От началото на активната фаза на военните действия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., съобщенията за погребения на военни станаха ежедневие за руските регионални и федерални медии. В първите дни на „специалната операция“ в руското информационно пространство цареше пълна тишина – и това може да се обясни много просто. За първите погребения мъртвите трябва първо да бъдат закарани в Русия, да се оформят документите, да бъдат закарани до мястото на погребението и това отнема няколко дни. В същото време Русия или не иска, или не успява да прибере всички тела. Логистичните проблеми с доставката на „товар 200“ във ВС на РФ са същите като и с логистиката за предната линия на сили за нахлуване, следователно в руската преса новините за загиналите руснаци се появяват със значително закъснение, а загубите от първите дни на пълномащабна война стават известни едва сега. В тази публикация международната доброволческа общност InformNapalm предоставя OSINT пример, който помага да се прецени дали статистиката за загубите на ВС на РФ отговаря на реалността. В това ще ни помогне „Медалното класиране“.

Загуби на руснаците през първата седмица

Още в първите дни на инвазията Украйна съобщи за хиляди убити руснаци. Руснаците мълчаха за загубите до 2 март – в този ден Министерство на отбраната на РФ за първи път (и засега за последен) официално съобщи за загубите: 498 убити, 1597 ранени. Тук е необходима забележка. Представителят на МО на РФ Конашенков говори за загубите на руската армия и подразделенията, които са на отчет към Министерство на отбраната нападението на РФ. Но във войната срещу Украйна участва и Росгвардията, която е под юрисдикцията на Министерство на вътрешните работи. А спецназовците от подразделенията Алфа или Вимпел и руските граничари са към ФСБ на РФ. Загубите за тези ведомства засега не се огласяват ​​изобщо.

Връщаме се към 2 март. Тогава Украйна обяви за руски загуби от 5840 човека. Фактически това са загубите през първата седмица на войната. Тези цифри не се харесаха дори на руските либерали, които започнаха по всякакъв начин да критикуват украинските официални доклади.

През последните седмици ние анализирахме руската регионална преса и социалните мрежи. Разгледахме стотици новини за погребения, стотици видеоклипове от болници и хиляди публикации в социалните мрежи. Какво видяхме?

Ваня, за тебе медал или орден?

Ясно се проследява принципът на награждаване на военните, участващи във войната с Украйна: всички загинали получават орден За Храброст посмъртно, сред оцелелите тази награда се присъжда на тежко ранени висши офицери и отделни военни, но това са единични случаи. По принцип орденът За Храброст вече се превърна в посмъртна награда.

Отделни висши офицери получават Звездата на герой на Русия за тежки рани или посмъртно. Такава награда е получил раненият по време на щурма на Каховка командир на 11-та десантно щурмова бригада от ВДВ на РФ Денис Шишов. Неговият „подвиг“ е извършен на 25 февруари, а новината за наградата се появи две седмици по-късно. Цитираме:

„Десантчикът от Бурятия с рана на главата отрази седем атаки на противника по време на специалната операция по защита на Донбас“.

Наистина само ранен в главата човек може да защитава Донбас край Каховка.

Унищоженият в Украйна командир на 331-ви Костромски полк от ВДВ полковник Сергей Сухарев е получил Звезда на герой посмъртно.

Младшите офицери и войници получават по-обикновени награди: ранените военни могат да разчитат на медала „За храброст“ (копие на съветската награда) – това може да се види на почти всички видеа от болниците.

Тук Шойгу раздава награди в болница:

Тука награди раздава заместникът на Шойгу:

Золотов награждава росгвардейци:

Така че за раняване на руски военен дават само медал, орденът За храброст се получава много рядко.

При награждаването има и куриози: например губернаторът на Московска област връчи на ранени войници от Росгвардията значка (дори не орден или медал!) на Московска област с претенциозното име „За доблест и мъжество“.

Това не е държавна или ведомствена награда, а просто цветна значка на лентичка, получена от ръцете на местните власти.

Орден За храброст (посмъртно)

Как да оценим количеството на връчените награди? Някои руски войници и журналисти публикуват снимки на наградни документи, където може да се види номерът на наградата и деня на подписване на заповедта за награждаване.

Типичният некролог за руски военни след посещение в Украйна изглежда така:

Отбелязваме, че този орден, е издаден със заповеч от 3 март, и е с номер 78487.

А ето още посмертни ордени За храброст от 3 март. Номерът на този е 78546 (линк към ВК-страница):

Рудаченко, номер 83281 (линк към статия в МК):

Веднага прави впечатление фактът, че много от наградите са издадени с указ на президента на РФ, подписан на 3 март, около седмица след началото на пълномащабна война срещу Украйна. Така в списъка на наградените са включени загиналите в първите дни. И именно на 3 март руснаците за първи и досега за последен път чуха за загубите си.

Най-малкият номер на посмъртен орден За храброст със заповед от 3 март 2022 г., който успяхме да открием, е 78487.

Най-големият номер е 83281.

Разликата между тези цифри е 4794 ордена. Това е много обща оценка, защото всеки ден откриваме нови номера, и тези цифри ще се коригират нагоре. Повечето от наградите за 3 март са посмъртни, тъй като по правило за обикновено раняване се присъжда само медал За храброст. По този начин броят на наградите, издадени посмъртно, приблизително съвпада с данните за загубите на руснаците през първите дни на войната, публикувани от Украйна.

За номерацията на руските награди

След началото на войната в Донбас от 2014 г., номерацията на ордените За храброст се колебаеше в диапазона от 70xxx…77xxx – ние многократно сме писали за награждаването с този орден за участие във войната в Донбас. Най-големият номер, който сме виждали досега, е 77741.

Изхождаме от факта, че номерирането на ордените за храброст от началото на пълномащабна война започва от числа, по-големи от 78xxx. Но, както показват нашите OSINT разследвания, номерацията на наградите за първите й дни вече надхвърля 83 000.

Орден За храброст се връчва и на цивилни, например за подвизи при пожари, на народни художници или учени, но това са единични случаи. В по-голямата си част този орден е типична военна награда, чиято честота на даване е свързана с военни операции: Чечения, Сирия, Крим и Донбас през 2014 г. и др.

Има случаи, когато награда с по-нисък номер се дава с по-късна заповед – възможно е в тези случаи да става въпрос за награждаване на изчезнали без вест, които след това са официално обявени за загинали. Има и награди с с по-голям номер, присвоени с по-ранна заповед, но това също са единични случаи, вероятно свързани с факта, че някои ведомства запазват номера за награди. По правило номерата на наградите нараства.

По време на Първата чеченска война и до края на 90-те години номерацията на ордените е в диапазона от 0 до 30 000. За Втората чеченска война и периода преди превземането на Крим и войната в Донбас – номерацията е от 30 000 до 60 000. В украинска кампания – числанамерата започват от 7xxxx.

И в тази поредица ясно се откроява масовото награждаване от 3 март, когато хиляди руснаци посмъртно станаха „медалисти“.

Е, какво, украинската армия ще връчи орден За храброст (посмъртно) на всеки руски окупатор!