Публикуваме за читателите на InformNapalm интересен материал, който обяснява защо един от най-големите фино-угорски народи в Руската Федерация – ерзяните – е утвърдил система от национални представителни органи. Съответното решение е прието от Atian Ezem (езр. Съвет на старейшините) на 1 май 2020 г.
Анализаторът от изследователския център „Прометей“ Павло Подобед анализира последните събития в ерзянското национално движение и обяснява защо ерзя преминават към активни действия сега.

Мордовизацията като инструмент за асимилация.

Възникването на ерзянското национално движение е тясно свързано с въпроса за самоидентификация на ерзяните като отделна етническа група, обединена от общ език и територия, с дълбоки вътрешни икономически връзки.

Ситуацията, в която се оказват ерзя в периода на късния СССР, напомня на украинското национално движение през последните десетилетия на Руската империя, когато украинците не само се борят за правата си, но са принудени да доказват и съществуването на отделна украинска нация със собствен език и култура.

В резултат на асимилация и миграция ерзянският народ загубва територията на компактното си разселване, образувайки архипелаг от етнически анклави чак до Урал. И когато се стига до въпроса за създаването на национален окръг, не е никак лесно да се определят границите му. Болшевиките решават да обединят по-големите запазени ареали на ерзя и мокша, и по стар руски обичай да ги смятат за един народ – „мордовски“. В резултат на това през 1928 г. възниква Мордовският национален окръг, който частично покрива коренните земи на Ерзян Мастор (ерз. Страната на Ерзя). По-късно окръгът се трансформира в автономна област и автономна република. В наши дни ерзя и мокша съставляват едва 40% от общото население на Мордовия, и търпят по-нататъшна русификация в собствената си република.

Карта на Ерзян Мастор на съвременна топографска основа

Доколкото ерянският език е твърде различен от руския и е просто невъзможно да се разбере без сериозно изучаване, би било безсмислено да се твърди, че ерзянският език е диалект на руския. В същото време нито чиновниците в Москва, нито в Саранск бързат да признаят ерзя като отделна нация. В Съветския съюз решават да класифицират ерзя и техните съседи мокша като един народ – мордва (мордовци). Само дето единият народ има два различни езика (ерзянски и мокшански), доста различни един от друг. През 1955 г. съветският филолог М. Коляденков публикува доклад, в който обосновава съществуването на обща основа за ерзянския и мокшанския език в далечното минало, и предлага да се изучи тази основа като отделен език – мордовски, който признава, че никой вече не говори. Но и тази идея се оказва маргинална. Ерзя и мокша не проявяват никакъв интерес към преминаването към мордовски език, за който не няма нито граматика, нито литературен корпус на езика. Към тази идея се връщат отново в средата на 90-те, но отново не успяват да я приложат на практика. Над проекта за създаване на общ мордовски език дълго време работят мордовският чиновник Александър Лузгин и лингвистът Михаил Мосин.

Политиката на Москва да формира от два народа един „мордовски народ“ има изцяло политическа цел. Ерзя, както по време на съветския период, така и по време Руската Федерация, проявява по-голямо самосъзнание в културния и политическия живот от мокша. Както отбелязва украинският експерт Ростислав Мартинюк, ерзянското и мокшанското национални движения не са равностойни, „те могат да бъдат сравнени с украинското и беларуското национални движения, където украинците са ерзяни, а беларусите са мокшани“. Следователно обединяването на ерзяните (които имат малка, но с високо самосъзнание прослойка от национална интелигенция) с мокша, неизбежно би отслабило ерзянския национализъм, зародил се през 1988-1994 г.

Съвременното ерзянско национално движение се развива в края на 80-те, на фона на отслабването на националнат политика на СССР. Противопоставянето на тази политика, обявяването на ерзя за отделна самодостатъчна нация със собствен език, култура и история, е идеологическата основа на ерзянското национално движение. Неговите идеолози са представители на ерзянската интелигенция, които се обединяват в редакцията на детското списание „Чилисема“ (ерз. „Изгрев“). Зад стените на редакцията се обсъждат въпросите за националното и културното възраждане на ерзяните, взаимодействието им с представители на други фино-угорски народи в СССР, перспективите за създаване на пълноценна образователна система на родния език, развитието на ерзянската преса и книгоиздаване. Този център на интелигенцията действа под ръководството на Мариз Кемал – ерзянска поетеса, журналист и фолклорист, изказала тезата „kavto keĺt́ – kavto raśket́“ (ерз. „два езика – два народа“), която определя ерзя и мокша като два отделни етноса, а не като субетнически групи от един народ, за които в Руската империя и Съветския съюз е използван екзонимът мордва.

През пролетта на 1989 г. по инициатива на проф. Дмитрий Циганкин, журналиста Николай Ишуткин, поетесата Мариз Кемал, Григорий Михатвоа и други ерзянски активисти е създаден граждански център „Велмема“, който бързо придобива популярност сред ерзянската интелигенция. Скоро дейността на центъра привлича вниманието на мокша, които се присъединяват към работата му. В този разширен състав за част от активистите рамките на национално-културната дейност стават тесни, и „Велмема“ се разцепва. Умерените членове, водени от Дмитрий Циганкин, създават организацията „Вайгел“, която се занимава с възраждането и разпространението на националните традиции, а по-радикалните основават ерзяно-мокшанското гражданско движение „Масторава“, което се занимава не само с националното възраждане на ерзя и мокша, но се стреми и да постигне представителство на техните интереси в органите на властта.

„Веайгел“ обединява писатели, поети, журналисти, лингвисти (около 80 активни членове) и концентрира вниманието си върху проблемите на възраждането и развитието на ерзянския език.

Ерзянинът Василий Бокин на конгреса на дружеството „Масторава“, 3-5 август 1990 г.

Ерзяно-мокшанското гражданско движение „Масторава“ оглавява авторитетният професор и публицист Дмитрий Надкин. Негови сподвижници стават Мариз Кемал, Шаронон Сандра, Кшуманцян Пиргуж, Нуян Видяз и ред други известни ерзянски активисти. За своя цел движението обявява „активизиране на националното, социалното, духовното и културното развитие на региона, превърнал се в родина за ерзя и мокша … в съответствие с Конституцията на СССР и Всеобщата декларация за правата на човека на ООН „. На 14 април 1989 г. се провежда заседание на инициативната група на гражданското движение, на което е прието обръщение до Върховния Съвет на Мордовска АССР със следните искания:

1. Отмяна на псевдо етнонима „мордва“.
2. Замяна на определението за националност „мордовец“ – „мордовка“ със „ерзян“ – „ерзянка“, „мокшан“ – „мокшанка“.
3. Замяната на името „Мордовия“ с „Масторава“ с национални области „Ерзяния“ и „Мокшания“.
4. Даване на пълна автономия на републиката при решаване на национални и културни въпроси.
5. Преброяване на ерзянското и мокшанско населениет на територията на целия СССР.
6. Предоставяне на статут на държавни езици на ерзянския и мокшанския език.
7. Въвеждане на преподаване на роден език в ерзянските и мокшанските национални училища.
8. Въвеждане на преподаване на роден език и литература на територията на целия СССР на местата, обтавани от ерзя и мокша.
9. Въвеждане на преподаване на национален фолклор в ерзянските и мокшански училища.
10. Въвеждане на преподаване на историята на ерзяно-мокшанския народ във всички учебни заведения на републиката, както и в ерзянските и мокшански училища на територията на останалата част от СССР.
11. Въвеждане на преподаване в руските училища в републиката ерзя-мокшанска литература, фолклор, език и история.
12. Създаване на национален театър.
13. Създаване на литературно-художествено месечно издание „Масторава“, който да се отпечатва едновременно на ерзянски, мокшански и руски език.
14. Преименуване на главните улици в Саранск с имена, свързани с историята на ерзя-мокшанския народ и местното рускоезично население.
15. Установяване на всестранни отношения с ерзяни и мокша, които живеят извън републиката.
16. Постигане на екологично чисто промишлено и селскостопанско производство.
17. Предприемане на стъпки за придаване на нормален архитектурен облик на Саранск.
18. Насърчаване на опазването на исторически и културни паметници.
19. Спиране на миграцията на коренното население от републиката.
20. Спиране на притока на депортирани и осъдени лица в републиката.
21. Насърчаване на интернационалното възпитание на всички националности, живеещи в републиката.

