
Френската президентска надпревара е за Кремъл голяма шахматна игра. И Москва участва в нея със свои пешки. Много експерти и политици изразиха притеснението си по повод възможната намеса на Русия в изборите във Франция след изборната кампания в САЩ.
Американците са убедени, че Кремъл се е намесил в изборите, за да подпомогне победата на Доналд Тръмп. Сега режимът на Путин е подозиран за същите действия по отношение на френските избори, в частност за кибератаки, медийни манипулации и финансова помощ за десните радикали в размер на 28 милиона евро.
Крайната цел на режима на Путин е разделението и отслабването на Евросъюза, който и без това в момента преживява криза. Така, че подкрепата за популистките и антиевропейските партии от страна на руските власти си има обяснение: тези политически сили се опитват да разрушат Европейския Съюз, което напълно отговаря на желанията на Кремъл. Затова на антиевропейските политици е гарантиран топъл прием в Москва.
За френската президентска кампания Кремъл подбра много добре кандидатите: Жан-Люк Меланшон, Франсоа Фийон и Марин Льо Пен. Този избор не е изненадващ – всички изброени кандидати не подкрепят силна Европа, двама от тях копнеят за излизането на Франция от Евросъюза, и тримата изразяват подкрепата си за руския президент Путин и неговата международна политика. Фийон, Льо Пен и Меланшон често се изказват като „адвокати” на Путин по отношение на действията му в Украйна и Сирия. Обединява ги антиамериканизмът и симпатиите към авторитаризма. Но не само това.
Санкциите
Санкциите на страните от Запада по отношение на Русия заради ролята й във войната в Украйна по мнението на Меланшон са незаконни, по думите на Льо Пен – глупави, а Фийон смята, че те вредят на Франция.
Аннексията на Крим
Марин Льо Пен подкрепя анексирането на украинския Крим въпреки мнението на международната общност и нормите на международното право. Фийон се опитва да оправдае анексията с „правото на народите на самоопределение”. Меланшон също не осъжда Русия, но иска да се проведе «конференция за сигурността от Атлантика до Урала за обсъждане на границите». Тези думи карат да избива студена пот у тези, които помнят Мюнхенската конференция от 1938 година и събитията, които я последваха.
Сирия
Тримата кандидати напълно подкрепят руската интервенция в Сирия. Те са готови да седнат на масата за преговори с режима на Асад, под предлог войната с ислямистите и си затварят очите за престъпленията на путиновия съюзник в Дамаск, във войната с цивилното население.
За това ги критикува кандидатът на социалистите Беноа Амон:
«Господин Фийон, госпожа Льо Пен, и в по-малка степен Жан-Люк Меланшон се увличат по г-н Путин. Аз, точно обратното, не виждам никакво очарование в режими, които не са демократични, на мене не ми харесват тези, които днес се опитват да ни отслабят».
Френските кандидати в руските медии
Сенатор Ричард Бър, председател на Комисията по разузнаване към Сената на САЩ и член на групата, разследваща намесата на Русия в американските президентски избори, твърди, че Кремъл се меси активно и във френската президентска кампания. Господин Бър не дава нито един конкретен пример, но смята, че Русия е удвоила усилията, насочени към крадене на цифрови данни и по-нататъшното им използване в пропагандни кампании с цел дезинформация.
На 31 март министърът на външните работи на Франция Жан-Марк Айро предупреди Москва да избяга каквито и да е опити да се намесва във френските президентски избори.
«Не Русия ще избира бъдещия президент на Френската Република», – заяви Жан-Марк Айро.
След московската среща на Льо Пен с Путин, Кремъл се опита да отхвърли тези обвинения. «Ние не искаме да влияем по никакъв начин на кампанията във Франция», – заяви Путин пред Russia Today. А друг пропаганден ресурс, Sputnik, се присмива над обвиненията по адрес на Москва: «Когато става въпрос за избирателната кампания в някоя страна, обикновено се чуват викове за намесата на Русия и се търсят следите на прословутата ръка на Кремъл, който стои и зад най-малката кибератака. Но в случай на победа на Марин Льо Пен някои съветват да се погледне към САЩ».
