
Сталиновият режим, просъществувал в СССР от края на 20-те до началото на 50-те години на миналия век е един от най-жестоките и кървавите в историята на човечеството. По най-скромните оценки, огласени от ръководителя на правозащитната организация „Мемориал“ Арсений Рогински, неговите жертви наброяват 12.5 милиона човека.
По данни на доктора на икономическите науки, професор Иван Курганов, този брой достига 100 милиона души. Това включва екзекутираните с решения на съда, убити от глад, убитите без съд и присъда, миналите през затвори, лагери и спецпоселения, депортираните в отдалечени райони на СССР. Точният брой на жертвите едва ли ще бъде установен.
Едно от най-бруталните престъпления на сталинския режим, получило голям международен резонанс е Катинската екзекуция на полските военнопленници през април-май 1940 г. То е толкова чудовищно и позорно, че съветското ръководство се опитва да прехвърли отговорността за него върху друга държава – Германия. И почти половин век упорито поддържа своите лъжи и манипулации.
С подписването на пакта Молотов-Рибентроп, през септември 1939 година СССР и Германия започват Втората световна война, нахлуват в Полша и я окупират. В съветски плен попадат половин милион поляци. Някои от тях са освободени, но повече от 130 хиляди „преизпълнени с ненавист към съветския строй“ са изпратени в лагерите на НКВД.
На 3 март 1940 г. народният комисар на вътрешните работи на СССР Лаврентий Берия предлага на Политбюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) да бъдат разстреляни 25 700 пленени поляци – най-„закоравели, непоправими врагове на съветската власт“. В тази цифра влизат на първо място офицери, разузнавачи, жандарми, полицаи, чиновници, собственици на земи. В официалните документи операцията цинично е наречена „разтоварване на лагерите“. Съответното решение на Политбюро е прието на 5 март, и парафирано от Сталин.
Документът, разрешаващ клането / Снимка: Public Domain
В изпълнение на решението през пролетта на 1940 г. са разстреляни 21 857 пленници: 4 411 в Катинската гора край Смоленск, 3 820 в старобелския лагер в Луганска област, 6 311 в Осташковския лагер в Калининска (Тверска) област и 7 305 в други лагери и затвори, основно на територията на анексираната Западна Украйна и Западна Беларус. Местата на масовите екзекуции са строго засекретени.
Убитите са пленени при нахлуването на СССР в Полша през 1939 г. мобилизирани в армията за защита на страната представители на елита на полската нация. Сред жертвите има общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 медици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.
Само година по-късно нацистка Германия напада Съветския съюз, на който се налага спешно да търси съюзници. Включително да установява отношения с правителството на Полша в изгнание. Полските политици отправят запитване за съдбата на техните сънародници, но получават само уклончиви отговори. Страшната истина излиза на бял свят през април 1943 г., когато по радио Берлин е излъчено извънредно съобщение за намерен масов гроб на полски офицери в Катинската гора.
Германците, окупирали тези територии, провеждат разследване, което еднозначно доказва факта на убийството на полските военнопленници през април-май 1940 г. от служителите на НКВД. Разбира се, нацистите използват разкритите факти за своите пропагандни интереси, разпалвайки антисъветски и антисемитски настроения.
Реакцията на съветското ръководство е незабавна. Москва веднага обвинява германците в клевета и опит да прикрият следите от собственото си престъпление – пленниците били застреляни от германците в първоначалния период на окупация през лятото и есента на 1941 година. След което СССР предизвикателно скъсва отношенията си с полското правителство в изгнание, въпреки че то само отправя към Москва молба да даде разяснения относно доказателствата, предоставени от германците.
Веднага след като Смоленск преминава под контрола на Червената армия през септември 1943 г., започва съветското „разследване“ на Катинската трагедия. Разбира се, целта му е прикрие истинските извършители. Специална комисия, ръководена от академик Николай Бурденко, стига до заключението, че всички пленници са разстреляни от германците през август-септември 1941 г. По настояване на СССР тази версия дори е включена в обвинителния акт на Нюрнбергския процес през 1946 година.
