Обикновено за пропагандата целите са няколко – да изненадва, да сплашва и да убеждава. Да изненадва е доста лесно – например, според статистиката на Google, в руския Интернет пропагандата с „новината“ за панталоните на Саакашвили затъкнати в чорапите му се разпространи в 88 000 линка. Много по-малко от колкото за вратовръзката, която уж той бил „изял“. Сплашването с вероятни терористични атентати извършени от известни терористични организации става, чрез преди всичко с публикациите за техните „планове“. Обикновено за тези „планове“ пропагандата знае повече, от колкото самите терористи.

В действителност след употребата на изненадващи и сплашващи новини – да се убеждава в тях вече не е необходимо. Ислямска държава /ИДИЛ, Даеш/ се превърна в поредното плашило, неизвестно от къде се появило.

Навярно специалните служби на заинтересуваните страни знаят много повече от това, което излиза като информация в пресата. Но ако се сравнят публикациите за ИДИЛ в руската и западната преса, става ясно, че руската пропаганда слабо отразява и има нищожен интерес към тази тема.

Въпреки това, всеки път когато публикуват информация свързана с ИДИЛ, никога не забравят да напишат в края на текста в скоби – „забранена организация в Русия“. Това е типична пропагандистка мантра, която перфектно се настанява в съзнанието на руснаците, след която въобще не се появява желание в тях да се опитат да разберат какво точно е това.

Ако влезнете в Wikipedia, ще откриете несъответствие в статиите за ИДИЛ в руската и в английската версии – все едно е написано за съвсем различни организации, с различни цели и задачи.

В началото на 2015 г., по данни на журналиста Anne Weaver, половината от екстремистите в ИДИЛ са чужденци. В доклада на ООН е записано, че сред екстремистите от ИДИЛ има представители на над 80 държави като общия им брой е 15 000 души. Американското разузнаване смята, че към септември 2015 г. се наблюдава увеличаване на чужденците екстремисти до 20 000 души. ЦРУ съобщи цифрата 30 000. От доставчиците на терористи Русия заема трето място – с 2 500 души, Узбекистан – 500, Туркменистан – 360, Казахстан – 250, Азербайджан – 200-300, Таджикистан -190, Киргизстан – 100, Украйна – 50, Грузия – 30.

Числата са приблизителни и се различават от данните на външното министерство на Русия, съгласно които в състава на ИДИЛ са 500 граждани от Киргизстан, 600 от Узбекистан, 300 от Таджикистан, 200-250 от Туркменистан, 200-250 от Казахстан, а от Русия по-малко от 2 000 души.

Руската и английската версии в Wikipedia са с напълно различни оценки за финансовата състоятелност на Ислямска държава, но не се учудвайте на това. Ако в руската версия са описани в няколко абзаца ограбването на няколко банки и малко продажба на петрол, то в английската версия за банките също се споменава, но със съмнение дали са били точно ограбени, както и доста подробно е описан механизма на контрабандата с петрол. Има разбира се и други големи разлики между версиите, но повода да напиша съмненията си стана друго обстоятелство – Как в ИДИЛ се оказаха няколко хиляди граждани на държави от бившия СССР и най-вече от Русия?

Руската Wikipedia посочва, че основните работодатели/вербовчици за ИДИЛ са социалните мрежи. Ако социалните мрежи са наистина толкова ефективни, защо не се събират в митинги или в многочислени акции в защита на правата на човека?

Представете си обикновен руснак например, дагестанец или татарин, който след гледане на пропагандистките видео записи на ИДИЛ във Фейсбук, отива и си купува самолетен билет, който струва средно между 1 600 – 1 800 долара и лети. Но за къде лети? Директно в Дамаск в лапите на военното разузнаване или специалните служби за сигурност, които официално се противопоставят на действията на Ислямска държава ли? Или в Истанбул – в ръцете на турското разузнаване?

Обикновено руската пропаганда с географията е доста зле.

