Тази статия е публикувана в германския Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) на 17 август 2015 г. Мнението на журналист от едно от водещите издания в Германия за това какво се случва в Украйна и въздействието на Запада върху нея.

 
„Недоволство от западната намеса в Киев.Твърди се, че Меркел и Оланд са повлияли на текст в закона за реформата в украинската конституция.“

 
Автор: Konrad Schuller
Киев, 17 август 2015 г.

 
Страшният сън на украинските политици изглежда приблизително така: Западът изтощен от кризи, войни и бежански потоци решава да се избави от една гореща точка в света, сключвайки споразумение с Русия – поддръжката за Украйна постепенно намалява и претенциите на Москва за хегемония тайно се признават. В замяна президента Владимир Путин помага в други горещи точки – Сирия, Иран, Корея.

 
Много ясно формулира своята загриженост наскоро Валерий Чалий, до скоро – главен съветник по външната политика на президента Петро Порошенко, а днес – посланик на Украйна във Вашингтон. В едно интервю той упрекна Запада в това, че Минските споразумения, които бяха подписани от президентите на Франция, Украйна, и Русия, както и от канцлера на Германия Ангела Меркел през февруари тази година са в постоянен ущърб за Украйна. Въпреки факта, че Москва даже и не мисли да изпълнява задълженията си – дори допускайки, че изтегли войниците си от окупирания индустриален район Донбас, европейците продължават да изискват от Украйна за изпълнение на всички подписани условия в Минските споразумения. Това включва предоставянето на специален статут на проруските сепаратистки области в Източна Украйна, включително с тяхна „собствена милиция“, предоставяне на икономическа помощ и специални регионални отношения с Русия.

 
Този упрек към Запада беше също така изказан и от заместник председателя на украинския парламент Оксана Сироед – добре известен представител от прозападно гражданско движение. Според нея Запада с предпазливото си отношение към Москва не се спира дори и пред това мащабно да повлияе на текущата реформа на украинската конституция. В интервю пред едно издание Сироед, която се явява депутат в парламента от проевропейската партия „Самопомощ“, разкритикува най-вече Меркел и френският президент Оланд: На 14 юли, точно преди първото гласуване на конституционната реформа за „децентрализацията“ на Украйна, която до този момент беше ентусиазирано хвалена от Запада. Меркел и Оланд по телефона обсъждат с председателя на украинския парламент Владимир Гройсман, близък с Порошенко, молбата им да бъде добавено допълнително условие в текста за конституцията, което е „изключително в интересите на Русия“. На следващият ден проекта на конституцията явно действително е допълнен със съответната поправка, и ден по-късно Верховната Рада приветства измененията в документа с необходимите гласове за допълненията: „Това ни беше наложено от нашите съюзници“ – казва днес Сироед. „Тези изменения в последния момент са свързани с телефонните обаждания на Меркел и Оланд“.

 
Промените в планираният текст на конституцията, които така възмущават Сироед, изглеждат на пръв поглед безобидни. В параграф 18 доста семпло и напълно безсъдържателно е написано: „Структурата на местната власт в някои региони на Луганска и Донецка области ще се определят с отделен закон“. Защо това условие й изглежда като Троянския кон на Русия? Сироед обяснява така: „Така нареченият „специален закон“, за който става въпрос, вече съществуваше в проекта – и той дава на Москва всичко, която тя иска: самоуправление за сепаратистките области заедно със своя собствена милиция и специални отношения с Русия. Ако в планираната украинска реформа се приеме влизането на този закон в сила, то тя действително ще бъде „оръжие в ръцете на Русия“. Тези, които дават разрешение за самоуправление и въоръжена власт, преди Русия да изтегли оттам войските си, само увековечават влиянието на Москва в Украйна. По този начин самата Конституция ще стане „руско оръжие“.

 
Къде е истината в думите на Сироед? На първо място, законът, за който тя говори е наистина приет с всички отстъпки за сепаратистите още през септември миналата година. Но президента на Украйна все още не го е подписал и този закон не е влезнал в действие. Точно подобно договаряне с украинските парламентаристи е част от борбата с Русия.

