Още една порция от икономическия мрак в Русия. Анализ на Ania Dorn на фона на международните новини, пряко свързани с Русия.
Няколко главни международни новини (разяснявам някои юридически и финансово-бюджетни нюанси), които са пряко свързани с Русия.
ФРАНЦИЯ И АВСТРИЯ ПОДКРЕПИХА ИНИЦИАТИВАТА НА БЕЛГИЯ И НАЛОЖИХА ЗАПОР ВЪРХУ РУСКА СОБСТВЕНОСТ НА СВОЯ ТЕРИТОРИЯ като компенсация по изгубените дела срещу ЮКОС (преполагам, че ще ги последва Холандия, а след това, както предупреждаваше Тим Осбърн, който представляваше ищците в Хага, подобен запор върху имоти могат да наложат и САЩ, Великобритания и Германия). И, както и следваше да се очаква от една де факто варварска държава, в отговор на действията на Белгия Русия заплаши с незаконен, безоснователен ответен запор върху белгийско имущество на наша територия, както и с оспорване на исковете, като заяви, че не счита за необходимо да изплати исковата компенсация и съответно няма да го направи.
Какви са последиците от това за руския бюджет? Най-напред да разяснява на общодостъпен език ситуацията с европейските съдилища – тогава ще стане ясно и всичко останало.
Когато един ответник губи дело, заведено по материален иск в някое от международните европейски съдилища, той е длъжен в рамките на определения от съда срок да заплати сумата, посочена в съдебното решение, независимо дали го е обжалвал или ще го обжалва. В случай, че ответникът спечели или частично спечели обжалването, получената по иска сума или част от нея се връща. За неплащане по иска се начислява лихва по формула, която се посочва в съдебното решение (между другото, всички съдебни решения са качени в PDF формат на сайтовете на европейските съдилища и са публично достъпни). Ако ответникът игнорира решението на Международния европейски съд (МЕС), неговите шансове за спечелване на обжалването намаляват в пъти – стават почти митични.
В настоящия момент сумата, загубена по исковете на ЮКОС, е в размер на 50 милиарда долара – това представлява 10 % от руския бюджет – и от 15 януари тази година поради отказа на Русия да плати се начислява глоба от 2,6 милиона долара на ден – общо почти 400 милиона долара. И колкото по-голяма става цифрата на вземанията по иска и лихвата, толкова по-силно това ще удари по руския бюджет. И ако ние не престанем да бъркаме европейските съдилища със съда в град Митишчи, тази бандитска съпротива срещу техните законни решения може да завърши не просто със запор върху имуществото на Русия във всички цивилизовани държави, а и със запор върху сумите, платими по дългосрочни международни договори за доставка на суровини – т.е. върху 50 % от сумите по договорите. А дългосрочните държавни договори се сключват не за 3-5 години, както е в дребния бизнес, а за 15-50 години. И при това ще трябва да се изпълняват техните условия и да се продължава доставката на суровини.
Съответно, да предположим, че при най-благоприятната за нас ситуация петролът на световния пазар ще бъде 70 долара за барел – това са 35 долара в бюджета ни (при това значителна част от тези 35 $ ще се разтвори, както е прието у нас, в офшорните сметки на нашите ръководители и членове на правителството – и те няма да поискат да спрат това) – и руската икономика, образно казано, ще започне да храчи кръв. Ако цените на петрола паднат до 50 – 55 долара за барел (а напълно е възможно да се създаде подобна ситуация на световния пазар – поне временно), то 25 – 27 долара за нас представлява тотален икономически колапс, от който ще трябва да се измъкваме още 80-100 години – като се вземе предвид, че ние ще загубим още серия от искове в европейските съдилища (почти съм убедена в това) за Крим и за войната в Украйна, а най-вероятно и за Боинга (ако тази ситуация не се реши на най-високо равнище „под масата“, което е все по-малко вероятно).
В крайна сметка, ние сме застрашени от 100 – 120 години изплащане на финансови репарации на пострадалите от нашите действия – и на хора, и на държави.
Плюс това САЩ (граждански ищци, а не държавата) моментално ще изискат връщането на дълговете на СССР, които сме наследили като правоприемник. 20-годишният мораториум върху искове по тези дългове приключи на 26 май тази година (формално той изтече през декември 2013 г., но неговата неформална отмяна изискваше допълнителен указ на президента на САЩ, който се появи в края на май). Сумите по него могат да се измерват не в милиарди, а в трилиони.
