InformNapalm публикува превод на статията в чешкото онлайн издание FORUM 24. Припомняме, че Комунистическата партия на Бохемия и Моравия (KПБM, на чешки KSČM) е единствената комунистическа партия в страните от Централна Европа, която остава парламентарно представена. На изборите за долната камара на Парламента на Чешката република през октомври 2017 г. 7,76% от избирателите гласуваха за нея, което й позволи да заеме петото място и да получи 15 депутати от общо 200. С гласовете на комунистите се държи управляващата коалиция на лявото популистко движение ANO на олигарха Андрей Бабиш и социалдемократите. Струва си и да припомним, че чешките парламентаристи от Комунистическата партия не само многократно посещаваха, нарушавайки украинския закон и позицията на ЕС, окупираните територии на Украйна – и Крим, и Донбас, но КПБМ дори излезе с инициативата да бъде призната анексията на Крим от Русия.

Председателят на Комунистическата партия на Бохемия и Моравия Войтех Филип заяви в интервю за издението на Въоръжените сили на РФ „Красная звезда“, че в чешкото общество нарастват фашистки тенденции. Тази теза на другаря Филип трябва да бъде леко коригирана – в Чехия има плашещ растеж, главно на комунистическите тенденции. Освен приватизацията на държавата от концерна Agrofert и разширяването на колаборационизма с Русия и Китай, един от основните ни проблеми е нарастващата дързост на комунистите. И неслучайно антиевропейската и проруска KПБM подкрепя правителството на Андрей Бабиш.

През февруари отбелязахме 70-годишнината от жестокото убийство на католически свещеник Йозеф Туфар. През май се навършиха 70 години от съдебното убийство на депутата от християндемократите Станислав Брой, който защитава частните фермери от комунистическия произвол, и от екзекуцията на младия свещеник Ян Була от село Рокитнице над Рокитноу. През юни ще отбележим 70-годишнината от процеса над двадесет и осем годишния студент и писател Велеслав Вал (екзекутиран на 16 юни 1950 г.) и позорното убийство на Милада Хоракова и още трима невинни човека, екзекутирани на 27 юни 1950 г.

Комунистите незаконно екзекутираха 248 души, стотици загинаха в комунистическите затвори и лагери, и хиляди погубиха в тях дълги години от живота си. Ако прибавим към това стрелбата по хора по границите и съсипването на стотици хиляди самонаети лица, селски собственици и предприемачи, резултатите от комунистическото господство под руско-съветски надзор са наистина ужасяващи. Ликвидиране на националната икономика, изнасяне на чешки уран за производство на съветски ядрени бомби, опустошение на ландшафта, морален разпад на нацията. Комунистическият терор е изцяло съпоставим с нацисткия.

За съжаление, много чехи така и не осъзнаха, че Сталин е същото чудовище и масов убиец като Адолф Хитлер. Освен тези титани на престъпността обаче не трябва да забравяме и за автора на масовия терор Владимир Илич Ленин и китайския масов убиец Мао Дзъдун, когото в Китай почитат и до днес. Ръцете на всички тях са изцапани с кръвта на милиони хора, а фашистки диктатори като Бенито Мусолини на техния фон изглеждат като дребни вредители. Комунизмът и нацизмът са еднакви по своята уродлива извратеност. В основите и на двете тоталитарни идеологии стоят принципите на колективната омраза и потискането на свободата.

В Чехия се наблюдава специфичен дисбаланс в юридическата практика, който същевременно е в странно несъответствие със закона. Законите не позволяват създаването на нацистки и фашистки партии – разбира се, така трябва да бъде. Освен това действа и законът „За незаконността на комунистическия режим“ и законът „За политическите партии“, който позволява принудителното разпускане на политическа партия, която заплашва демократичните отношения в държавата. Но докато с фашизма и неговата крайна форма, нацизма, всичко е ясно, същото не може да се каже за комунизма. Мошеничествата на комунистите в нашата страна не бяха достатъчно разкрити, техните престъпления не бяха назовани с имената си, камо ли да бъдат наказани. Това е основната грешка в развитието на страната след Кадифената революция от 1989 година.

Може да бъде заявено лицемерно, че за целия период след ноември 1989 г. е липсвала политическа воля за забрана на комунистическата партия. Освен това можете да чуете псевдодемократични реверанси, които казват, че през юни 1990 г. почти милион чехи са гласували за комунистическата партия, а през 2017 г. – почти 400 хиляди избиратели. Да, сякаш броят на поддръжниците оправдава престъпния характер на комунизма.

