Интервю с доктор Хайссам Саад, известен в Сирия хирург, притежаващ в миналото много добра практика в Дамаск. Доктор Саад е преживял всички тези години на революцията и сирийската война, загубил е много, но не и оптимизма си, решителността си и вярата в сирийското общество.

Моля ви представете се, разкажете ни за себе си, с какво се занимавахте преди революцията?

Казвам се Хайссам Саад, лекар съм, хирург, на 60 години съм, имах собствена клиника, с двадесетгодишна лекарска практика до революцията. Женен съм, с три деца, най-големия се казва Сармад, служеше в армията на Асад до революцията.

Каква вяра изповядвате?

Първо аз съм сириец, това е моята религия и националност. Християнството е моята втора религия, вярващ съм, православен.

Разкажете, моля ви, за участието си в сирийската революция.

Преди 50 години в Сирия започна диктатура, бащата на днешния … … (думата е трудна за произнасяне, не може да произнесе) встъпи във власт, и у нас се създаде диктатурата.
Когато започна арабската пролет, революцията, аз, като хирург не останах извън нея, активно работех във всички посоки на революционното движение, взимах участие в протестите. Башар Асад – е диктатор, вие навярно знаете, той започна да стреля в хората в отговор на протестите им. Въпреки, че съм християнин, ходех в джамиите, там се събираха хората преди демонстрациите. Всички сирийски демонстрации тръгваха от джамиите, джамиите – не са само място за молитви, но също така и място, където хората, въпреки вероизповеданието си, могат в тях да се събират, в определени дни и определено време заедно, те са място не само за мюсюлмани или за християни, те са място за всички, където се събирахме и излизахме срещу диктатора.

С впечатлението съм, че началото революцията е със социален характер, след това се превърна в борба за правата на човека, протест срещу деспотизма, а по-късно, след време започна да носи религиозен характер, вероятно разгорен от между религиозни дразги. Разкажете ни как се случи това?

Да, революцията отначало беше за да се решат социални и икономически въпроси. Режимът специално внедри свои хора на протестните събрания, които се опитаха да прехвърлят всичко на религиозна тематика, но това е дело на режима, ние имахме чиста революция. Между другото думите „Аллах акбар“ в Сирия се казват не само от мюсюлмани, но и от християни, това е широко разпространен израз, така е прието у нас.

След 2 години 5 месеца, с помощта на иранския, иракския и сирийския режими, както и на други държави се появи ИДИЛ. Първоначалното ядро на ИДИЛ бяха хора пуснати от иракските и сирийски затвори. Трябва да се отбележи и подкрепата за тях от няколко държави в света.

След началото на революцията се появи Сирийската свободна армия, първоначално тя беше подкрепена в борбата й срещу деспотичния режим, но всички, които я подкрепяха преди, сега я изоставиха и в момента тя не получава никаква помощ.

ИДИЛ /Ислямска държава/ се появи по заповед на сирийския и ирански режими, те искаха да превърнат проблема със социалните и икономическите въпроси в между религиозен проблем.

Споделете с нас уникалния си опит, разкажете ни за работата си като лекар, участващ в революцията, и за воюващия ви син в армията.

Сармад видя, че армията на режима извършва ужасни неща с демонстрантите, че стреля по тях, че ги убива. Двама от приятелите му, които служиха заедно с моя син в армията, бяха убити веднага, защото са отказали да стрелят по хората. Сармад и до революцията беше свободен човек, той не харесваше гнева и агресията. Когато убиха приятелите му, той избяга от армията на режима заедно с други военни, бяха 23 войници, избягаха от южната част в западната част на Алеппо, където се намираше Свободната сирийска армия.

След като Сармад избяга от армията, при мен в клиниката дойдоха специалните служби на режима, и разрушиха всичко, в клиниката, и ме заплашваха. Това се случи 5 месеца след като сина ми избяга. Даже след заплахите на режима продължих да работя и като свободен сириец участвах в демонстрациите, снимах кадри и ги публикувах в социалните мрежи, за да разберат хората за това.

На 23 ноември 2012 г. ме арестуваха в клиниката, и ме отведоха в един от департаментите на службите за сигурност, департамент 255, там бях 7 месеца, след това ме преместиха в департамент 285, там ме измъчваха и биха много. Заради участието ми като хирург в лечението на ранени от огнестрелни рани, в тайни болници. 20 дни след това ме арестуваха, Сармад беше убит от снайперист. Загина заедно със свой приятел. Снимката на Сармад е моята профилна снимка в акаунта ми в социалната мрежа.

Доктор Саад, много е важно да се документират престъпленията на режима. Разбирам, че въпроса ми ще предизвика неприятни и тежки спомени, но бих искала да ви помоля да ни разкажете, какво се случи с вас в затвора, как ви измъчваха, освен физически, но и психически?

За физическите мъчения – бой с колан, ритници с ботуши, където им попадне, там биеха и ритаха. Счупиха ми пръстите, а аз съм хирург, а ми счупиха пръстите, вързаха ме за рамената и ме оставиха да вися 3 часа така. Но най-тежкото изпитание – това е студа, беше зима, нямах дрехи, и глада, много гладувахме там, не даваха храна. Психически действаха здраво – заплашваха да изнасилят майка ми, сестра ми, унижаваха те като човек, като лекар. Когато ме разпитваха, стоях пред тях без дрехи, със затворени очи, с вързани ръце, и чисто гол. И всичко това продължи 7 месеца.

Как ви освободиха?

След 7 месеца ме изправиха пред съд за борба с тероризма, където разгледаха делото ми. Там съдията видя, че не съм терорист, и ме пусна да си отида.

Можете ли сега да оперирате сега?

Не, и до днес не мога да работя, ръцете не ме слушат, счупени пръсти.

А преди всичко това да се случи, вие успешен и известен лекар ли бяхте в Сирия?

Да, така беше.

Кога напуснахте Сирия?

Напуснахме Сирия средата на юни 2013 г., две седмици след като ме освободиха Министерството на външните работи на Франция издаде визи на мен и на семейството ми в Бейрут.

Какво мислите, че ще се случи в Сирия в бъдеще? Какъв изход виждате за Сирия от целия този ужас, в който се намира в момента? Какво би трябвало да се направи?

Всичко може да се реши, ако целия свят пристиска и използва цялата си сила за спре този диктатор-убиец.
Дори и ако режима успее да унищожи страната и я раздели на няколко държави, те няма да са стабилни, защото ние ще продължим да воюваме, дори и ако ни отнеме 100 години за това. Сирия трябва да остане единна.

Мислите ли, че ситуацията в Сирия ще се нормализира ако режима бъде свален?

Абсолютно. След това, когато Асад си замине, ние ще започнем да строим нова свободна Сирия, демократична, мултиетническа и мултирелигиозна държава.

Тематични връзки:

• Защитник на Забадани, Сирия: „Режимът на Асад трябва да бъде свален и всички външни трябва да напуснат земите ни
• Спасителят Абдалла ал Хафи: „Когато измъкваш жив човек от развалините, се изпълваш с енергия достатъчна за следващите хиляда години“
• Сармада, Сирия – 12.01.2016 г.- Русия целенасочено унищожава цивилното население
• Сирия, Мадая – 04.01.2016 г. – ГЛАД
• Сирия, Мадая – 03.01.2016 г. – Блокада и глад
• Сирия, Дума – 30.12.2015 г. – документирани престъпления на Кремълския режим

(CC BY 4.0) Интервюто и публикацията подготви Катерина Яреско специално за сайта © InformNapalm. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.