„Палмира, газ – and all that jazz”

Мъчително бавно нареждащият се пъзел Сирия/Русия/Иран vs САЩ/ Саудитска Арабия /Катар vs ИДИЛ – на фона на Европа и Украйна – най-накрая доби завършен вид. В основата му продължава да е битката за доставянето на газ за Европейския съюз и за световно газово влияние.

Нека започнем без дълги уводи и изящни церемонии. Ако от шахматната дъска на Близкия Изток се премахне фигурата на Башар Асад, който значително затруднява плановете на САЩ, за Запада се отваря възможност да прекара през територията на Сирия отдавна проектирания и заобикалящ Иран (който подкрепя Сирия) газопровод между Европа и страните от Персийския залив. Става дума по-специално за Катар, чийто газ е около 3 пъти по-евтин от руския. Катар и Русия са в състояние на дълбока взаимна политическа антипатия именно поради газовата конкуренция.

Американският президент Барак Обама и кралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазиз ал Сауд

Катар подобно на Саудитска Арабия финансира сирийската опозиция и е един от двата главни съюзници на САЩ в Близкия Изток. Едно такова разместване би могло завинаги да сложи край на газовата зависимост на Европа от РФ. Сирия от своя страна е съгласна само с газопровод през Иран, който декларира готовност да произвежда 600 милиона кубически метра газ на ден.
В тази завързана игра има и още един специфичен нюанс: първата европейска страна, през която според проекта трябва да преминава катарският газопровод, е Гърция. Схващате ли връзката между изгодата за Евросъюза, алианса CАЩ¬-Персийски залив и руската подкрепа за летните гръцки бунтове, свързани с въпроса за потенциалното излизане на Гърция от ЕС?

Руският президент Владимир Путин и президентът на Сирия Башар Асад   

И тъй като на пътя на военно-икономическата коалиция CАЩ¬-Персийски залив застават Сирия и ИДИЛ – тя, естествено, „започва да се дразни”. А пък Русия довтасва в Сирия с незабавната си военна помощ. Което и беше причината държавният секретар на САЩ Джон Кери да се обади на руския външен министър Сергей Лавров с предупреждение за последиците от една такава намеса.
Вчера вечерта, след „сирийската информационна експлозия” в резултат на публикуваното от „Таймс” видео за руските войски в Сирия и след появата в социалните мрежи на множество снимки на руски войници в „сирийска командировка” (около 40 случая) – в международната преса внезапно се появи стратегическото решение на Германия за споразумение с Русия относно трансбалтийския газопровод Nord Stream 2.

Джон Кери и емирът на Катар Хамад бин Джасим Ал Тани

„Газпром” е формирал група от големи европейски енергийни компании, които имат интерес руският газ да достига до тях, заобикаляйки Украйна – и внезапно постави Германия пред свършен факт с бизнес предложение, от което тя трудно може да се откаже. Този проект превръща Германия в център на разпределяне на руския газ за ЕС, а на Русия позволява да избегне транзита през Украйна и да запази европейското си, а оттам и световно газово влияние. И Германия е приела. Но за да се постигне това, е необходимо да се вдигнат санкциите от „Газпром”. Това решение обаче трябва да бъде одобрено и от политическите съюзници в ЕС и САЩ. И ето че днес е публикувано изказване на френския президент Франсоа Оланд за възможната отмяна на санкциите срещу Русия, ако тя изпълни решенията на Минск-2.

Също така прозвуча една много интересна фраза – че господин Путин е уверил Оланд в личен разговор, че няма да подкрепя Асад по собствена инициатива. Това евентуално би могло да означава, че Русия изоставя сирийския си приятел в замяна на облекчаване на санкциите от страна на САЩ. Защото заради ядрената сделка с Иран Обама трябва в най-кратки срокове да уреди ситуацията и със Сирия, и с ИД – дори и ако трябва да направи невъзможното – до размразяването на иранските паричните активи (повече от 100 милиарда долара) в края на октомври. Времето дотолкова го притиска, че съществува вероятност чрез един „търговско-политически”, меко казано, обмен да бъдат напълно или частично отменени санкциите срещу Русия, от което ще спечелят съвместно РФ и Германия. Заклетите опоненти на американския президент по въпроса за сделката с Иран ще го превърнат в политически труп, ако той закъснее със сроковете на операцията срещу Сирия и ИД, и Иран получи възможност да окаже финансова помощ на Сирия, действайки според съображения за собствената си изгода от газовите и военно-търговски сделки.
Но ако Русия не успее да разиграе „германския вариант” за отмяната на санкциите, предвид характерните особености на руския „шахматен” стил е много вероятно тя да остане в Сирия задълго, излагайки света на заплахата от глобална война срещу терористичната Ислямска държава (да не говорим за хилядите руски „тамняманашивойници”, които ще се върнат у дома под формата на „товар 200” в цинкови ковчези). Русия ще бъде смазана икономически.