Не само Russia Today и Sputnik, но и други руски средства за масова информация пишат за кандидатите за президентските избори във Франция. От страна на тези медии прозвучаха обвинения за разпространяване на лъжлива информация по отношение на Емануел Макрон – неприемливият за Кремъл кандидат. Става дума за публикуването на безоснователни слухове, квалифицирани като фейкове. Ползвателите на мрежата, без да проверят фактите, разпространяваха дезинформацията от Sputnik в социалните мрежи.
Станал жертва на клевета, Емануил Макрон обвини медии, финансирани от Русия.
Кремълските медии са опитват да дадат обосновка на своите гледни точки, чрез мнението на експерти, политици и икономисти, изповядващи изгодни за Москва антиамерикански, антиевропейски и проруски възгледи. Философът Мишел Елчанинов, специалист по руските въпроси, в интервю за L’Express обяснява защо меката сила на Москва е толкова ефективна:
«Тя се крепи на слабостта на противника, на нашите тревоги. Медийната стратегия на Русия активно се възползва от упадъка на традиционните медии».
Какво пишат за кандидатите френскоезичните руски издания
Направихме кратък анализ на отразяването на изборите във Франция в Sputnik и RT Français. Тези издания публикуват хвалебствени статии за Фийон, Льо Пен и Меланшон, но са негативно настроени към Макрон. Кандидатката от Националния фронт е представена в тях в образа на Жана д’Арк на XXI век или даже като Путин в пола. Достатъчно е да прочетем заглавията: «Силна и независима», «Марин Льо Пен призна, че тя е котка майка», «Марин Льо Пен: «Моята кандидатура – това е кандидатура на народа против елита».
Намерихме в медиите и статия с антиевропейски привкус под името „Европейското знаме – „парцалът на олигарсите” за Флориан Филипо» (вице-председател на Националния фронт). Статията илюстрира снимка на знамето, изгорено от десни радикали по време на протестна акция.
Кандидатът на левите радикали и представен в положителна светлина в статия със заглавие «Меланшон: нападки, зли сплетни или рекламна кампания?» Меланшон е представен като неочакван кандидат, недооценен от медиите, и дори като жертва заради това, че някои медии го нарекоха „френския Чавес”.
Но най-добър медиен съпровод е предоставен на Франсоа Фийон, който като че ли е фаворит на кремълските журналисти. Остава впечатлението, че четеш комикс за супергерой: «Фийон даде да се разбере, че не се нуждае от бронежилетка, отхвърляйки молбите на охранителя си», «Тръмп се превърна в световна заплаха», – отбелязва Франсоа Фийон», «Никола Саркози моли избирателите да гласуват за Франсоа Фийон».
Редакцията на Sputnik твърди: «Франсоа Фийон показва напредък, докато съперниците му са в стагнация», – макар че това твърдение се крепи само на допитване, обхващащо малък отрязък от време, а и напредъкът не е чак толкова значителен. Още една статия за Фийон – «Последното допитване на Opinion Way / ORPI» – показва, че кандидатът на десните Франсоа Фийон остава в президентската надпревара. Той остава в първата тройка, според прогнозите за резултатите от първия тур на президентските избори, той има 20%.
А ненавистният за Кремъл Емануел Макрон го чакат само ритници, като в статията «Когато Емануел Макрон не разбира собствените си думи». Няма нищо лошо да бъдат критикувани кандидатите. Но избирателната критика вече е проблем. На сайтовете на Sputnik и RT читателите няма да намерят негативна статия за Фийон или Льо Пен, макар че в големите досиета на руските медии могат да се намери достатъчно материал за това.
