Коалицията като индулгенция.

През септември тази година, по време на 70-тата Генерална Асамблея на ООН, президентът на Руската Федерация призова да се създаде широка международна коалиция против терористичната организация „Ислямска държава” (ИД), известна още под наименованията ИДИЛ (Ислямска Държава в Ирак и Леванта) и ДАИШ (абревиатура от арабски). За характера на предлаганата коалиция, Путин заяви: „Подобно на антихитлеристката коалиция, тя би могла да сплоти в своите редове най-различни сили, готови да противостоят срещу тези, които като нацистите, сеят зло и човеконенавистничество.”

Бдителните журналисти нямат основание да подозират Кремъл в страх пред близкоизточната терористична групировка, а още повече в неприязън към международното „зло и човеконенавистничество”. За Путин много по-важен от Ислямска държава се явява опитът със 70-годишна давност. Споменатата от него антихитлеристка коалиция не просто разгроми нацистите, тя даде право на людоеда Сталин да решава съдбата на следвоенния свят, на една маса с лидерите на водещите държави. Страните от Източна Европа (Полша, Унгария, Чехословакия и др.), за четири десетилетия попаднаха под контрола на комунистическа Москва – при мълчаливото съгласие на Запада. Такова беше възнаграждението за участието на СССР в антихитлеристката коалиция.

Истинската цел на путиновата коалиция „срещу ИДИЛ” е възвръщането на изгубената репутация на Русия, след анексиите в Крим и Донбас. Ако работите на коалицията вървят добре, Кремъл може да разчита на съгласието на Запада със статуквото на анексирания Крим, а и признаването на цяла Украйна за руска сфера на влияние. Както е писал философът, историята се повтаря два пъти: първият път като трагедия, вторият като фарс. Разликата между нацистка Германия и Ислямска Държава е като разликата между пролетно наводнение и прокапване на крана в кухнята. Затова, за да придаде на удобния противник необходимата политическа тежест (иначе какъв е смисълът от коалиция?), на путинският режим му се налага първо да поиграе с Ислямския халифат на подаръци.

Най-явно това се случва в Сирия. Москва обяви провеждането на операция на Военно-космическите сили на РФ против антиправителствените сили в тази страна. Въпреки кремълската пропаганда стана ясно, че основна мишена на руската авиация са не войските и инфраструктурата на Ислямска Държава, а населени пунктове под контрола на сирийската опозиция.

По-малко известен е фактът, че по аналогичен начин Москва унищожава конкурентите на ИД и на собствената си територия. Но първо малко история.

От Ичкерия (непризнатата свободна чеченска република 1994-2000г.) към Имарат (ислямистка терористична организация, действаща в Северен Кавказ)

Двете руско-чеченски войни (1994–1996 г. и 1999–2009 г.) не донесоха мир в Кавказ; съпротивлението срещу федералните власти под формата на нелегална партизанска дейност продължава и до днес. Идеята за въоръженото съпротивление претърпя съществена промяна: сега врагове на ФСБ (Федералната служба по безопасност) и МВР на Русия вече не са чеченските националисти, а салафитите (ислямисти), които руската телевизия често нарича вахабити.

Последният президент на Чеченска Република Ичкерия (ЧРИ), Доку Умаров, подмени целите, задачите и идеологията на въоръжената борба. През 2007-а година той се отказа от президентските си пълномощия и обяви създаването на държава Имарат Кавказ (Кавказки емират), обявявайки „извън закона етническите, тереториално-колониални зони под името „Севернокавказки републики””. Себе си провъзгласи за „върховен емир на муджахидините в Кавказ”. Имаратът се състои от пет оперативно-административни образувания – вилает Дагестан, Нохчийчо (Чечня), Галгайче (Ингушетия), Ногайската степ (Ставрополски и Краснодарски край)и обединения вилает на Кабардиния, Балкария и Карачай. Вилаетите се оглавяват от валии, назначавани измежду числото на емирите на автономните етнически бойни обединения – джамаати. Начело на Имарат Кавказ стои върховен емир с необичайно широки пълномощия. Нелегалните от Имарат Кавказ се борят не за национални права, а за установяване на законите на шериата на всички територии на самопровъзгласилата се държава.

