В първата част на статията разгледахме основните причини, заради които Украйна активно работи за намаляване на присъствието и влиянието на организацията, наричаща себе си Руска православна църква (РПЦ). Във втора част ще опитаме да опровергаем някои от любимите постулати на руската пропаганда, които съпровождат процеса на обединение и автокефалия на украинското православие.

Припомняме главните действащи субекти:

Руска православна църква (РПЦ)

Украинска православна църква Московска патриаршия (УПЦ-МП)

Украинска православна църква Киевска патриаршия (УПЦ-КП)

Украинска автокефална православна църква (УАПЦ)

Православна църква на Украйна (ПЦУ)

Докато проучваше материалите за тази статия, авторът не можеше да не отчете професионалното качество на пропагандата и почти плашещата ефективност на руските държавни медии. Те са много точни и последователни в избора на терминология. В телевизия RT Православната църква на Украйна винаги е „разколническа“ ту в заглавията, ту в текста. В текста обикновено има цитат от „експерт“, тоест свещенослужител от РПЦ, или дружеска поместна църква, например българската или сръбската. ТАСС е винаги упълномощена да заявява за ПЦУ като за „така наричаната“ или „организацията под името Православна църква на Украйна“. Двете издания публикуват по западно професионални репортажи за различни събития, а накрая добавят няколко емоционални цитата с рязка формулировка. Получава се доста контрастно, живо и убедително. Ето например репортаж на RT:

През октомври миналата година Вартоломей обяви решението си да удовлетвори молбата на Украйна за създаване на собствена православна църква, независима от Москва. Руската православна църква реагира на тази спорна крачка, разкъсвайки всички връзки с Вселенската патриаршия в Константинопол. Предоставянето на самоуправление на новата Украинска Църква е „неканонично и незаконно … Такива действия ще провокират само беди, разделение и грях“, – заяви пред РИА-Новости представител на Украинската православна църква Московска Патриаршия Василий Анисимов. Разколът в православния свят, предизвикан от решението на Вартоломей може да продължи „десетилетия или дори столетия“, – заяви представителят на Московската патриаршия митрополит Иларион.

Или например това заглавие в ТАСС:

Руският патриарх предупреждава: разколниците ще доведат Украйна до духовна смърт

Гениално, нали?

Да направим разбор на някои от тези послания..

“Украинското политическо ръководство се намесва в църковните дела”

Според православния канон, представител на държавата има право да отправя молба за предоставяне на автокефалия на църквата в неговата държава. Точно такъв е случаят с обръщението на украинския президент Порошенко за предоставяне на независимост на ПЦУ от РПЦ. Той взе участие и като посредник в преговорите за обединение между УПЦ МП, УПЦ-КП и УАПЦ. Каква тежест имат съображенията касаещи националната сигурност на Украйна вече разгледахме в първата част.

В нея показахме и как изглежда истинската намеса в църковните дела, когато ФСБ и Администрацията на президента на РФ на практиката контролират йерархията в РПЦ и провеждат негласни операции в Украйна чрез УПЦ-МП.

Съгласно приетия в Украйна закон, УПЦ МП се задължава да се преименува на „Руска православна църква в Украйна“, и това, разбира се също се споменава непрекъснато в руските медии като „груба намеса“ в църковните дела. Дейността на църквата обикновено се регулира от държавите, и Украйна не прави изключение. След основаването на единната и призната ПЦУ, Украйна има пълно канонично и юридическо право да изисква преименуване на църквата, която е на подчинение на РПЦ. От друга страна, след като Русия е „приятелска страна“, а руснаците – „братски народ, то името „Руска православна църква в Украйна“ не би трябвало да създава никакви неудобства за УПЦ МП. Или пък руските средства за масова информация и РПЦ нещо недоизказват за реалното положение на нещата с „братската любов“?

УПЦ-МП е самоуправляваща се, и в голяма степен независима от Москва, докато Константинопол ще има голямо влияние над управлението на ПЦУ. Автокефалията не е истинска, след като начело на ПЦУ не стои патриарх

Наистина РПЦ предоставя на УПЦ МП доста широка автономия във вътрешните й работи, но в устава на тази църква има правила, които я правят зависима от РПЦ: предстоятелят на УПЦ МП се одобрява или благославя от патриарха на РПЦ; решенията на местния и архиерейския събори на РПЦ за задължителни за УПЦ МП; висш църковен съд за УПЦ МП и съдът на архиерейския събор на РПЦ; УПЦ МП общува с другите поместни църкви само чрез РПЦ.

