Бележка от редакцията:

По време на провеждане на разузнаване и мониторинг на дейността на руските окупационни сили в Крим, доброволците от общността InformNapalm  неведнъж съобщаваха за повишаване на нивото на милитаризация на полуострова. Но техническите данни за местата на струпване на техника, предислокацията на въоръжение и личен състав, не винаги са разбираеми за читателя. Настоящата публикация на журналиста Виктор Трегубов обяснява с прости думи как се е изменил, и продължава да се променя животът на кримчаните , които се оказаха заложници (волни или неволни) в „трюма на самолетоносача”, в който превръщат окупирания Крим.

Блокирани пътища. Усилен контрол над придвижването на гражданите. Растящи като гъби военни обекти, военна техника по пътищата, страшни истории за готвенето на „нещо”. Масови изключвания на интернет, прикривани впоследствие, подобно на смокиновото листо, с нелепи оправдания за някакви технически профилактики при всички доставчици едновременно. Реалността в Крим. Засега само в северната му част, от Джанкоя нататък.

Това е ненормално за обикновен регион. Но е нормално за военен граничен „буфер” пред Дивите Поля. Разликата между тях е, че в обикновения регион населението е неговото собствено, то го населява и придава неговия облик. Говорим за регион, а подразбираме жителите му.

Още по темата: Руски войски за радиохимична защита пускат димни завеси в Крим и горят елени в Сибир

В граничният регион е различно. Там населението е ресурс. Там не държавата е за хората, а хората за държавата – да помагат да се пази границата, да плашат съседите, да обслужват техниката и военните. Граничният район е плацдарм, тоест всъщност е голяма военна база с прикрепени към нея територии. В него няма понятия „оплакване за причинено неудобство” – в него по принцип не се предполага да има удобства, той не е за това.

Още по темата: Поръчков терор в Крим: Русия предварително прехвърли щурмоваци и десантчици

Година след година кримчаните пропадат все по-дълбоко в тази вълча яма. Разликата между украинския и руския подход към съдбата на Крим , се заключава в самото виждане за неговото бъдеще. За Киев той винаги е бил курорт. Най-далече стигащите мечти за него бяха превръщането му в нещо минимум като Анталия, или дори като Калифорния – процъфтяваща топла земя, където биха пристигали хора отвсякъде, за да се насладят на отдиха си и да оставят пари. Друг е въпроса, че на бедната през 90-те и небогатата през 2000-те години Украйна не й достигаха пари. Много кримчани, в стремежа си да вярват в по-доброто, пренесоха върху Русия украинските подходи: е, ще бъде същото, но сега ще се намерят пари.

Проблемът е в това, че на Русия полуостровът винаги й е бил нужен за съвсем други цели, а именно – като символ на воински победи и военна база в ключов регион. В най-добрият случай – по аналогия с английския Гибралтар, в по-лошия – с американската Гуантанамо. Тука не стои въпросът „ще стигнат ли парите”: ако има малко пари, в Крим ще има малко оръжия, ако има много пари, в Крим ще има много оръжия. Никакви дисниленди и холивуди не се планират – защо, ако това противоречи на концепцията? Кой строи аквапарк с изход в база за подводници?

Още по темата: Крим като самолетоносач – медийни заплахи от руските ВС към страните от НАТО

Сега пред Крим има два сценария

Първият сценарий – да стане огромен военен полигон. „Непотопяем самолетоносач”, какъвто той е. Малкият проблем се състои в това, че на самолетоносача няма излишни хора. Само екипаж, и допустимо временно обслужващ персонал. Самолетоносачът е оръжие, а оръжието е функционално. Пасажерски каюти на него също не са предвидени: ако изведнъж на него се окажат цивилни, ще им се наложи да живеят в най-добрия случай в свободните каюти на екипажа. В най-лошия – в складовите помещения.

Вторият сценарий – да стане бойно поле. Тоест същият самолетоносач, но под обстрел. Сега Кремъл заплашва от Крим Украйна. В перспектива, – ако всичко мине добре според гледната точка на Кремъл – от там се кани да заплашва НАТО. Когато от някоя точка към съседите гледат ракети, ракети са обърнати и от другата страна. Нова Кримска война със „западната коалиция”, ако това някога се случи, няма да включва дълга обсада на Севастопол. Тя ще включва неговия, а и на други градове, обстрел от ракети с далечно действие направо от Средиземно море. И опити за отговор. Няма да има героична отбрана на Малахов Курган – щурмове на градове вече не се провеждат преди противникът да е обезсилен от авиацията и артилерията.

Още по темата: Продължава милитаризацията на окупирания Крим: руски брегови ракетни комплекси „Бастион” и „БАЛ”

Казаното по-горе може да бъде отричано. Казаното по-горе, даже е правилно да бъде отричано – така работят защитните психични механизми, позволяващи да се запази възпятото от Медведев добро настроение.  Но този, който има очи да види – именно към тази крайна точка се движи всичко случващо се сега на полуострова.

Крим го готвят за война. За живот в неговите очаквания.

Добрата новина е, че войната може и да не се състои.

Лошата новина – животът във военен полигон няма как някога да стане нормален.

InformNapalm.org. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект