
Арменски бежанци напущат Нагорни Карабах / AП фото.
Автор на статията: Андриус Кубилиус (Andrius Kubilius) – член на Европейския парламент и постоянен докладчик за Русия.
Карабахският възел
Съществува добре познатата притча за „Гордиевия възел“, който Александър Велики развързал с удар на меча.
В Южен Кавказ има такъв „Карабахски възел“, заради който се водят войни още от XVIII век, а в края на ХХ век и до днес проблемите на този възел се опитват да решават само с удар с меч. През 1992 г. го направиха арменците, сега азербайджанците се опитват да повторят същото.
Вече беше коментирана известната информация: президентът на Азербайджан Алиев обяви, че Армения се е предалае капитулирала във втората карабахска война, Азербайджан ликува, Армения тъгува и се ядосва, войната разклаща правителството на победения Пашинян, Русия вкарва своите миротворци, Турция поздравява Азербайджан.
Знам колко чувствителен е този въпрос както за арменците, така и за азербайджанците. Не се ангажирам да реша кой от тях вчера (от 1992 г.) и днес беше и е прав, кой не. Арменците, които през 1994 г. прогониха с оръжие азербайджанците не само от Нагорни Карабах, но и от 7 съседни области, през цялото време до днес само се опитваха с помощта на Русия само да запазят «status quo» и не инвестираха в изпълнението на дългосрочно мирно решение, а азербайджанците от самата 1994 г. се чувстваха унижени и търсеха реванш, който сега с помощта на Турция постигнаха. През всичките 26 години никакви международни мирни инициативи, ОССЕ, усилията на Минската група не дадоха никакви резултати. През цялото това време Европейският съюз остана само пасивен наблюдател на този тлеещ конфликт, и при последните събития също само наблюдаваше как този тлеещ огън прерастна в трагичен вулкан.
Въпреки че сега азербайджанците празнуват, а арменците тъгуват, и двете страни имат над какво да помислят. Какво е бъдещето на този регион на Южен Кавказ? Не е трудно той да се превърне в новия „Близък изток“, където етническите конфликти и войни да станат постоянна характеристика, потапяйки целия регион във все по-дълбока яма на изостаналост. Още повече, че в наши дни конфликтът показа, че това не е само локално изясняване на отношенията между Армения и Азербайджан, пробващи не съвсем разумно да решат проблема „Карабахски възел“ с един удар на меча, но се превръща в още едно място на конфликт между мощните сили на Русия и Турция. И двете страни на „Карабахския възел“ стават оръдия и заложници на конфронтацията на тези мощни сили.
Русия е принудена да признае силата на Турция
И макар, че някои обясняват, че Русия, получила правото да вкара свои миротворци и граничари както в Азербайджан, така и на арменска територия, е големият победител в тази война, и че дори Путин ще отмъсти на лидера на „кадифената революция“ Пашинян, при малко по-широк поглед се налага противоположен извод. Тази война за Нагорни Карабах е още един конфликт от съвремието, при който Русия беше принудена да признае силата на Турция. Арменците, които се доверяваха на гаранциите на Руската сигурност (б.пр.: Армения е член на Организацията на договора за колективна сигурност) и военните технологии, трябваше да признаят технологичното превъзходство на Азербайджан, който разчиташе на турска помощ и турско-израелските технологии.
През тази година това е вече третото място, където Турция умишлено демонстрира своето военно и техническо превъзходство над Русия. Първият път беше, когато турците предупредиха руснаците да не атакуват сирийския град Идлиб, но те не се вслушаха, и турците показаха болезнен урок на руснаците със своите дронове. Същеят урок последва в Либия, където турските дронове повлияха за преимуществото на подкрепяната от Турция страна (признатото от Обединените нации правителство на Либия), макар че от другата страна бяха руските наемници от „Вагнер“ и военна техника, както и политическата помощ на Макрон.
Показателно е, че президентът на Украйна Зеленски още месец преди това побърза да отиде в Турция и подписа широко споразумение за военно сътрудничество с Ердоган. Украинците знаят кои партньори да изберат за противодействие на руската агресия на бойното поле.
Нужен е не меч, а разумно политическо лидерство
Опитите за разрешаване на „Карабахския възел“ с меч досега не са били увенчани с успех: докато една от страните постигаше временна победа с подкрепата на някой голям съсед, другата страна търсеше за помощ други големи съседи с още по-голям меч, и след няколко десетилетия постигаше реванш.
За разлика от предложеното от Александър Велики решение за развързване на „Гордиевия възел“ с удар на меча, решението на „Карабахския възел“ изисква не меч, а интелигентност, мъдрост и разумно политическо ръководство. И способност на лидерите да правят интелигентен геополитически избор.
Русия доказа, че не може да бъде считана за надежден партньор. Турците, въпреки че са доказали, че могат да дадат урок на Кремъл, не се държат много мъдро, тъй като разпалват огън у съседите си.
Европейският съюз би могъл да поеме по-решително лидерство, като предложи на Армения и Азербайджан помощ и план за дългосрочен мир и бързо развитие, но засега той успява само да говори за своята „стратегическа автономия“ и да критикува администрацията на САЩ, когато те успешно помириха Израел с арабите или Сърбия от Косово.
Защо Европейският съюз продължава да се бои да поеме повече лидерство и отговорност в Южен Кавказ или в други региони на Източното партньорство? Имам само един отговор – защото се страхува от Кремъл и Путин. Вероятно не иска да ги провокира. Турция може да бъде похвалена, най-малко за това, че вече три пъти подред доказва, че Кремъл се страхува от юмрука. Време е Европейският съюз да направи правилните изводи. Жалко, че за това се наложи нова Карабахска война.
Още материали от InformNapalm
- РФ прехвърля в Нагорни Карабах 15-та бригада, воювала хибридно срещу Украйна
- Стратегическа командно-щабна тренировка на ОДКС в Южен Кавказ (Документ)
- Доказателства за агресията на РФ: в Донбас е регистриран нов тип съвременна руска техника
- Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
- Съвременна руска техника в Донбас попадна във въздушни снимки от дрон (СНИМКА + координати)
- Идентифицирани руски войници, загубили дрон «Тахион» в Донбас
- Разкрит е пълният състав и въоръжение на самоходен артдивизион на терористите от 1-а ОМБр
- 122-мм САУ „Гвоздика“ и масиви от боеприпаси на 10 км от Маринка, Украйна
- Руско въоръжение и техника в Донбас: Анализ на документи от терористичната „ДНР“ и ОССЕ
- Три подразделения на хибридните формирования на 1-ви АК на РФ участват активно в обстрелите в Донбас
Партньор на InformNapalm в Литва: Res Publica – Център за гражданска съпротива
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram
No Responses to “Карабахският възел: Кой е по-силен – Турция или Русия?”