На 21 септември 2022 г. путин промени живота на цяло поколение руски граждани „до“ и „след“ мобилизацията. Още в първия ден радостни руски военни комисари започнаха да разнасят първите „писма на щастието“ на новоизпечените руски военни. Военните окръжия се надпреварваха да изпълнят мобилизационната норма, за да компенсират загубата на редовни части за сметка на „мобиците“. Войната от телевизорите и патриотичните телеграм канали внезапно нахлу в реалния живот на стотици хиляди руснаци. Така и не видяхме масови протести срещу това. Всички протести завършиха с няколко видеоклипа от отдалечени региони. Типичният мобилизиран руснак не е против да води война с Украйна, просто си е мислил, че редовната армия ще го направи вместо него.
Руската преса публикува тонове текстове как законосъобразно да се отложи мобилизацията, но по-късно премина към текстове как правилно да се подготви мобилизиран за фронта – от народни съвети, как да си направиш турникет от подръчни материали, до контролни списъци с това, което е необходимо да вземете от дома на фронта. Руското общество без проблеми масово отива на войната срещу Украйна.
От юридическа гледна точка положението на мобилизирания руснак е в пъти по-лошо от военнослужещия по договор. Всеки руснак може да подпише краткосрочен договор за минимум 3 месеца. След изтичане на тримесечието такъв „контрактник“ може да напусне армията.
Мобилизираният руснак остава в армията до края на войната, без никой да знае кога ще свърши тя. Това вероятно не достига до мнозинството от мобилизираните руснаци и затова те безропотно подписват документите за получаване на призовката. След което те също толкова безропотно отиват в наборните комисии, само за „уточняване на данните“, откъдето ги изпращат на фронта.
В руската преса вече се появи цяла поредица от статии-некролози за съдбата на мобилизирани руснаци. Това напомня за първите седмици на март, когато руснаците също толкова живо пишеха за първите загуби във войната. Впоследствие тази тема омръзна и се превърна в ежедневна реалност. Но историите на „мобиците“ засега още се появяват в руската преса, защото това е ново явление. Дори руските журналисти искат да вдигнат шум по темата.
Първите си загуби руснаците претърпяха от инфаркти на мобилизационните пунктове, някои показаха изключителна алкохолна доблест на полигоните или умряха от тормоз на старите, преди да стигнат до армията. Отделен случай е разстрелът мобилизирани на полигона край Белгород от етнически таджики – точните загуби в тази история са неясни. В пресата се появиха и няколко видеа от роднини, издирващи свои мобилизирани близки, с които е изчезнала връзката след мобилизирането им.
На 22 септември руските военни окръжия започнаха да разнасят първите призовки. Някои ги взеха в армията още на първия ден и ги транспортираха до полигони из цяла Русия. За мнозина пътят до фронта отне едва няколко дни, и вече в Украйна, руските мобилизирани започнаха да умират наистина масово.
През първия месец на мобилизацията станаха известни имената на най-малко 29 ликвидирани на фронта мобилизирани руснаци – информация за тях се появи в пресата или социалните мрежи.
Статистиката на загубите на руснаците на фронта води украинският OSINT експерт „Necro Mancer“ (акаунт в туитър: @666_mancer). След като анализирахме текстовете на некролозите, допълнихме резултатите от Necro Mancer с датата на мобилизиране и датата на пристигане в Украйна. И така, как изглежда един типичен ликвидиран мобилизиран руснак?
Mobik vulgaris
Средната възраст на унищожения „мобик“ е едва 33 години. Повечето от тях са редници или ефрейтори. Засега е регистриран само един случай на унищожен офицер с чин майор. Много от тях не се нуждаят от начална военна подготовка, тъй като наскоро са се върнали от армията или са работили в силовите структури.
Някои са били десантчици, военни разузнавачи, спецназовци или са служили в морската пехота. Някои от тях са успели да повоюват в Чечня, служили са по контракт в „контратерористичната“ операция в Кавказ или са имали отношение към органите на МВР или пенитенциарната система. Тоест унищожените руски „мобици“ са достатъчно военни хора.
Например мобилизираният Хомиченко от Бурятия е отишъл да воюва срещу Украйна за втори път тази година. До юни той вече се е бил в състава на руската редовна армия, а през септември отива за втори път вече като мобилизиран.
Между другото, за Бурятия. Военните комисариати в някои руски региони изпратиха по-бързо от други своите подопечни в Украйна. Лидери по ликвидирани са Красноярски край и Свердловска област (по 7 броя), от които малко изостава Челябинска област (5 броя). Отделно радват столичните региони – Москва (3) и Санкт Петербург (2). В агломерациите на тези два града живее всеки пети руснак – мобилизацията не можа да заобиколи дори столичния хайлайф.
Всички загинали са призовани още през първата седмица на мобилизацията през септември, а първите загинали от тях се появяват на 4 октомври. Средно „мобикът“ стига до Украйна за 7 дни. Има и експресни изключения, когато мобилизираният се оказва в Украйна на третия ден след мобилизацията.
От некролозите могат да се проследят два основни маршрута за попадане в Украйна – тренировъчен лагер в Джанкой в Крим, последван от прехвърляне в Херсонска област или в руските Белгородска или Ростовска област, откъдето влизат в Луганска област на Украйна. Интересно е, че част от мобилизираните от Луганска област впоследствие отиват отново в Херсонска област.
Успяхме да установим мястото на смъртта на 16 мобилизирани. По-голямата част от „мобиците“ умират в района на Херсон – 12 от 16 в нашата извадка. Още 4 бр. са унищожени в района на Луганск. Още няма информация за унищожените мобилизирани в Донбас.
Успяхме частично да установим данни за датата на мобилизация и пристигане в Украйна. От тези данни могат да се направят следните изводи – седмица след мобилизацията руснакът стига до Украйна. 12 дни след мобилизацията той загива в Украйна. На фронта в Украйна мобикът успява да изкара около 4 дни.
Въоръжените сили на Украйна не прощават на руснаците желанието да повоюват с Украйна. „Тъжната“ статистика на първите унищожени мобилизирани показва примерно как ще протича войната на един типичен руски мобилизиран срещу мотивирана украинска армия в бъдеще. Средно – 4 дни живот, а след това – смърт, раняване или плен.
Четете още: „Моби Дик“ и операцията „Буря в Херсон“
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “„Колко трае животът на мобилизирания“: анализ на загубите през първия месец на руската мобилизация. Статистика”