По време на втората чеченска война полковник от ФСБ Илия Шабалкин много говореше за афганските муджехидини, които са се появили в чеченските планини. Полковникът не изясняваше как са пристигнали в Чечения – със самолет ли, с балон ли, но разказваше за тях – обикновено в руската пропаганда няма логика.

Добре – няколко хиляди души от бившия Съветски съюз незнайно как са се добрали до Сирия – но с какви пари? Кой им закупи билетите? Ако някой им е закупил самолетните билети защо руската Федерална Служба за Сигурност  /ФСБ/ и колегите им от бившите съветски републики не знаят за това? Въобще имат ли контрол върху границите?

Не вярвам, че не знаят!

Всеки, който е участвал в обичайните конкурси за подбор сред кандидати за дадена работа, знае колко е важно да се разберат критериите и способностите на кандидатстващите. Кой е участвал е подбора на кандидатите за екстремисти в ИДИЛ на територията на Русия и страните от бившия СССР?

Малко вероятно е този подбор да се извършва от един човек на няколко хиляди кандидати. Къде се е извършвал този подбор?

Може да се предположи, че се случва в джамиите, но те са под контрола на държавата. Къде е това място тогава? Или местата, където се срещат с кандидатите, интервютата, кой извършва проверката на кандидатите за идентифициране на агенти или информатори? Какво е времето между проверката и проверката на качествата на кандидатите? Как се определя боевата им способност и умението им да владеят оръжие или дадена техника?

Мярнаха се имена на професионални военни, които са отишли да воюват за ИДИЛ, например на полковник от Вътрешното министерство на Таджикистан Гулмурод Халимов – вероятно има и други промъкнали се професионалисти, но не в това е въпроса. Колегите ми от Таджикистан твърдят, че  голяма част от таджиките присъединили се към Ислямска държава са вербувани на територията на Русия. Как така? Защо не знае за това посолството на Таджикистан в Русия?

По всяка вероятност подобна е ситуацията и с останалите екстремисти от бившите страни на Съветския съюз, но най-вече от Русия. В такъв случай какво прави ФСБ? Защо постфактум ни съобщават само някакви цифри за количеството екстремисти от Русия, и на практика нищо не правят по въпроса за това как попадат тези бойци в Сирия?

Най-неразбираемото в цялата тази история е идеологическия вектор на пропагандата, тъй като сред екстремистите има доста, които не са родени в мюсюлмански семейства. От друга страна малко биха се съгласили да умрат в далечна страна заради луда идея. В цялата история на военно-политическите организации на религиозна основа няма един случай, в който те да са успели да променят с идеологията си политическото устройство на дадена мюсюлманска държава.

Може би най-успешна, но дълговременна е Обединената Арабска република от 1958 г. – съюз между Египет и Сирия, като след 3 години Сирия излиза от него. През 1971 г. още един опит – създава се Федерация на Арабските републики с участието на Египет, Либия и Сирия, но през 1977 г. се разпада и тя. През 1980 г. се прави опит за обединение на Либия и Чад, но също неуспешно.

Всъщност през последните няколко века е имало различни неуспешни опити да се създадат обединения въз основата на която и да е световна религия. Но твърде големи се оказват икономическите, геополитическите и преди всичко клановите и племенните противоречия. Ислямският свят не е по-малко или повече противоречив от християнския, ето защо тази идея за обединение въз основа на религиозен признак няма перспектива.  Освен за кратко временна пропаганда. Ето защо няколко хилядите екстремисти от ИДИЛ пристигащи от бившите съветски републики и възпитани от няколко поколения в комунистическа идеология по-скоро са обединени не от религия, а от паричния фактор. И както е видно в многобройните публикации за очевидната дейност на руските специални служби в събирането на едно място на сили за осъществяването на много различни задачи, отколкото изграждането на митична „ислямска държава“.

Очевидно е, че ИДИЛ първоначално е създадена като терористична организация за изпълнението на специфични операции с геополитически характеристики.

