И така, Хага, решението на Международния съд на ООН, огласено на 19 април, въз основа на резултатите от изслушванията, проведени на 6-9 март тази година. Дело “Украйна срещу Русия”: нарушаване на международните конвенции за борба с финансирането на тероризма и ликвидирането на  всички форми на расова дискриминация”.

Решение по изслушванията

Кратко за същността на решенията, приети от МС на ООН:

1. Искането на Украйна Русия да бъде принудена да изпълнява разпоредбите на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, е уважено от съда. Като нарушение на нормите на Конвенцията са признати забраната на Меджлиса и нарушаване на правото за получаване на образование на украински език в училищата. Използвани са и формулировките “необосновано задържане на граждани” и “политическо и културно потискане на украинците” на окупирания полуостров.
2. Съдът отказа да приложи временни мерки срещу Руската федерация по Конвенцията за забрана на финансирането на тероризма. Причината: според съдиите, Украйна не е представила достатъчно убедителни и безспорни доказателства за отговорността на руската страна за смъртта на цивилни лица в Донбас. Според формулировката на съдия Ронни Абрахам това звучи по следния начин: ”Украйна не е спазила необходимите доказателствени стандарти, за да докаже, умишлено превеждане на средства (на субектите Л/ДНР)”. Наред с това той подчертава, че съдът се счита за компетентен да разгледа делото (което може да се отчете като положително за Украйта в последващите слушания по повдигнатите въпроси).

Ще представим кратко резюме на заместник министъра на външните работи на Украйна Елена Зеркал по съдебното решение, което може да се счита за официалната оценка на Киев на решението на съда в Хага.

“Съжалявам, че Международният съд на ООН не прие за целесъобразно налагането на временни мерки за действията на Русия в източните територии на Украйна. Въпреки това, решението на съда по приложението на Конвенцията за противодействие на финансирането на тероризма е позитивно, като имаме предвид следното:

• съдът възприе позицията на Украйна, че изложените от нея събития могат да бъдат ценени при приложение нормите на Конвенцията;
• съдът възприе позицията на Украйна, относно спазване на досъдебната процедура;
• съдът формално призна prima facie (предходна) юрисдикция по отношение на настоящата Конвенция;
• съдът призна за недостатъчни доказателствата за участие на Русия в подкрепата на терористичните действия, които доведоха до гибелта на голямо количество цивилни лица в Донбас”.

С пълния текст на решението можете да се запознаете тук http://www.icj-cij.org/docket/files/166/19412.pdf.

3 : 1 в полза на Украйна

И във връзка с изложеното, най-важния въпрос: за какво става въпрос – за “измяна” или за “победа”? Съгласете се, че въпросът е инфантилен, но все пак, по този начин се поставя в ефира и социалните мрежи. Всъщност, няма нищо учудващо: именно в тази парадигма функционира днешното информационно пространство.

Като начало ще се опитаме да дадем логичен отговор. Решението на МС на ООН – “3 : 1 в полза на Украйна”, според думите на дипломата Дмитрий Кулеба, постоянен представител на Украйна в Съвета на Европа. Защо? Първо, съдът призна компетентността си и по двете точки от иска на Украйна срещу Русия и прие последния за разглеждане. А можеше и да не го приеме, както се случи през 2008 г. по иска на Грузия срещу Русия, когато също ставаше дума за военна агресия. Затова, във всеки един смисъл решението е дългосрочно перспективно.

Четете и: Руското командване доставя в Донбас армейски комплекси от дронове

“Лично аз не вярвах, че съдът ще признае юрисдикцията си по приложение на Конвенцията за противодействие на финансирането на тероризма, защото това би бил прецедент, който ще открие за съда кутията на Пандора, – казва Кулеба – А Международният съд не рискува там, където може и да не се рискува. Накратко, на настоящия етап с резултат 3 : 1 победи Украйна, като в наша полза е признаването от съда на юрисдикция prima facie по отношение на Конвенцията по отношение на тероризма, юрисдикция по Конвенцията за дискриминация и временните мерки по нея, а едната точка за Русия, е отсъствието на временни мерки по Конвенцията за тероризма. Ние влизаме в съдебен процес, което е главния  политико-правен резултат. Грубо казано – излязохме от групата на плейофите. Следва изнурителна и продължителна юридическа работа, за която във Фейсбук няма да съберем лайкове. Самият факт на съдебния процес е принципно важен, тъй като предстои нареждането на пъзели, които в крайна сметка ще предпоставят ангажиране на правната отговорност на Русия, а точно това те изобщо не искат да се случи”.

