
Корея и Украйна, в различни периоди от своята история са ставали жертва на хибридната агресия на Москва. Това, което виждаме на територията на Северна Корея е възможно бъдеще за тези, които съзнателно или не, се превърнаха в заложници в «ДНР/ЛНР». Като архитект на марионетните републики, приличащи по-скоро на концентрационен лагер на тоталитарен режим, твърдо се проявява Кремъл. Въпросът само е ще си направи ли световната общественост изводи от историческите прецеденти, или отново и отново ще попада в същия капан.
Украйна, 2014
12 април 2014 година. Източна Украйна. Неизвестни въоръжени хора с балаклави и военна униформа, превземат сградите на държавната администрация в Славянск, Краматорск и Дружковка. В продължение на една седмица се развиват събития по подобен сценарий и в Горловка, Енакиево, Макеевка, Мариупол, Новоазовск и много други градове в украинския Донбас. По централните площади звучат лозунги: «За Донецката (Луганската) република! За Русия!». Вместо кметове и чиновници, градовете започват да управляват полеви командири. Добре въоръжени и организирани отряди излизат срещу пристигналите в района за регулиране на ситуацията украински военни. Терористите наричат себе си „въстаници“, водят широка агитация с призиви за отделяне от Украйна и обявяват случващото се за гражданска война.
По странно съвпадение, повечето от полевите командири на „народното опълчение“ впоследствие се оказват граждани на Русия: Игор Гиркин (псевдоним Стрелков), Игор Безлер (псевдоним Бес), Арсений Павлов (псевдоним Моторола), Александър Можаев (псевдоним Бабай). Пришълците в маски се различават с акцента си и се набиват с неизвестни за местните думи – такива като загадъчната «поребрик» (б.пр. – бордюри за отделяне на пешеходна от автомобилна зона). Независимо от това, фейковото самоназвание rebels (англ. «въстаници») задълго остава за руските терористи в чуждестранните медии.
Корея, 1945
14 октомври 1945 година. Пхенян. Два месеца, след като Япония приема условията на Потсдамската декларация и се отказва от Корея, за която, на свой ред, е взето решение да бъде разделена по 38-ия паралел на съветска и американска зона за 5 години. На стадиона в Пхенян е проведен многохиляден митинг в чест на Съветската армия. Командващият 25-а армия генерал-полковник Чистяков представя на присъстващите 33 годишен капитан от Съветската армия с орден Червено Знаме на гърдите. Чистяков нарича този мъж «национален герой» на Корея и «знаменит партизански вожд». Младият капитан произнася реч, възхваляваща Съветската армия. И самият мъж, и текстът на речта оставят у зрителите двусмислени впечатления: малко хора са чули за „националния герой“, който при това използва в речта си някакви странни думи. Тайната на тези странности е проста – всъщност текстът е написан в политическия отдел на 25-а армия на СССР на руски език, и е преведен на корейски от някой от съветските офицери с корейски произход. Тълпата на стадиона още не знае, че младият орденоносец с работен псевдоним Ким Ир Сен (в превод «изгряващо слънце»), съвсем скоро ще се превърне в легендарния вожд на Северна Корея.
Общи черти на хибридната агресия срещу Украйна и Корея
На пръв поглед няма много общо между тези две истории. Тях ги разделят не само 69-те години и 6600 км, но и историческите предпоставки, способстващи създаването на тези изолирани зони. Но точно в историята на Северна Корея можем да намерим отговори на важни за нас въпроси.
1) кой и как управлява неконтролираната от Украйна част на Донбас?
2) какво ще стане с тези територии в бъдеще, ако конфликтът бъде замразен и всичко остане така, както е?