Епископите на УПЦ МП вземат участие в архиерейските събори на РПЦ, тоест те са част от йерархията на РПЦ. Това има непосредствена връзка със закона, задължаващ УПЦ МП да промени името си на «РПЦ в Украйна».

От друга страна, текстът на томоса за автокефалията на ПЦУ не съдържа никакви ограничения на нейната автономия или правото й да общува с другите поместни църкви. В него има само препоръка да се обръща за решаване на сложни църковни спорове към Вселенската Патриаршия.

Главата на ПЦУ действително има статут на митрополит, и това е нормално за нова поместна църква. Статут на патриаршия може да бъде получен по-късно, при изпълняване на определени изисквания. Единственото изключение е Грузинската православна църква, която е получила статут на патриаршия заедно с томоса за автокефалия като една от най-старите поместни църкви в света.

Западът се намесва в украинския политически процес, свързан с автокефалията

 

Да разгледаме два примера за «западно вмешателство».

Държавният департамент на САЩ изказа подкрепата си за стремежа на украинското православие  към независимост от Русия. В края на септември 2018 година представителят на Държавния департамент Хедър Науърт заяви:

«Съединените Щати решително подкрепят свободата на вероизповедание, в това число и свободата за участниците в различни групи да определят своята религия в съответствие със своите убеждения и свободно да изповядват вярата си, без намеса от страна на държавата.  Съединените Щати уважават правото на религиозните лидери и последователите на православната вяра в Украйна да се стремят към автокефалия, в съответствие със своите убеждения».

На 21 декември 2018 година новоизбраният предстоятел на ПЦУ е провел телефонен разговор с Майк Помпео. След разговора Държавният Департамент пусна официално заявление за медиите. Помпео призва Епифаний да уважава правото на украинците на вероизповедание по свое усмотрение. По повод на този разговор ТАСС публикува статия със заглавие: «Кремъл рязко разкритикува «безпрецедентната»намеса на САЩ в религиозни дела»…

Описаните два случая е цялото «западно вмешателство». При това тези действия бяха публични и открити.

От друга страна, Русия показа как изглежда реалното вмешателство в църковните дела: РПЦ на практика е подразделение на ФСБ, а УПЦ МП – широка и практически невъзможна за контрол агентурна мрежа, както и платформа за подривна руска пропаганда в Украйна. Сред «креативните» опити за намеса в украинската политика има даже и опипване на възможностите за оказване на влияние върху президента Янукович чрез неговия духовник, свещеник от УПЦ МП.

“Процесът по предоставяне на автокефалията е обусловлен от чисто политически мотиви”

Това отчасти е така. В най-новата украинска история въпросът за автокефалия се обостри в началото на деветдесетте години на м.в.след разпада на Съветския съюз и получаването на независимост на Украйна. През 1992 година УПЦ КП се отдели от УПЦ (която впоследствие започна да се нарича УПЦ MП за да се избегне объркването).

До началото на руската агресия срещу Украйна през 2014 година имаше някакво статукво: в страната паралелно действаха три православни църкви. Това по някакъв начин устройваше всички православни в Украйна. УПЦ КП и УАПЦ бяха силни в центъра и в западната част на страната, УПЦ МП имаше устойчиво положение в източната и южната част, а за национално ориентираната част от вярващите в тези области имаше немногобройни енории на УПЦ КП.

Но именно политиката – политиката на Русия с нейната въоръжена агресия срещу Украйна, промени кардинално ситуацията. Рязкото недоволство от поведението на УПЦ МП, нейната открита проруска пропаганда, действията й по укриването на терористи и оръжие, нейната роля в одеската трагедия, отказите й да опее падналите украински войници – всички тези и много други факти повлияха на настроенията на православните миряни и на обществото като цяла, значително усилвайки подкрепата за независимостта на украинското православие от РПЦ.

Православни „активисти“ блокират преминаване на колони на украинската армия в Донбас през 2014 година. Обърнете внимание на здравеняците на снимката, които „помагат“ на възрастните „активисти“

Според анкета на Центъра Разумков, през август 2018 година дялът на украинците, подкрепящи създаването на единна поместна автокефална православна църква в Украйна, достига 35 %, което е най-високият показател след обявяването на независимостта на Украйна. Според други допитвания, процентът е по-висок – 37 или 39 %.