„Масторава“ става обект на остра критика от страна на пресата и партийното ръководство, които я обвиняват в „разпалване на национализъм и политически екстремизъм в Мордовия“. В атмосфера на пряка конфронтация с партийната номенклатура на 17 декември 1989 г. „Масторава“ провежда своята конференция, която показва превръщането й от интелектуална група във влиятелно социално и политическо дружество. През април 1990 г. „Масторава“ е официално регистрирана в Изпълнителния комитет на градския съвет в Саранск. Дружеството започва подготовка за първия си конгрес, който се провежда на 3-5 август 1990 г. Всъщност „Масторава“ е инициатор за провеждането на Първия всеруски конгрес на мордовския народ, проведен на 14-15 март 1992 г.

Организационно оформяне на ерзянското национално движение.

На Първия всеруски конгрес на мордовския народ (14-15 март 1992 г.) ерзя се оказват малцинство и са принудени да се обърнат към Съвета на конгреса и неговия изпълнителен комитет, с молба по отношение на ерзяните  да се използва тяхното национално самоназвание – ерзя. Пренебрегването на това искане подтиква ерзянските делегати да вземат активно участие в подготовката на Първия световен конгрес на фино-угорските народи, проведен на 1-3 декември 1992 г. в Сиктивкар. В публично изказване на  Конгреса ерзянските делегати от дружеството „Масторава“ декларират принадлежността си към отделната ерзянска нация и осъждат използването на екзонима „мордва“.

През 1993 г. ерзянското национално движение е организационно оформено. Министерството на правосъдието на Република Мордовия регистрира Движението за равенство и развитие „Ерзян Мастор“ (ерз. „Страна на Ерзя“). За основна цел на движението е обявено създаването на Република Ерзя Мастор. Първата стъпка по пътя към тази цел е наречена „Формиране в съответствие с Конституцията на Руската Федерация на Ерзянски автономен окръг“. През декември същата година е регистрирана асоциацията на ерзянските жени „Ерзява“. През следващата 1994 г. ерзянското национално движение започва издаването на собствен вестник „Ерзян Мастор“, който се отличава със своята независима редакторска политика и остра критика както на републиканските, така и на федералните власти.

Нуян Видяз – ерзянски публицист и писател. Един от лидерите на ерзянското национално движение през ХХІ век.

През 1995 г. Нуян Видяз, един от основателите на дружество „Масторава“, регистрира Фондация за спасяване на ерзянския език „A.П.Рябов“, чиято основна задача е да популяризира ерзянския език и да разшири сферата му на използване. Фондацията организира отбелязването на Ден на ерзянския език и редица други издателски проекти. През същата година друг от основателите на „Масторава“, Кшуманциан Пиргуж, възражда традицията на ерзянските молитви Раскен Озкс. Ерзянското национално движение успя да установи контакти с ООН.

На 23 март 1995 г. в Саранск се провежда Първи конгрес на ерзянския народ, на който присъстват 98 делегати от различни субекти на Руската Федерация. Срещата е открита от поета Ерюш Вежай. Делегатите одобряват декларация за официалното название на ерзянския народ, с което поставят под съмнение легитимността на мордовските конгреси, чиито организатори говорят от името не само на мокша, но и на ерзя.

През 1999 г., по време на Раскен Озкс (ерзянска молитва) в село Чукали, Великоигнатовски окръг на Република Мордовия, ерзянските старейшини избират Кшуманцян Пиргуж за инязор (главен старейшина) на ерзянския народ.

В началото на 2000-те в своята кадрова политика в Република Мордовия, Москва разчита на мокша като на по-лоялен и благосклонен към федералния център коренен народ. Инязор Пиргуж влиза в открита конфронтация с властите на републиката. Цялото ерзянско национално движение изпада в немилост пред федералния център и получава клеймото „русофобско“ и „екстремистко“. Ерзяните са лишени от достъп до средствата за масово осведомяване, създават се изкуствено пречки за просветителската работа на активистите не само в Саранск, но и в селските райони.

През 2004 г. Атян Езем (ерз. Съвет на старейшините) определя правомощията на инязора и правомощията на старейшините. В пртежение на 2000-те години Конгресът на ерзянския народ приема редица документи, в които:

1. Иска създаването на ерзянска автономия в състава на Руската Федерация.
2. Дава остра оценка на националната политика на Руската Федерация.
3. Критикува ръководството на Република Мордовия за постоянното й отричане на съществуването на ерзя като отделен народ.
4. Осъжда наказателното преследване срещу независимия вестник „Ерзян Мастор“.
5. Подпомага дейността на Кшуманцян Пиргуж на поста му на инязор.
6. Изказва доверие  и пълна подкрепа за институциите на Атян Езем и Инязора.