Ким Ир Сен не е попаднал случайно на стадиона в Пхенян. Ким, макар и да е кореец по произход, от 8 годишен е живял в Китай и е партизанствал срещу японците на страната на китайците, основно на китайска територия, тоест връзката му с Корея е доста далечна. От ноември 1940 година до септември 1945-а Ким Сон Чжу (истинското име на Ким Ир Сен) се намира в Съветския съюз, където се е прехвърлил с почти разбития си отряд от анти японски партизани – комунисти от Манджурия. След кратък престой във филтрационен лагер в СССР и проверка на личността, Ким Сон Чжу преминава курс на обучение в Хабаровското пехотно училище. През 1942 година Ким вече е с чин капитан и е изпратен във възсановената 88-а отделна стрелкова бригада (от 1000 до 1700 човека), в която служат основно китайци. На капитан Ким, обаче, е възложено да командва корейския батальон на бригадата. Така, в състава на 88-а бригада Ким просидява в СССР до септември 1945 година: подразделението не взема участие в боевете за Манджурия и Корея. За тези години на Ким Ир Сен му се раждат двама сина, и двамата получават руски имена – Юра (бъдещият Ким Чен Ир) и Шура (умира като дете).
След капитулацията на Япония във Втората световна война, северната част на Корея де факто остава под управлението на съветски генерали: Чистяков, Лебедев, Романенко и Штиков (особено последният). Водеща роля за формирането на местни партийни организации имат сътрудниците на съветското разузнаване и политуправлението на армията.
Псевдоизбори и псевдореферендуми
Трябва да отбележим, че комунистическата партия не се е ползвала с особена популярност в северната част на Корея – точно обратното, там е силно представено националистическото движение. Това, обаче не попречва на съветската власт да докара комунистите в управлението. С различни манипулации първо е създаден Единен демократичен национален фронт, обединяващ всички партии, а в края на 1946 година – след тайна среща на Ким Ир Сен със Сталин, са проведени фалшиви избори според най-добрите съветски традиции.
Фалшивостта им се състои в това, че на изборите е издиган само един кандидат от окръг – от Единния демократичен национален фронт. Възможността да се гласува е била или за него, или против него – без алтернативни кандидати, при това избирателите пущали гласовете „за“ в бяла урна, а „против“ – в черна. Резултатът също е фантастичен – в гласуването взели участие 99,6% от избирателите и 97% гласували за предложените кандидати. Така е сформиран първият Народен комитет на Северна Корея.
Тези измислени избори до болка напомнят не само изборите в самия Съветски Съюз и в държавите, попаднали под неговата окупация през миналия век, но и съвсем скорошния референдум от 2014 година в окупирания от Русия Крим. Там беше използван същият подход: ограничаване на избора на гражданите, груби нарушения по време на гласуването и резултати с всички признаци на фиктивност. РФ обяви за твърде висока активност от 83,1% и изведе абсолютно нереален резултат от гласуването: 96,77% били гласували за «обединяването» на Крим с Русия. Въпреки, че по независими източници реалната изборна активност е била едва 32,4%.
Послушните марионетки на Москва
Връщаме се към Северна Корея и съветската марионетка Ким Ир Сен. Още в началото на 1946 година Ким Ир Сен, по указание на руския генералитет, оглавява Временния народен комитет на Северна Корея, който играе ролята на правителство. От този момент Ким на практика се превръща в едноличен глава на Северна Корея. Само, че «едноличен» не означава «независим» – Ким изпълнява всички заповеди, идващи от командването на армията от Москва.
През 1947 година е взето решение със съдбата на Корея да се занимава Организацията на Обединените Нации. Независимо, че е било планирано Северна и Южна Корея да бъдат обединени под единно управление, на практика в Северна Корея е разработена Конституция, която трябва да стане основен закон за двете части на Корея, а под прикритието на полицейски патрули под ръководството на корейци, пристигнали от Съветския Союз, са сформирани собствена армия и дори флот. През 1948 година, след като очаквано не среща от страна на Сеул подкрепа за обединяването на Корея при условията на Съветския Союз, Северна Корея провъзгласява създаването на КНДР.