Подробният обзорен анализ на религиозното и духовно самоопределение на украинците, съставен от Центъра Разумков, показва интересни тенденции. От 2014 до 2016 година неизменно намалява подкрепата за идеята, че православието в Украйна трябва да бъде част от РПЦ (от 22 до 9 %). Общото доверие към лидера на РПЦ патриарх Кирил (Гундяев) за едно десетилетие е паднало от 44,4 до 15,3 %, а недоверие към него е нарастнало от 21,6 до 44,6 % . Съвпадение?

Графика за доверието на украинските граждани към патриарх Кирил (Гундяев)

Сам се налага изводът, че процесът по автокефалията е обусловен, сред останалото и от подкрепата сред населението, но основната причина за тази подкрепа е наистина политическа – войната. Войната, която Русия започна срещу Украйна, използвайки църквата като едно от хибридните си оръжия.

«На вярващите и на духовенството не им е нужна автокефалията»

Във вече споменатия  обзорен анализ на Центъра Разумков (стр. 16) е показано, че в продължение на вече повече от десет години вярващите от УПЦ МП преминават към УПЦ КП: делът на УПЦ МП сред православните вярващи в Украйна е намалял от 34,5 до 19,1 %, докато делът на УПЦ КП е нарастнал от 22,1 до 42,6 %. Вярващите години наред гласуват със своето движение против украинския филиал на РПЦ.

Самоидентификация на православните вярващи в Украйна по църкви от 2000 до 2018 г.

Друга интересна тенденция през 2017–2018 г. – подкрепата за идеята за единна православна църква, независима от РПЦ дори и сред привържениците на УПЦ МП е нарастнала от 15 на 25 %.

Стъпките за обединяването на украинското православие и получаването на независимост бяха предприети  заедно от президента на Украйна и от йерарсите на две от трите православни църкви: УПЦ КП и УАПЦ. Сред свещениците и миряните се проведоха консултации за обединяването и автокефалията, в резултат на които десет епископа от УПЦ МП заявиха готовност да присъстват на Обединителния събор. Но в определения ден в катедралата „Св. София“ успяха да дойдат само двама. Един от тях,  митрополит Симеон (Шостацки), по-късно разказа за безпрецедентет натиск и лични заплахи във връзка с участието му в Събора.

Друг показател за това доколко искат църковните общини да останат под властта на РПЦ е тази карта, на която са показани преминаването на енории и църкви към ПЦУ. Към 29 декември в ПЦУ са преминали 22 църковни енории, на 2 януари 2019 година на картата са отбелязани 31 енории и 2 катедрали, на 15 януари – енориите са вече 69 и 2 катедрали.

Процесът по автокефалията на ПЦУ задълбочава разколът в Украйна и води към разкол в световното православие.

Руските държавни медии, както обикновено, работят по методиката на Гьобелс, обвинявайки другата страна в това, което прави самата Русия. Всъщност в центъра на процеса по предоставянето на автокефалия от самото начало стои именно обединението на трите православни църкви в Украйна. Това дори е вписано в обръщението към Вселенската Патриаршия, тъй като молбата за предоставяне на автокефалия е за ПЦУ, единна поместна православна църква, чието създаване още предстоеше.

До създаването на обединена ПЦУ в Украйна паралелно действаха трите православни църкви: УПЦ МП, УПЦ КП и УАПЦ. УПЦ МП, явяваща се «самоуправляваща се» част от РПЦ, водеше агресивна пропаганда против другите две църкви, заклеймявайки ги като „разколнически“ и „безблагодатни“, и недостойни за диалог. Митрополит Симеон (Шостацки), бивш Винницки и Барски епископ в УПЦ МП, наскоро каза в свое интервю , че «те са зомбирали хората» в смисъл на отношението към двете други църкви, и че той съжалява за това. РПЦ използваше и голямото си влияние във Вселенската Патриаршия, за да поддържа отлъчването на УПЦ КП и УАПЦ и обявяването на анатема за техните йерарси.

Накратко казано, УПЦ МП правеше всичко по силите си, за да изкорени всяко православно църковно движение, което не е ориентирано към Русия, без да полага грижи за духовното спасение на огромното число от миряните, които причисляват себе си към «безблагодатните» и «разколнически» УПЦ КП и УАПЦ.

Самото съществуване на УПЦ КП (основана през 1991 г.) и УАПЦ (основана през 1990 г.) е убедително доказателство за стремежа на значителна част от украинското духовенство и миряните към независимост от РПЦ, преди всичко по причините, разгледани в първата част на този цикъл.

РПЦ, бидейки оръжие на Руската Федерация, повече от 26 години не е направила нищо за преодоляване на разкола в украинското православие. Ситуацията достига до крайна точка, когато повече от половината от православните в Украйна започват да посещават и подкрепят «разколническите» църкви. Ситуацията изисква решение и президентът Порошенко се намеси, включвайки се в процеса  по обединяването като посредник между Вселенската Патриаршия, УПЦ КП, УАПЦ и, разбира се, УПЦ МП.

При това за УПЦ МП имаше шанс да изиграе важна роля в обединената поместна православна църква, техен епископ можеше да стане неин предстоятел, но йерархите на РПЦ и УПЦ МП яростно отхвърлиха призивите за обединение на православните християни в Украйна. Възниква искреният въпрос „защо тогава?!“. Единственото разумно обяснение е, че РПЦ не е вярвала, че УПЦ МП ще запази достатъчно влияние вътре в ПЦУ, и затова е избрала открита църковна война и подходът „разделяй и владей“ както по отношение на Украйна, така и към световното православие.

РПЦ разкъса всички връзки с Вселенската Патриаршия и яростно лобира в другите автокефални църкви да не подкрепят автокефалията за Украйна – и наистина няколко поместни църкви в различни страни в различна степен изказаха подкрепа за РПЦ. РПЦ предприе агресивни крачки, създавайки екзархии в Западна Европа и Югоизточна Азия. Основните западни медии нарекоха разколът заради Украйна най-големият разкол в християнството след Великото разделение на католическата и православната църква през 1054 година.

Украйна е канонична територия на РПЦ. Автокефалията на ПЦУ не е канонична. УПЦ-МП  е единствената канонична православна църква в Украйна.

Корените на понятието «каноническа територия» лежат дълбоко в каноничното право. Каноните са писани в незапомнени времена, в началото под формата на Правила на светите апостоли (от I век пр.н.е.). През IV век от н.е. вече съществува първият набор от канони – Апостолските постановления. Първите 5–6 века от съществуването на християнската църква са период на активно законотворчество. Участниците в първите епископски събори активно създават принципите на управлението, църковната и териториална йерархия и други канонически норми, в много от случаите като отговор на гонения и политически катаклизми. По-късно каноническото законотворчество клони към «традициите» (т.е. прецедентите), но се съобразява със съществуващата правна, политическа, и дори геополитическа реалност в различните страни и империи.

Концепцията за православното канонично право в голяма степен се оформя към края на XVIII век, след Френската революция. Накратко казано, православните канони и канонично право са една от най-сложните и противоречиви правови системи. Те са смесица от нормативно право и право на прецедента с религиозни текстове, затова да се отдели каноничното от неканоничното е сложна задача. При отсъствието на понтифик и ясен юридически подход, характерни за Римокатолическата църква, в православната църква се е наложила структура, в която Вселенският Патриарх като «пръв сред равни» е един вид арбитър от висша инстанция в каноническите спорове.

В спора за църковната юрисдикция над Украйна и РПЦ, и Вселенската Патриаршия представиха аргументи. Фенер действа на границата на своите пълномощия и влияние, но неговите мотиви и аргументация изглеждаха по-силни както от етична, така и от каноническа гледна точка. В същото време безразсъдната агресия на РПЦ подкопа установения в световното православие ред.

За да твърди с пълно право, че нейната дъщерна структура УПЦ МП е «единствената канонична» църква в Украйна, РПЦ би трябвало да е непогрешима в морален, исторически и канонически план, но това изобщо не отговаря на действителността. Каноничното положение на самата РПЦ и нейната автокефалия са под дълбоко съмнение.

Създаването на Руската църква в нейното съвременно разбиране и на Московския патриархат е изпълнено с канонически противоречиви стъпки, самопровъзгласяване, политически натиск и вмешателство от страна на държавата. Москва получава автокефалия в края на XVI век от Вселенския Патриарх Йеремия, който посетил Москва, за да моли за икономическа помощ, но бил подложен от Борис Годунов на дълъг домашен арест и грубо принуждаване. Самата титла «патриарх Московски и на цяла Рус» са избирали и давали по собствено желание авторитарни управнице като Петър I и Сталин. През почти целия ХХ век РПЦ фактически е оръдие на съветската държава.  государства. По всичко изглежда, че контролът над йерархията на РПЦ негласно е преминал от КГБ на СССР към ФСБ на Руската Федерация.