Кшуманцян Пирґуж – активист на ерзянското национално движение, правозащитник. Инязор на ерзянския народ (1999-2019). През февруари 2014 година за изключителните му заслуги за възраждането на народа езря, е награден от президента на Естония Т. Г. Илвес с Орден на Земята на Мария 5-а степен (№1108).

Антагонизмът между ерзяните и мокшите се засилва. Много ерзяни започнват да възприемат политиката на мордовизация като на инструмент за асимилация, в който мокша получава водеща роля. Изострят се и противоречията на ерзяните с Руската православна църква. Интелигенцията почти единодушно се отказва от православието и се връща към инешкипазията – национална политеистична религия с елементи на пантеизъм. Мордовската епархия на РПЦ доста агресивно възприема самия факт на възраждането на традиционната религия на ерзяните. В същото време лидерите на ерзянското национално движение често публично обвиняват православната църква в русификация на ерзянския народ и наричат ​​Московската патриаршия „имперски инструмент на Кремъл“.

През 2007 г. в село Чукали във Великоигнатовски район на Република Мордовия, по време на Раскен Озкс, възниква конфликт между последователи на инешкипазията от една страна и ръководството на Република Мордовия и духовенството от РПЦ от друга. Причината за конфликта става решението на властите на република да пренесат празненствата от свещената могила Маар на полянка до гората, както и новият формат на тържеството: развлекателно шоу с руска популярна музика. В резултат ерзянските лидери превземат сцената и публично, пред хилядите присъстващи, наричат руските песни и рускоезичните изказвания „фарс“ и „обида на паметта на ерзянските воини, погребани в свещената могила Маар“. Ерзя масово напущат официалния празник и се преместват край Маар, където изпълняват молитвите си. Напрежението съвсем се увеличава от агитацията на местното духовенство на РПЦ срещу честването на празника Раскен Озкс. Острата полемика между ерзянската интелигенция и православното духовенство се прехвърля в интернет и в първите страници на местните печатни медии.

След 2010 г. ерзяните започват активна международна кампания за признаването им като отделен, самодостатъчен народ и се опитват да установят контакти с представители на други национални движения на фино-угорските народи. Ерзя пикетират VI-я Световен конгрес на фино-угорските народи, който се проведе от 5 до 7 септември 2012 г. в унгарския град Шиофок. Делегация от ерзяни пристига на конгреса, и пикетира хотел „Азур“, който е домакин на събитието. Ерзя са недоволни от участието на единствена делегация на „мордовския народ“, а не на отделни делегации на ерзя и мокша. Участниците в пикета заявяват, че не са допуснати да участват в Конгреса заради натиск от страна на Москва.

Двама активисти: Сирес Боляен и Ерюш Вежа, облечени в тениски с национална символика, разгръщат във фоаето на хотела голямо ерзянско знаме скандирайки „Слава на страната Ерзян!“ Ръководителят на Консултативния комитет на фино-угорските народи Валери Марков е принуден да се оправдава, но признава, че заявката за участие на ерзяните е получена, изпратена до властите на Република Мордовия, а мордовските власти са решили кой да бъде изпратен на Конгреса, и кой не е достоен да присъства на форума. В. Марков също изразява недоволство от системата за подбор на делегатите, и уточнява, че делегатите на марийците и удмуртите са имали подобни проблеми.

Сирес Боляен и Ерюш Вежай пикетират VІ Световен конгрес на фино-угорските народи, проведен от 5 до 7 септември 2012 г. в Шиофок, Унгария.

Сирес Боляен и формирането на Кирдийюр.

През лятото на 2019 г. ерзя направиха неочаквана крачка – избраха за техен главен старейшина авторитетна фигура от диаспората. Старейшина стана гражданинът на Украйна, подполковник от Въоръжените сили на Украйна и ветеран от руско-украинската война Сирес Боляен, на когото ерзяните възложиха да представлява народа им пред международната общност. След встъпването в длъжност на старейшината, която ярзанската емиграция проведе в Киев, той заминава за Талин, където се срещна с представители на ерзянската диаспора, естонски политици, общественици и журналисти. В интервю за седмичника «Eesti Päevaleht», Боляен заяви, че „не е дошъл в Естония да търси на съчувствие от естонците, които го разглеждат като музеен експонат; той идва при братята си с молба за помощ“.

