Общата ситуация във Въоръжените сили на Русия не е толкова еднозначна, колкото се опитва да я представи кремълската пропаганда. На фона на пиар кампаниите, демонстриращи растящата мощ на руската армия и създаването на нови чудовища във вид на ударни механизирани и танкови дивизии, готови да бъдат хвърлени срещу Запада, стотици военнослужещи се считат за излъгани и в личните си разговори обсъждат реалното положение в своите подразделения и във Въоръжените сили на РФ като цяло. В този обзор темата е новата 150-а мотострелкова дивизия, която се формира в Ростовска област и за реалното положение в това подразделение.
„Стоманеното Чудовище“ от внушенията на руската пропаганда
На 4 август 2017 година в руското издание «Известия» беше публикувана статия за новата 150-а механизирана дивизия (МД) с «уникална организационно-щатна структура», която се разполага край украинската граница в Ростовска област на РФ. Според изданието, което се позовава на свои източници в МО на РФ и на експерти, «уникалността» на новата дивизия се състои в това, че нейните основни структурни бойни единици са представени вместо от обичайните три механизирани (МП) и един танков полк (ТП), от два механизирани и два танкови полка. Освен това във всеки МП има усилени танкови батальони, а в танковите полкове имат свои артилерийски дивизиони. В състава на дивизията влизат и артилерийски и зенитни полкове, а също и други логистични подразделения. В публикацията се отбелязва, че сред руските военни 150-а МД вече е получила псевдонима „стоманеното чудовище“, тъй като тя притежавала голяма маневреност и ударна мощ, за сметка на съкращения в личния състав и спомагателната техника.
Световната общност вече привикна към подобни пиар публикации в руските медии, насочени към пропаганда и заблуждаване. От момента на създаването си 150-а механизирана дивизия беше поставена под особения контрол на OSINT-групата на международната разследваща общност InformNapalm. През април 2017 година публикувахме информация, свързана с процеса на формиране и окомплектоване на 150-а МД, вземайки предвид нейнити структурни елементи.
В резултат на OSINT-мониторинг на ситуацията в граничните райони на Украйна с Ростовска област на Русия, както и въз основа на информация от наши източници, имащи отношение към 150-а МД от ВС на РФ, представяме обновената информация за реалното положение на нещата в това ударно подразделение на руската армия.
Реалността
Структура и особености на 150-а МД
Организационно-щатната структура като цяло е добре описана в руските източници. Макар че данните там не предоставят детайлната информация, която успя да получи нашата разследваща общност въз основа на анализа на информация, събрана в резултат на мониторинг на открити източници и лични беседи с действащи или наскоро уволнили се военнослужещи от 150-а дивизия.
150-а механизирана Идрицко-Берлинска, носеща орден „Кутузов“ дивизия (в/п 22265) от 8-а общовойскова армия на Южен военен окръг започва да се формира от края на 2014 година. Тази дивизия се представя като правоприемник на 150-а стрелкова дивизия, сформирана през 1943 година и участвала в щурма на Райхстага през май 1945 година.
Щабът на дивизията (Управление, в/п 22179) е разположен в с. Персиановка в Октябърски район на Ростовска област. В състава на дивизията влизат: два механизирани полка – 102-и МП (в/п 91706) и 103-и МП, основно въоръжение – БМП-3; два танкови полка – 68-и ТП (в/п 91714) и 163-и ТП (в/п 84839), основно въоръжение – танкове Т-72Б3. Места на дислокация на механизираните и танковите полкове на 150-а дивизия: с. Персиановка, както и близките полигони – Кузмински и Кадамовски. Според наличната информация, комплектоването на механизираните полкове е осъществявано в базата на бившата 33-а отделна механизирана бригада в гр. Майкоп (Адигея), а след передислокацията в Ростовска област – непосредствено в Персиановка. Танковите полкове са окомплектовани в гр. Будьоновск Ставрополски край, на базата на 205-а ОМБр. Към момента почти напълно са окомплектовани 102-и МП и 68-и ТП. Процесът на формирането на 103-и МП и 163-и ТП още не е завършен. Освен основните ударни единици в състава на дивизията влизат: 933-и зенитно-ракетен полк (ЗРП), който се формира в гр. Милерово и 381-и артилерийски полк (АртП, в/п 24390), формиращ се във временна база в района на полигона Кузминский (според някои сведения артилерийският полк впоследствие ще бъде пребазиран в Ростов на Дон). Освен това в състава на дивизията влизат отделни подразделения по обезпечаването, в това число: 174-и отделен разузнавателен батальон (ОРБ, в/п 22265, с. Персиановка); 258-и свързочен батальон (СБ, в/п 84881); 539-и отделен инженерно-сапьорен батальон (ОИСБ, формиращ се на базата на 11-а инженерна бригада, дислоциран в Каменск-Шахтинск); 293-и отделен логистичен батальон (ОЛБ, в/п 98591, гр. Новочеркаск, с. Кадамовски); медицински батальон; отделни роти дронове, за РЕБ, РХБЗ. Формирането на дивизията трябва да приключи в края на 2017 година.
Информация за командния състав на 150-а дивизия:
Командир на 150-а МД генерал-майор Петър Николаевич Болгарев
По данни на Главно управление на разузнаването на Министерство на отбраната на Украйна, през 2015 – 2016 година Петър Болгарев, тогава още с чин полковник е бил командир на 4-а бригада на 2-и армейски корпус («ЛНР») на руските окупационни войски в Донбас, които са управлявани от главния щаб на ВС на РФ чрез центъра на териториалните войски на Южен военен окръг (някои идентификационни данни за П. Болгарев фигурират в базата данни на «Чистилището» на Центъра «Миротворец»).
Заместник командир на 150-а МД по личния състав, полковник Павел Владимирович Дубков
До скоро – заместник командир по работата с личния състав на бившата 33-а отделна механизирана бригада (планинска), дислоцирана в гр. Майкоп, Адигея, на базата на която са сформирани механизираните полкове на 150-а дивизия. Дубков участва в скандала от 2014 година, свързан с отказа на четири военнослужещи от 33-а ОМБр да воюват в Украйна.
Командир на 102-и МП, полковник Марат Солтанович Мурадасилов
Родом от с. Каясула, Нефтекумски район на Ставрополски край. Випускник на Уляновското висше танково командно училище. Последните няколко години отбива военната си служба в 102-а руска военна база, дислоцирана в гр. Гюмри, Армения.
Комплектоване и обща ситуация в подразделенията на 150-а дивизия.
В началото от МО на РФ заявиха, че новите дивизии ще бъдат окомплектовани от военнослужещи по договор. Отчасти това е така, но при по-дълбоко вникване в същината на въпроса, се получава следната картина: в 150-а МД са успели да окомплектоват с военнослужещи по договор само един батальон – 2-и механизиран батальон от 102-и механизиран полк. Останалите батальони от 102-и и 103-и полкове са окомплектовани основно с войници на редовна служба, които също не достигат. За доокомплектоване на подразделението се прехвърлят редовно служещи войници, в това число и новобранци, от други подразделения в окръга. 174-й ОРБ също е окомплектован предимно с военнослужещи по договор, по-точно неговата разузнавателна рота (за формирането на които в съединенията на Южен военен окръг InformNapalm информира преди година). В 68-и и 163-и танкови полкове има както войници на редовна служба, така и контрактници. Отбелязваме, обаче, че болшинството от военнослужещите по договор в танковите полкове са вчерашни редовно служили войници и сержанти, преминали през специализирано профилно обучение и събрани от всички подразделения на ЮВО, които са успели да склонят по някакъв начин да подпишат тригодишен договор. Не много различно стоят нещата и при формирането на механизираните полкове, където основно са набирани „бивши“ контрактници с опит в горещи региони, както действащи, с възможност да се прехвърлят в 150-а дивизия, така и „поканени“ от запаса. Както вече писахме голяма част от контрактниците в 150-а дивизия се считат за измамени. На първо място по отношение на заплащането на военнослужещите, което вместо обещания минимум от 35 000 рубли (585 $), всъщност реално е само 14 800 (247 $). Заплатата на военнослужещите по договор се формира по редица компоненти, в това число и тарифната ставка, длъжност, прослужено време и т.н. Като отчетем девалвацията на руската рубла и задълбочаващата се криза, предизвикани от международните санкции във връзка с агресивните действия на РФ, това е мизерна заплата, с която не може да се изхрани семейство от двама – трима човека. Друг проблем на войниците по договор е че не им е осигурено служебно жилище – повечето от тях живеят в казармите заедно с войниците на редовна служба, тъй като няма общежития, нито пък пари за семейно жилище. Сред контрактниците има и недоволство от отношението на командването към тях. Например към новоизпечените от редовни войници във войници по договор се отнасят по същия начин, както към войниците на срочна служба. За тях няма регламентиран работен ден, почивни дни с възможност да напущат частта си. Новите контрактници, както и редовните войници, се използват в тъй наречените „трудовки“ (използване на физическия труд на войниците за облагородяване на местата за дислокация и за домакинска работа). Контрактниците, имащи зад гърба си опит, и познаващи по-достойни условия за служба, оказвайки се в тези условия, се опитват по всякакъв начин, дори и с цената на попадането в досието им на непопулярната формулировка НУК (нарушил условията на контракта), се опитват да се измъкнат от тази мрежа на лъжи и беззаконие. Всичко това се изразява в голямо текучество на кадри: някои от военнослужещите по договор още след месец служба търсят начини да бъдат прехвърлени в други подразделения, или дори се уволняват и минават в запаса. Всичко това се отразява негативно на боеготовността на подразделенията на 150-а МД, която прекратилите договора си често наричат „показната дивизия“, предназначена за прегледи и паради, но на практика неспособна да изпълнява бойни задачи.