Автокефалията ще доведе до насилие, и отговорността ще лежи върху «разколниците» и украинската държава; УПЦ МП ще бъде ограбена, ще има насилствени превземания на църкви в полза на ПЦУ

Като доказателство за това RT и ТАСС цитират изказвания на ултрадесни или ултранационалистични маргинални украински политици от една страна и наплашени свещеници от УПЦ МП – от другата.

При подготовката на материала авторът разговаря с няколко представители на миряните и на духовенството в Харковска област. Страховете за възможен „грабеж“ активно се подклаждат сред духовенството на УПЦ МП. Някои истински наплашени свещеници изнасят от църквите си ценности, в това число и стари икони, страхувайки се от «силово превземане» на енориите.

При това президентът Порошенко озвучи официалната позиция на украинската държава: никой по никакъв начин няма да подтиква православните общини към встъпване в ПЦУ. От своя страна МВР на Украйна нееднократно показа ангажимента си към цивилизован религиозен процес в Украйна, предоставяйки хиляди полицаи за осигуряване безопасността на най-разнообразните кръстни ходове и други  публични акции, организирани от УПЦ МП.

От друга страна, Службата за сигурност на Украйна (СБУ) предотврати кървава провокация в Киев, планирана за 13–14 декември, в навечерието на заседанието на Обединителния събор. Според официалното изявление на СБУ, митрополитът от УПЦ МП и настоятел на Киево-Печерската лавра о. Павел (Лебед) е бил определен да координира протести срещу автокефалията на ПЦУ в Киев и други градове в Украйна (о. Павел е доста колоритен персонаж, известен още като Паша Мерседеса за прояви на грубост по пътя и любовта си към разкоша и бързите коли). Терористичната операция се провали, защото гражданин на Украйна, вербуван от руснаците по този случай, преминал на страната на СБУ. Налага се да се прекрати оперативната разработка и да се огласят предварителните резултати, за да не се подлага на риск животът на миряните, които трябвало да участват в протестната акция, както и да не се поставя под заплаха провеждането на Обединителния събор.

RT в една от статиите си по темата поставя риторически въпроса „Ще има ли кръв?“. Съдейки по ролята на отец Павел, руските специални служби имат грижата за това.

О. Павел (Лебед) и Сергей Криштал, руски «казашки генерал», по време на обиколката с иконата на цар Николай II в Украйна. Култът към убития цар и семейството му се превърна в имперски пропагандаторски инструмент към православните вярващи в Украйна

По думите на главата на Руската църква, «глобален заговор» подкопава православния свят

Този тезис особено се хареса на автора. В материала си RT цитира изказване на патриарх Кирил за заговора срещу «едината мощна православна сила в света». Ако някаква организация става мишена на «глобални заговори», то най-вероятно е дошло време да преосмисли действията си.

На видеото: Свещеник от УПЦ-МП благославя терористи от руската хибридна армия преди боя

Извод

Независимо от многобройните изявления на руската пропаганда, именно РПЦ е истинския източник на раздора в украинското и световното православие. В заключение привеждам цитат от руския историк Евгений Понасенков, който удачно обобщи реакцията от страна на РПЦ на автокефалията на ПЦУ: «Не сработиха нито «обичай ближния си», нито «подай и другата буза». Не сработиха добродетелите, с които толкова се гордеят православните християни, а сработиха гордостта, жаждата за власт, алчността, и безусловно всичко това ще доведе до най-печални последствия…»

Патриарх Кирил (Гундяев) и много от йерарсите на РПЦ са последователи на иредентистката и имперска идеология за «руски свят». РПЦ повтаря, или по-скоро огледално отразява имперската политика на Кремъл, според която Украйна има право на съществуване само като сателит на Русия, без значение дали е единна или разделена. Затова ясното разграничаване на украинската и руската църкви, както и ограничаването на влиянието на РПЦ на територията на Украйна имат огромно значение от гледна точка на държавната сигурност на Украйна.

Артем Величко специално за InformNapalm. Превод: Joveto
При използване на информацията е задължително поставянето на линк.
Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.