Това е картината „с едри щрихи”. По-дребните нюанси по темата в момента не са съвсем ясни, но едва ли ще се изяснят преди да завърши предстоящата сесия на Общото събрание на ООН и преди да бъдат обявени резултатите й.

Оттук и подготвената – като част от този поетапен план – смяна на фигурите във властта на самопровъзгласената ДНР. Не изключвам варианта, че цялата тази история с ДНР като цяло е била необходима именно за да бъдат дистанцирани санкциите от въпроса за Крим, заради който всъщност бяха наложени на Русия, и да бъдат обвързани с резултатите от преговорите в Минск, които Путин старателно формираше според собствените си интереси. При това донбаските въглища са само за залъгване на изпълнителите на спектакъла, които просто са употребени. В тази картина се вписва и бягството от Донецк на Моторола и разни други бандити, както и декларациите, че Луганск е готов да се върне в Украйна, за което медиите писаха тези дни.

Та това е в основата на неизменно стабилната руска заинтересованост от съюз със Сирия. Не поддържането на реда в Близкия Изток, не подкрепата за режима на Асад, не договорите за доставка на оръжие, не някаква митична дружба на народите и дори не борбата с ИДИЛ. Главната цел е европейското и световно газово влияние. С тази цел руснаците изпращат войски в Сирия. За връзката между войната в Украйна и глобалната икономическа война за газово влияние също вече писах, макар че тази информация беше възприета доста скептично от някои. Но ако Катар + САЩ + Саудитска Арабия свалят Асад и изтрият ИДИЛ от лицето на земята [за да получи това всеобща политическа подкрепа би било логично да се изчака ИДИЛ да унищожи паметници на архитектурата под закрилата на ЮНЕСКО, а потоци бежанци и терористи да залеят ЕС], Европа ще вземе логично за нея решение (нищо лично – просто бизнес) да сключи споразумение за персийския газ, който е по-евтин от руския и идва по директен газопровод от Катар. Така Персийският залив (газ) и САЩ (втечнен газ) могат да получат по половин Европа, а на нея общо взето й е все едно кой ще я снабдява с газ и по каква тръба – трябва само доставките да са непрекъснати и на максимално приемлива цена. За това нейно „все й е едно” и за своята недалновидност Европа сега си плаща, като пусна на своя територия огромен брой терористи (за което съобщават и руските, и американските, и европейските медии) заедно с потока от бежанци. Но такава е цената за това да се намираш между два огъня, което Украйна в много по-хард вариант вече изпита на гърба си.

Рискувам да бъда освиркана и въпреки това бих искала да отбележа следното. Разбира се, че трябва да се помага на бежанците от войната, но разумно ли е това да се прави само въз основата на емоции, на базата единствено на най-добри подбуди, без да са обмислени изцяло спешни мерки за сигурността на собствените граждани във връзка с очевидната терористична заплаха? Като доброволец с опит в организацията на доброволческа дейност в много строги и специфични времеви рамки и условия (в Югоизточна Азия), бих искала да дам на читателите един непоискан съвет, въпреки че обикновено се въздържам от това: искате ли да правите добро – още повече, да спасявате нечий живот – възпитайте в себе си желязно хладнокръвие, защото ако то ви липсва, само ще търчите насам-натам, както тича по инерция обезглавена кокошка и пляска с крила – и няма да сте в състояние да помогнете дори на самите себе си. Активното и наистина ефикасно добро никога не е нито беззъбо, нито мекушаво. Емоциите не решават проблема, а само го задълбочават.

