Петъчен обзор на InformNapalm в изданието „Украинска седмица“

През 2020 г. Украйна и светът отбелязаха много черни годишнини от календара на руско-украинската война. Изминаха пет години от повечето от тези трагични дати и кървавите терористични актове, извършени от руските хибридни войски: наемници, колаборанти и кадрови офицери от ВС на Руската Федерация.

На сайта на международната доброволческа общност InformNapalm са публикувани редица разследвания за тези събития, които хвърлят светлина върху важни обстоятелства, привеждат доказателства и разкриват данни за изпълнителите на тези военни престъпления. Материалите са преведени на десетки езици, и като ги разпространяват, доброволците разкриват пред международната общност истинското лице на Руската Федерация, и напомнят за зверствата на страната, която води хибридни войни и убива цивилни. За съжаление нито извършителите на тези страшни терористични актове, нито хората, които са ръководили и координирали действията им, още не са наказани. За тези престъпления нямат давност, главното е да не бъдат забравени.

На 13 януари 2015 г. руски терористи стреляха по пътнически автобус близо до гр. Волноваха. При атаката загинаха 12 човека, 18 бяха ранени.

През 2017 г. Генерална прокуратура на Украйна установи организаторите на обстрела. Службата за сигурност на Украйна изпрати съобщения за повдигнати подозрения в извършване на тежко престъпление на гражданина на Руската Федерация, полковника от ВС на Русия Анатолий Синелников (позивна „Захар“), който е командвал артилерийските части на проруските терористи.

На 22 януари 2015 г. руски терористи обстреляха спирка на градския транспорт на „Донецкгормаш“ („Босе“) в Донецк. Убити са 8 човека, над 20 са ранени.

Непосредствено след обстрела терористите продължават психологическия си натиск, извеждат на мястото на трагедията 17 украински военнопленници, публично ги унижават, бият и ги заснемат с видеокамера. Принуждават пленниците да натоварят телата на загиналите.

Въз основа на снимки и видеоклипове от мястото на трагедията, доброволци проведоха няколко независими OSINT разследвания, които показаха, че терористите са стреляли от минохвъргачка 82-и калибър.
Благодарение на снимка на Кристофър Милър, заснел в близък план телефон с компас до дупка от снаряд на мястото на обстреляния автобус, беше установена посоката от която е стреляно. Заключението съвпадна с констатациите на ОССЕ, че стрелбата е водена от близко разстояние, и украинската артилерия, намираща се на повече от 15 км от поразената зона, няма отношение.

Два дни след обстрела наблюдатели на HumanRightsWatch заявиха, че ямите от снарядите са засипани по нареждане на „местните власти“ и по-нататъшното разследване е невъзможно.
В допълнение към анализа на снимки и видеоклипове от мястото на обстрела, доброволците от InformNapalm проследиха и съобщенията в социалните мрежи от местните жители в деня на трагедията и откриха, че повечето от тях говорят за минохвъргачен, а не за артилерийски обстрел и посочват, че минохвъргачката е „работила“ от квартал на Донецк. Времето, когато те са чули изстрели, приблизително съвпада с времето на трагедията.

Руската пропаганда се опита да изопачи информацията за трагедията и да прехвърли вината за нея на украинската страна. Въпреки това на 28 януари 2015 г. самите бойци на „ДНР“ съобщиха за задържането на трима диверсанти, които се придвижвали в града на кола с минохвъргачка, и тримата – граждани на Руската Федерация.

На 24 януари 2015 година руската хибридна войска нанесе удари от реактивни системи за залпов огън по жилищния микрорайон „Източен“ на Мариупол.

Загиват 29 човека, 92-ма са ранени, сред тях деца и юноши.
Разследването на този мащабен терористичен акт отнема много време и едва на 7 май 2018 г. по време на пресконференция Службата за сигурност на Украйна предостави доказателствата, че стрелбата по Мариупол е водена от кадрови руски военни. От територията на Русия операцията е ръководена от началника на ракетни войски и артилерията на Южния военен окръг на ВС на РФ генерал-майор Степан Ярошчук. Във временно окупирания Донецк обстрелът е ръководен от полковника от ВС на РФ Александър Цаплюк с позивна „Горец“. Координацията на руските реактивни дивизиони осъществява подполковникът от ВС на РФ Максим Власов с позивна „Югра“.

През 2019 г., по повод четвъртата годишнина от обстрела на Мариупол, доброволците от InformNapalm публикуваха допълнителна информация за руските военни, участвали в това военно престъпление и убийството на десетки цивилни.  Беше установено, че след терористичната атака в Мариупол и натрупания от масовите убийства опит, полковникът от руските въоръжени сили Александър Цаплюк, през юни 2015 г. е назначен за началник на Пензенския артилерийски институт, а през 2017 г. Владимир Путин лично му присъжда военно звание генерал-майор.

Друг военен престъпник, замесен в трагедията, полковникът от ВС на РФ Олег Цеков с лична заповед на Владимир Путин е назначен на поста заместник командир на 8-ма общовойскова армия на ЮВО и също му е присвоено званието генерал-майор.

В материалите от разследванията на InformNapalm фигурират и други руски офицери, поощрявани за агресията срещу Украйна с генералски чинове. Руските медии дори писаха, че офицерите от командния състав на 8-ма общовойскова армия са подбирани особено внимателно, като с предимство са „участници в бойните действия“. Този особен подбор вероятно се дължи на факта, че 8-ма армия и 150-та МД, която влиза в състава й, са разположени в стратегическа за Русия посока – близо до границата с Украйна.

И през 2020 г., когато отбелязахме 5-ата годишнина от ужасните терористични актове и военните престъпления срещу народа на Украйна, извършени под прякото ръководство на руски военни, самата Руска Федерация не е готова да изкупи вината си, а Владимир Путин продължава да твърди, че Русия не е страна в конфликта. Президентът на РФ продължава да бъде гост на международни форуми, за да бъде поздравяван от главите на демократични западни държави, продължават да му стискат ръката и управници от ЕС, и президентът на САЩ, и президентът на Украйна, който дори поздрави Путин за новата година. Подобно размразяване по отношение на агресора и примиряването с него, не само не допринасят за прекратяване на войната в Донбас и деокупацията на Крим, но и го насърчават да продължи да изпълнява плановете си и да използва хибридния военен и терористичен потенциал на руската армия и специалните служби. В следваща цел за руските ГРАДове и минохвъргачки може да станат не само украински градове, но и други съседни на РФ държави или други страни, в които руснаците виждат възможността да разширят своето геополитическо влияние чрез кръв, война, страдания и хаос.