Публикуваме информационно-аналитичен обзор, публикуван на бсайта на списанието “Украинска Седмица” на 9 март 2021. Обзорът е подготвен от Павел Лакийчук, ръководител на програмата за сигурност към Центъра за глобални изследвания „Стратегия XXI” . Редакцията на InformNapalm добави към публикацията тематични връзки към разследвания и изображения, които органично допълват този материал.

Седем години след руската инвазия в Крим целият свят вече със сигурност знае, че окупацията на полуострова не е била спонтанна реакция на командването на Южен военен окръг на въоръжените сили на Руската Федерация (ВС на РФ) спрямо нестабилната ситуация в Украйна, а добре обмислена, предварително планирана операция за нахлуване. Започвайки я, руснаците знаеха какво точно да правят по-нататък – какви ръководни органи за управление ще създадат на окупираната територия, как и с кого ще бъдат окомплектовани те, как ще бъдат легализирани. Същото се отнася и за групирането на войските и силите, които трябваше да се сформират на окупирания полуостров – имаше готови разчети какъв трябва да бъде техният състав, подчинение, система за управление, и какви ресурси са необходими за това.

Окупационен контингент

Планирано е кримската групировка войски да бъде изградена на базата на частите и съединенията на Черноморския флот (ЧФ), разположени в Крим и Севастопол до 2014 г., в съответствие със Споразумението между Украйна и Руската Федерация за статута и условията за пребиваването на ЧФ на РФ на територията на Украйна. Като базова структура е приета организацията на Черноморския флот и другите военни формирования на ВС на СССР до 1991 г. – това изисква минимални усилия за възстановяване на системата за базиране и командване. Но в хода на операцията бяха направени корекции в първоначалните планове.

Динамика на милитаризацията на временно окупирания от Руската Федерация Крим. Анализ на Украинската мисия към ОССЕ.

Първо, за да потушат социалното напрежение и да не създадат „пета колона“ от военнослужещите от Въоръжените сили на Украйна в тила си, те решиха да интегрират възможно най-безболезнено във ВС на РФ предателите от организационната и щатна структура на ВСУ в Крим, които се съгласиха да преминат на страната на врага…
Второ, докато Украйна се възстановяваше от първия удар и започна да организира съпротивата си на изток, се появи необходимост да се сформира групировка от сили в северната част на Крим. Нейната задача беше да нанася удари дълбоко в тила на ВСУ на материкова Украйна или, в случай на промяна в ситуацията, да отблъсне контраатака от страна на украинските войски при опит да деокупират полуострова. Тя беше първо временна – събрана от командировани десантно щурмови и механизирани подразделения, а по-късно постоянна, щатна структура. По-късно на руснаците, предвид ограничените възможности на собствения им военно-промишлен комплекс и промените в геополитическата ситуация, трябваше да се откажат от някои „гигантомански“ проекти. Така се сформира междувидовата групировка на руските окупационни сили в Крим.

Според данните на командването на Обединените сили на ВС на Украйна, в началото на 2021 г. общият брой на групировките войски и сили на ВС на РФ в окупирания Крим е около 32,5 хиляди военнослужещи, от които от военноморския и въздушния контингент – до 21 хиляди, а наземната групировка е над 11, 5 хиляди души (включително пребиваващите на ротационен принцип).

Командващият ВМС на Украйна контраадмирал Олексий Неижпапа отбеляза: „Руската федерация превърна Автономна република Крим в мощна военна база – в продължение на седем години бойният състав на надводните кораби и подводници на Черноморския флот е увеличен с 45%. Общият брой е 58 единици, включително носители на крилати ракети с морско базиране „Калибър“ – 13 единици“. По неговите думи броят на руските военни самолети е нараснал повече от три пъти, на хеликоптерите – девет пъти, броят на танковете е достигнал почти 40 единици, количеството бронирани бойни машини – шест пъти, а ракетните системи за залпов огън – 6.5 пъти.

„Дълга ръка“: общият залп на оръжията на руския Черноморски флот в Крим по далекобойност. Графика: „Украинска седмица“

За седем години руснаците натъпкаха Крим с оръжие, превръщайки полуострова от здравен курорт в настъпателен военен плацдарм. И продължават да го усилват. Наскоро военно-политическото ръководство на Руската Федерация обеща през следващите години да увеличи броя на военната групировка в Крим до 45 хиляди военнослужещи.

