През миналата седмица в немските медии публикуваха локална сензация. Оказва се, че в самия център на Берлин са се разположили офисите на два нови медийни канала, имащи отношение към Русия. Разследването излезе под гръмкото име „Насред Берлин: руски секретен медиен център в Европа“

Журналистите от сайта T-Online обърнали внимание на факта, че берлинският офис на руската държавна компания Ruptly споделя сградата си със слабо известните проекти Redfish и Maffick.

Проектът за социална журналистика Redfish стартира едва през миналата година. «Червената рибка» обещава да плува срещу (мейн)стрийма. В радара на немските медии попада съвсем наскоро, когато в немския сегмент на интернет шумно се обсъжда видео от задържането на чернокож младеж от немската полиция – младежът оказва съпротива, а един от полицаите грубичко се опитва да обърне нарушителя.

Berlin police savagely beat an unarmed black man because of a "suspected bicycle theft". One officer takes out his gun. Passers-by get pepper-sprayed when they try to stop the violence, police call the public's bravery "violent resistance". #Kotti #DankePolizei pic.twitter.com/Ce2QQIpGM2

— redfish (@redfishstream) September 28, 2018

Клипът беше активно коментиран от немските лeви и зелени. Аз също го видях. Разбира се, такива видеоклипове добре се вписват на фона на недолюбването на полицията, предизвикват диалози за антинародната власт и нагледно потвърждават нарастването на расистките настроения в Европа. На самия канал не обърнах внимание: помислих, че е поредният проект за „независима медия“, които запълниха в последно време западните медийни пространства.

По-нататък журналистите от T-Online разказват за шефа на Redfish – британската журналистка Лизи Фелан (Lizzie Phelan, също така и Лизи Кокър), която ръководи и проекта Ruptly, а този проект е част от империята Russia Today (RT). Излиза, че в самия център на Берлин се е установил още един канал за руска пропаганда.Журналистите интервюират възмутени местни медийни работници, както и учуден депутат от Партията на зелените, който някога е давал интервю пред този канал. Ето ти сензация.

Но има едно но

Искам да напомня на немските колеги, че Лизи Фелан преди това е работила за … Russia Today.  Наистина, в сайта на Redfish никъде не е посочено, че това е руски проект. Само, че още през февруари на неговия главен редактор се наложи да отговаря в блога на серия публикации в англоезичните медии, разобличаващи връзката на „независимия“ медиен ресурс Redfish с руския държавен канал Russia Today.

В англоезичните средства за масова информчация също никой не обръща внимание на малката нова медия,  но в сайта на канала Vice пише за любопитен клип с автор Redfish с елементи на конспирация: уж пожарът в лондонския небостъргач Grenfell Tower – бил в резултат на заговор на местните брокери / власти / масони / предложете свой вариант, за да освободят района от бедните и да го застроят със скъпо струващи имоти. Разбирате ли? Vice забелязват доброто качество на видеото на този  «amateur community-produced media».

По-късно The Daily Beast, The Daily Mail и The Times пишат за връзката на авторите с този конспиративен клип с руснаците.

В Redfish разбират, че трябва някак да отговорят на обвиненията и публикуват отговор в блога си в стил «Да, взехме пари от руснаците, но това какво доказва?» (Тука трябва да сложим линк към знаменитото «Какви са вашите доказателства?«).

«Yes, redfish’s funding comes from Ruptly, a news agency owned by RT. But that’s about all. Neither the Beast, Times or Mail have been able to discredit our editorial independence.» («Да, Redfish се финансира от Ruptly, новинарска агенция, която принадлежи на РТ. Но това е всичко. Нито The Beast, нито Times, нито Mail  не могат да поставят под съмнение независимостта на нашата редакция»).

После главният редактор на Redfish посредством whataboutism – методите припомня кой спонсорира или е създал медиите, разкриващи връзката на проекта с Москва: милиардерът Бари Дилър (The Daily Beast), Рупърт Мърдок (The Times) и Харолд Хармсуърт (1868–1940, който подкрепял Хитлер – да, точно така е написано). А и Vice също принадлежи на Мърдок, и все в този дух.

Maffick & IN THE NOW

Покрай «червената рибка», немските журналисти попадат и на медийната фирма Maffick, която се намира в същата сграда. Тя е основана в началото на 2018 година, и се ръководи от Аниса Науаи (Anissa Naouai) – американска журналистка от RT America и водеща в Youtube-канала IN THE NOW.

Ако Maffick засега не може да се похвали с нищо особено, то IN THE NOW има с какво. Прегледите на канала в Youtube не са толкова много – първите клипове на проекта имат по-малко от хиляда гледания и набират скорост много бавно: авторите леко преиграват със съдържанието и поставят твърде силен акцинт върху политиката. Но страницата на IN THE NOW във фейсбук изглежда доста прилично: кратки клипове, куп видео от цял свят от различни автори и агенции – забележителен материал за разпространяване в социалните мрежи. Политика на практика няма, понякога акцентите леко се смесват, но като цяла – море от видеопозитив. Отивай, и лайквай – в края на краищата много правят точно това. Към момента страницата има 3,3 милиона харесвания и 3,7 милиона абонати.

Излиза, че в този същия момент, когато гледаме поредния интересен клип във фейсбук, руснаците развиват своите проекти, например Backthen (канал за история) и Waste-Ed (за природозащитници). А после – ако има потребител, някой вече е направил необходимото видео и канал за него.

Персонал, съдържание, цензура

И така, как пробиват руснаците? Разбира се, може да вербуват водещи западни журналисти, с години да водят агентурни игри, за да привлекат на своя страна някакъв opinion maker  и  да променят информационната политика на медията. Но това е дълъг път и с изпълнители от нивото на Петров – Боширов се набива в очите на западните разузнавания.

