Безопасността на Израел може да бъде гарантирана не с някакви споразумения с Путин, а с изгонването на руските въоръжени сили от Сирия.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху беше на кратко посещение в руската столица в разгара на еврейската празнична седмица, между еврейската Нова година и Деня на Страшния съд, което не пропусна да отбележи дори президентът Владимир Путин. Причините за едно такова извънредно посещение са налице. Очевидно е, че разгръщането на руски въоръжени сили в Сирия (а ако то не се случваше, при това сериозно и целенасочено – израелския премиер нямаше да ходи до Москва) се превърна в сериозна заплаха за националната сигурност на Израел.
В навечерието на посещението вестник El Mundo писа за „нощния кошмар” на Нетаняху: дронове забелязват в Сирия колона, която кара ирански ракети на „Хизбула”. Израелската авиация нанася удар, но по погрешка унищожава няколко руски военни. Путин изпада в ярост, започва дипломатическа криза. Или дори още по-мрачен сценарий – военен сблъсък между израелски и руски военни.
Но това всъщност е далеч от нощен кошмар. Защото предотвратяването на подобни сблъсъци може да бъде договорено. Не случайно Нетаняху пристигна в Москва заедно с ръководителите на Генералния щаб и военното разузнаване и заяви за създаването на механизъм за координация между ЦАХАЛ и руските въоръжени сили. Но главният нощен кошмар е това, което остава извън рамките на тези споразумения.
Когато Путин започна инвазията в Донбас, той беше замислил тази операция като продължение на „хибридната война”. Няма руски военни, има „опълченци”, които разполагат с модерно оръжие, дори и с комплекси „Бук” – с тях ще могат да свалят украински военни самолети, за да не могат те да унищожават групировките на противника. Кой можеше да предположи, че с един от тези комплекси „Бук” ще бъде свален малайзийски лайнер? Дори на Путин подобно развитие на събитията не е могло да му дойде на ум. Просто модерното въоръжение се е оказало в ръцете на „маймуна с граната” или по-точно – с „Бук”. Резултатът е известен. И причината също е известна – липсата на нещо, което в цивилизования свят се означава с понятието „държава”. Например Израел е държава. А Русия не е. Путин може да взима всякакви решения, но те ще бъдат „коригирани” от разпуснатите, неорганизирани, глупави и корумпирани бюрократични и военни структури.
Точно затова не трябва да има никакво съмнение: ако на войските на Башар Асад бъдат доставени съвременни руски оръжия, рано или късно (естествено, по-скоро – рано) те ще се окажат в ръцете на „Хизбула” и други радикални групировки. Нещо ще купят, нещо ще откраднат, нещо ще им достави самият Путин, за да затвърди своя статут на повелител на Близкия Изток. И рано или късно пушката, която Путин е решил да окачи на близкоизточната стена, ще гръмне. Не може да не гръмне. Ще гръмне срещу Израел.
Затова израелските политици или експерти, които твърдят, че сигурността на еврейската държава е свързана с необходимостта тя да координира действията си с тези на Путин за запазването на режима на Асад като „най-вменяем от всички”, лъжат и себе си, и своите съграждани, и останалия свят. Защото напълно е възможно противниците на Асад да не са толкова вменяеми, обаче те не разполагат с модерното въоръжение, което Путин е решил за закара в Сирия. Просто нямат такова въоръжение. А Асад ако все още няма, то скоро ще има. И „Хизбула” ще има. И всички други радикални групировки също ще имат – в Близкия Изток всичко отлично се купува и продава.
Затова безопасността на Израел, както и на другите държави в региона, може да бъде гарантирана не с някакви споразумения с Путин, а с изгонването на руските въоръжени сили от Сирия – със или без Асад. И с мораториум върху доставката на модерно въоръжение за страните в конфликта, който Путин явно не спазва.
В противен случай ще се окажем ако не на ръба на голяма война, то на ръба на една голяма трагедия. Много по-страшна от гибелта на малайзийския „Боинг”.
Автор: Виталий Портников, Източник: Glavred.info
© InformNapalm. Превод: IvSher. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.
No Responses to “Визита преди Деня на Страшния съд. Защо израелският премиер беше на посещение при Путин”