Публикуваме превод на статията на Посланика на Украйна във Великобритания, генерал Валерий Залужний в неделния брой на New York Post за спецификата на преговорите с руснаците. Пълната версия на материала на Залужний 4Руската дипломация като инструмент за системно влияние във войната срещу Украйна“ е публикувана на сайта на „Украинска правда“ на английски и украински.
Генерал Залужний: „Казват, че войната започва там, където се проваля дипломацията. Когато обаче дипломацията се превърне в още един фронт на война, преговорите са единствената публична арена за пряка конфронтация между украинските дипломати и държавните чиновници от представителите на РФ. Конфронтация, в която нас, както и на бойното поле, ни задоволява само един очевиден резултат.
Драмата в дипломацията, за съжаление, вече е често срещано явление. Както в битка, когато отблъскваш фронтална атака на противника, трябва да си сигурен във фланговете си, така и в дипломацията стабилността на позицията зависи от надеждната подкрепа на фланговете. Драма настъпва там, където флангът се оказва открит. Тогава успехът зависи именно от скоростта на затваряне на този пролом. От способността и увереността на партньорите да се обединят за запазване на устойчивостта.
Това е фронт, където действат собствени закони и правила, където силата не винаги е в истината, а по-скоро – истината в силата. Където държавите прилагат външната си политика основно чрез сила…
Изложих своите мисли за силата на дипломацията и „тактиката на изтощение“ на Русия на преговорния фронт във войната срещу Украйна“.
Думите са оръжия
Дипломацията на Русия е просто още един фронт във войната й срещу Украйна
Хенри Кисинджър веднъж написа, че най-тежкото бреме за държавника е вземането на решения без достатъчно време или информация, където всяка грешка е необратима. Научих тази истина не само на бойното поле, но и на масата за преговори.
След десетилетия в униформа, през 2019 г. се записах в Острожка академия, за да уча международни отношения. Мислех, че това ще бъде почивка от войната, но вместо това открих друго бойно поле – дипломацията – където думите са оръжие, а решителността е фронтовата линия.
Силните флангове са толкова важни в държавното управление, както и във войната. Когато те се сринат, врагът ще се насочи, за да изследва отворените възможности. Докато Украйна защитава съществуването си, ние се сблъскваме с опонент, който гледа на дипломацията не като на диалог, а като на естествено продължение на военните си усилия. Преговарящите на Русия, подобно на нейните генерали, се борят, за да изтощят, объркат и разделят. Тяхната цел не е мир, а забавяне; не компромис в преследване на съгласие, а завладяване чрез измама.
Украйна се бори за оцеляване от 11 години. И все пак дори сега някои гласове на Запад ни призовават да преговаряме с хората, които дойдоха да ни убият. Те забравят две прости истини. Първо, залогът не е само съдбата на Украйна, но и сигурността на Европа. Второ, всеки „мир“ с Москва, който възнаграждава агресията, е покана за по-нататъшни войни. Кремъл говори за преговори само когато чувства натиск и само за да спечели време. Мирът при руски условия не е мир – той е капитулация.
Ето защо призивите за бързо сключване на всеобхватно мирно споразумение са опасно преждевременни. Истински мир не може да бъде постигнат чрез подписване на документи, докато руските ракети убиват цивилни. Ще са необходими време, сила и непоклатимо разбиране с кого си имаме работа.
Така наречената дипломация на Русия е смъртоносна оръжейна система, наследена от СССР. Тя е проектирана не за решаване на конфликти, а за манипулирането им. За да я разберем, трябва да изучим нейните архитекти. Андрей Громико, съветски външен министър повече от 40 години, е усвоил изкуството на преговорите като психологична битка. Западните дипломати основателно го наричат „г-н Не“. Мисията му беше да бави, изтощава и доминира разговора, докато другата страна не отстъпи. Всяка пауза беше тактическа. Всяка реч – изпитание за издръжливост.
Тази традиция продължава и днес в лицето на Сергей Лавров. Наблюдавайте го на всеки международен форум: дълги монолози, селективни цитати, безкрайни отклонения, целящи да размият фактите и да отвлекат вниманието. Това е „тактиката на изтощение“. Целта е дискусията да бъде толкова объркваща, че истината да загуби смисъл и моралната яснота да избледнее. Лавров, подобно на Громико преди него, въплъщава съветското наследство на преговорите като театър – представление на властта, целящо да забави отчетността.
Кисинджър отбелязва, че съветската дипломация съчетава максимални искания с минимални отстъпки. Целта никога не е била да се постигне споразумение, а да се легитимират печалбите на Кремъл и да се поиска повече. Съвременна Русия е адаптирала това към ерата на пропагандата. Дезинформацията играе ролята, която някога е играла идеологията. Същите навици се запазват: отричане, забавяне и заблуда, докато не настъпи умора в чужбина и не нарасне цинизмът у дома.
Всяка среща с руски официални лица следва познат модел. Първо, те наводняват масата с лъжи и ненужни подробности, принуждавайки опонентите да прекарват часове в коригиране на лъжи. Второ те се позовават на морален релативизъм – обвинявайки противника точно в това, което те поднасят на масата: колониализъм, лицемерие или двойни стандарти. Трето, те представят агресията като реакция, окупацията като защита и геноцида като самозащита. Това е цинично преобръщане на ценностите, изчислено да парализира демократичните общества.
Разбирането на този метод е жизненоважно не само за украинските дипломати, но и за всички, които взаимодействат с Москва. Преговорите с Русия не са разговор; това е състезание на волята.
Руснаците тестват издръжливостта, експлоатират емпатията и тълкуват всеки жест на добра воля като слабост. Единственият език, който Кремъл уважава, е последователността, подкрепена от сила.
За Украйна дипломацията по време на война е станала толкова важна, колкото и военната стратегия. Още от първите дни на пълномащабното нахлуване украинските офицери и дипломати работят рамо до рамо, за да си осигурят подкрепа, оръжия и санкции. На бойното поле яснотата на мисията определя победата. На масата за преговори е важна яснотата на принципите. И двете изискват издръжливост, дисциплина и единство.
Ето защо Украйна трябва да обучава своите преговарящи със същата строгост, както и войниците си. Подготовката, психологическата устойчивост и познаването на методите на противника са от съществено значение. Трябва да предвиждаме манипулациите, да устояваме на умората и да запазваме инициативата. Както в битка, не можем да позволим на Русия да диктува темпото или условията. Нашата работа е да разобличаваме лъжите на Москва, а не да се приспособяваме към тях.
Това изисква разбиране не само какво казва Русия, но и на начина, по който говори. „Методът на Громико“ разчита на безкрайно многословие, за да прикрие агресията като причина. Съвременният руски подход добавя към микса пропаганда на „постистината“. Западът трябва да спре да бърка това с истински преговори. Всеки час, прекаран в дебати с руски пратеници, които нямат мандат за компромис, е час, откраднат от защитата на свободата.
Историята предлага уроци. През 1973-та, след години на изтощителни преговори, бяха подписани мирните споразумения във Виетнам. Преговорите продължиха пет години – 68 срещи между Хенри Кисинджър и неговия северновиетнамски колега. Мирът дойде едва когато военният баланс се промени на място, а не защото самите преговори доведоха до това. Урокът е ясен: дипломацията успява само когато е подкрепена от сила.
Днес руското външно министерство действа като продължение на военната си машина. То печели време за превъоръжаване, разпространява лъжи, за да разбие съюзите, и използва международните институции като щитове за агресия. Пратениците на Москва блокират резолюции, разводняват санкциите и се представят за медиатори, докато армията им атакува цивилни.
Украйна не отхвърля мира. Ние отхвърляме капитулацията, прикрита като мир. Справедливото споразумение трябва да възстанови териториалната ни цялост, да осигури отговорност за военните престъпления и да гарантира, че никой агресор никога повече няма да заплашва Европа от Москва. Всичко по-малко от това би предало не само украинците, но и принципите, които поддържат свободния свят безопасен и свободен.
Украйна ще се бори на всеки фронт – военен, политически и дипломатически – докато справедливостта и сигурността не бъдат възстановени. Няма да позволим на изтощението да замени убеждението, или лъжите да подкопаят истината. Нашата сила е не само в нашите войници, но и в ясната ни цел: мир чрез победа, а не илюзия.
New York Post, 9 ноември 2025г. От ВАЛЕРИЙ ЗАЛУЖНИЙ Посланик на Украйна във Великобритания и бивш главнокомандващ на ВСУ.
Още от Валерий Залужний:
- 13 честни факта за войната в Украйна – Залужний
- Главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужний: Съвременната позиционна война и как да я спечелим
Публикацията на български е подготвена специално за читателите на InformNapalm. При използване на материали е задължително поставянето на линк към източника
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Последвайте InformNapalm в социалните мрежи Facebook / Тwitter / Telegram / Slate (Sl8).
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Думите са оръжия. Дипломацията на Русия е просто още един фронт във войната й – Залужний”