Едва в разгара на горбачовата перестройка се появява възможност да бъде създадена съветско-полска комисия за изучаване на историята на двете страни. По това време е отворен достъпът до архивите, а съветските историци намират там неопровержими доказателства за вината на сталиновия режим за масовата екзекуция на полските военнопленници. След като получава информация, че тези документи са подготвени за публикуване, политическото ръководство на СССР решава да действа изпреварващо, и да признае вината. Но да прави така, че отговорността да падна не върху съветското правителство, а само върху „върхушката“ на НКВД – Берия, Меркулов и техн подчинени.
На 13 април 1990 г. президентът на СССР Михаил Горбачов се среща в Москва с президента на Полша Войчех Ярузелски, връчва му копия на документите за съдбата на полските военнопленници, изразява дълбоко съжаление за Катинската трагедия и заявява, че това е „едно от тежките престъпления на сталинизма“.
Главната военна прокуратура на Руската Федерация приключва своето разследване едва през 2004 г., като потвърждава, че екзекуциите са извършени от служители на НКВД на СССР, но не признават Катинската трагедия като акт на геноцид срещу полския народ. От прокуратурата прекратяват разследването поради „смърт на виновните“, съгласно руския наказателно-процесуален кодекс.
Институтът за националната памет на Полша отдавна настоява Русия да предаде материалите по военното престъпление, извършено в Катин, но Москва отказва да сътрудничи, позовавайки се на тяхната секретност.
През 2011 година роднини на жертвите подадоха иск в съда в Страсбург срещу Русия, като правоприемник на СССР, да признае юридическата си отговорност за Катинските екзекуции, и признаването им за акт на геноцид. През 2012 година в свое решение Европейския съд по правата на човека признава Катинските разстрели за военно престъпление на СССР.
Ексхумираните в Катин тела на жертвите
Независимо от всичко, дори сега в Русия има хора, които отричат вината на Съветския съюз за Катинската трагедия. Например Виктор Илюхин, член на фракцията на Комунистическата партия, заяви, че документите от разследването са фалшифицирани, за да се изкриви ролята на Сталин и СССР в историята. През 2010 г. шестима доктори на историческите науки (Ю. Жуков, В. Зимонин, А. Колесник, И. Осадчий, А. Плотников, В. Сахаров) се изказаха в подкрепа на заключенията на съветската комисия на Бурденко за вината на германците за разстрела на полските военнопленници.
Преди дни от сградата на бившата НКВД в гр. Твер, през мазето на която са преминали 6000 от жертвите на катинското клане, бяха свалени двете паметни плочи на руски и полски език. Решението за тяхното премахване е взето от прокуратурата в град Твер през октомври 2019 г., с аргументацията, че техните надписи „не се основават на документирани факти“.
„Подобни практики означават, че днешната руска държава върви по стъпките на пропагандната манипулация и престъпленията на съветския сталинистки тоталитаризъм“ – коментираха властите във Варшава.
Както виждаме, и в сегашно време много руски политици, историци и публицисти предпочитат лъжата пред истината, и са готови да фалшифицират миналото според своите интереси.
Източник: moderator.az
Още материали от InformNapalm
- Цената, която платиха републиките в СССР и съюзниците за Деня на Победата
- Истината за миналата и днешната война. Руснаците в SS. Неонацистката идеология в днешна Русия
- ПУТИНЮГЕНД: ДЕЦА ЗА РУСКАТА ВОЙНА
- Затулин, Малофеев, Усовски – подривната дейност на Русия в Полша (Инфографика)
- Защо му е на Кремъл „случаят Конев“ и другите атаки срещу Чехия? За поддръжка на местните противници на демокрацията
- Един от най-големите фино-угорски народи в РФ обяви приемането на своя система от национални представителни органи
- „Да се помиряваш с Русия е безполезно“. Украински хакери излизат на светло
- Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram
Ако работата на нашия ресурс е полезна и важна за вас, може да подкрепите InformNapalm с малка месечна вноска през платформата Patreon: https://www.patreon.com/informnapalm
No Responses to “Катинското клане – съветското военно престъпление, което в Русия продължават да прикриват”