Най-задаваният въпрос през изминалите дни: Ще стане ли Сирия новият Афганистан за Русия или не? Отговор на този въпрос все още няма никой. Мисля, че никой от съветските лидери не е помислил какъв ще е резултата след атакуването и на двореца Амин. Според „афганистанския“ календар сме 28 декември 1979 г. – кой би могъл да предположи тогава?

Войските във военните действия в Сирия/ основната група

Днес от представител на руското министерство на отбраната генерал-майор Конашенков научихме за групировка от над 50 самолета и хеликоптера – тоест, в района на конфликта Русия е прехвърлила обединен авиационен полк. Скромното летище Латакия в Сирия се превърна в съвременна авиационна база на руснаците.

Според „Новая Газета“ и „Ведомости“ в операциите ще бъде задействана групировка от 1 500 – 2 000 души личен състав на ВС на Русия. Непосредственно за охрана на подстъпите към обектите ще се използва най-малко един батальон от морската пехота – може би вече известния обединен батальон от 810-а бригада на морската пехота към Черноморския флот, който по-рано се появи в разследвания на блогери.

Групата за поддръжка

Въпреки това, освен посочените групи в Сирия, трябва да се вземе впредвид, че в самата операция ще бъдат включени много повече военнослужещи. Бързата доставка на товари ще се осъществява от ВВС /военновъздушните сили/ на Русия. Товароносимостта на Ил-76 – е до 60 тона, Ан-124 – до 120 тона.

Основният поток на товарите ще се обезпечава от ВМФ /военно морския флот/ на Русия с помощта на големите десантни кораби (ГДК). Общо в състава на флота са 18 на брой, но съдейки по трафика в Босфора активно в транспорта могат да се включат до 8-10 ГДК. Товароносимостта на един такъв кораб е от 480 до 1000 тона.

В резултат на това в самата доставка на стоки, товарене/разтоварване, групи за поддръжка, ротация на личен състав могат да участват десетки хиляди души.

Новобранци отбиващи задъжителната си военна служба ще отидат ли?

Като успокоителна мантра в Русия обичат да повтарят, че в Сирия ще се окажат само професионалните военнослужещи на договор в армията или офицерите – доброволци, и затова войнишките майки могат да спят спокойно. Въпреки това, има пример за офицер-доброволец майор Старков, получил наскоро 14 години затвор за участието си във войната в Донбас, а това показва, че в такава ситуация може да се окаже, който и да е офицер.

Що се касае за военнослужещите на договор, то в съвременната руска армия границата между новобранци и тези на договор е доста условна. Първият договор се предлага след 3 – 6 месеца задължителна военна служба. След това 18 -19-годишният „войник на договор“ може да се окаже къде ли не.

Що се касае за флота, там е още по-лесно. На корабите на ВМФ на Русия преминават задължителната си военна служба новобранци. В пристанище Тартус в последната година се идентифицирани над 20 кораба. Моряците – новобранци, така или иначе ще влизат в града, където ги очакват суровите брадати чичковци – шахиди. Въпрос на време е до първият убит новобранец в Сирия.

Военно ежедневие – във въздуха и на земята

Руското ръководство за сега постоянно декларира, че няма да участват в наземни/сухопътни операции и основния й принос ще бъде с използването на авиация. Това на теория.

На практика, на руснаците ще им се наложи внимателно да контролират летището в Латакия и пътищата към него. И тук става въпрос за контролиране на всичко в радиус от десетки километри. Един ПЗРК /преносим зенитно-ракетен комплекс/ в ръцете на муджахидин е достатъчен да свали руския транспортиращ самолет при кацане. А и вижте планинския район около Латакия – един изстрел, а след това ходи да го търсиш.

Една стара система Град-П (преносна реактивна пускова система) е достатъчно да попадне на 10 км от струпаните самолети на Русия на летището. В действителност няколко сполучливи попадения от такова оръжие могат да унищожат ефекта от тази военна авантюра, ето защо е желателно да се контролират всички покрайни в района. (тематични линкове).

Следователно, ще бъдат организирани многобройни контролно-пропусквателни постове, както и казарми, трапезарии, базите трябва да се охраняват, за да не се взриви пред тях терорист-самоубиец. В резултат на това, самоубиеца просто ще се взривява около контролно-пропусквателния пункт. А колкото по-далече в гората е пункта, толкова повече такива ситуации ще се случват.

Още един проблем в тази ситуация е, че за момента руския контингент е малък и ще бъде разделен в двете бази – Тартус (пристанището) и Латакия (летището). Разстоянието между тях е около 95 км – а отстрани на пътя е планина – която трябва да се контролира по цялото й протежение.

Пристанището в Тартус също трябва да се охранява. А по него ще има атаки на опозиционните сили, на ислямистите, на самоубийци. Нищо не пречи на ислямистите да натоварят рибарска лодка с динамит и да я насочат директно към руски кораб в пристанището. Не всяка лодка е излезнала за големия улов…

И сухопътни операции и боеве ще има. Рано или късно ще свалят руски самолет, пилота ще катапултира и към него ще полетят с хеликоптер морските пехотинци – и тях също ще свалят. Рано или късно ислямистите или опозиционерите ще започнат да атакуват контролно-пропусквателните пунктове на руснаците, колоните им с доставки и т.н. Трупове ще има. Официално и много на брой. И вместо тях, ще трябва да се изпратят още повече войници, които да поддържат настоящото статукво.