Ярък пример за информационна манипулация от страна на руските френскоезични медии беше публикацията на фалшиво допитване. Тогава, както и във всички представителни изследвания, Франсоа Фийон заемаше четвърто място, а Sputnik отпечата фейково допитване, даващо на Фийон първенството: «Изследване на социалните мрежи: Фийон изпреварва Макрон с 2,1%, за това свидетелства последното допитване на Brand Analitycs, в социалните мрежи». Заглавието само по себе си създава лъжливо впечатление, доколкото социалните мрежи не са допитване. А и това изследване е проведено от съмнителна агенция – по думите на неговия директор Светлана Крилова, става дума за анализ на „целите на хората в социалните мрежи”. След това в Le Monde се появи статия за това, «как да различим истинските допитвания от фалшивите».
Към хвалебствията за Фийон и Льо Пен руските медии добавят сюжети, подсилващи антиемигрантските и дяснорадикалните настроения. Ето примери за заглавия: «Напрегната ситуация в «дивия» лагер в северозападен Париж», «Специалните служби предупреждават за заплаха за основните кандидати в президентските избори и се обръщат към организаторите на кампанията».
Прозвучават и призиви към избирателите да се въздържат от гласуване, което работи в полза на кандидата от Фронта. Sputnik цитира актьора Жерар Депардийо, известен с търсенето си на данъчен рай в Русия и избягването на плащане на данъци във Франция. Актьорът твърди, че не подкрепя нито един от единадесетте кандидата.
Могат да бъдат забелязани остатъци от просъветски и промосковски чувства и в кампанията на ексцентричния кандидат от „Пиренеи-Атлантик” Жан Ласал, който си спомня как докато е бил в Съветския съюз, „пял в хора на Червената армия пред Брежнев” след запой.
Sputnik и RT отделят особено внимание и на сюжета «Фрекзит», суверенизма и възможен дуел между Льо Пен и Меланшон – две пешки, на които е заложил Кремъл. Заглавията са красноречиви: «Дуелът Меланшон – Льо Пен във втория тур – симтом за упадък на политическата система», «Излизане от евро зоната, Фрекзит… Суверенистите са съблазнени от Меланшон?». Руските медии цитирлат сувериниста Жером Мокуран (Jérôme Maucourant), който «решил да подкрепи Жан-Люк Меланшон в случай, че за втория тур се класират той и Макрон»:
«Аз мисля само за стратегиите за излизане от тази криза на финансовия капитализъм, отчитайки съществуващите ограничения на Евросъюза».
Sputnik публикува интервю с френския икономист Жак Сапир (Jacques Sapir), пропагандатор на излизането на Франция от еврозоната и деглобализацията. Този експерт е работил в Русия, специализирал по проблемите на трансформирането на бившия Съветски съюз, назначен е за чуждестранен член-кореспондент на Академия на науките на Русия. Господин Сапир намеква за избор между Льо Пен и Меланшон: «Единственият кандидат, способен да се противопостави на Марин Льо Пен, е Меланшон». В интервюто Сапир без колебания критикува Емануел Макрон, твърдейки, че неговата програма би била „по-лоша от на Франсоа Оланд». Несъмнено дуел между Льо Пен и Меланшон или Льо Пен и Фийон във втория тур на изборите би удовлетворило напълно Кремъл.
***
Защо тези трима кандидати са толкова предани на лидер на авторитарен режим, който убива опонентите си, нарушава международното право и анексира регион на съседна държава? Разбират ли, че Путин използва в Украйна и Грузия различни методи за дестабилизиране, че възстановява империята, използвайки нови методи на скрита война и опитвайки се да представи своите сили за специални операции като местни сепаратисти. Разбират ли, че Путин подкрепя режима на Башар Асад, който убива цивилни граждани в градовете, контролирани от въоръжената опозиция?
Международният дневен ред в програмите на кандидатите
Да погледнем какво предлага кремълската троица в сферата на международната политика. Франсоа Фийон се стреми към „постигане на диалог и поверителни отношения с Русия, която трябва да стане важен партньор”, „да постигне сваляне на санкциите от Русия, които ощетяват френските фермери” и да „намали нивото на легална миграция до минимум”. Неотдавна Фийон заяви, че Крим исторически, културно и лингвистично е част от руската територия.