За завишените очаквания и какво следва

Отново стигаме до темата за търсене на прости отговори на сложни въпроси. Нещо повече – НЕотговори на такива въпроси. За съда в Хага: най-малкото би било наивно да се очаква, че както се казва “ще пляснат Русия през ръцете”, ще я заклеймят на първото заседание и т.н. Трябва да разберем, че международното право е материя не по-малко деликатна от дипломацията, а международните съдилища са бюрократизирани институти, изключително внимателни с формулировките. Точно поради това, въпросът за признаване на финансиране от страна на Русия на тероризма фактически увисна във въздуха, макар и да не беше напълно отхвърлен. От друга страна, да се очаква положително решение на съда в тази насока в близко време едва ли е разумно, доколкото по същността си би се стигнало до признаване или назоваване на субекта, финансиращ и поддържащ тероризма, не физическо лице, а държава и мотивиране към такова признание и други официални европейски институти. Напомняме: по въпроса за извършените от руските терористи актове бяха разгледани свалянето на самолета на Малайзийските авиолинии рейс МН17, обстрела на жилищни райони в Мариупол и Краматорск, унищожаването на автобуса с цивилни до Волноваха и взрива по време на мирното събрание в Харков.

Политическият контекст е очевиден, както е очевиден и факта, че Международния съд на ООН всеячески ще се опитва да избегне включването в този контекст, за да се защити като минимум от обвинения в ангажираност. С други думи, формулировката “достатъчна обоснованост на доказателствата” е пряк сигнал, насочен към Украйна: тези доказателства трябва да бъдат необорими. Т.е. пред Украйна се открива дълъг и сложен път за съдебни искове, който изисква качествена доказателствена база. Как ще се държи другата страна, Русия, също може да се предположи, като се има предвид тактиката й на предходните заседания. Можем например да си припомним тезиса, че терористите са намерили леталното съвременно оръжие в изоставените донбаски мини и т.н.

Четете и: Доказателствата за руската агресия събрани от InformNapalm, бяха представени пред Парламентарната асамблея на НАТО

Какво следва? Напомняме, че решението на Международния съд е междинно: основния резултат от него, е приемането за допустим и подлежащ на разглеждане по същество иска, предявен от Украйна срещу Русия.

“Навлизаме в следващата фаза – разглеждане на делото по същество, заяви Елена Зеркал след произнасяне на съдебното решение. – През май съдът ще определи датите за разглеждане на делото по същество. Ние вече знаем къде са слабите ни места и къде трябва да работим по-усърдно в събиране на доказателства и доказване на намерения (в рамките на Конвенцията за финансиране на тероризма)…При подготовката за делото по същество ще се фокусираме именно върху това”.

Дамоклевият меч на Хага

Значението на хагския съдебен процес не бива да се подценява. И по специално неговата символичност. “Хага чака”- не е празен звук и в Москва прекрасно разбират това. Така можем да си обясним и опита на представителите на руската страна да сведат процеса до нивото на абсурда и шоуто. Всичко това по определен начин може да бъде причислено към логиката на хибридната война, ако такава изобщо съществува. При тези обстоятелства Украйна няма друг избор: трябва да извърви този път, включително с всички съдебни инстанции. Това е допълнителен лост за въздействие върху Русия, която вече успя да демонстрира на международната общност, че не признава международното право.

Още един значим момент: това, което на нас ни се струва очевидно – ролята и мястото на Русия във военната агресия срещу Украйна и организирането на терористични акции – съвсем не е очевидно за европейското общество като цяло и още повече, за представителите на международния съд. Информационното поле е запълнено с белия шум на руската пропаганда, очевидни са рисковете за интересите на европейците от прякото или косвено признание на Русия като страна – терорист, очевиден е и общия геополитически ландшафт, който не позволява предприемане на преки и всеобхватни маневри по въпроса “Украйна срещу Русия”.

Именно затова е от съществено значение събирането на неопровержими доказателства за участието на руски военни във военните и терористични операции на територията на Украйна – такива доказателства, срещу които не съществуват аргументи. Именно затова Украйна трябва да използва всяка възможност за огласяване на позицията си в условията на хибридна война. Да, това е дълъг и “нефотогеничен” процес със своя логика и темп, без гаранции за бърз резултат и незабавна победа, но ние трябва да го извървим.

Материалът е подготвен от Oxana Kozak специално за InformNapalm.

(Creative Commons – Attribution 4.0 International – CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Галина Р. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.