Марионетката Ким става председател на Кабинета на министрите на новосъздадената република, и заедно с представители на южнокорейското прокомунистическо нелегално движение, активно прокарва във висшите ешелони идеята да се превземе с военна сила южната част. През 1950 година, след продължителни преговори на Ким със съветското ръководство, включително и лично със Сталин, военната операция срещу Сеул получава зелена светлина. Кремъл очаква, че това ще бъде кратка и победоносна война: предполагало се, че населението на Южна Корея ще подкрепи активно идеята за обединение, а американците няма да се намесят в конфликта.
На 25 юни 1950 година 135 хилядната Корейска Народна Армия заедно със 150 съветски танка Т-34 навлиза в Южна Корея. При това КНДР нагло заявява, че лидерът на Южна Корея Ли Син Ман първи е нападнал Северна Корея. Набързо е превзет Сеул, но ООН оперативно изпраща в зоната на военните действия миротворчески контингент, съставен предимно от американски военни.
Няма смисъл да се разказва ходът на цялата война, но през октомври става ясно, че силите на ООН ще смачкат Ким Ир Сен, и капитулацията е само въпрос на време. Само, че по договорка с Кремъл, в играта се включва комунистическият Китай, който вдига многочислена сухопътна войска. СССР оказва подкрепа по въздух. Армиите на двете страни понасят тежки загуби, войната навлиза в затворена улица.
През 1953 година, след смъртта на Сталин, страните подписват договор за прекратяване на огъня и създават демилитаризирана зона по 38-я паралел. Конфликтът е замразен, светът забравя за КНДР, и тя бързо се превръща в призрачен военизиран концентрационен лагер, подкрепят от СССР и Китай. Едва през 1991 година, коато СССР прекратява съществуванието си, двете Кореи подписват Договор за примирие, ненападение, сътрудничество и обмен. Но през 2013 година КНДР анулира всички тези договорености, включително и постигнатите още през 1953 година. Международната общност упорито продължава да се прави, че проблемът КНДР не съществува, и едва през 2016 година, след новите изпитания на ядрено оръжие и балистични ракети, светът се събужда и най-накрая осъзнава с какво може да завърши дългата история с хибридния мир в Корея.
Може да попитате: какво общо има войната в Украйна? Тези, които внимателно са проучвали въоръжения конфликт в Донбас и превземането на Крим, ще намерят много общо със събитията в Северна Корея в средата на миналия век.
Украинската аналогия
През 2014 година Москва също хвърли в Украйна редовни военни и наемници, при това не само руснаци, но и местни жители, преминали курсове за подготовка в специални военни лагери на територията на РФ, ръководени от професионални инструктори. По аналогичен начин, Кремъл отрано подготви кандидати от местните жители, които да заемат определени длъжности, веднага след превземането на органите на властта. Тези местни колаборационисти са в постоянна връзка с попечителите си от Русия и неведнъж пътуват до Москва за преговори и получаване на инструкции – също като Ким Ир Сен и останалите корейски креатури на Кремъл, чиито истории не могат да се включат в една статия. Както и в Северна Корея, именно Москва взема решение за провъзгласяването на «независимите републики» – «Донецка народна република» и «Луганска народна република». Точно по същия начин ръководителите на двете «републики» са и ще останат марионетки на Кремъл.
Поразително си приличат дори грешките на Москва. Също както в Корея, съвременният Кремъл разчита, че режисираните „въстания“ ще намерят подкрепа сред украинците, и Русия ще получи пълен контрол над цялата страна. Когато в края на пролетта на 2014 година стана ясно, че болшинството от украинците няма намерение да подкрепи плановете на Кремъл, а изкуствено създадените републики през лятото на 2014 година започнаха стремително да отстъпват и да губят позиции, Москва, както и през 1950-тте години, реши да се намеси открито: армията на РФ води масирани обстрели над територията на Украйна от територията на Русия и хвърли в Донбас не само бронирана техника, но и системи за ПВО, една от които свали пътническия самолет на полет MH17.
