Хакери активисти от украинския Кибер алианс (UCA) предадоха за изследване на доброволците от международната разузнавателна общност InformNapalm огромен масив с данни, извлечени от електронната пощенска кутия на заместник директора на Института за страните от ОНД, прес-секретаря на Съюза на православните граждани, «внедрения църковен експерт» Кирил Фролов (FrolovLeaks).
Проучвайки електронната кореспонденция на Фролов от периода на 1997–2016 г., може да се стигне до извода, че под маската му на личен православен шут, смятан от мнозина, се крие човек, който доста активно е участвал в манипулации с използването на религията, плътно следвайки доктрината за дестабилизация на Украйна и посегателство върху териториалната й цялост. Тесните връзки на Фролов със съветници на президента на Руската федерация по въпросите за регионалната икономическа интеграция – Сергей Глазиев, Московския патриарх Владимир Гундяев (Кирил /Гундяев е агентурното му име – б.пр./), както и с членове на Съвета за вътрешна и отбранителна политика, депутати от Държавната Дума на РФ (признана за нелегитимна) и с директора на Института за страните от ОНД – Константин Затулин предварително определя ролята му в процесите, планомерно реализирани на територията на Украйна.
Анализирайки кореспонденцията на Фролов, ни позволява уверено да кажем, че религията (не бъркайте с вярата) е не просто «опиума за народа», а изкуствено средство за измама, интосикация (зомбиране) и подчиняване на хората. Неслучайно именно религията се използва в качеството си на информационно оръжие от идеолозите и привържениците на «руския свят».
Четете по темата:
- FrolovLeaks: внедрен църковен експерт на Кремъл за влияние в Украйна. Епизод I
- FrolovLeaks: опити за влияние в политиката на Украйна с помощта на анатема. Епизод II
Пълното сметище с хакнатата кореспонденция на Кирил Фролов ще бъде публикувано в последната част от тази серия от публикации и ще бъде достъпно за по-дълбоко изучаване от всички желаещи. Изходните EML-писма, въз основата, на които е подготвен този епизод са достъпни в архива. В публикацията се представят скрийшотс и файлове от тези писма.
В кореспонденцията си от 2006 г. Фролов активно обсъжда поста на наследника на Киевската кефалия (vopros-o-preemnyke-mytropolyta-kyevskogo-y-vseya-ukrayny). В отговор на това писмо представител на синодалния отдел към Администрацията на президента на РФ Борис Лукичев намеква за вероятно вербуване: «Материалът е полезен и ще го използваме в работата си. Ако някой от фигурантите е в Москва, не е грях случайно да се срещнем. Аз лично ще пропусна, но поради частния характер на поканата: трябва да се проучи обстановката внимателно, поради това, че разполагаме с малко време».
В много от писмата е видно, че Фролов и контактите му не само изучават ситуацията в Украинската православна църква към Московската патриаршия, но и разполагат със собствени механизми за влияние вътре в нея.
В УПЦ към МП има постоянна борба, която се отразява и в решенията на Синода им (neryadovye-reshenyya-synoda-upts).
Кореспонденцията на Фролов разкрива и многобройни интересни факти за междуособиците, манипулациите и провокациите, които успешно се използват от духовенството. Интересен е документ за управителя на Киевско-Печерска Лавра (na-namestnyka-kyevo). Фролов обсъжда участието на отец Павел в изборите за градския съвет от листата на Партията на регионите (18-aprelya-sostoyalos-zasedanye-synoda-upts-mp).
На 5 юни 2008 г. в навечерието на Архиерейския събор на РПЦ, Фролов пише бележка до Министерството на външните работи на Русия (Avorobyov@MID.ru) – ultrafundamentalysty, която е посветена на «украинския въпрос». В нея се отразява натиска върху Украйна с използването на държавни и църковни канали.
