлените бомби“. Също още не е известен типът на използваните самолети.

За нашите приблизителни изчисления вземаме от 24 (9 + 5 + 5 + 5) до 36 (9 + 9 + 9 + 9) самолети Пе-2. За първата вълна вземаме 9 самолета, както е потвърдено от показанията на много очевидци, а за следващите три вълни изчисляваме минималния и максималния брой, приведени в оперативния отчет на звеното. Ако се придържате към често използваните бомбардировъчни боеприпаси от Пe-2, които са 1000 кг, а често и по-малко, се получава вероятно количество от 30 тона бомби хвърлени върху Млада Болеслав. По-малкият обем на на използваните бомби, обаче, по никакъв начин не намалява трагедията – тя се ръководи от броя на жертвите.

Защо изобщо е било извършено нападението

Разрушителното въздушно нападение на Млада Болеслав е част от мащабна тактическа операция на съветската авиация, провеждана през по-голямата част от деня на 9 май над все още неосвободената територия.

На 8 май 1945 г. в 23:01 ч. централноевропейско време (точно така е посочено в акта за предаване, подписан както в Реймс, така и на Карлсорст край Берлин), всички германски части са длъжни да прекратят всякакви действия, да сложат оръжие и организирано да изчакат на място, докато бъдат взети в плен.

На територията на Чехия, голяма част от която все още не е заета от съюзниците, имаше значителен брой военни противници, които не искаха да изчакат съветските части. Отчасти това е заслуга на немската пропаганда, която описва условията на съветския плен далеч не розово.

По тази причина колоните с бягащите германци, както и на техните съюзници, не спира – всички се опитват да стигнат на запад и да попаднат в американски плен. Информация за придвижването на немски колони е получена същата нощ от маршала на Съветския съюз Иван Степанович Конев, командир на 1-ви Украински фронт, който в рамките на Пражката операция се придвижва в Чехия от север (основното направление на атаката на танковите армии преминава отляво на река Лаба (Елба), край град Мост). Конев, който празнува края на войната (в Европа) на голям банкет, организиран за високите чинове, нарежда на 2-ра военновъздушна армия да нанася през целия ден въздушни удари по отстъпващите немски части, маршрутите за оттегляне и големи транспортни възели.

В споменатия вече оперативен доклад на 4-ти бомбардировъчен авиационен корпус на 2-ра авиационна армия можете да прочетете: „4 БАК (бомбардировъчни авиационни комплекси) в течение на 09.05.1945 г. в групи от 5–9 самолета ПЕ-2 под прикритието на изтребители 211 и 728 ІАР с масирани бомбардировки унищожаваха жива сила и техника на противника в районите: Млада Болеслав, Литомнержице, Техловице, Замости-Бродце, Върховани, Дуба, Мнелник и единични екипажи водеха разузнаване за войските на противника в тези райони“.

Същата заповед като 2-ра авиационна армия получават от командването на своите фронтове още две авиационни армии, участващи в Пражката операция, които се придвижват от изток. През Северна Моравия настъпва 4-ти Украински фронт, който включва в състава си 8-ма авиационна армия, а през Южна Моравия и Височините – 1-ви Украински фронт с 5-та авиационна армия.

Дълго скриваната истина

До 1989 г. този въздушен удар (и други набези от този ден) официално се приписват на останките на германските Луфтвафе. Историците, разбира се, знаят, че на 9 май 1945 г. вече не разполагат с материални резерви за такава мащабна операция. С малки изключения всички, които успяват, прелитат до американците още предната вечер.

Освен това по-голяма част от населението на Млада Болеслав обвиняват немската авиация. Хората просто не искат да повярват, че могат да бъдат бомбардирани от освободителите. Малцината, коитоса убедени, в истинската принадлежност на нападателите, си налагат да мълчат с автоцензура, в противостоянието на тълпите, които се радват на освобождението.

Според спомените на активиста на съпротивата Ярослав Шамал, на 12 май 1945 г. е сформирана импровизирана комисия за разследване на инцидента. Въз основа на анализ на местоположението на основните попадения, характеризиращи се със струпване на транспортна и военна техника, както и на германските военни по основните пътища в рамките на града, на изходите и пътищата за оттегляне в незастроените му територии, комисията стига до недвусмислено заключение, посочвайки съветската авиация. Революционният окръжен национален комитет веднага е предупреден, и комисията веднага преустановява дейността си, а създадените до този момент от нея документи и протоколи са унищожени.