По време на президентските дебати кандидатът на републиканците отбеляза: «Има граници, които са прокарани при неприемливи за народите условия, които са разделили народите, и не трябва да се отказваме от дискусията за това».
Франсоа Фийон също каза, че не е поддръжник на НАТО и би му харесало, ако Франция «създаде военна, стратегическа коалиция с Русия за урегулиране на сирийския конфликт». Той поддържа близки отношения с Путин от времето на своето премиерство. Още тогава Ален Жупе критикуваше Фийон за твърде близките контакти с Кремъл.
Външнополитическата програма на Меланшон е антиамериканска и антинатовска. Антиамериканизмът го сближава с Путин, Меланшон е впечатлен от Уго Чавес – бившият президент на Венецуела, която днес е обхваната от икономически и социален хаос. Кандидатът на «Непокорна Франция» също е съгласен с руската агресия срещу Украйна. «Трябва отново да се обсъдят всички граници. Като начало – границата между Русия и Украйна – къде спрямо нея се намира Крим? Аз не зная нищо за това. Трябва да се говори за това», – отбелязва Меланшон.
Беноа Амон смята подобна позиция за опасна:
«Съществуват договори и международно право. Анексията от страна на Путин на територии принадлежащи на друга независима държава, е неприемлива».
В случай, че международната общност одобри идеята за промяна на граници и провеждането на съответни конференции, това ще открие пътя на реваншизма, историческия ревизионизъм, и в края на краищата ще доведе до продължителни войни.
Друга идея на Меланшон, която би харесала на Путин, това е излизането от европейските договорености и НАТО, с цел „избавление от имперското безумие на САЩ”. Бившият лидер на „Ляв фронт” също казва, че „трябва да се погрижим за това, нито Русия, нито Украйна, да не влязат никога в НАТО”. Антиамериканизмът и връзките на левите радикали с Москва още от времето на Съветския съюз, ги подтикват днес към Русия, независимо че тя вече не се изказва срещу капиталистите, а олигарсите контролират цялата икономика на тази страна. Не е учудващо, че Меланшон не може да разбере стремежът на малките страни от Източна Европа, например Украйна, към независимост. Мишел Елчанинов обяснява това със съветската менталност: според кандидата на левите радикали, право на глас имат само големите държави.
Още един слаб тезис на кандидата от «Непокорна Франция» – войната в Сирия. Отговаряйки на въпрос за руските бомбардировки, Жан-Люк Меланшон не осъжда Москва за убийството на цивилно население, но се изказва за за «грешната американска интервенция в Ирак, която предизвика дестабилизация в целия регион». На въпрос за «военните престъпления, вменявани на Русия» във връзка с бомбардировките в Сирия, Меланшон отговаря: «Всичко това са само слухове».
В международната си програма Меланшон предвижда проект за участието на Франция в Боливарианския съюз – икономическо партньорство на 11 държави от Латинска Америка, сред които Куба и Венецуела, а Иран и Русия са наблюдатели.
От Жан-Люк Меланшон се чуха и жалки изявления за Борис Немцов, руски опозиционер и противник на анексията на Крим. Немцов, убит в Москва на 27 февруари 2015 година с четири куршума в гърба, се готвеше да публикува информация за руските войници в украинския Донбас. На 4 март 2015 година, в блога си Жан-Люк Меланшон нарече Немцов «фанатичен либерал» и «обикновен политически бандит».
Марин Льо Пен, както и Меланшон, се изказва за излизане от европейския договор. За разлика от него, кандидатът на десните обещава първо да обсъди това с европейските партньори, а след това да проведе референдум за членството на Франция в Евросъюза. Мадам Льо Пен би искала и излизане от шенгенската зона, а също и намаляване на количеството легални мигранти. Друга цел – излизането от НАТО и отмяна на договорите за свободна търговия.