 
Също така озвучаването от нея за историята с нашепванията на Германия и Франция не са без причина. Телефонният разговор в последния момент, в който, според Сироед, Меркел и Оланд са искали от Гройсман допълнение към текста на проекта за Конституцията, действително се потвърждава, което потвърждава и съобщението от сайта на прес центъра на германското правителство на 14 август, в деня, в който текста наистина е изменен. В Берлинското съобщение е написано, че германският канцлер и френският президент „недвусмислено“ одобряват внесените поправки в конституцията касаещи Източна Украйна, „както това е предвидено в Минските споразумения“. Но повлияват в този момент не само Берлин и Париж – Вашингтон настоявал в същата посока. На 15 юли, след призива на Меркел и Оланд проекто-закона за реформите е изменен и внесен в парламента за гласуване, което се провежда на следващия, и Виктория Нуланд – помощник на държавния секретар по европейските и евроазиатските въпроси към Министерството на външната политика на САЩ – казва в разговор с украински депутат, че измененият текст „ще улесни решаването на ситуацията в Донбас“.

 
Критиката на Оксана Сироед по повод „наложените“ конституционни разпоредби за Донбас споделят много украинци с проевропейско съзнание. Не малко хора от тях смятат, че Минската „сделка“ с Русия: „специалният статус“ на Донбас е ответната услуга за изтеглянето на чуждестранните (тоест руските) войски – за Украйна е толкова опасна, колкото непроверена граната. Още по-рискованото на тази ситуация е Украйна да се съгласи на искания специален статут, а руснаците от своя страна не изтеглят войските си. Тогава директно насред украинската държава ще съществува тежко въоръжена руска област – спътник, чрез който Москва може да блокира прозападният път на цялата държава, който беше поет през 2014 г. Затова Сироед препоръчва на съюзниците за по „реалистичен“ подход – без илюзии: „Трябва да вземем под внимание, че тези области са просто окупирани от врага и въз основа на това да се опитаме да съжителстваме с тях“.

 
В украинският парламент страховете от този вид застрашават да разделят европейски ориентирания правителствен лагер. На 16 юли по време на първото гласуване по конституционната реформа две от петте прозападни партии почти единодушно гласуваха против предложения текст от президента – заедно със „Самопомощ“ на Сироед гласуваха и „Радикалите“ на националния популист Олег Ляшко. Само с помощта на „Опозиционният блок“ (останалите привърженици на избягалия през 2014 г. бивш президент Виктор Янукович) проекта на президента е в състояние да се доближи до 288 гласа на 2/3 мнозинство от 300 гласа, които ще бъдат необходими при второто гласуване на закона.

 
На самият Порошенко измененият проект в последната минута след западната намеса изглежда, също не му харесва. Въпреки, че той не стига толкова далеч като Сироед, която интерпретира чуждестранният „натиск“ като нарушение на „правото за самоопределение на Украйна“, но в парламента в деня на първото гласуване, той ясно подчертава разбирането си към тези, които считат, че им е „трудно“ да гласуват за „такава клауза“ в закона. На самия него му е трудно да подпише този проект, но „ние сме длъжни да го направим – в името на Украйна“. „Американските и европейските“ ни партньори имат свой собствени „основателни интереси“ и ние не можем да допуснем да се стигне до там, че Украйна да остане сама срещу агресорът.

 
Кога този проект за реформа ще влезне в сила, или ще влезне в действие някога – за сега въпроса е отворен. Конституционният съд одобри проекта в началото на август и сега предстоят още две гласувания в парламента. На последното се изисква мнозинство от две трети. Ако Порошенко се опита да компенсира липсващата подкрепа от европейския лагер със съюз с привържениците на Янукович – това може да постави прозападната управляваща коалиция в опасност. В „Самопомощ“ на Сироед, както и в други групи в правителствения лагер на Порошенко – милиардер в креслото на президент – и така не е особено обичан. В тези партии все още живее „антиолигархическия“ дух на Майдан 2014 г. Някои възприемат направеното от президента в размирните времена враждебно и само чакат предтекст за разбиване на коалицията. Конституционните дебати могат да бъдат именно такъв повод.

 
Източник.

 
© Превод от германски на руски език: Irina Schlegel специално за InformNapalm. Превод на български език: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект