По време на визитата на руския премиер Медведев в окупирания Крим, към него се обърнаха пенсионери с искане да бъдат повишени пенсиите. Отговорът му беше кратък: „Пари няма. Но вие там се дръжте”. Изводът е, че Кремъл вече не е в състояние да изпълнява своите сюрреалистични обещания, които навремето убедиха някои граждани да вземат страната на Москва. Пред Руската Федерация все по-остро стои въпросът за необходимостта от сваляне на санкциите.
Ако руското правителство беше рационално, то би могло да направи опит да изпълни изцяло Минските договорености. Това би спомогнало за частично отслабване на санкционния натиск. Само, че само за едно денонощие – на 24 май, бяха убити 7 украински военни и още 9 бяха ранени в продължаващите вече втора година стълкновения между Украйна и руските хибридни войски. След последното затягане на санкциите, Русия, която напълно контролира мащаба на бойните действия, на практика не е предприела никакви мерки за изпълняване на първа точка от Минските договорености.
Фактите ни навеждат на мисълта, че Кремъл е избрал друг път за отслабване на международния натиск – лобиране за интересите си чрез своите мрежи във Франция. Нещо повече – няма причини да считаме, че свалянето на санкциите е самоцел. Кремъл, чрез устата на Лавров, ясно артикулира своето желание да влияе на всяко решение, което се взема в Европа, или, с други думи, да ограничи суверинитета на всички държави от континента.
Доскоро правителството на Франция запазваше твърдостта си, независимо от различните манипулативни технологии на Кремъл. Можем само да го поздравим за вземането на правилното решение да не доставя на Русия корабите от клас „Мистрал”. Това решение се превърна в позитивен сигнал, включително и за Австралия. И в известна степен благодарение на това, френските корабостроителници сключиха договора на века за строителство на подводници.
Само, че, напоследък Франция изпраща ред тревожни сигнали. На първо място такъв сигнал е приетата от Националната Асамблея резолюция на Мариани, която не би могла да бъде включена в дневния ред без съгласието на Съвета на ръководителите на фракциите, който е контролиран от (социалистическото) болшинство. Втората причина за безпокойство е чл.24 от тъй наречения закон «Сапен 2», който обсъждаха френските депутати в края на май. Този член гарантира имунитет на чужди държави пред техните кредитори. Веднага си спомняме делото „Юкос”, по което Русия е задължена да изплати милиарди евро. Най-голямо безпокойство в това решение предизвиква фактът, че този член може да се обърне срещу самият френски бизнес в Русия, срещу когото Кремъл без никакви колебания ще използва административни репресии.
На 8 юни френските сенатори ще имат възможността или да покажат мълчаливото си одобрение към Путин, подстрекавайки го да продължава агресивната си политика, или да действат твърдо и да докажат своята преданост към европейското партньорство и европейските си съюзници.
Ние можем да разкажем на нашите депутати за важността на това гласуване и да обогатим знанията им по този проблем. Ние имаме важно предимство – истината е на наша страна, достатъчно е да я използваме правилно.
Автор: Igor Reshetnyak (Lausanne, Switzerland) за Maintien des Sanctions.. Превод от френски специално за InformNapalm.. Български превод Joveto.
Можете да подпомогнете нашия проект като дарите средства за закупуване на преносими компютри за OSINT-разузнавачите на InformNapalm (Upgrade InformNapalm )
No Responses to “Санкциите: тревожни сигнали от Франция”