Интервю с един от защитниците на Забадани, местен жител, който преди войната е имал свой собствен дом, чудесно семейство, бизнес, добър, осигурен и спокоен живот. Когато такива хора вземат оръжие в ръце, следователно, това означава, че има причина, както това се случи пред очите ни в Украйна – когато юристи и лекари, учители и учени, съвсем млади и възрастни, отпътуваха на изток и се присъединиха към доброволческите батальони, и мисля, че не всички от тях имаха военен опит. Такъв е случаят и в Сирия, когато обикновени граждани са принудени да защитават себе си, семействата си, земята си от мракобесния режим.

В уводната част на интервюто бих искала да кажа, че е много важно да се регистрира документално геноцида, за да е възможно след това да се разследват тези престъпления и да се накажат виновните, поради което го помолих да ни разкаже за това какво се случва с него и с близките му, в какви действия е участвал лично той, и в какво вярва. Имам личните данни на защитника, които няма да публикувам, също така промених някои детайли в текста, защото семейството му се намира все още в ръцете на режима и те са в реална опасност. Тези данни потвърждават думите му в това интервю, а корекциите направени от мен не влияят върху общия смисъл на изказаното.

Кога се присъединихте към бунтовниците, какви бяха мотивите ви? До преди това в какви публични събития сте участвали? Какво оръжие имахте?

Присъединих се към бунтовниците, след като режима на няколко пъти постъпи много жестоко с мен. Единственият ми мотив беше да защитя народа си от зверствата на режима. Участвах в първата кампания, която разгърнаха срещу нас войските на режима, бях ранен, защото воювах ден и нощ, грижех се за болни и за ранени. Оръжието ми беше винтовка, индивидуално оръжие за самозащита.

В какви военни действия сте участвали?

Различни, понякога се биехме без почивка, понякога съм бил страж, понякога просто съм готвил храна за приятелите си. Беше много трудно, бяхме обкръжени в плътен обръч почти 3 години. Ние се намирахме на земята си, защитавахме я и защитавахме честта на града ни, а режима разгърна срещу нас агресивна и наказателна тактика. Не бихме се въоръжили, ако срещу нас не се стреляше.

Каква беше обстановката в Забадани в навечерието, когато вашето семейство го напусна?

Когато започнаха да ни бомбардират със самолети, от дома ми нищо не остана, само развалини. Ние разбира се, бяхме принудени да го напуснем, като осъзнахме, че те няма да се спрат пред нищо. Забадани беше бомбардиран 24 часа без прекъсване. Бомбардираха безмилостно, бях принуден да намеря безопасно място за семейството си и да ги изпратя от тук, за да не загинат, ако останат до мен в града.

Имате ли връзка със семейството си в Мадая, как живеят те там?

За известно време имахме връзка, но след това режима отряза комуникациите ни, за да не можем да сме в контакт с близките си, бяхме доста притеснени, тежко е за психиката и да се воюва, притеснявахме се непрекъснато за тях. Много тежко е и притеснено ни беше за децата, за жените ни, за възрастните.

Докато бяхте в Забадани можехте ли да им помагате с хранителни продукти, с пари?

Освен че, непрекъснато бяхме бомбардирани, нямахме никакви условия на живот. Когато семейството ми под натиск стигна до Мадая, разбрах за това, но бях безпомощен да им помогна с каквото и да било, можех да воювам само, вместо тях, за изгубеното ни достойнство на човешки същества. Но признавам, че понякога боевете бяха толкова ожесточени, че ми се струваше, че воювам несъзнателно, просто волята за живот ме държеше да продължа и да не се предавам.

От къде взимаха хранителни продукти бунтовниците в Забадани?

В началото на обсадата имахме няколко говеда, намирахме храна в бързо изоставените къщи на хората, след това всичко това свърши, храна не можеше да се намери никъде, и ние започнахме да се храним с листата на дърветата и трева, понякога нямаше нищо, освен тръни. Понякога дори и котки ядяхме и даже мишки, след това се стигна до там, че живеехме само на вода със сол и подправки.

При какви обстоятелства напуснахте Забадани? Разкажете ни за кръстопътя на който попадате, как стигнахте до тук?

Когато напуснахме Забадани, оставихме там само разрушени сгради и къщи, изгорели овощни градини, без храна, без вода, тези които останаха са обречени …Студ, глад и призраците на загиналите жители… Нас ни взеха под контрола на ООН, всички болни и ранени, отначало от Забадани в Ливан, после в Турция, след това от Турция обратно в Сирия, в Идлиб. Пътуването беше трудно и тежко. С автобус беше невъзможно да се придвижваме. От Сирия до летището в Бейрут вървяхме 12 часа. На летището Хизбула всеячески ни унижаваха, дори забраниха да се използват патерици, а сред нас бяха много, които бяха загубили крайниците си. Когато пътувахме с автобуси през шиитските райони, ни замеряха с камъни, яйца и ни проклинаха през цялото ни пътуване. Но слава Богу, турците ни посрещнаха много добре, ние сме им много благодарни.

Какво мислите за страните във войната – за Асад, за Ислямска държава, за бунтовниците?

