В последните дни все по-често чуваме за влошаване на руско-сирийското приятелство и във връзка с това бихме искали да поясним малко от това, която се случва. Руските военни все по-често се разкриват в Сирия. Руски оръжия там имаше и по-рано – и не е тайна, но днес руското военното присъствие приема огромни размери.

Както е известно, в Средиземно море Русия има една единственна база и това е 720-и пункт за материално-техническо осигуряване (ПМТО) към ВМФ /Военноморския флот/ на Русия в сирийското пристанище Тартус, където от 1971 г. е разположен опорен пункт за поддържане на Средиземноморската ескадра. Макар, че след разпадането на Съветския съюз, руснаците намаляват дейността си до никаква и като резултат от това на базата остават четири души личен състав, както и техническия сервизен персонал.

На практика Русия има много такива полуизоставени или изоставени военни бази на територията си, но тази е в непосредственна близост с държавите от НАТО и собствена крепост в Средиземно море, поради което все още не е затворена и дори се планира да бъде разширена.

В края на 2010 г. за инспекция базата в Тартус е посетена от генерал-майор от ГРУ /Генералното разузнавателно управление на Русия/ Юрий Иванов, но той така и не се завръща в Русия – тялото му е намерено в близост до турско село. Нещастен случай?

Е и през март 2011 г. започва гражданската война в Сирия. Стремителното развитие на ислямистите ще застраши единствената руска военна база в Средиземно море, затова в медиите започват да преувеличават със слуховете за подпомагането от Русия на режима на Башар Асад. За да успокоят обществеността са изпратени кореспондентите на „Комсомолска правда“ и Стешин и Коц – тези смели руски журналисти, които по-късно стават познати за нас от репортажите си от Донбас.

Въпреки усилията на руските власти да отричат участието си в сирийския конфликт, факт е, че руските военни кораби започнаха активно да пътуват за Тартус. И тук изплува ГДК „Николай Филченков“ – големия десантен кораб построен 1964 -1975 г. В действителност е старо корито, но е регистрирано към ВМФ на Русия и носи товари, когато това е необходимо. Подробности за състоянието на ГДК-и на руския флот – „Според експерти повечето ГДК ще бъдат извадени от експлоатация през следващите 10 години“.

Разбира се руснаците имаха и възможността да изпълняват цялата тази контрабанда чрез граждански кораби, но рано или късно такива кораби биха започнали да потъват. Точно като генерал Иванов. Затова е решено да се извършва с военните кораби.

Ето „Николай Филченков“ носи нещо за Сирия още през 2012 – 2013 г… В медиите пошумяха и забравиха, но съдейки от снимките на руските моряци, „Филченков“ постоянно плава за Тартус.

Тематичната бележка на РИА „Новости“ от януари 2013 г. за ремонта на ГДК „Николай Филченков“ и „Новоросийск“ след изпълнение на задачи край бреговете на Сирия: „По думите му за този период „Николай Филченков“ е изминал повече от 4 000 морски мили, а ГДК „Новочеркаск“ само за последната половин година е изминал около 8 000 мили, при което 10 пъти е преминал пролива Босфор и 8 пъти – пролива Дарданели.

Въз основа на информацията и коментарите в групи в социалната мрежа „ВКонтакте“: „Служих на ГДК „Николай Филченков“, през лятото на 2012 г. корабът започна активно да пътува за Сирия (https://vk.com/club8656345, архив https://archive.is/Ts5M6). Може да се види, че през тази година ГДК от ВМФ на РФ /Руската федерация/ активно плава в Средиземно море: „Големият десантен кораб“ от Черноморския флот на Русия „Николай Филченков“ се е отправил на третата си в тази година военна служба в Средиземно море“, и след това – снимки от преминаването на Босфора с техника през август 2015 г.

 

 

 

 

 

В „ВKонтакте“ има две еднакви снимки на тези кораби: едната е от септември 2015 г. с надписа „Отново в Сирия“ и от декември и 2014-го с надписа „кой си спомня нашето пътешествие с десантчиците?“.
Именно в периода 2013 – 2015 г. в „ВKонтакте“ се появяват голяма част от снимките с руски военни моряци в Тартус – прехвърлените пехотинци от окупирания украински Севастопол и военнослужещи от Майкоп, република Адигея, Русия. Тренировки във връзка с…. Мисля, че подобен случай ще настъпи скоро (явно снимка на натоварване за сирийския поход през декември 2013 г.).

Още разпространени снимки от служещи на десантните корабли „Николай Филченков“, „Цезар Куников“, „Новочеркаск“, миноносец „Североморск“, патрулния кораб „Ярослав Мудрий“ и т.н. Както виждаме, за Тартус пътуват не само кораби от Черноморския флот, но и от Балтийския и Северния. Един от военнослужещите постави общата карта на ученията за декември 2014 г:

 

 

 

 

 

 

 

 

Като цяло, освен в контекста със сирийската война руската военна активност в Средиземно море е лесно да се разбере. Въпреки, че в действителност Русия сега открито е на страната на Башар Асад в тази война и постоянните посещения на руски десантни кораби в Тартус със сигурност не помагат да се прекрати кръвопролитието в Сирия. А вече съвсем става ясна ролята на Русия в тази война, като се има впредвид, че на силите на Асад се доставя руска техника.

През последните две, три години Русия през форпоста си в Тартус снабдява режима на Асад с необходимата военна техника и въоръжение. При този сценарий в Близкия Изток още дълго ще бъде неспокойно. Потоците от бежанци ще занимават съзнанието на европейските бюрократи, а общото безпокойство в нефтодобиващия регион ще движи цените на петрола. Смъртта на Кащей в Тартус?

В пресата отдавна се носят слуховете, че руските военни специалисти помагат да се удържи пристанището Латакия, което се намира северно от Тартус. Въпреки това, главната цел на руснаците е да се запази Тартус на всяка цена. Постепенно бунтовниците настъпват все по-близо до Латакия, и след нейното превземане следваща цел ще бъде просто „руският“ Тартус. На 100 км източно от Тартус се намира граничещия с ислямистите Хомс – при неуспешен сценарий руснаците могат да загубят Тартус за няколко часа.

Русия е решила напълно да участва в конфликта и отстоява единственната си опора в Средиземно море. Целта е ясна, а цената ще трябва да я плати руската морска пехота. Е, те ни би трябвало да свикват да умират за имперските амбиции на вождовете си.

P.S. Дали са мислели бившите украински военни, прехвърлили се на страната на Русия през 2014 г., че след година ще трябва да умират край Тартус и Хомс в Сирия за интересите на Путин? Всъщност, няма смисъл да се щадят предателите …

 

© Материалът е подготвен за публикуване от  Anton Pavlushko специално за сайта InformNapalm. Превод: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.