Марин Льо Пен получи доста благоприятни сигнали от Кремъл. Лидерът на дяснорадикалната партия беше приета от президента на Русия, Путин, по време на визитата си в Москва на 24 март. Ексклузивни права за отразяване на срещата получи руският телевизионен канал RT – рупорът на пропагандата.
В международните отношения е прието главата на държавата да се среща с глави на държави, или ръководители на правителства, но не и с кандидат от политическа партия, невлизаща в управляващите кръгове. Само, че прессекретарят на Путин, Дмитрий Песков заяви, что срещите с «представители на… политическите сили» е «нормална практика». Путин подчерта, че Русия «никакъв случай не иска да влияе на изборите за президент във Франция».
След срещата с Путин, Марин Льо Пен заяви, что първата й крачка в отношенията с Русия, ако тя стане президент, ще бъде търсене на възможности за сваляне възможно най-бързо на санкциите, наложени на Москва. Льо Пен също обеща да признае анексирания Крим за част от руската територия, сякаш забравя, че анексирането на украинския полуостров е незаконна.
Тази визита в Москва се състоя след полемиката около финансирането на президентската кампания на Марин Льо Пен. През 2014 година Националният фронт взема заем от 9 млн евро от руската банка First Czech Russian Bank (FRCB), която по-късно минава под опеката на руската Централна банка. Семейството на Льо Пен в края на декември 2016 година опроверга съществуването на още един заем – от 28 млн евро, за който писа Le Canard Enchaîné. Този руски заем позволи да бъде упрекнат Кремъл за намеса във френските избори.
От една страна Марин Льо Пен твърди, че би искала да върне независимостта на Франция от Европа и Съединените щати, от друга страна, тя е готова да предаде Франция на Москва.
Казват, че кандидатът на десните радикали има общи виждания за света с Путин. Като че ли Марин Льо Пен не е обезпокоена от това, че руската власт вкарва в затвора опонентите си и потушава протестите, разобличаващи корупцията. Затова можем да направим извод, че нейната победа е в интерес на Кремъл.
Докато кандидатът Емануел Макрон, напротив, не спира да критикува режима на Путин, за което и получава негативно отразяване за себе си в руските медии. Макрон казва в програмата си, че Москва «води опасна политика, и без притеснения, нарушава международното право». Той не изключва възможността за диалог с Кремъл, но застава на позицията, че този диалог трабва да бъде „изискващ”.
«Ако светът, който защитава Жан-Люк Меланшон, е светът на Владимир Путин, за мене това е недостатъчно. Ако светът, който защитава Жан-Люк Меланшон, ще поиска от Франция едностранно разоръжаване пред тези, които ни атакуват, и пред групите терористи, то за мене това е недостатъчно», – настоява бившият министър от социалистите.
Макрон отбелязва:
«Кандидат от десните радикали, десен кандидат и кандидат от комунистите – всички те се възхищават на Путин, лидер, който не споделя нашите ценности и не показва отговорност по отношение на големите международни конфликти».
Трябва да отбележим, че Европейският съюз е проникнат от агенти на путиновия режим, който постепенно разшири влиянието си на континента. Русия предлага помощ, а понякога и финансиране на ред политически партии: на десни радикали, на евроскептици, на леви радикали. Така, че няма нищо странно в това, че техните лидери – политици от различни държави, повтарят в изявленията си думите на Путин и тезисите на кремълската пропаганда.
Москва използва агентите си сред десните и левите за отслабване на Евросъюза и за намаляване на съгласието между европейските държави. Властта на Путин добре разбира, че антиевропейските движения могат да дестабилизират обществения ред заради ръста на своята популярност покрай кризата с миграцията и ислямистките терористични атаки в Европа. И Кремъл се възползва от това. На нас ни остава само да се надяваме, че пешките на Путин ще загубят в президентските избори във Франция, и никоя от тях няма да стане кралица.
FALCON.
Превод: Joveto
No Responses to “Кремълските пешки на шахматната дъска на президентските избори във Франция”