В края на декември 2008 г., след смъртта на Московския патриарх Алексий II, взаимоотношенията между РПЦ и УПЦ се изострят. Във връзка с това, Фролов пише до Затулин за това, как да се неутрализират опитите на украинската църква да стане независима – vybory-patryarha-moskovskogo-y-vseya-rusy-y-ukraynskaya-pravoslavnaya-tserkov; vybory-patryarha-zatulynu-srochno (преработен текст). След това този текст е изпратен и на В. Сурков (pysmo-surkovu). В писмото се анализират публикации в украинските медии, в които звучи темата за създаване на единна съвместна църква (unyan-protyv-mytr-kyrylla). За митрополит Кирил и за Затулин преди изборите Фролов подготвя характеристика на украинската епископия (epyskopat-upts-mp-dlya-mk), информирайки ги за настроенията в навечерието на Събора (nekotorye-podrobnosty-predsobornogo-soveshhanyya-v-kyeve).
Първоначалната цел на тази дейност е разделението на Украйна. Именно в тази посока се фокусират ежедневните решения и изразени становища.
След избирането на Московския патриарх, К.Фролов, който активно си пише с него от времето му на митрополит и е положил не малко усилия за избирането му, започва да влияе на църковните процеси още повече. Пише например, интересен доклад до патриарха patryarhu. Ясно се вижда ролята на Фролов в «раздъвкването» за патриарха на острите украинските въпроси.
В закрита кореспонденция може да се открият и преки указания, как Русия да се опита да повлияе на църквата в Харкив. Про-руският и про-имперски активист Сергей Моисеев, който работи в областта на общественно-църковните отношения в този град, дискредитира членове на епархията, отстояващи позицията за единна украинска църква, пишейки доноси за тях. Всички дейности, организирани от Моисеев, са в подкрепа на руската култура, духовната и политическа руска експанзия: «руски Великден», «георгиевски парад» и т.н. (borky-patryarhu; pysmo-maksymu-markovu; russkaya-pasha-svyatejshemu-patryarhu, svyatoj-georgyj-svyazal-moskvu-y-harkov). Закономерни резултати от тази дейност е и активното участие на Моисеев в събитията свързани с «руската пролет» в Харкив и последващото му бягство в Москва.
Фролов използва църквата като инструмент за политическо влияние върху държавните лица в Украйна. Той пише до Затулин за необходимостта от спешни мерки по отношение на Украйна (blyzhajshye-y-vazhnejshye-ukraynskye-dela), предлагайки да се използва влиянието на патриарха върху Янукович за преустановяване на украинската евроинтеграция…
Набляга за важността на срещата между патриарха с Азаров иТабачник, които нарича «православни проруски интелектуалци».
С украинската тематика се ангажира и руския митрополит Иларион Алфеев. Именно на него Фролов изпраща засекретен документ под наименованието «генерален план» (generalnyj-plan-po-ukrayne), в който се обсъжда използването на темите за победата във Втората световна война. Още един текст – от «внедрения църковник» за този празник (pobeda). Появява се и така наречената теология за Великата победа.
Фролов е автор и на програмни текстове за диверсионна дейност в политическото и църковно полета на Украйна (oranzhevoe-lobby-v-upts-mp-otkryto-pereshlo-na-storonu-oppozytsyy-v).
В някои свои изказвания Фролов доста добре отбелязва за истинската си привързаност към православните ценности. Например, ето какво пише за загиналия край Смоленск президент на Полша Лех Качински:
Текст на Фролов – един от многобройните примери за това, че РПЦ в някои случаи повече прилича на политическа партия, отколкото на вероизповедание. В Украйна членовете й отдавна са мрежа от агенти за влияние, малко или повече. Например какви надежди влага Фролов в темата отбелязана като «от изключителна важност»: opasnye-ydyoty.
Руската православна църква е проникнала във всички сфери в самата Руска федерация. Например, Фролов пише за необходимостта да се взаимодейства с Въоръжените сили и сектора на правоохранителните органи, отговорни за Службата за вътрешно разузнаване, отбелязвайки, че ФСБ вече разполага със свой ръководител, който е йерарх в РПЦ (svr).
