Центърът за изследване на сигурността на средата „Прометей“ обръща внимание на факти, които сочат за началото на процес на сегрегация във Въоръжените сили на Руската Федерация. Тези факти показват, че военно-политическото ръководство на РФ е решило значително да намали процента на вайнахите (самоназвание на чеченци и ингуши), които ще служат в армията.
Анализаторите посочват, че това се дължи на нестандартните отношения в руската армия на национален принцип, както и на вътрешните проблеми в тези региони, които също имат нелегални въоръжени центрове, които периодично извършват диверсии срещу органите и представителите на властта.
Припомняме, че поста на министър на отбраната на Руската Федерация от 2012 г. заема Сергей Шойгу, политик от тувински произход. Още в началото на въоръжената агресия на Русия срещу Украйна, през април 2014 г., OSINT-разследващият доброволец от InformNapalm и военен експерт от Грузия Иракли Комахидзе обърна внимание на началото на военна сегрегация в РФ, и намаляването на броя на военнослужещите от Северен Кавказ, за сметка на увеличаването на редовните военнослужещи и контрактниците от Република Тува. Новите статистически данни и инсайди, предоставени от „Прометей“, позволяват по-широко да се оценят вероятните причинно-следствени връзки на вътрешните проблеми както в руската армия, така и в Северен Кавказ.

Не допущат вайнахите до висшите военни училища

Въоръжените сили на РФ трябва да сведат до минимум броя на военнослужещите от Чечня и Ингушетия. Това стана известно благодарение на писмо от московския военен комисар Виктор Шепилов, попаднало в ръцете на журналисти.

В писмото става дума за намерението за „свеждане до минимум на броя на жителите на Северен Кавказ, призовани за периода на пролетния набор през 2021 г. в руските въоръжени сили“. „Желателно е пълното отсъствие на представители на гореспоменатите народи“, се казва в документа. Не е ясно дали авторът на писмото е имал предвид само ингушите и чеченците, или всички народи в Северен Кавказ.

Министерство на отбраната на РФ, както и властите в Ингушетия, веднага се втурнаха да опровергават новината. Официалната статистика обаче твърди обратното – Москва наистина ограничава призоваването на вайнахите (чеченци и ингуши) в руската армия. И не само на вайнахите.

В Чечения се практикува само есенна повинност, по време на която в републиката се набират само 500 души за редовна военна служба. При това броят на набора във възраст за призоваване в републиката се оценява на повече от 80 хиляди души. В Ингушетия само 200 души са се присъединиха към армията по време на пролетната кампания през миналата година, докато в страната има около 12 000 човека във възрастта за редовна служба, които не са служили в армията. Подобна е ситуацията не само с вайнахите, но и с народите на Дагестан: авари, даргини, лезгини, лакти, табасарани, кумици и ногайци.

Ситуацията с наборната военна служба в други републики от Северен Кавказ е малко по-различна. Например от 1000 до 1500 души от Кабардино-Балкария и Северна Осетия влизат във въоръжените сили на РФ всяка година.

Военните обясняват намаляването на броя на срочнослужещите с преминаването на руската армия на контрактна основа. Според данните от миналата година, публикувани от руския министър на отбраната Сергей Шойгу, броят на новобранците е спаднал до 225 000, а броят на контрактниците се е увеличил до 405 000.

Частичното преминаване на руската армия на контрактна основа, обаче, не обяснява малкия брой военнослужещи от Ингушетия и Чечения. Например съседният с тези републики Ставрополски край изпраща всяка година около шест хиляди души на служба – тоест 12 пъти повече от Чечения.

По данни на „Прометей“, получени от наши източници в Северен Кавказ, броят на призованите е обратно пропорционален на активността на нелегалните въоръжени групи.

„Често статистическите данни за наборите от Северен Кавказ се обясняват единствено с неуставните отношения в армията. Защото руските военнослужещи понасят непрекъснати унижения от представителите на кавказките народи. Тоест, образът на руснака, а оттам и образът на мегаполиса, се десакрализира просто пред очите на военните. Това обаче не е цялата истина. Активността на нелегалните въоръжени групи в севернокавказките републики нараства от запад на изток: от Република Адигея до Дагестан.
Западните републики са много по-секуларизирани, русифицирани или по-скоро съветизирани, отколкото Ингушетия, Чечения и Дагестан. В източната част на Северен Кавказ ефективен контрол върху териториите се осъществява не толкова благодарение на дейността на държавните институции, колкото чрез терора. Сред младежта на Чечения, Ингушетия и Дагестан има може би най-голямо търсене на справедливост в РФ. От година на година това търсене остава неудовлетворено. При тези условия Москва просто не смее да даде военно обучение на вайнахите и народите на Дагестан. Въпреки че ръководството на републиките постоянно повтаря, че с въоръжените нелегални групи е приключено, но всъщност всички разбират, че е ликвидирана въоръжената съпротива, но не е елиминирана нито една от причините да я има“, – пояснява източникът на „Прометей“.