Роман Бурко, основател на международната разследваща общност InformNapalm, за това как с нахлуването на Русия в Украйна, в живота му е влязла войната

На 2 март, 2020 г. се навършват точно 6 години от началото на моята лична война срещу руската окупация на Крим. На 2 март 2014 г. в Севастопол за първи път станах свидетел на агресията на руснаци, които в униформи без отличителни знаци блокираха украински военни части. Този ден преди 6 години се превърна за мене лично в повратна точка, и реших, че ще се противопоставям на агресията с всички достъпни и най-ефективни средства. Успях да заснема част от агресията в Севастопол на 2 март и да кача видеото в YouTube. Един от тези видеоклипове само за ден събра над 2 милиона гледания и след това многократно беше излъчван от различни украински телевизионни канали в продължение на 2 седмици.

Видео 02.03.2014, 05:30: Руски спецназовци незаконно проникват на територията на военно поделение 191 на учебния отряд на ВМС на Украйна и превземат оръжието. Опитът им да го изнесат е успешно предотвратен, като украинците блокират руския военен КАМАЗ с БТР-80. Украинските военни застават като „жив щит“ около бронираната машина и позволяват на руснаците да го изтеглят. Независимо, че руските силоваци пущат два пъти автоматни откоси във въздуха, украинските военни не отстъпват, и не се поддават на провокацията за силов сценарий. Накрая руският спецназ напуща територията на поделението, а украинските военни откарват камиона с оръжието в 174-а база на ВМС на Украйна.

Това видео още дълго окуражаваше както украинските моряци, така и украинците от континенталната част, насърчи ме да поведа лична информационна борба срещу руските лъжи, искаше ми се светът да чуе и да се намеси. Тогава, в първите дни на март, все още имах надежда, че световната общност по някакъв начин ще може да повлияе на ситуацията в Крим, и Руската Федерация ще бъде принудена да изтегли войските си в постоянните си места на дислокация. Руската пропаганда на най-високо ниво бомбардираше международните организации с пълни лъжи за събитията, и лично руският президент Владимир Путин лъжеше, че там няма руски войски и това е „местна самоотбрана“, която уж си „купувала униформите от вонните магазини“. Световните лидери се оказаха безгръбначни, и освен изказването на „дълбока обезпокоеност“, не можаха да помогнат с нищо друго. В същото време след бягството на Виктор Янукович украинските власти също бяха парализирани, никой не искаше да поеме писмено отговорност и да дава на военните друга заповед, освен „да наблюдават, да се държат и да не провокират“

.

Позвъняването от Парубий

В онези дни станах свидетел на телефонните разговори на мой близък приятел, по това време старши лейтенант във ВМС, който чрез други мои приятели майдановци на 1 март предаде информацията, че капитан 3-ти ранг Денис Березовски, току-що назначен от Киев за командир на ВМС, е предател и е преминал на страната на Русия. Приятелите от Майдана, след като чуха това, бързо предадоха информацията на Андрий Парубий (който по това време беше секретар на РНБО). Парубий се обади лично на моя приятел и попита за ситуацията, офицерът го информира, че Березовски е предател, и фактът, че е назначен от Киев за командващ, деморализира целия личен състав на ВМС, офицерите не разбират какво се случва, в същото време руските войски блокират украинските части, но няма никакви инструкции. От думите на моя приятел стана ясно, че Парубий също е казал „дръжте се“, и попитал „възможно ли е да се обажда и да уточнява ситуацията?“. Приятелят ми отговори, че „не само е възможно, но дори е необходимо, но първо махнете предателя от командването“. В крайна сметка Парубий повече не му позвъни, нито отговори на SMS с информация за руски атаки и излизането на руски колони с бронирани машини „Тигър“ от „Лазаревските казарми“. Но истината е, че сутринта на 3 март Денис Березовски беше незабавно отстранен от поста си като командир на ВМС. Не знам дали това беше заслуга на Парубий или просто е съвпадение, и някой друг в Киев се е сетил, че предатели не могат да управляват флота в такива моменти.

Видео от Севастопол 2-6 март 2014

Публикувам няколко свои видеоклипове, показващи хронологията на събитията. В едно от видеата се чува да казвам: „Братко, следи да не се приближи някой отзад …“. Това е веднага след като руски военни искаха да вземат камерата ми и заплашиха да стрелят срещу мене за това, че ги снимам. После имаше още парчета от видеа от различни моменти, както и видео от Щаба на Военноморските сили, където на 3 март 2014 г. Денис Березовски, който вече беше отстранен от командването, агитираше офицерите да преминават на страната на РФ.

Видео 02.03.2014: Руският спецназ напуща територията на украинското поделение.

Видео 02.03.2014: Част от руските военни, около 40 човека, напущат територията на поделението и се отправят в пълно бойно снаряжение в посока Лазаревските казарми, където са разположени.