Режимът на Асад задължително ще падне, и ние ще победим, ние защитаваме земята си, защото сме синове на тази земя, и своята чест. Не се страхуваме от смъртта, защото не сме направили нищо лошо. Но режима на Асад, убива хората, които истински го обичаха и му вярваха, изгори земите и душите ни, унизи и оскверни жените ни, разруши градовете ни, остави цял един народ без дом и ни превърна в бежанци в целия свят, постави в ужасните си затвори най-добрите ни мъже и даже жени, посегна на светините ни, на древните ни джамии и църкви, бомбардира училища, болници, и донесе ужасен геноцид на народа, който му беше предан !!! Само защото се осмели да възрази – излезе на демонстрации. Революцията ще победи! Ето защо до последната си капка кръв ще защитаваме принципите си и ще върнем честта и свободата си!!! Ислямска държава е измислена от самия режим, не без външна помощ, за да се опетни исляма, да се покаже че е лош. Но идва деня, в който всичко ще се разкрие. Вярваме в това!

Имаше информация, че представители на Хизбула под натиск принуждават хората да продават земята си за дребни пари. Можете ли да потвърдите това?

Хизбула се преструва, че е съпротивително движение срещу израелската окупация, и би трябвало да застанат в защита на светините на исляма, но в действителност те показаха, че няма нищо свещено за тях, и техния ден ще дойде – ще отговарят за всичко пред нас. Те ограбваха и отнеха всичко, което успяха от народа ни. Организираха концлагер за възрастните ни, жените ни и децата ни. Изнудваха ги срещу парче хляб, за автомобили, за къщи и за земя. Притискаха психологически и тероризираха безпомощни хора. Хората се страхуваха и им даваха всичко. Асад им отдаде цялата власт над земите ни. Той ни предаде и продаде.

Имаше ли някакъв вид психическо и физическо насилие над вас или членове на семейството ви от страната на режима?

Никога няма да забравя как започнаха да стрелят по мирната демонстрация на тинейджърите. Как през нощта ги арестуваха всички подред. За да ги накарат да се страхуват и слугите си даже арестуваха, за да покажат, че няма да пожалят никой. Всяко семейство, от което някой от близките им беше на демонстрацията беше брутално измъчвано. Убиваха, затваряха, измъчваха. Мен също ме арестуваха, Върнах се от другия свят. Арестуваха ме няколко пъти, но последния път като по чудо останах жив. Извадиха ми ноктите, счупиха ми кости, зъби, измъчваха ме с електричество, уринираха върху мен, в очите ми поставяха вълна за да изсъхнат, разпънаха ме с вериги, пронизаха езика ми с игла за шиене, с въглища изгориха гениталиите ми, и всичко заради това, че не свеждах очи, когато офицера ме обиждаше. След това арестуваха и мой роднина. Поискаха голяма сума пари. Семейството не ни остави в беда, събраха колко могат и него го пуснаха. А мен ме държаха до като не загубих съзнание, изхвърлиха ме на пътя, мислейки, че ще умра, но хора ме прибраха от там.

На каква информационна война бяхте свидетел?

Нас ни представяха или като престъпници и терористи, или като ислямисти. Ние сме жителите на своя град и собственици на земята си, а терористите са тези, които дойдоха срещу нас с оръжие в ръце. Ние не тръгнахме да се бием с тях, те ни нападнаха.

Разкажете ни как публикациите помагат за ситуацията в Сирия да се разрешат хуманитарните проблеми?

Медиите ни помогнаха много, защото така ООН насочи вниманието си към нас, между нас имаше много цивилни, които не успяха да напуснат града, много ранени, болни. Нямаше лекари, нямаше медикаменти, а за да се оцелее трябва медицинска помощ. ООН успяха да притиснат режима за да ни изтеглят. Режимът не допускаше никакви медии, страхуваше се да покаже престъпленията си. Помогнаха ни активисти, които направиха всичко възможно до нас да достигнат ООН и медии, взимаха интервюта, но аз не участвах в това, страхувах се за семейството ми, защото те все още са в ръцете на режима и Хизбула. Смятам, че медиите трябва да се стремят да узнаят истината именно от обикновените хора, защото тя им струва кръвта и живота им. Медиите на режима и Хизбула безсрамно лъжат, всичко преиначават и ни представят като престъпници.

Ще предприемете ли опити да изтеглите семейството си от Мадая?

Всичко, което искам в момента е да се свали блокадата на Мадая, където се намират близките ми. Почти година не съм виждал и не съм чувал никой от тях. Ако за това е необходимо да умра, за да ги освободя, готов съм.

Какъв изход виждате от създалата се ситуация за семейството ви, за Мадая, за страната ви?

Режимът на Асад трябва да бъде свален, и всички външни трябва да напуснат земите ни. Ние все някога ще се помирим и простим помежду си, всички сирийци са братя, главното е тези, които подбудиха войната между нас, да загубят властта си, защото са недостойни и да изчезнат завинаги.

Видео в памет на загиналите бунтовници, защитници на Забадани.

(CC BY 4.0) Интервюто и публикацията подготви Катерина Яреско специално за сайта © InformNapalm. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.