Чехия е единствената държава в Централна Европа, в която комунистическата партия остава парламентарна. Нейните членове на практика не са се отказали от своята фанатична и престъпна вяра, а ръководството й по инерция се ориентира към властовия център на страната-окупатор в Москва. Това е просто скандално. Единственото обяснение за това е фактът, че в Чехословакия се провеждаше изключително брутална болшевизация, подла нормализация (б.пр. чистки, цензура, репресии след Пражката пролет), и дори в опозицията на режима беше пълно с комунисти-реформатори. Нашите настоящи проблеми, състоящи се в ограничаване на свободите, ерозията на демокрацията и подчиняването на всичко на посткомунистически олигарх, който възстановява бившите властови структури, се коренят във факта, че Чехия не направи изводи от своето тоталитарно минало.

Немският пример: забраната на нацистите и комунистите

У нашите немски съседи партии с тоталитарна идеология нямат право да участват в политическите състезания. Следвоенната Германия беше в различна ситуация, защото нацизмът беше победен във войната, и за забраната на нацистката партия се погрижиха преди всичко страните – победители. После в германското общество имаше няколко вълни на пречистване от нацизма, въпреки че този процес не беше лесен, като се има предвид огромният брой хора, поддали се на тази идеология по време на хитлеристкия Райх. Въпреки това, днешна Германия е модел на демокрация. За силата нанемската демокрация допринесе и забраната на местната комунистическа партия.

На 17 август 1956 г. Федералният конституционен съд произнася решение със следния текст: „В името на народа: първо, да се обяви Комунистическата партия на Германия за неконституционна; второ, да разпусне Комунистическата партия на Германия; трето, да се забрани създаването на организации, които заместват Комунистическата партия на Германия.“

Съдебният процес, иницииран от християндемократическото правителство на Конрад Аденауер, продължи няколко години и беше придружен от труден обществен дебат. Описателната част на решението е дълга 425 страници и като ключов правен документ по темата си струва да бъде проучен поне от конституционните юристи на демократичните държави. Макар истината да е, че през 50-те години беше много по-очевидно, че тази партия иска да промени съществуващия обществен ред „чрез пролетарската революция и диктатурата на пролетариата“, във връзка с което около 200 комунистически функционери се оказват зад решетките. В по-голямата им част обаче не им се случва нищо страшно, а забраната на комунистическата партия се оказва изключително полезна за германската политика. Комунистите попадат в Бундестага едва след обединението с бившата ГДР през 1990 година. При това пребоядисани в определен деболшевизиран политически вариант, който сега се нарича Die Linke. Крайности под формата на открита пропаганда на комунизма в немското общество са невъзможни.

Реалистичен и идеалистичен поглед

Комунистическата партия в Чехия реално е част от правителството. Заедно с движението ANO на олигарха Андрей Бабиш и социалдемократите, то формира парламентарното мнозинство. Вече е малко вероятен политически консенсус, който да принуди чешките комунисти да се откажат от екстремисткото си име, което е израз на идеологията на антидемокрацията и насилието. Въпреки всичко трябва да се подчертава, че в едно прилично общество комунизмът няма място на политическата сцена. Нашият свят ще стане нормален едва когато комунистическата партия бъде забранена по същия начин като нацизма.

Програмата на настоящите чешки комунисти не съдържа открито провокативни разпоредби, като например потискането на правата и свободите на гражданите и премахването на класовите врагове. В действителност обаче те не са се отказали от нищо, което декларираха по време на диктатурата. Техните печатни издания са ежедневно доказателство за това. Откритото сътрудничество на комунистите с Русия на Путин и подкрепата за неговата агресивна милитаристична политика също са осезаема проява на атаките срещу чешката демокрация. Тази практика едва ли ще спре, дори и комунистите да спрат да се наричат ​​така. Това обаче не означава, че трябва да се примирим с откритата пропаганда на тоталитарната идеология. Това е една от задачите при защитата на демокрацията, редом с предотвратяването на приватизацията на държавата от олигарсите и отстояването на свободата във всички посоки.

Реалността е сложна и сурова. Но визията за солидно демократично бъдеще е неразривно свързана с Чехия без комунистите.

Автор: Павел Шафр
Източник: FORUM 24, 24 май 2020 г.
Превод от чешки: Сватослав Щигол
Заглавна снимка: председателят на КПБМ Войтех Филип и зам.председателят на партията Станислав Ґроспич / СНИМКА: ČTK