Сирес Боляен активно търси международна подкрепа за своя народ. Публикациите в медиите показват, че той контактува с редица украински, естонски и литовски политици, както и с национални движения на други коренни народи в Руската Федерация. Ерзянският Инязор живее постоянно на територията на Украйна, където има няколко центъра на ерзянската диаспора, единодушно подкрепящи политическия курс на техния лидер: в Киев и Киевска област, в Одеса и Херсон.

По информация на Центъра „Прометей“, Сирес Боляен и близкото му обкръжение в Украйна през април 2020 г. са подготвили проект за Наредба за създаването и функционирането на националние представителни органи на ерзянския народ. Документът съдържа шест раздела, които определят целите и задачите на националното движение, неговите ръководни органи, техните правомощия и структура. Според документа ръководенето на националното движение се осъществява от Промкс – конгрес на делегати от ерзянски политически партии и обществени сдружения. Конгресът се формира от Атян Езем (Съвет на старейшините), който действа между свикванията на Промкса и избира Инязор – главен старейшина, който представлява и действа от името на ерзянския народ. В случай, че има законови ограничения за създаването и функционирането на национални партии (такава забрана съществува в законодателството на Руската Федерация) – пълномощията на Промкса се прехвърлят върху Атян Езема. Основната задача на Промкса, Атян Езема и Инязора е да осигуряват и защитават националните, политическите, икономическите и културните права на ерзянския народ, по-специално правото на национално и държавно самоопределение на тяхната национална територия.

Журналистът от «Idel.Реалии» Рамазан Алпаут прави паралел между ерзянската и кримскотатарската система на национални представителни органи. Промксът може да се сравни с Курултай, Атян Езема с Меджлиса, а Инязорът с Председателя на Меджлиса. Заедно цялата система от национални представителни органи се нарича Кирдийюр.

Сирес Боляен и американският фино-угорист Джек Рютер, Естония, гр.Талин, 2019

Изводи

Така ерзя се отказаха от контролираната от Кремъл система на национално-културна автономия. Като се има предвид политическата турбуленция, наблюдавана в Руската Федерация, може да се предположи, че времето за формирането на Киридиюр нее  избрано случайно. Сирес Боляен активно използва социалните мрежи и видеообръщения, за да общува с ерзяните и критиците както на мордовските, така и на федералните власти. Напоследък поводи за такава критика не липсват.

Ще успеят ли ерзяните да увеличат политическата си тежест? Какви са перспективите за тяхното национално движение? Това зависи както от ефективността на работата на Киридийюр на територията на Руската Федерация, така и от успешните дипломатически действия на инязора. Един от международните играчи, към когото се обръщат ерзяните е Украйна. През януари тази година Сирес Боляен се обърна към главата на украинската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, народния депутат на Украйна Елизавета Яско. В писмото си главният старейшина на ерзяните помоли украинския депутат „да използва високото си положение за защита на фино-угорските народи в Руската Федерация и за защита на основните им човешки права“.

Трудно е обаче да се причисли международната политика към силните качества на политическия екип на украинския президент Владимир Зеленски. Кога украинската дипломация ще излезе от политическа кома, засега е трудно да се предвиди. Възможно е украинците да не могат да се възползват от слабостта на Русия, причинена от глобалната пандемия, ниските цени на петрола и вътрешната политическа криза. Но това не означава, че от ситуацията няма да се оопитат да се възползват от коренните народи в Русия, които виждат кризата като шанс да се преборят за своето оцеляване – дори и без съюзници.

Павло Подобед, анализатор в Центъра за изследване сигурността на средата «Прометей»

Четете още: Анализ от Център “Прометей”: Как COVID-19 може да повлияе на политическата карта на света

Още по темата: Татарстан мълчи, търпи и чака удобен случай. Коренните народи в РФ – между асимилацията и самоопределението

Още материали от InformNapalm

• Представители на коренното население от Поволжието обявиха начало на борбата си за суверeнитет
• Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
• Доброволци събраха доказателства за участието на 32 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим
• Украинска стратегическа инициатива: как Русия използва социалните мрежи за информационна война
• Путин „взе коронавируса за свой съюзник“ и предлага сваляне на санкциите срещу Русия
• Агресивната руска soft power в Европа
• За Затулин от Газпром: $2 млн на година за подривна дейност (снимки)