Може да се предположи, че появата през 2014 г. на ИДИЛ в Сирия е свързана с идеята на Путин да стъпи в Близкия Изток, опитвайки се от там да влияе на процесите, в които Кремъл не е включен, но много би искал да бъде като партньор.

Няма да стане партньор обаче – под ръката му е голяма военна база, при това не една. Освен незначителното руско присъствие във Виетнам – базата Камран, Сирия остана единствената страна в света, която за Русия е стимул за „ставане от коленете“ от геополитическа гледна точка.

ИДИЛ е създаден за сплашване на света и претекст за военното присъствие на Русия в този регион. ИДИЛ е планиран като мрежова организация с многочислени отдели в други страни, най-вече в Европа – за да се сплашват европейските лидери, които не желаят да отбелязват и признаят амбициите на Путин.

ИДИЛ – това е външна руска сила, и от вътре са свързани организации и ръководители, които са измислили за Путин „руския свят“. В еднаква степен и ИДИЛ и „руския свят“ изпълняват същите задачи, имат еднакви методи, с изключение на масовите екзекуции. Тук разработчиците вече използват добре известните постижения на руските специални служби в Чечня за сплашване на населението – отвличания, публични наказания, отрязани глави. В „руския свят“ подобни емоционални акции имат възпиращ ефект като демонстративния „парад на победените“ в Донецк на 25 август 2014 г.. Тогава екстремистите на „руския свят“ отрязаха ушите на украински военнослужещи, и демонстративно издевателстваха над тях, включително и имитираха разстрела им. Но да се демонизира „руския свят“ не е позволено, а за „ислямския“ – може, колкото си желаете.

След като тайните съветски специални служби създадоха огромен брой от терористични организации, гръмко ги нарекоха „национал-освободителни движения“. Например в края на 80-те и началото на 90-те на миналия век създадоха сепаратистките движения в Абхазия, Карабах и Приднестровие. Навсякъде изпълнителите сепаратисти са местни: в Кюрдската работническа партия – кюрдите, в ХАМАС – палестински араби, в Никарагуа – Сандинистски фронт за национално освобождение (СФНО), в Ангола – Народно движение за освобождение на Ангола – Партия на труда (МПЛА). И още няколко десетки други получили стабилно финансиране от СССР – Путин за това прекрасно знае, а и още са живи създателите на съвременния съветски тероризъм.

Кой може да стане Идиловец?

Всеки – безработен, кадрови офицер, фанатик с неясна ориентация. Основното е да се открият и да се съблазнят, кой с пари, кой с „небесни девици“, кой с кариера. И разбира се, основите опори за вербовката е пропагандата, без нея ИДИЛ е нищожество. Ако внимателно се чете руската преса, ще се окаже, че ИДИЛ е „основната сила“, която се противопоставя на режима на Асад. А и руската авиация бомбардираше основно не ИДИЛ, а реално сирийската опозиция. И след като в Мюнхен се стигна до примирие наскоро с тази опозиция, то ИДИЛ не беше признат за сила, срещу когото ще бъдат прекратени военните действия. И какво направи Русия? Стартира изтегляне на войските си от Сирия.

Олег-Сандро Панфилов, 24 март 2016 г.

Източник: Крим.Реалии

Милен Радев за автора: „Олег-Сандро Панфилов  е роден през 1957 г. в Таджикистан. Правозащитник, журналист, писател, професор в  Грузинския държавен университет, кинорежисьор, блогър и един от най-активните участници във Фейсбук, които познавам.

Лауреат на много награди, доктор на науките, гастроном, пътешественик, противник на съветското и руско господство и на мемориалните следи, което то оставя там, където е пълзяло през годините.“ 

Тематични материали:

– Олег Панфилов: „Империя на лъжата“

– Русия – спонсор на международния тероризъм от ИДИЛ до Л(Д)НР

– Москва форматира Северен Кавказ под ИДИЛ

– Заявление на украинските мюсюлмани – доброволци в АТО относно руските провокации на тема „Украйна и ИДИЛ”

(CC BY 4.0) InformNapalm.org. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.