РПЦ следи за ФСБ, а в същото време и ФСБ следи за РПЦ – каква любопитна църковно-държавна симбиоза се получава в Руската федерация.
Евгений Максименко, който Фролов чрез патриарха подготвя за изповедник на Янукович, проявя инициатива и изпраща «своите предложения» по редица въпроси: писмата му са озаглавени като до «Патриарха», и «Негово светейшество Патриарх Киевски, Московски и цялата Рус» изпратени до организации през Генералната прокуратура на Украйна за забраняване на «УПЦ на Киевската Патриаршия» (moy-predlozhenyya).
След консултиране с Харкивските про-руски активисти Фролов пише текста «Вертикалност на властната мисионерска духовност», посветена на механизми за създаване на мрежа от съмишленици, която да се базира на енориите на УПЦ към МП (vlastnaya-tserkovnaya-myssyonerskaya-vertykal).
Иларион Алфеев, който е ръководител на отдела на външните църковни отношения, очевидно, разполага с инструменти за въздействие върху физически лица, осъществяващи държавната политика на Украйна – а това е видно в многобройните писма на Фролов до него, в които той листва препоръките си.
От кореспонденцията на Фролов може да се установи, че църквата се използва като инструмент за намеса във вътрешните работи на Украйна. Статусът на енориашите се разглежда като потенциални агенти за влияние, по специално, такъв е и Дмитрий Табачник: «Огромна молба имам да си поговорите насаме – той желае поверително обсъждане на широк кръг от въпроси. Молбата ми е да се предаде на Негово Светейшество, че именно Табачник е признатия лидер на про-руските сили и най-последователно отстоява интересите на Московската Патриаршия» (v-odesse-ot-ymeny-pravytelstva-svyatejshego-budut-soprovozhdat-vytse).
Митрополит Алфеев ръководи отношенията с УПЦ към МП, а самия той е ръководен видимо от ФСБ.
Институтът за страните от ОНД, действащ в Украйна е в тесни връзки с РПЦ и УПЦ към МП, и също внася приноса си в политическите й процеси.
Подобни методи за натиск върху влиятелни лица, чрез църквата се използват не само в отношенията с украински политици, руски държавни лица и представители на силовите структури. Това касае и самия патриарх Кирил: Фролов планира да окаже върху него натиск, чрез изповедника му, в допълнение на всичко останало, включително и среща със Сурков.
Един от най-активните проводници на руска намеса във вътрешните работи на Украйна е и секретаря на Одеската епархия А. Новиков. Него Фролов планира да направи от ръководител на храма на УПЦ към МП, депутат във Верховната Рада на Украйна. Редица съобщения в извлечената информация доказват, че Новиков е в директен контакт с патриарх Кирил. Също така в писмата по-долу е видно, че има поддръжката и на държавни структури на Русия.
Въпросите за вътрешната политика на Украйна, Фролов се опитва да реши чрез ФСБ на РФ.
След убийството на футболния фен Егор Свиридов, което предизвиква масови протести в 12 градове на Русия, Фролов на 23 декември 2010 г. предлага на патриарх Кирил (kir-379@yandex.ru) за стабилизиране на процеса да пусне тезата «по образец на Неделимата и Обединена Троица», че и Русия се управлява от «троица» – Президент, Премиер и Патриарх. Патриархът, не претендира за политическата, но упражнява духовната власт, като обединява «тандема», и целия руски политически елит (beglovu).
В писмата си от август 2010 г. Фролов разкрива свещенната си идея за «събирателните точки на Третия Рим», която, според него се намира именно в украинския гр. Донецк….
Следва продължение…
Материалите бяха предоставени от хакери активисти от украинския Кибер алианс на екслузивна основа за анализ и обработка. Общността InformNapalm не носи отговорност за първоизточника и произхода на данните.
Материалът за публикация подготви Giordano Bruno
No Responses to “FrolovLeaks: Църковни интриги. Епизод III”