Малко по-добре стоят нещата с устройването на офицерите и старите редовни военнослужещи (сержанти, старшини) в 150-а дивизия, на които се предоставят служебни квартири или парична компенсация за наем на жилище близо до мястото им на служене. Благосъстоянието на офицерите, старшините и сержантите се осигурява от корупционни схеми и припечелвания, включително и от събиране на такси от редовните войници за „домакинските нужди“ на подразделението. Парите в джобовете на командирите текат и от периодични „разпродажби“ на материално имущество и гориво. Например в давания за пример полеви палатков лагер на един от механизираните полкове, при жега от 40 градуса няма вентилация, защото дизеловото гориво, определено за него, е било продадено от офицерите и сержантите. В дивизията са регистрирани и неуставни отношения между военнослужещите – юркане от страна на контрактниците, обединени в кавказки или азиатски землячества, по отношение на редовно служещите войници от руска националност. Това включва принуждаване на войниците към непопулярна работа, извънредни наряди, постове и разводи срещу пари, до откровено изнудване.
Резюме
По мнението на руските експерти новата 150-а МД е с уникална организационно-щатна структура и това „стоманено чудовище“ е напълно в духа на новото време и е предназначено да води съвременна високотехнологична и маневрена война, а частите и подразделенията на дивизията са способни да действат ефективно в условия на използване на оръжия с висока точност и радиоелектронно заглушаване. Съединението е по-малко от обичайните механизирани дивизии, но превъзхожда танковите дивизии по огневата си мощ. Заедно с това се отбелязва, че опити за формирането на подобни подразделения са правени в Съветската армия още в края на 80-те години на миналия век в ГДР, а също и в началото на века, но и в двата случая са били безрезултатни.
Специалистите, консултиращи InformNapalm считат, че мощта на едно подразделение се определя не от количеството „старо желязо“ (все същите Т-72Б3 и БМП-3, които дори и да са модернизирани по последните руски стандарти, все пак си остават машини от времената на СССР), а от съвременните технологии и умението да се използват, както и от бойния дух на военнослужещите. В случая със 150-а дивизия наблюдаваме само значително количество бронирана техника, недоокомплектоване с личен състав – редовни и волнонаемни войници и набор от военнослужещи без съответната подготовка и опит, и с нулева мотивация, което обезсмисля струпването на такова количество техника.
Възможно е руският Генерален щаб да е приел такава структура във връзка с недостига и невъзможността да окомплектова пехотни части, тъй като танковите полкове могат да бъдат орязани до всякакъв състав – на хартия се числят като полк, а на практика техниката с екипажи готови за бойни задачи може да стигат едва за батальон. Ако в САЩ и другите армии от НАТО акцентът се поставя на повишаване на технологичността на подразделенията, то Русия продължава да дрънчи с метали от миналия век. Доколко ефективно пехотата от такава дивизия ще може да защити бронираната техника? Войните от най-новата история показват, че „тачанки“ във пикапи, оборудвани със съвременни противотанкови средства, са в състояние да спрат танкови колони.
Както показва анализът на участието в бойните действия на механизираните дивизии в операциите на ВС на САЩ и техните съюзници в Ирак през 2003 година, съкращаването на личния състав и увеличаването на количеството бронирана техника в подразделенията не е намалило бойните им възможности – благодарение на внедряването на най-нови образци на въоръжение и военна техника, които осигуряват огнево, разузнавателно и информационно превъзходство над противника. Излиза, че руснаците с увеличаване на техниката, предварително прогнозират големи загуби, и не предприемат нищо за намаляването им – просто увеличават бройката на мишените. Самите руснаци, след агресията в Грузия през 2008 година, заговориха за неповратливостта и неефективността на тежките дивизии, и от 2010 година започнаха да ги разформиоват и да минават на бригадна основа.
С какво всъщност имаме работа? Ударните възможности на войсковите части и съединения би трябвало да са военна тайна, но руската пропаганда ги прави достояние на обществеността. След получаване на информация от руските медии, е достатъчно само да се направи проверка на информацията и доразследване, за да се стигне до извода, че в „ужасите“ за 150-а дивизия има повече перчене и измислици, отколкото реални бойни възможности.
Материала подготви Ираклий Комахидзе специално за сайта InformNapalm. Благодарим за помощта при анализа на Дмитрий К. Превод: Joveto.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър / Telegram
и получавайте оперативно информация за новите ни материали
No Responses to “150-а дивизия на XXI век от ВС на РФ. Митове и реалност”