Между другото, в резултат на една правителствено-чиновническа афера от 2013 г. нашият стабилизационен фонд се намира в САЩ – главно под формата на изкупени дългове на чужди държави. А тази част от него, която се намира в Русия – според едно изказване на министъра на финансите през май – ще бъде изразходвана през първата половина на 2016 г. Министерството на финансите, което се разпорежда с резервния фонд и Фонда за националното благосъстояние, притежава 152,1 милиарда долара от общата сума на международни резерви на РФ. С останалата част – 208 милиарда долара – се разпорежда Централната банка на Русия. Според отчета на ЦБ нито един цент от тази сума не се намира на наша територия. И ако нещо се случи, върху тези пари, естествено, ще бъде наложен запор.
Ситуацията със загубата на позиции на световния газов пазар и китайската експанзия вече разясних доста достъпно в статията „Трите загубени войни“. Чиновниците вече бъркат и в пенсионния ни фонд без всякакви задръжки. А още и господин Ердоган вчера „ухапа“ господин Путин в Баку – с подробен доклад за масовите репресии срещу кримските татари в Русия. А ако помните, ние прокарваме газопровод в Турция – и засега не е ясно какви ще бъдат по-нататъшните решения на правителството на Турция в тази връзка, ако в нашата страна всичко продължава в същия дух.
А сега, господа и другари с манталитет, навеки затънал във времената на съветската власт, бих искала да ви помоля да си включите мозъка и да помислите какво ни очаква в най-близко бъдеще нас – и най-важното – нашите деца и внуци – щом засега се сбъдват последователно всички най-лоши опасения и прогнози (изречени не от либералите, не от слугите на Държавния департамент и „петата колона“, а просто от вашите добре образовани и интелектуално развити сънародници, които са загрижени за съдбата на страната си).
Също напълно очаквано в петък ЕС без допълнителни дискусии ще удължи срока на антируските санкции (всъщност, за Европа това вече не е новина). Но ако РФ незаконно (предвид международното право) наложи запор върху имуществото на Белгия, струва ми се, че така ще ни затегнат санкционните гайки, че ще ни се сторят празник последиците от предишните санкции, които – за разлика от стабилната средна класа и бизнеса – още не е усетила основната част от населението, свикнала да живее, с извинение, в лайна – защото такова жизнено равнище в сравнение с цивилизования свят не може да бъде наречено по друг начин.
И в крайна сметка най-големият от очевидните рискове ще бъде изключването ни от системата SWIFT в близките месеци (например, в края на есента), което вече ще засегне абсолютно всички – дори и онези, които засега, за съжаление, не осъзнават в каква патова ситуация се намира икономиката на страната ни.
Базови линкове по темата. Както обикновено, те са десетки пъти повече, но просто редовия читател няма нужда от чак толкова голямо количество информация:
1) Москва заплашва Белгия с ответен запор върху имуществото й.
2) Австрия последва Белгия и Франция и наложи запор върху активи на РФ.
3) ЦБ и Министерството на финансите се готвят за запор върху валутните резерви на РФ.
4) Доклад на Силуанов: актуализираният бюджет на Русия ще бъде спасен за сметка на средствата от резервния фонд.
5) Изземването на пенсионните спестявания ще струва на Русия 700-900 милиарда рубли.
6) Върху сумата от 50 милиарда долара по иска на ЮКОС започнаха да начисляват лихва от 2,6 милиона на ден.
7) Екс акционерите на ЮКОС подадоха иск за налагане на запор върху имущество на Русия на стойност 50 милиарда долара.
8) ВНИМАНИЕ!!! Кражба на СТАБИЛИЗАЦИОННИЯ ФОНД НА РУСИЯ…!!!
9) Какви са последиците за Русия от изключването от системата SWIFT.
10) Министерство на финансите: изземването на средства от пенсионния фонд през 2015 г. възлизат нa 310 милиарда рубли.
11) Икономическите санкции срещу Русия са удължени с шест месеца.
12) Медиите научиха за удължаването на санкциите срещу Крим .
13) Обама анулира извънредните мерки относно продажбите на руски уран
14) Държавният департамент заплаши Русия с „още по-голяма цена“ за продължаването на конфликта в Украйна
На този линк освен общата справка има много интересни наблюдения относно руския стабилизационен фонд. Изглежда, че базовият му документ не е писан от Министерството на финансите – преведен е от английски (в статията страните са посочени в такава последователност, която наистина след превода на английски се превръща в азбучен ред). И тук възникват редица въпроси, включително: за кого работи нашето правителство?

Автор: Ania Dorn
(с) Материалът е подготвен специално за сайта InformNapalm. Превод: M Dian, редактор: IvSher. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект