Реших да напиша за доклада на руската опозиция „Путин. Война“.

В него не ми харесва буквално всичко. Като се започне от заглавието (извинете, но „Путин. Война“ звучи почти като „Пътят на воина“) и се завърши със съдържанието му.

Докладът е бил замислен като представящ присъствието на руски войски в Украйна. В крайна сметка монументалният труд се е превърнал в 65 страници текст. Макар че всъщност не е точно така: самият текст е около 40 страници, но има много красиви картинки, диаграми, игра с типографски шрифтове.

Всъщност на самата война са посветени още по-малко страници – 10-20. Пишат за Крим (Защо? Напишете отделен доклад за него.), за пропагандата, за падащия рейтинг на Путин, за загубите на руската икономика, и даже за „Боинга“, но именно на войната са посветени страниците от 16 до 41 (глава 4 „Руските военни в Източна Украйна“, глава 5 „Доброволци или наемници?“, глава 6 „Товар 200“, глава 7 „Военните магазини на Владимир Путин“).

„Доказателствата“ започват с цитиране на Захарченко и Гиркин, които ще се откажат от думите си в най-решаващия момент в съда – естествено, не са били разбрани правилно или думите им са били извадени от контекста.

По-нататък ни припомнят за 10-те пленени десантчици от военно поделение 71211. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публикува видео с тях и в доклада ни преразказват накратко техните показания. Припомнят ни и за пленения Пьотр Хохлов от в/п 54046.

Добавили са също и четиримата пленени от видеото на СБУ от март 2015 г., но някак си са пропуснали да споменат имената им. Тази информация всеки може да я намери за няколко часа, но на руската опозиция за написването на един такъв доклад й трябват месеци.

Забравили са за някои от пленените, макар че украинците са ги заловили в самия Иловайск и околностите му.

Андрей Балобанов, в/п 65349 – пленен още през юли.
Руслан Ахметов и Арсений Илмитов, в/п 73612 – на 28 август край Иловайск.
Владимир Бураков, в/п 32515 – на 30 август край Иловайск.
Евгений Тур, в/п 30616.

И това са само доказаните редови войници от руската армия. Освен тях има цял куп пленници с неясен статут от типа на Федорченко (между другото, той кога ще отиде в Украйна да си получи паспорта?).

За пленниците – кадрови армейци, чиито имена не се крият, руската опозиция може да прочете, например, тук.

Опозиционерът Яшин се оплака, че много от снимките е трудно да се свържат с точно географско местоположение. Ами хайде да помогнем на опозицията. Ето ви край село Червонисилске – там са се снимали четиримата пленени руснаци от видеото на СБУ.

Или ето в украинския Краснодон (Луганска област).

Или – самарските миротворци в Краснодон.

Или – за 205-а бригада, която си е направила един тон селфита в Горловка.

Добре поне, че са споменали бурния бурятин Доржи Батомункуев, но са забравили командирите му Спартак Типанов и Александр Минаков.

Сега за руското оръжие. Как можеше да постъпи руската опозиция?

Отваряме сайта на доброволческия проект InformNapalm и събираме снимки на разгромената техника, снимки на разни БМП-97 в Луганск и т.н.

Опозицията можеше да се поинтересува и къде са били изпратени бракуваните БТР-и от военните поделения в Самара.

За товар 200 е написано някак си много скромно и оценъчно. Споменати са две отдавна известни имена – на Осипов и Кичаткин, и това е всичко. А биха могли да споменат за минимум 400-те убити руснаци от сайта „Груз „200“ – http://cargo200.org. Или да да се поразходят из сайта на проекта „Миротворец“ https://psb4ukr.org – там също могат да се намерят много интересни личности.

Въобще не ме интересува, че в този доклад пише за това кой е свалил „Боинг“-а – затова пък ме интересува кой свали на височина 6500 м украинския военен Ан-26. За разследвания за „Боинга“ има InformNapalm, и не е задължително опозиционерът Пархоменко да посвещава на това цяла отделна глава.

В главата „Колко струва войната с Украйна“ някак хитро се оказва, че войната с Украйна излиза по-евтино от издръжката на украинските бежанци: съответно 53 милиарда срещу 80 милиарда рубли.

Разходите за експлоатация на техниката са само 7 милиарда рубли. Откъде се появява тази цифра?

Отначало руският опозиционен икономист – очевидно това е бил Алексашенко – се позовава на интервю с уралски наемник и неговия разказ за това колко струва един опълченец. След това умножава на някакъв приблизителен брой опълченци и получава сумата 46 милиарда рубли.

А след това – да цитираме: „Да прибавим към тази сума още 15 % разходи за експлоатация, ремонт, обслужване на военната техника, за транспортирането й от руските складове – още 7 милиарда рубли“.

При това се позовава на изказване на Турчинов, от което не може да се разбере откъде се е взела тази цифра и защо 15 %?

Четем по-нататък: „При това ще смятаме, че всички боеприпаси, които използват сепаратистите, са предназначени за стари видове въоръжение, взети са от някакви складове и вече не се произвеждат в Русия. По същата логика ще предположим, че всичката унищожена или повредена в Донбас руска военна техника няма да бъде възстановявана нито чрез ремонтиране, нито чрез закупуване на допълнителни единици военна техника от Министерството на отбраната на РФ“.

Хм… ами всъщност, цената на снарядите за „Град“ се различава в пъти и не всички са от стари запаси. А такива обстрели имаше хиляди за една година война.

Ако складовете са празни и се изразходват стари снаряди, то вместо тях складовете би трябвало да са попълват с нови снаряди. А в пожара на войната горят масла, гориво, нови каски, бронежилетки, оптика, униформи и още хиляди разни дреболии, за които ще плаща всеки руснак.

Модернизирането на изгорелия край Дебалцево бурятски танк струваше на руския бюджет от 1 до 2 милиона долара. Вместо този танк трябва или да се модернизира стария Т-72 за същите пари, или да се купува скъпата „Армата“ (400 милиона рубли), или – новия Т-90 (до 100 милиона).

Да попитаме също кой ще плаща за лечението на изгорелия екипаж? За ампутацията на крака на десантчика Козлов? Кой ще му плаща сега инвалидна пенсия до края на живота му?

В крайна сметка докладът само накара ватата да се ухили, а знаещите блогъри – да изпаднат в недоумение.

Създава се впечатлението, че руската опозиция е писала доклада набързо, използвала е ограничен брой източници и въобще не е вникнала в същината на проблема.

След смъртта на Немцов трябваше да бъде представен някакъв текст, който да покаже, че опозицията в Русия е жива.

Но накрая се е получил един много слаб материал …

Материалът е подготвен Антон Павлушко специално за сайта InformNapalm. Превод: M Dian, редактор: IvSher. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.