Затова сред многобройните западни журналисти просто намират тези, които критикуват властта и нямат постоянна работа, и им правят предложение, което никога не биха получили от големи западни компании: ето ти и прекрасна техническа база, и възможност за пътешествия, и нелоша работна заплата. Хората, които започват да сътрудничат съзнателно на руснаците, много добре разбират защо го правят и оценяват реално шансовете си в суровия капиталистически медиен свят.

За тях няма нужда да бъдат писани тайни правила и секретни инструкции за съдържанието на материалите. Техните материали даже няма нужда да бъдат изпращани в някакъв московски кабинет за съгласуване. Наречете го самоцензура или идеологическо съдържание, но журналистите от руските проекти и сами чудесно знаят какво да снимат и как. Те вече са подписали с руснацитесвоя обществен договор, и знаят какво да правят по-нататък.

We started redfish to create a platform for the people who are at the heart of their own stories and to acknowledge that those stories are always part of a big picture which connects us all. («Ние започнахме проекта Redfish, за да създадем платформа за хората, които се намират в центъра на собствените си истории, и за да покажем: всички тези отделни истории винаги са част от голямата картина, която ни обединява всички нас».)

Разбира се, условният Redfish няма да ходи с ушанка с мечка, да пие водка и да се нахвърля на всички с тостове «Na zdorovje!». Redfish – или по-добре да напишем redfish с малка буква, защото това е по-скоро медийно явление, отколкото конкретен проект, – та, redfish ще изглежда като западен проект. В него ще има интересни, забавни теми, красиви снимки, понякога дори може да се срещне нещо за Русия.

Вие ще лайквате, защото това ще бъде смешно или актуално. Понякога ще ви покажат клипче от Русия – ами там също има интересни хора, които правят нормални клипове и повдигат добри, важни теми. Русия изглежда като част от нормалния свят. И ето, че вече се въодушевявате от руснаци, при това без да си давате сметка, че това въодушевление е изкуствено оформено и профинансирано от Русия.

И ако не беше неумелата конспирация за събитията в Лондон и предишното сътрудничество на шефката на компанията с Russia Today, да се забележи руската следа след «червената рибка» нямаше да е толкова лесно. Но синдромът Петров – Боширов и тука игра в полза на «враговете на Русия».

Немските медии изцяло са пропуснали разследването на британските си колеги и обръщат внимание на този берлински медиен ресурс едва след като той започва да набира популярност сред левите, зелените и антиглобалистите. Оказва се, че през последните месеци аз също съм гледал няколко клипа от този канал: серия за леви активисти от Берлин, които се противопоставят на строителството на технологичен център на Google в града, която е интересно направена. И това при положение, че аз не съм нито ляв, нито антиглобалист, а просто писах статия за Берлин като столица на стартъпите. И без да зная, се възползвах от материалите на руските медийни спецслужби.

Анализ на съдържанието на Redfish и какво преследва проектът

Да погледнем какви теми се повдигат в канала Redfish от основаването на ресурса и да преценим популярността на клиповете (сортирано по дата):

Изглежда, че за една година каналът не е направил медийна революция. Най-популярното видео е събрало по-малко от 400 хиляди преглеждания в Youtube. Някои от клиповете са толкова далече от реалността, че до края са ги изгледали по-малко от 10 хиляди човека. Но проблемът е друг. Тези клипове са насочени срещу системата – това са разкази за проблемите на бедните, за проблемите на западния свят и борбата срещу капиталистическата система, това са леки версии на конспиративни теории, как всички правителства и корпорации така или иначе ни лъжат.

Ще минат години, а тези клипове ще продължават да циркулират из мрежата като доказателство за това колко е „лоша“ тази или онази власт или компания. Защото Google  унищожава евтините жилища в центъра на Берлин заради поредния си офис за своите разработки (разбира се, за да ни следи!), нацизмът в Испания вдига глава и не дава свобода на народа на Каталония, в Холивуд не всичко е толкова еднозначно, ромите никой не ги обича и крие това, а Израел си сътрудничи с унгарските нацисти, всъщност с нацистите навсякъде, от Гърция до Британия. Да не говорим за германците, които поробиха народите в Африка, а сега търгуват с оръжие по цял свят. Разбрахте, нали?

It's the 4th anniversary of the Iguala mass kidnapping when 43 students were abducted in Mexico. Many were murdered by guns supplied by @HK_Firearms. Watch our report on how German arms illegally end up in conflict zones #Ayotzinapa4Anos https://t.co/nwY292nD74

— redfish (@redfishstream) September 26, 2018

И така, Redfish няма да направи революция в медиите, но ще подава старателно идеологически патрони на всеки противник на западната система. И рано или късно това ще донесе плодове. От резултатите на идеологическата и информационната война никой не попада в рая – ядрени гъби няма да има, успокойте се.

Комунистическата партия във Франция отдавна не съществува, но нейните социалистически копия както и по-рано събират гласове на изборите. Студентското движение от 1968 година в Германия окончателно превърна левичарството в отличителен признак на повечето съвременни немски средства за масова информация. Точно заради това западните интелектуалци никога няма да простят условно на Америка Виетнам, но са готови да простят на Русия и Путин Украйна или Грузия. Ние живеем в информационна система, върху оформянето на която е влиял още СССР. За радиоактивните елементи поне е известен периодът на разпад, но истинското влияние на идеологическото оръжие е трудно да се оцени дори след дълги години.

Материала подготви Антон Павлушко специално за сайта InformNapalm. Превод: Joveto.
При използване на информацията е задължително поставянето на линк.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър /
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.

Ако сте открили грешка в текста, моля маркирайте и натиснете Ctrl+Enter, за да я отстраним. Благодарим ви.