Оръжие, войска, пари – всичко това се излива като пълноводна река от Москва и в КНДР, и в другите марионетни републики – ПМР, «ДНР», «ЛНР», както и в окупираните Абхазия, Южна Осетия, Крим и други региони. Обективно оценено, количеството въоръжение, хвърлено от Русия в окупираната част на източна Украйна е безпрецедентно: 600 танка, 1257 ББМ, 295 РСЗО, 479 средства за ПВО, 368 противотанкови средства, както и стрелково оръжие, мини и боеприпаси, които просто не могат да бъдат изчислени. И това е без да бъде включено оръжието, откарано в Крим след окупирането му през 2014 година. В окупираните територии на Донбас е сформирана армия, наброяваща около 40 хиляди човека – както от военнослужещи от Въоръжените сили на РФ, така и от разнообразни наемници. И тази армия всеки ден убива хора. Ще се ограничи ли тя в територията, която вече е успяла да завземе? Никой не знае, но едва ли.
Трагичните последствия
Трагичните прилики между Северна Корея и Донбас за съжаление не се изчерпват с това. Защото най-тежкото последствие от създаването от страна на Русия на авторитарна държава на Корейския полуостров стана безпрецедентното нарушаване на правата и свободите на човека в КНДР. Репресии, мъчения, екзекуции, жестоки наказания за най-малка грешка, изправителни лагери и почти пълна изолация от света – всичко това се превърна във визитна картичка на Северна Корея. И създател на тази извратена система е именно Съветският съюз. Сега ситуацията се повтаря. В окупираните територии на Донбас цари произвол и беззаконие. Хората са залавяни направо на улицата или по домовете си и откарвани в неизвестна посока. В мазетата на «МГБ» се провеждат изтезания с невиждана жестокост. Хората се екзекутират, или просто убиват без съд и следствие, за да бъде присвоено имуществото им. Градовете на практика се управляват от военните коменданти и главатарите на въоръжените отряди, които правят всичко, което им дойде на ума. Изнасилванията и жестоките побои се превърнаха в ежедневие.
До какво може да доведе това?
До същото, което се случи в Северна Корея. Изолираните и лъгани от постоянната пропаганда хора, растящи в атмосфера на крайна жестокост, където животът няма никаква ценност, гледат на света по различен начин. Тяхното съзнание се деформира, и целият свят се превръща в заклет враг. Те са способни да убиват, и лесно са готови да извършат всякакви престъпления, за да заслужат одобрението на полубоготворения диктатор. На децата на слепия вождизъм не им струва нищо да пуснат в действие биологично, химическо, ядрено или каквото и да е друго оръжие за масово унищожение. Те са за съжаляване – тези осакатени хора, превърнати в инвалиди от жестокостта и пропагандата, но те също така са способни да унищожат целия свят при отдаване на удобен случай.
Извод
За съжаление, историята рядко ни учи на нещо. Ние повтарями едни и същи грешки отново и отново. Но понякога житейските обстоятелства ни тласкат към еволюция и ни принуждават да поумнеем. Светът отново се оказва на прага на голяма война. И точно сега е времето да се погледне истината в очите и да се признае: ако локалните проблеми не се решават навреме, те се превръщат в глобални. И както показва примерът със Северна Корея, мирът не винаги е благо, в крайна сметка не със всички и не при каквито и да е обстоятелства. Хибридният мир с диктаторски режими рано или късно се превръща в гореща война. Дотолкова гореща, че може във всеки момент да премине в термоядрена.
Christina Dobrovolska специално за InformNapalm. Превод: Joveto.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър / Telegram
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.
Ако сте открили грешка в текста, моля маркирайте и натиснете Ctrl+Enter, за да я отстраним. Благодарим ви.
No Responses to “Хибриден мир: Корея и Украйна. Общи черти на московската агресия и поуки за човечеството”