Имарат Кавказ е известен с терористичните си методи на борба, сред които са разпространени отвличания на служители на ФСБ, МВР и прокуратурата, взривове в гражданския транспорт и обекти от инфраструктурата на Руската Федерация, понякога използват камикадзе. „Горските братя” не се притесняват и да изнудват и заплашват предприемачи, които отказват да платят „революционен данък” – „закят”.

Експертите клонят към мнението, че ИК се намира под идеологическото и материално-техническо влияние на „Ал Кайда”. През 2010 година Съвета по безопасност към ООН включи Имарат Кавказ в санкционният списък на Ал Кайда. На дипломатическо ниво Москва изцяло се възползва от тезиса, че нейната борба с кавказките муджахидини, се явява част от по-широка война срещу ислямския тероризъм, която води целият цивилизован свят след 11 септември 2001-а година.

Имарат Кавказ и “Ислямска държава”

При условията на пълно беззаконие и нарушаване, от страна на руските власти, на основни права на човека в републиките на Северен Кавказ, идеите на Имарат-а намериха отклик в сърцата на значителна част от младежите. Благодарение на цялостната безнадежност и произвола на властите, в съчетание с необходимостта от справедливост, дълго време ИК нямаше особен недостиг на човешки ресурс: след поредния случай на беззаконие от страна на руските силоваци, младежите сами се отправяха към гората в търсене на правда.

Снимка 1. Алиасхаб Кебеков, върховен емир на Имарат Кавказ до април 2015 г.

Така продължаваше до появата в Близкия Изток на ИДИЛ. През лятото на 2014-а година „Ислямска държава” проведе ред успешни настъпателни операции в Северен Ирак и Сирия. Разгръщането на истински бойни действия и победи на муджахидините, привлича все повече вниманието на салафитската младеж в Руската Федерация. Много от тях се замислиха сериозно за джихада в Сирия, където има размах, истински боеве, отчетливо обрисувани перспективи – всичко, което не им достига в планините на Кавказ.
Имаратът се сблъска с глад за кадри – не им достигаха не само свежи попълнения (които като магнит привлича ИД), но и опитни муджахидини, вече успели да повоюват в Северен Кавказ, започнаха да заминават на джихад в Сирия. Организацията започна да отслабва, но засега до открит конфликт между ИК и ИД не се беше стигало.

Всичко се промени на 21 ноември 2014-а година, когато един от емирите на вилает Дагестан, даде клетва на халифа на Ислямска държава Абу Бакру ал Багдади. Скоро още ред емири излязоха от подчинение на ИК и се присъединиха към ИД. Лидерите на Имарат Кавказ нарушиха дългото мълчание: в мрежата се появи видео обръщение, в което върховния емир на Имарат Кавказ, Али Абу-Мухаммад (Алиасхаб Кебеков), обвини бившия си съратник, заклел се във вярност на Ислямска Държава, в разкол и измяна. Лидерът на ИК предложи на „разколниците” да отпътуват за територията, подконтролна на Ислямска държава, и назначи нови емири на тяхно място.

Де факто на територията на Северен Кавказ се образуваха две паралелни нелегални движения – Имарат Кавказ и Кавказка провинция на „Ислямска държава”. Първото, свързано с „Ал Кайда”, имаше в своите редове ветерани от руско-чеченските войни и се ръководеше от хора, имащи освен военен опит, и религиозно образование. Върховният емир на кавказките муджахидини, Алиасхаб Кебеков, по оценка на експерти, в нелегалната структура имал репутация на „вегетарианец”, забранявал самовзривяването на жени, наложил забрана за атакуване на граждански обекти и прочие. Затова пък, последователите на „Ислямска държава” на територията на Северен Кавказ не декларират и не практикуват подобно разбиране в методите на водене на война. Муджахидините, дали клетва на „Ислямска държава”, си изградиха авторитет на действени и безжалостни терористи. Меката линия на Кебеков не удовлетворява „горещите млади глави”, което стана една от причините за изтичане на кадри от ИК за ИД, вече в самия Кавказ.