Нарастване на силите

Първото, на което трябва да се обърне внимание, е значително увеличаване на ракетно ударния потенциал, главно с носители на противокорабни ракети (ПКР) «Калибър-НК/ПЛ» с обсег на стрелба 220-300 км, както и с техните брегови аналози – противокорабни ракетни комплекси ((ПКРК) «Бал» (120 км) и «Бастион» (300 км). Една от важните оперативни и стратегически характеристики на всеки военен флот е „общият залп“, т.е. количеството взривни вещества, изстреляно в първия залп на всички средства на флота. Към днешна дата общият залп на Черноморския флот от ракетни оръжия е 73 тона. Това е важен параметър, който не само трябва да предизвиква безпокойството на черноморските страни, но и да се взема предвид от партньорите на НАТО в Централното и Източното Средиземноморие. Защо и как стана толкова рязкото увеличаване на бойния потенциал?

Водещият кораб от проект 11356 „Адмирал Григорович“ се завръща в Севастопол от бойна служба в Средиземно море. Декември 2016 г. Снимка на МО на РФ.

На първо място, чрез попълване на бойното ядро ​​на флота с фрегати – патрулни кораби от проект 11356. Това още веднъж показва, че укрепването на Черноморския флот в Крим е планирано от Русия много преди реалната окупация на полуострова. Проект 11356 е следващата стъпка от проект 1135M, разработен за военноморските сили на Индия. За тях през 2000-2010 г. в Балтийската корабостроителница и Калининградския „Янтар“ са построени шест фрегати от тип „Талвар“ в сътрудничество с украинското държавно предприятие „Зоря-Машпроект“. След това руските власти решават да разработят успешната серия за собствения си флот, и през 2010-2013 г. в Калининград е започната серия от още шест кораба. За три от тях преди 2014 г. успяват да доставят украински газови турбини – две години по-късно те се върнаха в Украйна на вражеските кораби. Поради украинското ембарго, наложено след началото на руско-украинския въоръжен конфликт, три фрегати останаха недовършени.

Подводницата «Великий Новгород» от проект 636 в Южния залив на Севастопол. Март 2019. Снимка: МО РФ.

Вторият компонент, който значително увеличи ракетния потенциал на Черноморския флот, са подводниците от проект 636. Към 2014 г. в състава на руския Черноморски флот има една подводница, «Алроса» от проект 877В (другата подводницата Б-380, може да не бъде броена като бойна единица, тъй като тя непрекъснато е в постоянен ремонт). Този брой явно е счетен за недостатъчен за Черно море. И през 2010 г. командването на ВМФ на РФ взема решение да бъде построена серия от шест подводници от проекта за износ 636, който е продължение на същия проект 877 „Варшавянка“. Поради ограниченията върху замяната на оръжията, наложени от Украйна за руския Черноморски флот в Крим, за пункт на базиране на бригадата подводници е избран строящият се в пристанище Новоросийск. Подводниците пристигнаха в Черноморския флот през втората половина на 2014 г. – до края на 2016 година. Въпреки че мястото на дислокация на новосформираната 4-та бригада подводници е Новоросийск, значителна част от времето те са базирани в Южния залив на Севастопол.

Малкият ракетен кораб «Серпухов» от проект 21631 на излизане от Севастополския залив. Март 2016. Снимка: МО на РФ.

Ограничена във възможността си за строителство на кораби от далечната морска зона, през последните години Русия се фокусира върху преоборудването на Черноморския флот с малки патрулни и ракетни кораби. Това е по-евтино и по-бързо. От 2015 г. насам флотът се попълни с шест ракетни катери от проект 21631 («Буян-М»), които се строят за Черноморския и Балтийския флот (БФ) в корабостроителницата в Зеленодолск и след това се придвижват по вътрешни водни пътища до Азовско море и по-нататък към Черно море (първите два от тях са предадени в състава на Балтийския флот). Последният, „Грайворон“, постъпи в състава на флота на 30 януари тази година. В бъдеще в състава на Черноморския флот се предвижда да постъпят още един или два катера.

Заедно с ракетните катери заводът в Зеленодолск произвежда и патрулни кораби за Черноморския флот, по-специално от проект 22160 (тип „Василий Биков“). От 2018 г. флотът се е попълнил с четири кораба от този проект. Последният, „Сергей Котов“, е пуснат на вода на 29 януари, а в серията има общо шест единици, които се планира да бъдат предадени на флота до края на 2023 година. Важно е, че след третия от серията, тези кораби всъщност се строят в превзетата Керченска корабостроителница „Залив“. Това трябва да стане не само причина за разширяване на международните санкции срещу производствения завод, но и предмет на преговори между Украйна и черноморските държави за ограничаване на влизането на тези кораби в тяхното териториално море, преди всичко с Турция, и налагане на забрана за преминаването им през черноморските проливи.

Церемонията по пускането на вода на патрулния кораб „Сергей Котов“ от проект 22160 в Керченската корабостроителница „Залив“. Януари 2021 г. Снимка: МО на РФ.

Сухопътният юмрук

Усилването на корабната групировка на руския флот в Черно море е сериозна заплаха за съседите. За Украйна обаче е изключително опасно формирането на полуостров Крим на нападателна групировка от сухопътни сили.

Броят на сухопътните войски в Крим (само армейски части и формирования, десантни войски и морската пехота, без да се смятат различните паравоенни формирования, като „Росгвардия“) е над 11,5 хиляди, т.е. повече от една трета от цялата военна групировка на полуостров. Те са обединени в армейски корпус на флотско подчинение – това е оперативно-тактическо формирование на сухопътните войски, подчинено на командващия флота, и способно да провежда военни операции както самостоятелно, така и като част от разновидова групировка от сили на флота . За първи път руснаците прилагат концепцията за подчинение на командващия флота на цялата групировка въоръжени сили на местната територия в началото на 2000-те години в Балтийско море. Тогава всички части и формирования на ВС на РФ в Калининградски анклав са подчинен на командващия на БФ. След окупацията на Крим концепцията стигна до своя логичен завършек – през април 2016 г. в Калининград беше сформиран 11-и АК Брегови войски на Балтийския флот, а през 2017 г. армейските корпуси на Черноморския, Северния и Тихоокеанския флотове.

22-ри АК (щаб – в Симферопол) включва:

• 126-та отделна бригада за брегова отбрана, в/п 12676 (с. Перевалное, сформирана на базата на „интегрираната“ 36-та ОБрБО от ВМС на Украйна);
• 127-ма отделна разузнавателна бригада, в/п 67606 (Севастопол, сформирана на базата Центъра за РЕР на ВМС на Украйна, както и на подразделения от въздушното и военното разузнаване);
• 8-ми отделен артилерийски полк, в/п 87714 (с. Перевалное, сформиран на базата на 406-та отделна бригадна артилерийска група от ВМСУ);
• 1096-те отделен зенитно ракетен полк, в/п 83576 (гр. Севастопол);
• 4-ти отделен полк за РХБ защита, в/п 86862 (гр. Севастопол) и други логистични части.

На щаба на армейския корпус са оперативно подчинени и 810-та отделна бригада от морската пехота (Севастопол) и подразделения (обикновено батальонни и  тактически групи) от въздушнодесантните и механизирани бригади, пребиваващи на ротационен принцип в състава на ударната групировка в северен Крим (общ брой до 1,5 хиляди военнослужещи).

Задачите на 11-ти и 22-ри армейски корпуси са сходни: провеждането на отбранителни и настъпателни бойни действия в крайбрежно направление, както самостоятелно, така и в сътрудничество с войските на Западен и Южен военни окръзи съответно. И ако за АК на Балтийския флот основната задача е ликвидирането на „Сувалския коридор“, свързващ територията на Балтийските държави с Полша и останалите страни от НАТО, то за ударната групировка на войските в Крим това е превземането на Каховския водноелектрически възел, както и настъпление (контранастъпление) в посока Мелитопол. По мнението на руските военни, корпусът разполага с всичко необходимо за това, започвайки от танков юмрук, и завършвайки с мощни ракетн-артилерийски групировки.

Като характерен признак за подготовка за настъпателни бойни действия се счита предислоцирането към държавната граница (фронтова линия) на подразделения от специфични родове войска – въздушно-десантни и щурмови, армейска авиация. През януари 2015 г. на летището в Джанкой е сформиран 39-ти вертолетен полк от разузнавателно-ударни вертолети Ка-52 (1-ва ескадрила), транспортно-военни Ми-35 и ударни Ми-28 (2-ра ескадрила) и транспортно-военни Ми-8АМТШ (3-та ескадрила). През 2016-2017 г. руснаците искаха да предислоцират в Джанкой и въздушно-щурмовия батальон на 97-ми полк от 7-ма десантно-щурмова дивизия, на базата на който беше сформиран отделен десантно-щурмов полк. Поради определени причини тези планове все още не са реализирани, но идеята за формиране на аеромобилен юмрук със структура „АА полк – полк ВДВ“ е съвсем логична и не е напълно погребана.

Откраднатото небе

Кацане на двойка Су-30М2 на летище Белбек след полет от Кубан до Крим. Декември 2018. Снимка: МО РФ.

През седемте години на окупация Русия създаде надежден противовъздушен „чадър“ над Крим от мощна авиационна групировка и наземни системи за ПВО. Става дума преди всичко за превъоръжаване на старите зенитно-ракетни полкове, които в Украйна са били въоръжени ЗРК С-300ПС, с новите зенитно-ракетни Комплекси С-400. При това границите на зоната на тяхното покритие се разшириха от 75-150 на 400 км. Всъщност те са в състояние да нанесат удар срещу авиацията на Украйна, преди тя да достигне линията на използване на оръжията си.

Броят и бойната мощ на изтребителната и фронтовата авиация, базирани на летищата на Крим, също е увеличен в пъти (по отношение на броя на самолетите – три пъти). Това са изтребители-прехващачи Су-27СМ и Су-27П, фронтови изтребители Су-30М2 на летището Белбек в Севастопол. На летището Гвардейское (гара Остряково), на мястото на предислоцирания в Саки (Новофедоровка) 43-ти омщп от ЧФ със Су-24 / 24М и Су-30СМ, е сформиран 37-ми смесен авиационен полк от ВВС с двуескадрилен състав (ескадрила фронтови бомбардировачи Су-24М и ескадрила щурмови самолети Су-25СМ, с по 12 самолета всяка).

Що се отнася до слуховете за предислоциране в Крим на ракетни бомбардировачи с далечен обсег Ту-22М3 (и до 1991 г. в Крим се базира цяла дивизия морски ракетоносци – 2-ра мрад на летищата „Гвардейское“, „Саки“, „Октябърское“ и „Веселое“), и това не е нищо повече от „сапунен мехур“, създаден да гъделичка нервите на НАТО. Работата е в това, че по време на Студената война ракетоносците от кримските летища за нанасяне на удари по бази на НАТО в централната част на Средиземно море (основната цел беше 6-ти флот на САЩ в Неапол) осъществяваха достъп до използване на оръжията си над западна България и Румъния. Сега Румъния и България са членове на Алианса, прикрити от надеждната противовъздушна и противоракетна отбрана на съюзниците. По този начин целите в Средиземно море стават недостижими за стратегическата авиация на Руската Федерация, а за да достигне границата за използване на оръжията си без да попадне в зоната на ПВО на противника, Ту-22 от летищата в Крим би трябвало да набира височина в посока Кубан и Азовско море, а след това за направи завой и да изстреля ракетите си директно над Крим. В Москва бързо разбраха това и се отказаха от тази идея. Възможни са единични полети на Ту-22 до Крим от авиобазите в централна Русия, но те ще имат демонстрационен характер и ще служат за изучаване на театъра от техните екипажи.

Излитане на Ту-22М3. Илюстративна снимка. Автор Dmitriy Pichugin. GFDL

Слабото място на морската авиация на Черноморския флот е липсата на подмяна в парка на противолодъчните самолети. Броят на физически и морално остарелите самолети-амфибия Бе-12 непрекъснато намалява (останали са само пет броя в различна степен на бойна готовност в състава на 318-ти отделен морски смесен авиационен полк, „Кача“). Руската промишленост така и не успя да предложи съвременен вариант за тяхната замяна. Един единствен противолодъчен Ил-38Г с далечен обсег, пребазиран през 2017 г. в Ейск, не може да ги замени.