Играта на Асад и Сирия днес

През цялото това време ние някак си не чуваме самия Асад. Той явно разбира, че шансовете му са малки и само, чрез Путин може да се промени ситуацията за отстъпки от Запада. Какво пречи на Асад да играе играта си, въвличайки руснаците в този конфликт по-надълбоко. Само няколко успешни нападения от неустановени сили на опозицията срещу руснаците и на Путин ще му се наложи да засилва групировките си в Сирия.

Както и в случая с Афганистан съветската/руска армия е длъжна да работи в тандем с местните служби за сигурност, но те воюват вече пета година поред. Част от армията – са бивши жители на тези градове, които днес толкова яростно бомбардира Русия. Освен това – те са и мюсюлмани.

Ние по принцип нямаме представа кой сега живее на територията на Сирия. Какъв е в момента етническия състав на Латакия, Хомс, Тартус, Дамаск, Алеппо?

За последните години населението на страната се смеси, милиони беженци от всички краища на страната. Множество от медии обичат да показват съвременна карта на Сирия, където страните са равномерно посочени. Но едни показват едно, други – друго. Въпреки това, голяма част от Сирия е пустиня, в която никой нищо не контролира. Битката е за населени места и пътищата за комуникация между тях. Броя на воюващите страни е разнообразен – и точно сред това разнообразие е малкия, но горд военен контингент от християнска Русия. Балансът на силите е приблизително ясен?

Конкуренцията на Вашингтон

Най-лошото за Русия, че Вашингтон не смята да се оттегля и ще продължи с мача. Например, американците най-накрая започнаха да доставят оръжие на украинските служби за сигурност. Явно този конфликт е пред финала си, но дори и след Сирия, отново да превключи на Украйна – на Русия няма да и се получи.

Американските самолети няма да пречат на руснаците да бомбардират ислямисти или опозиционери, но рано или късно в региона ще се появят ПЗРК. И всички руски самолети ще започнат да падат.

На Афганистанското направление странно започнаха да се активизират и талибаните. С години не успяваха да превземат Кундуз, и изведнъж го превзеха. Странно нали? А там са и Таджикистан и Узбекистан – на руснаците ще им се наложи да реагират и там, ако някой полеви командир изведнъж отиде в Северната част на Афганистан.

Своята карта могат да изиграят и турците. Те разбира се са против подсилването на кюрдите, но същото важи и за Русия – и със сигурност ще използват кюрдите за да изтласкат Русия от региона. Там е и Саудитска Арабия. А също и Израел, който не се нуждае от подсилването на Хизбулла, която е на страната на Асад и т.н.

Цената на конфликта в Сирия

И най-интересния въпрос. Често чуваме становището, че украинците не бива да се радват за сирийската авантюра на Путин. Въпреки, че колкото по-дълбоко Русия затъва в Сирия, толкова повече средства ще изразходва за поддръжката на сирийските си групировки, и толкова по-малко финансиране ще се отделя за войната в Украйна. Толкова по-малко ще получават и обикновените руснаци. Колкото повече трупове получава руската армия, толкова по-малко ще е желанието да се умира – дали е за Алеппо, или е за Новоазовск.

Днес в Латакия са прехвърлени съвременните СУ-34. Цената на всяка машина е 36 милиона долара. Един сполучлив атентат може да нанесе на руснаците загубата на стотици милиона долара. Цялата техника предадена на Асад – е директна загуба. Никой няма да върне тези пари назад.

Един месец война в Ирак е струвал на американците 12 милиарда долара.

Войната в Афганистан коства на американския бюджет 641 милиарда долара.

Борбата на Америка с Ислямска държава струва на американския бюджет за по-малко от година 3,87 милиарда долара.

– Разходите за ден – 9,9 милиона долара;
– Забележете, как равномерно растат разходите на американците от 5,6 милиона долара на ден, до почти 10;

И те все още не са влезнали в конфликта.

Разходите на Канада за година война надвишават вече стотици милиона долара, поради факта, че канадците действат с десетки самолети в борбата с „Ислямска държава“.

Всеки ден в конфликта само ще увеличава цената на тази война за Русия. Ако тя иска да покаже видим успех, то тя ще трябва да похарчи милиарди долари. В резултат на това тази кампания ще излезе на цената на десетки милиарда долара.

Всичко е Хибридно

В тази война няма да видим танкови атаки от страна на „Ислямска държава“- ИДИЛ , няма да видим и стотици убити руснаци. Просто ще наблюдаваме как Русия затъва в новия си Афганистан. Вместо войници, руснаците ще губят пари, и цената ще расте с всеки ден. В крайна сметка, ще се реже от социалните плащания или от там, където Путин все е още не е успял да вземе (то чиновника ще го направи) – или ще се повишават лихвите, подготвяйки сцената за повече войници в Сирия.

В резултат на всичко това по „афганистанския“ календар в момента сме някъде декември 1979 г. И втори „класически“ Афганистан няма да видим, но ще наблюдаваме неговата „хибридна“ версия в 21-и век.

Автор Антон Павлушко

© Материалът е подготвен за публикуване от Антон Павлушко специално за сайта InformNapalm. Превод: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.