Снимка 2. Сулейман Зайналабидов с муджехидини на фона на знамето на ИДИЛ

Интересите на Москва

Паралелно с разкола в редовете на кавказките муджахидини, позицията си очерта и Кремъл. Ал Кайда и свързаните с нея структури, в качеството си на „абсолютно зло”, отстъпиха първенството си на „Ислямска държава”. Така се осигури възможност за показна борба срещу заплахата от ислямистите, когато твой противник е ИДИЛ. И така, за да приведе ситуацията в Кавказ в съответствие с необходимия медиен образ, силовите структури на Руската Федерация започнаха последователно да ликвидират организационната мрежа на Имарат-а.

На 19 април 2015-а година, в бой със специалните части на ФСБ загина върховният емир на ИК Али Абу-Мухаммад (Алиасхаб Кебеков). Неговият приемник, Абу Осман Гимрински (Магомед Сулейманов) се задържа по-малко от месец и загина на 11 август 2015 година в бои с руски военни в село Гимри, Република Дагестан.

От началото на лятото на 2015-а година (от 1 юни) руските силоваци унищожиха 82 члена на ислямисткото нелегално движение. От тях 38 – членове на Имарат Кавказ; 42 – терористи, чиято организационна принадлежност не е установена; 2 – бойци на “Ислямска държава”. Цифрите са цитирани по проверени данни от сайтовете «Кавказски възел» и «Кавказ-център». Към числото на 42-та терориста, чиято организационна принадлежност не е установена, са включени и многочислените разстрели от страна на силавоците, на пътуващи в автомобили, жертви на тъй наречения ответен огън, откъдето се твърди, че терористите първи откривали огън. Да се потвърди, или да се опровергае принадлежността на ответен огън към нелегално движение е много трудно.

Такава диспропорция в загубите е трудно да се обясни със случайност, отчитайки, че в регионите на активна дейност на ислямисткото нелегално движение (Дагестан, Чечня и Ингушетия), количеството от муджахидини на Имарат Кавказ и приблизително същото, както и на муджахидините от „Ислямска държава”. Още повече, че ИК преживява сериозна кадрова криза и за последните години силно отслабна. В същото време Москва полага свръх усилия за ликвидацията на лидерите точно на организационната мрежа на ИК: за кратко време бяха убити двама лидери на организацията и цял ред нелегални командири от средния ешелон.

Снимка 3. Руски силоваци край железопътен тунел в с. Гимри (Дагестан)

Някои експерти клонят към мнението, че Москва започва ликвидация на представителите на ИК и зад граница. Например на 1 ноември 2015-а година в Истанбул, недалече от жилището си, в собствения си автомобил, беше разстрелян администраторът на имаратския сайт «Кавказ-център», Абдулвахид Еделгириев – влиятелен човек в мрежата на ИК, наместник на представителя на вилает Нохчийчо (Чечня) на ИК зад граница.

От приведените данни ясно се очертава линията за ликвидация от страна на руските силоваци именно на нелегалното движение ИК. Цинизмът на Москва се състои не само в това, че тя последователно унищожава конкурентите на ИДИЛ в Северен Кавказ, но и в това, че операциите срещу Имарат Кавказ се поднасят като „удари по нелегалната терористична „Ислямска държава””. На 24 октомври 2015 година в с. Гимри в Дагестан избухна битка между спецподразделения на ФСБ и МВР и група муджахидини. В резултат загина 36 годишният местен жител Абдула Нустафаев. Националният антитерористичен комитет (НАК) на Руската Федерация заяви, че загиналият е бил член на ИД. В същото време тази информация опровергаха дори напълно лоялните към Кремъл руски експерти Орхан Джемал и Михаил Рощин. Убитият се оказа боец на Имарат.

Тоест унищожаването на конкурентите на „Ислямска държава” се подава под информационно извъртане като „борба с ИДИЛ”. По този повод е трудно да не споменем и Сирия, където Руската Федерация, вече седмици наред „нанася удари по „Ислямска държава””, на места, където терористи от ИД просто няма.
Вадейки си изводи, може да се предположи, че Москва си е поставила за цел окончателно да отстрани от шахматната дъска Имарат Кавказ. Понеже дългата, показна борба с местното съпротивително движение, открито осъждащо методите и средствата на „Ислямска държава”, не се вмества в схемата на новата „антихитлеристка коалиция” на Путин.

© Материалът е подготвен от Павло Подобед специално за сайта InformNapalm. Превод: Joveto. При пълно или частично използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект

Активното разпространяване на материала в социалните мрежи се приветства.