Ядрен курорт

Като се говори за милитаризацията на Крим, не може да се пренебрегне проблемът с наличието или отсъствието на ядрено оръжие на полуострова – в края на краищата днес има много спекулации около тази тема.

Според мнението на автора на тази статия в Черноморския флот на РФ е имало, има, и ще има ядрените оръжия на въоръжение. Говорим за тактическо ядрено оръжие. За да се разбере въпросът, е необходимо да се прави разлика между стратегическите ядрени бойни глави и тактическите ядрени оръжия. Стратегическите – това е „ядрената триада“: междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети на подводници и въздушни ядрени боеприпаси за стратегическа авиация. В Крим нямаше стратегически ядрени боеприпаси. Но ако говорим за тактическо оръжие с ядрени бойни глави, тогава във флота има разнообразно такова – от крилати ракети до торпеда и ракетни дълбочинни бомби. Няма сериозни разлики между оръжията с конвенционална бойна глава и с ядрена бойна глава. Почти всички съвременни наземни системи за противовъздушна отбрана могат да носят и ядрени ракети, които не се различават от конвенционалните.

Черноморският флот разполагаше с тактическо ядрено оръжие. То се съхраняваше, обслужваше и оборудваше в специални военни части – ремонтно-технически бази, обекти „С“, в Балаклава (820 РТБ) и в долината Кара-Коба (близо до село Сахарна Головка). След 1994 г. боеприпасите, които се съхраняваха в тях, бяха премахнати, частите разформировани, а ядреният арсенал започна да се изгражда в Краснодарския край.

Едно обаче е да се оборудват ядрени бойни глави, а съвсем друго е да има такива боеприпаси на борда, готови за употреба. Според инструкциите крайцерът „Москва“ по време на бойно дежурство трябваше да има поне осем бойни ракети в основния комплекс, две от които с ядрена бойна глава. На подводницата „Алроса“ – шест торпеда, включително едно с ядрена бойна глава. Украйна нямаше възможност да проверява наличието на ядрено оръжие на корабите на Черноморския флот, разположени в Севастополския залив. Но такива въпроси можеха да бъдат „изчислени“ по косвени признаци.

6-ти отдел на 12-то ГУМО – «Спецотдела на ЧФ». Севастопол, ул. „Ленин“ 27. Снимка Wikimapia.

В Севастопол, в сенките на площада на „Воините-интернационалисти“, се крие незабележима двуетажна сграда на адрес: ул. „Ленин“ 27. В нея се помещава „Специалният отдел на Черноморския флот“. Специалният отдел или 6-ти отдел на 12-то ГУМО (Главно управление на Министерство на отбраната) е звеното, отговарящо за експлоатацията на ядрените оръжия във флота, за ядрената безопасност, физическата защита и антитерористичната стабилност на ядрените обекти. Друг косвен признак е, че сред техниката на 872-ри противолодъчен вертолетен полк (летище „Кача“) има една уникална машина – вертолет Ка-27Е.

Това е специален вертолет за радиационно разузнаване. Той е оборудван с високочувствителна апаратура, която позволява разузнаване на течове на радиоактивни материали и ядрени боеприпаси на борда на кораб на разстояние до 3 км. До 2014 г. Ка-27Е облиташе ежеседмично акваторията на Севастополските заливи, и продължава да го прави и до днес. От това могат ли да се направят определени изводи.

Когато правим оценка на военната групировка на окупирания полуостров, не бива да се забравя, че Крим не е отделна държава, и Черноморският флот не е от нейните въоръжени сили. Кримската групировка войски е само част от армията на Руската Федерация. И в случай на въоръжен конфликт, тя няма да воюва автономно, а ще действа заедно, съгласно единен план и във взаимодействие с други части и формирования на Въоръжените сили на РФ.

Павел Лакийчук, ръководител на програмата за сигурност към Центъра за глобални изследвания „Стратегия XXI”