След дълга седмица на увъртания и избягвания на проблема около въпросът, администрацията на Обама изрази загрижеността си за „повишената военна активност“ на Русия в Сирия.

Но какво ще се случи, ако ние сме изправени пред нещо повече от „повишена военна активност“? Ами ако Москва се готви да даде на Сирия пълното „лечение“ на другаря Путин?

В продължение на години Русия помагаше на сирийския деспот Башар Асад придържаща се към намаляването на структурата на властта му в свиващата се териториална основа, без да се опитва да наложи цялостната си стратегия.

Сега, обаче, има признаци, че Русия не е доволна просто да подкрепя Асад. Тя иска да контролира Сирия.

 

„Лечението“ на чекиста Путин е запазено само за държави в „съседство“ с Русия, които се опитват да се измъкнат от орбитата на Москва и да я лишат от стратегически активи, заграбени от нея от десетилетия.
В такива случаи, в които за Русия е невъзможно да възобнови предишната си позиция, тя се опитва да създаде нова ситуация, в която да държи меча висящ над главата на непокорния народ.

Пряката или косвената военна намеса на Русия винаги е била с помощта на даден сегмент от местното население. Русия започва да играе ролята на покровителя на етническа, езикова или религиозно малцинствена група, която изисква военна намеса срещу централната власт, охулена с етикетите „фашисти“ и „терористи“.

Първият народ, който опита на гърба си това Путиново „лечение“ беше грузинският през 2008 г., когато руските танкове ги окупираха за да „спасят“ персийско говорещите осетинци и турско говорещите абхазци от „фашисткия режим“ в Тбилиси.

Първоначално, Путин се опасяваше, че САЩ или Европейския съюз няма да позволят тази завоевателна война да остане безнаказана…. Но нищо не се случи.

Президента Обама говореше за „рестартирането“ с Москва, и се стигна до споразумението за създаване на съвместна комисия, която да проучи въпроса и … след това оставиха всичко това да изчезне в забрава.

Успешно тестваното в Грузия „лечение“ на Путин след това се приложи и в Украйна, където прозападната власт говореше за присъединяване към ЕС и дори към НАТО. Русия моментално се намеси в Крим за да „спаси“ рускоговорящото малцинство от потисничеството.

Без никакво противопоставяне, Путин буквално анексира Крим, преди да приложи същото „лечение“ на Донецка област в Източна Украйна, този път с помощта на „руски доброволци“, които пристигнаха да помогнат на своите рускоговорящи другари.

В Осетия, Путин придоби контрол над ключови проходи за Чечения и горната част на Кавказ.

В Абхазия, той разшири руското присъствие на Черно море.

В Крим, той спаси най-голямата военноморска база на руския флот.

В Донецк получи политически пистолет насочен към властта в Киев.

Прозападният Азербайджан, междувременно е заплашен след като Путин помогна на Армения да грабне анклава Горни Карабах (Нагорни Карабах) в Задкавказието.

А Сирия?

 

Съветският съюз е с военно присъствие в Сирия от 1971 г., когато Хафез Ал-Асад, бащата на настоящия деспот подписва споразумение за военно сътрудничество с Москва. Споразумението дава на Русия права за акостиране в две пристанища на Сирия – Латакия и Тартус на Средиземно море. Възрастният Асад, обаче, отклонява предоставянето на постоянни бази на руснаците.

Миналата година (2014 г.) Путин поиска от Башар Асад, Русия да изгради военновъздушни и военноморски бази на сирийското крайбрежие за да се улесни подкрепата за режима в Дамаск.

Тогава, когато все още имаше надежда за оцеляване в гражданската война, Башар успя да се измъкне, с получаването на подкрепа от съюзниците си в Техеран.

Сега обаче, както и Асад, така и моллите в Техеран знаят, че не могат да се борят още много дълго в тази война. Асад публично призна, че няма достатъчно личен състав за да опази територията, която все още контролира сам, да не говорим за възвръщане на 60 % от изгубената сирийска територия.

Несклонни да рискуват живота на иранци, моллите изпратиха ливански бойци на Хизбулла и „доброволци“ от Афганистан и Пакистан да се бият за Асад.

След седмици на преговори между Асад и руснаците с моллите, също ангажирани с двете страни, сега изглежда Русия е получила това което иска: правото да построи военновъздушни и морски бази на Сирийското крайбрежие.

Последните сателитни снимки показват, че мащабните строителни дейности са стартирали вече. В същото време Русия си спечели контрола върху летището в Базил ал Асад (Bassel al-Assad), вторият град по големина в Сирия, трансформирайки го в център за военновъздушните си операции, обхващайки иранските и иракските въздушни пространства.

Русия започна и с внасянето на нови самолети и ракети земя-въздух уж за трансфер към сирийските сили, но в действителност под прекия руски контрол. Според оценките в иранските медии, Русия днес разполага с около 20 000 военни като „техници и съветници“ в Сирия.

Сцената е готова за пълното „лечение“ на другаря Путин. Русия без съмнение гледа към схемата от 1920 г., когато Сирия е разделена на 5 сегмента с Франция, след което колониална сила ще упражнява пряк контрол между планините западно от Дамаск и бреговете на Средиземно море. Французите наричат това „полезната Сирия“ („la Syrie utile“), позволявайки на останалата част от държавата, по-голямата част от която е малко населена да се превърне в неуправляема територия.

В момента 15 % от територията на „полезната Сирия“ е дом за повече от половината от населението, отчасти поради навлизането на разселените хора от други части на страната. Ивицата между планините и крайбрежието има и допълнителното предимство, че е и основната принципна база за общността на Алауитите, към която принадлежи Асад и неговия клан.

 

Пригответе се Русия да се хвърли като покровител не само за алауитите, но и за други малцинства като турци, арменци и по-интересното за Москва – православните християни, които са избягали от Ислямистки терористични групи, като ИДИЛ.

Русия винаги е гледала на себе си като „Третият Рим“ и последния знаменосец на християнството както срещу Католическото „отклонение“, така и срещу ислямската заплаха.

Контролирайки нова мини-държава като „сигурно убежище за малцинствата“, Русия може да настоява, че ако Сирия се завърне към някаква нормалност, то тя ще е като силно децентрализирана държава. Това е, което Путин също се изисква от Грузия и от Украйна.

Сирийското крайбрежие ще се превърне в нов Крим, ако не напълно анексиран, то окупиран.

Освен ако не бъде спряно, „лечението“ на Путин няма да приключи в Сирия. Следващите два кандидата могат да са Молдова и Латвия – двете държави, в които има големи рускоговорящи малцинства.

В петък (18 септември 2015 г.) руските изтребители са пристигнали в Сирия. Американският министър на отбраната Аштън Картер отговори на това като каза, че са имали „конструктивен разговор“ с руския си колега, който настояваше че струпването на руски военни сили в Сирия е с „отбранителен характер“.

Картър информира, че дискусиите ще продължат. С други думи Русия ще продължава да обособява опорите си на Средиземно море.

 

Докато президента Обама практикува постмодерна дипломация на възприятия – иначе казано – имитация на дипломация – Путин перфекционира архаичната си властова игра.

Путин се е разположил в Сирия, и е без значение какво ще се случи там – той печели – ние губим.

Автор Амир Тахир

19 септември 2015 г.

Източник: New York Post

Тематични линкове:

• Войната в Сирия – как руският военноморски флот помага на Башар Асад (инфографика);
• Тартус като център на руско-сирийското приятелство;
• Новорусийско – сирийска командировка на Въоръжените сили на Русия;
• Русия – спонсор на международния тероризъм от ИДИЛ до Л(Д)НР;
• „Закарпатието се нуждае от промени“ или сирийският сценарий на РФ в Украйна

 

Бележки:

* Варелна бомба (barrel bomb) – това е контейнер, най-често варел със експлозиви и поразяващи елементи, които се прикрепят към хеликоптер, а след това се хвърлят на нужното място. Такава бомба не може да попадне в конкретна цел, но площта на поразяване и силата на взрива са огромни.

* молла: (от думата на арабски: مَوْلَى – господин, господар, повелител, на персийски: ملا, на турски: Molla) е познавач и служител на мюсюлманския култ. Титлата е приложима към всяко духовно лице. Така се наричат ръководителите на монашеските ордени в исляма и почетните законоведи. Често титлата „молла“ означава просто имам, т.е. мюсюлмански свещеник, настоятел на джамия. Моллата се приветства от вярващите – щом го забележат, падат по очи с възгласи „О, велики молла“. В светското управление обикновено моллата не участва. В Иран обаче моллите стават основната сила на Ислямската революция, която избира за политически и духовен водач аятолах Хомейни. Подобно на Иран шиитите в Ирак в момента се подчиняват не на племенни вождове, а на изтъкнати молли.

 

© InformNapalm. Превод: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.