Публикацията на международната разузнавателна общност InformNapalm (IN)от 14 март 2017 г. за наличната в продажба в Грузия продукция на луганския завод за патрони (ЛЗП/LCW), включително боеприпаси калибър 9х19мм, предизвика значителен резонанс. Въпреки че, IN с публикацията не си бе поставило цел да доказва каквото и да било, представяйки само някои факти и предположения, в различни форуми и блогове по въпроса взеха отношение не малко скептици, като твърдяха невъзможност за производство и износ на продукция на ЛЗП, с цел продажба.

Фактът, че нашите предположения повече от близо до истината, се потвърждава от редица материали, предоставени на IN от украинския Кибералианс  (#UkrainianCyberAllianse, #UCA). Конкретно говорим за архив на документи, получени при хакването на частично прочистена и изоставена пощенска кутия на един от ръководителите на ЛЗП, в резултат на анализа на които бяха установени любопитни факти:

Веднага след частичната окупация на територията на Донбас и провъзгласяването на прокремълската, марионетна “Луганска народна република” през 2014 г., възниква въпроса за последващата дейност на Луганския завод за патрони. От началото на 2015 г.

С разпореждане №02-05/153/15 на “Съвета на министрите на Луганската народна република” от 15.07.2015 г. бе назначена временна администрация по управлението на Частното акционерно дружество “Лугански завод за патрони”. На длъжността директор бе назначен бившият енергетик на завода Желтобрюхов М.В.

Обаче, поради стечение на известни обстоятелства, през септември и октомври 2015 г. ръководството на “ЛНР”, включително и главата на т.нар. МВД Корнет И.А. ( писмо- отговор от 22.09.2015г. № 8/408) и т.нар. Председател на Министерски съвет на “ЛНР” Ципкалов Г.Н. ( писмо – отговор от 20.10.2015 г. № 02-02/2216/15) два пъти отказват на директора на ЛЗП лицензиране на дейността на завода по производство и продажба на боеприпаси.

Тогава, през октомври, Жълтобрюхов се обръща към някой си “Х” (съдейки по всичко, към главата на “ЛНР” Плотницки) и пише, че “ситуацията в Луганския завод за патрони е критична и се влошава с всеки изминал ден. Заводът на практика бездейства, а специалистите заминават в Украйна във връзка с възникнали финансови проблеми”. Жълтобрюхов моли спешно да бъде решен въпроса за оказване на финансова помощ на работниците, за да бъдат запазени специалистите, като иска да му бъде предоставена сума в размер на 270 хиляди американски долара и решаване на въпроса за пускане на производството.

Забележка: Това, че в кореспонденцията под “Х” следва да се разбира Плотницки, се потвърждава от информация, достъпна в открити източници. Конкретно, информация от октомври 2015 г., според която главатаря на терористичната организация “ЛНР” Плотницки забранява уволняването на работници от “ЛЗП” и дава указание, за търсене на специалисти, които принудително да бъдат привлечени в производството на боеприпаси.

 

Още през март 2016 г., в някои информационни ресурси на луганските сепаратисти се появява информация за възобновяване и увеличаване на производствените мощности на предприятието. Например, т.нар. официален представител на “Народната милиция на ЛНР”майор Андрей Марочко заявява, че Луганския завод за патрони напълно обезпечава “Народната милиция” с боеприпаси.

Пак тогава, през март 2016 г., Жълтобрюхин представя на сепаратистката администрация на Луганск годишен план за попълване на щата на завода с кадри, с различен профил на дейността, от средни специалисти и квалифицирани работници, до служещи.

Сред документите са намерени сканирани копия на лични документи (паспорт, свидетелство за правоуправление и технически паспорт на тежкотоварен автомобил) на някой си Валерий Омелянов, който на 25 март 2016 г. получил специално годишно разрешение от т.нар. министерство на инфраструктурата и транспорта на “ЛНР” за следната дейност: “вътрешни и международни дейности”- по всяка вероятност, свързани с Луганския завод за патрони.

• още документи

   

  

Според другите, получени документи, през 2015 г. “ЛЗП” вече е разполагал с достатъчно производствени мощности за производство на редица боеприпаси. Споменава се, включително и за производство на “спортно- ловни” патрони в следните обеми:

• патрони 9х18 с оловен сърдечник – 1- 1,5 млн.бр. на месец;
• патрони 9х19 с оловен сърдечник – 1- 1,5 млн.бр. на месец;
• патрони 5,45х39 с оловен сърдечник – 1- 1,5 млн.бр. на месец;

Нещо повече, има проекто-договор между ЧАД “ЛЗП” и т.нар. МО “ДНР” от 2015 г., който предвижда производство и доставка на 5000 единици патрони калибър 9х19 мм, с куршум с оловен сърдечник FMJ, в количество и по чена, посочени в спесификациите (177$ за 1000бр., съответно- 855$ за 5000 бр.). Интересна е клаузата за “опаковка и маркировка” на стоката. Според нея, стоката ще се доставя в говфрирани картонени кашони, в опаковка, обезпечаваща цялост при съхранение в гаранционния срок – 1 година от момента на продажбата (което почти съответства на обикновените опаковки, каквито забелязахме в Тбилиси).

Най-голям интерес обаче, представлява писмо №569 от 9.11.2015 г., адресирано до Луганския завод за патрони от казахстанското ТОО ”Корпорация Мустанг””, подписано от директора, някой си Аубакиров К.К., което е заинтересовано да получава доставки на продукция на ЛЗП.

Забележка: ТОО”Мустанг”, с регистрационен номер 301700002107, индекс 10012, Казахстан, гр. Караганда, булевад Мир 24. Вид на дейността – търговия с оборудване за охранителни-пожарни сигнализации, с оръжие, боеприпаси, радиостанции, системи за видео-наблюдение и др. В това число и обезпечаване на полицията на Казахстан, за което е представен държавен лиценз, издаден от Департамента за обществена безопасност на Казахстан №000034 от 26 декември 2002 г.

Като отчитаме, че предоставените от украинския кибер алианс материали са взети от почистена и вече неактивна пощенска кутия на един от ръководителите на “ЛЗП”, напълно логично е да предположим, че от евтината, но търсена на цивилния пазар продукция на Луганския завод за патрони, биха могли да се заинтересуват търговски структури на други държави.

Следва също така, да отчитаме и информацията, че заводът не би могъл да работи без доставка на суровини и компоненти, както се е случвало до събитията през 2014 г. Заводът практически бе в пълна зависимост от Русия: валцованата стомана за гилзите и биметала – от Русия; барута – от Казан, а капсул детонаторите – от Уляновск. За произвежданото до 2014 г е известно, че нищо не е оставало в складовете, работено е във връзка с конкретен договор/поръчка, а за евтините патрони опашката е била за години напред. Купувани са в големи, милионни партии (поръчки от порядъка на 200-300 хиляди патрона дори не са били приемани сериозно), а и опаковките са изглеждали по-цивилизовано.

Въз основа на новите обстоятелства, изложени в тази публикация и предвид предходните данни можем с пълна увереност да кажем, че Луганският Завод за патрони, намиращ се под пълен контрол на руските окупатори и местните им съучастници, продължава да работи. Въпреки редицата трудности, свързани с финансирането и отлива на квалифицирани кадри към неокупираната територия на Украйна, ЛЗП продължава да работи и освен боеприпасите с военно предназначение за нуждите на “Л/ДНР”, произвежда продукция с търговски характер, интерес към която проявяват и чуждестранни фирми.

Надяваме се, че последните данни ще бъдат взети под внимание от съответните държавни структури на Украйна и Казахстан, и ще бъдат взети мерки по отношение на казахската корпорация “Мустанг”, чиито представители, заобикаляйки Киев са започнали преговори с терористичните образувания в Донбас.

Материалът е подготвен за публикация въз основа на информация, предоставена от Кибер Алианса  (#UkrainianCyberAllianse, #UCA).

Автор: Ираклий Комахидзе 

(Creative Commons – Attribution 4.0 International – CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Галина Р. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.