През 1965 г. болеславският специалист по архивите Карел Герчик отново повдига въпроса за въздушния удар през 1945-а. Това се случва по време на семинар в Пражкия институт по военна история, където той говори за съветските бомбардировачи в непосредствена връзка с нападението. Доколкото по това време има частично политическо размразяване, той няма големи проблеми. Но идва август 1968 г., след това периодът на чистки, известен като „нормализация“, и през 1970 г., след политически проверки, Герчик е уволнен от архива.

Едва след 1989 г. истината може да бъде официално и публично разказана. Въпреки това все още много хора не смеят да повярват кой всъщност ни бомбардира на 9 май 1945 г.

Има още нещо интересно, свързано с принадлежността на самолетите. Хората уж видяли на самолетите скритите с боя отличителни знаци. На някои от тях наистина може да им се е сторило така (опитайте на някое въздушно шоу на какво разстояние ще видите надписите по самолетите), други четат за това и изведнъж „осъзнават“, че те също са ги видяли. Обаче в Чехия в този ден не е имало никакви боядисани знаци, и в това отношение тази теория куца.

Резюме – съветските въздушни удари на 8 и 9 май

През последния ден на войната и първия ден на мира (според акта на капитулация – а не знакците за прекратяване на военни действия от последните останки от германски части) съветските самолети атакуват противника (реален или въображаем) на територията на 66 града и села в Чехия. Убити са до 1500 души, включително отстъпващи военни и цивилни германци. Броят на загиналите може да е по-висок – жертвите на тези операции не са регистрирани навсякъде.

В заключение, на 8 май съветската авиация бомбардира 32 населени места, като най-големите жертви дават градовете Дечин (по приблизителни изчисления от 200 до 300 убити), Гротовице (114 местни жители и 36 съветски войници), Хлумец и Усти над Лабем (84), Велке Мезиржичи (35), Mимон (28) и Фридлант (26). През този ден още се води война и пилотите са натоварени със задачата да пробият германската отбрана, подпомагайки напредването на съветските части.

На 9 май населените места са 34, а целта на нападенията е да се предотврати отстъплението на германците и техните съюзници, които в повечето случаи вече не представляват заплаха. Обективно казано, пътищата за оттегляне и транспортните възели остават проходими след ударите, и от военна гледна точка, ако това може да се възприеме така в този период,измеримият резултат са войниците, които не успяват да отстъпят и унищожената техника. Това обаче коства живота на много цивилни. Най-много жертви има в споменатия вече Млада Болеслав (до 500 смъртни случая, включително около 150 местни жители и 350 отстъпващи германски военни и цивилни), следвани от Ждирец над Доубравоу (43), Круцембурк (28), Мнелник (27) , Роуднице над Лабем (25), Бишице (23), Уштек (20), Литомнержице (18) и други.

Освен бомбардировачите Петляков Пе-2, наземни цели са активно атакувани и от щурмовици Илюшин Ил-2 и американските леки бомбардировачи Douglas A-20 Boston, доставени за ползване (5-та авиационна армия).

За интензивността на работата на 9 май 1945 г. на съветската авиация на територията на Чехия свидетелстват и следните цифри: 2-ра авиационна армия е пуснала 697 самолета, които са изпълнили 1320 бойни мисии; от 6-та авиационна армия са използвани 344 самолета с 540 бойни полета, а 8-а авиационна армия – 82 самолета с 91 бойни полета.

източници:

• Michal Plavec: Stále živá historie, Propaganda kolem sovětských náletů v květnu 1945. Журнал Paměť a dějiny № 2/2014
• Michal Plavec: Mladá Boleslav 9. května 1945, Bombardování podle dokumentů Rudé armády. Збірник Boleslavica 2013
• Jiří Filip: Veřejný Květen 1945 v Mladé Boleslavi. Збірник Boleslavica 2012
• Jiří Filip: статті в щомісячнику Boleslavan № 4 та 5/2005
• https://hloubkari.wordpress.com
• http://www.vhu.cz
• Eduard Svárovský: Kronika města Mladé Boleslavi
• Václav Bilický: Letecká munice II. světové války používaná na území ČR a SR, skripta – pomůcka pro pyrotechniky