Руският президент Владимир Путин и президентът на Иран Хасан Рухани

В тази геополитическа игра руският военно-стратегически съюз със Сирия и Иран и американският – с Катар и Саудитска Арабия играят еднакво от гледна точка на спекулативните методи за влияние върху световната общност и гражданското съзнание. В изводите си не съм склонна да оправдавам чиито и да било демони. Абсолютно не ме интересува чии са в контекста на смъртта на стотици хиляди хора, причинена от разделението на сферите на политическо и икономическо влияние. В света на голямата политика и големите пари има патологична липса на честност, прямота и благородство. Справедливостта изисква да бъде отбелязан също така и факта, че ИДИЛ изобщо не е възникнала в резултат на някакъв религиозен конфликт между шиити и сунити, а всъщност е резултат от конкурентната борба между близкоизточните икономически, петролни и газови потенциали, както и между държавни политически системи, използващи доверчивото, слабо образовано и дълбоко вярващо население за манипулативните си игри с помощта на религиозни идеи.

Но пропагандата на държавна идеология, основана на религиозните чувства на нейните жертви, е отдавна и широко използван политически инструмент и не само в арабските страни. Обърнете внимание на рязкото активизиране на доста съмнителната и често скандална дейност на РПЦ през последната година и половина. Някъде благославя, на друго място подкрепя, на трето съветва – и в същото време иска да притежава музеи, паркове, имоти, роля в образователната система, мини армия от наметнали православните идеи фенове на „Спартак” с нацистки татуировки и т.н. РПЦ е навсякъде – няма я само на мястото, където й е определено да се намира в член 14 от Конституцията на Руската федерация. Защото в смутно време е точният момент да се разхвърлят религиозни камъни – и да се събират скъпоценни. От историята виждаме една тенденция с името на Господ и с гръмки декларации на мир, дружба и братство между народите да се извършва най-голямото зло на земята…

Разбира се, има още много сериозни подробности, като например ядреното споразумение с Иран или малките съюзи между страни като Турция, Ирак, ОАЕ, Пакистан и т.н., всевъзможни политически лобита и плътната сянка на Китай, очакващ „кога по реката край него ще мине трупът на врага”. Но като цяло те вече не са толкова съществени от гледна точка на равносметката за петгодишните геополитически и глобални газови рокади, които неизбежно трябваше да доведат до война и специални операции, отнемащи ежедневно живота на хиляди хора. И след като завърши „естественият отбор” по закона на джунглата, ще има15-20 години затишие, през което всички ще са сравнително сити – до следващата „голяма игра”.
За четиридесет и няколко години живот човек със сигурност успява да види няколко серии на този филм… Еволюцията на човечеството е еволюция на цинизма: „Хората загиват за метал”. Не се уморявам да го повтарям. Както и това, че голямата политика не съществува извън връзката й с големите пари. Ако искате да знаете къде са корените на глобалните световни трагедии и войни – следвайте миризмата на газ и петрол. Самите пари не миришат.

P.S. Този път няма да слагам линкове към материалите, които съм използвала. За последната година те са повече от 150, като се започне от войната в Персийския залив –статии от вестници, аналитични и исторически справки, интервюта с политици, репортажи от Близкия Изток и т.н. Всички са публично достъпни.
На мен са ми дълбоко и еднакво противни мръсните методи в международните отношения, които прилагат „важните чичовци и лелки” – всички без изключение – and all that jazz. Защото се чувстваш доста некомфортно, когато виждаш, че животът ти и животът на твоите деца зависят от хора, способни абсолютно на всичко – извън всякаква морални рамки и нравствени граници.
Мнението на автора може да не съвпада с мнението на редакцията, официалните власти, информационни издания, видни журналисти, други анализатори, религиозни дейци, служби за сигурност и дори морална полиция. Но то е абсолютно неповлияно от чиито и да било насоки, инструкции, решения и от „политиката на партията”. Също толкова ми липсват и угризения на съвестта, когато го споделям. И дори и да греша в изграждането на хипотези за днешния световен ред, съм честна в грешките си.

Анализатор на руската и международната преса Ania Dorn (Москва, Русия) специално за InformNapalm.org.

© InformNapalm. Превод: IvSher. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект