Реч на извънредния и пълномощен посланик на Украйна във Великобритания и Северна Ирландия, главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна в периода 2021–2024 Валерий Залужний в Кралския институт за международни отношения (Chatham House)

Залужний публикува своето изказване на украински в колонката си в „Украинска правда“

Добър ден на всички. Радвам се да ви приветствам и преди всичко ви благодаря, че ме поканихте на това прекрасно място. За мен е голяма чест не само да съм тук, но и да бъда сред вас, толкова умни и известни хора.

Преди да продължа с речта си. Вече традиционно се възполвам от възможността, и започвам и завършвам всяка среща с моите приятели и партньори с думи на благодарност за подкрепата. Благодаря ви, че устояхме, благодаря ви, че продължаваме да се борим и се надявам, че въпреки слабостта на политиците, ще продължим борбата и ще спечелим Победата не само за Украйна, но и за целия цивилизован свят, над чумата, която дойде през 21 век.

Така че, уважаеми присъстващи, моля за извинение, но стоейки между тези стени, бих искал разговорът ни да бъде честен. Само честността ще ни доведе до правилното разбиране на протичащите процеси. Ще оформя няколко факта от реалността, които могат да претендират за емпирични преценки. А дали са научни, ще решите вие.

1. И така, първият факт от реалността, мисля, че ще се съгласите с мен, е наличието на определението „колективен Запад“. Той наистина съществува и ние считаме че това са група от развити западни държави, с високо развити икономики и демокрации и собствена система за сигурност. Като например НАТО.
2. В света съществуват и редица авторитарни държави с висока концентрация на власт в едни ръце. На тези държави им липсва демокрация. Техните икономики са базирани на запаси от природни изкопаеми, или на планово регулиране, и са предназначени да служат на интересите на управляващия лидер или пария или движение.
3. Има държави, които в резултат на исторически събития и стремежа на собствените си народи успяха да се измъкнат от състава на авторитарни империи и режими. Някои от тях се присъединиха към колективния Запад. Някои, главно поради съпротивата на авторитарните империи, продължават борбата си за присъединяване към цивилизования свят, при това се запазва опасността от загуба на собствената им независимост. Някои, като Грузия и Беларус, вече формално са загубили независимостта си. Страна като Украйна, в резултат на яростната съпротива на Русия и собствената си нерешителност, се оказа във война за собствената си независимост от авторитарна империя.
4. Много важно твърдение, за да бъде разбрана войната в Украйна. За разлика от Беларус и Грузия, които почти безкръвно загубиха независимостта си, Украйна вече 10 години се бори с оръжие в ръце за своята независимост. Пълномащабната война продължава вече почти три години. Вече загинаха над 30 000 души. Стотици хиляди са ранени, но ние продължаваме да се борим. Този факт е може би основното доказателство, че ние, украинците, се стремим да живеем в цивилизования западен свят. И въпреки всички проблеми, ние имаме право на собствено бъдеще. Нашият враг, пренебрегвайки нашето желание, отричайки нашата история и култура, се опитва да ни унищожи като нация. Това се потвърждава не само от събитията от миналия век, като Гладомора например, а и от съвсем скорошните събития в Буча и Гостомел, събитията в окупираните територии. Именно този факт прави невъзможно някакво мирно съжителство в бъдеще и съответно не може да се разглеждат каквито и да е варианти за спиране на войната, основани на намерения за предоставяне на взаимна сигурност.
5. Причината за случващото се днес в Украйна са естествените последици от нежеланието на колективния Запад да влияе върху глобалната система за сигурност. Възползвайки се от слабостта на Запада и непосредствено на САЩ, през 2008 г. русия започна разширяване на „пространството си за сигурност“. По-късно през 2014 г., под мълчанието на същия колективен Запад, Русия започна война срещу Украйна, която в крайна сметка се превърна в най-кръвопролитната война на 21 век в центъра на Европа.
6. Днес, за да продължи Западът да се страхува, путин говори ту за червени линии, ту за ядрени оръжия, а западните политици все по-често, като заложници на своите избиратели, четат молитви за необходимостта да се избегне ескалацията. Това отново е просто факт от действителността. Но дали тази война, тоест апетитите на путин, ще се ограничи само до Украйна, на това вече е време да отговорят западните политици. На своите избиратели.
7. Колективният Запад не вярваше в Украйна. И западната преса, страхувайки се от путин, даде на Украйна първо три часа, а след това три дни. После, след като се притече на помощ на Украйна, Западът, опасявайки се или от ядрена война, или от ескалация, не предостави на Украйна необходимото количество оръжия, и затова през 23-та година ние не успяхме да постигнем значителни успехи в разгрома на русия и влязохме в състояние на продължителна война, изходът от която днес вече изглежда невъзможен. Няма да се спирам на това. Надявам се, че сте запознати с моите статии. Между другото, аз ги писах именно за вас. Защото точно тогава загубихме възможността сами да постигнем края на войната. И затова
8. Този факт от реалността вече се отнася за всички нас, които сме в тази зала. Вече се отнася за всеки от вас. Кажете ми, моля, тайна ли е днес, че около русия се обединиха Китай, Северна Корея и Иран? Някой мисли ли, че са се обединили срещу Украйна? Ако е така, нека аз съм първият, който се съмнява. Повечето от тези страни дори не знаят къде се намира Украйна. И ако погледнете внимателно такава организация като БРИКС и особено нейните перспективи? Той ще се разширява. Ами колективният Запад? Още ли се страхува от ескалация?
9. Важен факт от действителността. Войната. Независимо дали го искате или не. Независимо дали вашите оръжейни производители с договори в ръцете го искат или не, войната за съжаление се промени. Война по модела от 1953 г. вече няма да има. Тя приключи през лятото на 23-та година в Украйна. В момента, когато на бойното поле дойдоха роботите, а западната преса и генералите от НАТО ми се смееха. И през 2024 г. в битката влязоха технологиите. Донесе ги изкуственият интелект. Никой вече не ми се смее. Дори тук във Великобритания вече се преразглежда стратегията за национална сигурност. НАТО мълчи. И тогава какво да кажем за глобалната сигурност? Все още ли се крепи на бойни самолети, самолетоносачи и суперскъпи ракети? Ще ви разстроя малко. Не. За съжаление Но няма да се спирам на това. Надявам се, че сте прочели това, което публикувах за вас.
10. Ние, украинците, които воюваме за своята свобода вече 10 години, виждаме победата много просто. Ние имаме нужда да постигнем три базови чувства.
11. Усещането за собствена сигурност. Трябва да сме сигурни, че поне 100 години никой няма да нападне Украйна. Искаме да имаме гаранция за собствената си безопасност за себе си и нашите деца. Това може да стане най-бързо и най-лесно. Украйна трябва да влезе в НАТО. Или да се направи от Украйна НАТО. Като например Израел. Да, днес няма алтернатива на НАТО. Спорен въпрос е военният капацитет на НАТО. Но днес няма алтернатива.
12. Трябва да придобием усещането за неограничени възможности за развитие. Всеки в Украйна трябва да има неограничени възможности. И това е възстановяването на следвоенна Украйна. Това е нещо, за което в момента много се говори на Запад. Но възможно ли е възстановяване без сигурност? Склонен ли е инвеститорът да инвестира в държава, в която утре може да има отново война? И тук ще ви разстроя. Не. Никакви дългосрочни перспективи не съществуват без сигурност априори.
13. Всеки украинец трябва да чувства, че се намира в собствения си дом. Че си е у дома. Където се е родил и израснал, където са погребани родителите му, и където живеят децата му. В тишина и спокойствие.

Не съм дошъл тук да критикувам Запада или НАТО. Абсолютно разбирам, че никой не е длъжен на Украйна, дори и според Будапещенския меморандум. Украйна се бори за оцеляване всеки ден. Просто ми се иска господин Джордж Сантаяна да не е прав. Или ние, човечеството, в чиито ръце е съдбата на 21 век, да бъдем умни и да помним миналото си, за да не го преживяваме отново в бъдещето.