Анатолий Баронин, специално за InformNapalm

Използването от Въздушно космическите сили на РФ на иранската авиобаза Хамадан отговаря на конюнктурните интереси на официален Техеран, който използва руския военен потенциал за засилване на позициите си в региона, и в конфрантацията си с Ал-Рияд, Вашингтон и Тел Авив. Устойчивостта на този алианс предизвиква съмнения, като се имат предвид радикалните различия между целите на Русия и Ислямска република Иран в региона, а също и политическата архитектура, налагана от страните – лидери в региона.

Техеран е заинтересован от ликвидирането на ИДИЛ и локализирането на дейността на радикалните сунитски групировки, представляващи заплаха за националната сигурност на Иран. При това в Техеран свързват тази заплаха с враждебната политика на Рияд.

През май 2016 година иранската Press-TV съобщи че иранското разузнаване е задържало двама граждани, свързани с ИДИЛ, които се придвижвали към Техеран. Министърът на разузнаването на Иран, Махмуд Алави заяви, че за последните две години (иранската календарна година свършва на 19 март), са успели да ликвидират над 20 терористични групи, които са се опитали да взривят бомби и да дестабилизират ситуацията в страната. Съобщаваше се за изземването на значителни количества оръжия и боеприпаси. Според думите на Алави, ИДИЛ плете заговор срещу Иран от столицата си в Рака.

На 16 август иранските сили за сигурност застреляха един и арестуваха няколко члена от такфиристка терористична група, близка до Ислямска държава в западната част на страната, в провинция Керманшах, граничаща с Ирак. В техните задачи, по думите на генерал-губернатора на провинция Асадола Разани, е била включена подготовката на терористични актове с използване на самоубийци на различни обекти в цялата страна. Въоръжените сблъсъци между иранските сили за сигурност и членове на ядра на ИДИЛ зачестиха през последните месеци.

През последните години противопоставянето между Ислямска република Иран и Кралство Саудитска Арабия се засили значително. В Техеран се опасяват, че Рияд може да използва терористите за дестабилизация на ситуацията в страната. Проправителствените средства за масова информация се позовават на изявление на бившия саудитски престолонаследник Мукрин бин Абдул Азиз за доставки на оръжие от Рияд за антиирански въоръжени групировки в Пакистан. Той заявява, че Саудитска Арабия доставя оръжие през Кувейт на антиирански терористи, дислоцирани близо до границата с юго-западната провинция Хузестан.

Към настоящия момент Иран демонстрира неспособност да противодейства на Ислямска държава и на радикалните сунитски групировки край границите й, което увеличава риска за сигурността на Техеран.

Анализът на развитието на ситуацията в Сирия през последната година показва значителни загуби на иранските подразделения на КСИР (Корпус на стражите на ислямската революция) при наземните операции на страната на Башар Асад и недоволството  на Техеран заради слабата подкрепа от страна на Русия за иранските подразделения, особено в боевете за село Хан Туман. През май тази година се появи съобщение за загинали 17 военни съветници от КСИР и раняването на 21 иранци. Стана известно и за гибелта на двама високопоставени офицери – бригаден генерал Джавад Дурбин, офицер в оставка, отишъл в Сирия през април и бригаден генерал Шафи Шафии, командващ задграничното крило на „Ал Кудс” (специалните части на КСИР). Само по официални данни, от началото на войната, в Сирия са загинали от 400 до 700 иранци. По данни на един от офицерите на КСИР, на когото се позовава Амир Тумадж от Long War Journal, броят на убитите е около 1200 човека.

Вестник «Tabnak», чийто собственик е Мохсен Резаи (бивш командир на КСИР и приближен на Хомейни), подложи Русия на жестока критика, отбелязвайки „безразличието” на руснаците, които не осигурили въздушно прикритие на силите в Хан Туман и «предпочели да се развличат със симфонии в Палмира». Вестникът критикува и „наивността на руснаците, които са повярвали, че преговорите с опозицията могат да гарантират продължаването на управлението на Асад, а също ги упреква за това, че не са осигурили въздушна подкрепа на иранските специални части” по време на операцията срещу Нусра през април.

Кремъл има специален принос за ръста на загубите на Иран в Сирия, целейки да формира в Техеран извода, че успехът е невъзможен без Русия, разчитайки само на собствени сили, подконтролните части на „Хизбола” и иракските шиитски формироания. По този начин бяха създадени условия, в които продължаването на политиката на Техеран за съхраняване на режима на Асад в Сирия (явяващо се по думите на външнополитическия съветник на Ал Хомейни, Али Акбара Велайяти, «червена линия» за Иран), зависи предимно от задълбочаването на военно-политическото сътрудничество с Русия.

В този контекст, Кремъл получи възможност временно да манипулира Техеран. От една страна конфронтацията със Саудитска Арабия и свалянето на кралското семейство Ал-Сауд, за което мечтаят в Иран, изисква  осигуряването на същата „въздушна възглавница”, каквато за Саудитска Арабия е военно-морската база на САЩ в Бахрейн. От друга страна противодействието срещу Ислямска държава и защитата на интересите на Иран в Сирия, също изисква външна подкрепа от страна на силен играч. Тази роля не приляга на Китай, който играе в перспектива и не залага на собствено силово участие далече от границите си. В същото време Руската Федерация, опитваща се да играе срещу САЩ и да демонстрира геополитическа тежест, приема ролята на силов таран. Малко вероятно е, Иран да предостави на Русия военни бази при същите условия, като Дамаск. Различните интереси в региона, особено към Каспия, по-вероятно ще накарат Иран да се въздържи от дългосрочно отваряне на територията си за Русия. Само, че разширяването на военно-техническото сътрудничество може и да попада в сферата на интересите на Техеран, който по този начин ще усили позициите си в региона, особено в отношенията си с Израел, Саудитска Арабия и САЩ.

В бъдеще за Иран може да се окаже проблем разминаването на интересите на Москва и Техеран по въпросите за перспективата на региона. За Русия борбата с ИДИЛ не е приоритет. Независимо от това, че запазването на режима на Асад е обща цел на двете страни, Иран е обезпокоен от заплахите, произлизащи за него от ИДИЛ и от такфиристките движения. Изхождайки от заявленията на шефа на иранското разузнаване, Махмуд Алави, може да се направи извод, че в Техеран се надяват на активност от страна на Русия в борбата срещу ИДИЛ. Въпросите на сигурността и усилването на ударите по Ислямска държава, са ключовата причина за предоставянето на военновъздушната база в Хамадан на Кремъл в качеството на авиобаза за нападения. Само, че анализът на ситуацията показва, че основните усилия на въздушно-космическите сили на Русия са съсредоточени върху силите на сирийската опозиция, а не върху позициите на ИДИЛ. Това е обусловено от факта, че за Кремъл съществуването на ИДИЛ позволява режимът на Башар Асад да бъде позициониран като единствена алтернатива на терористичните организации и да усили присъствието си в региона. В момента, в който ИДИЛ излезе от дневния ред, Москва ще загуби основния си аргумент в диалога със страните от региона и международната общност.

Дори и целта по запазването на режима на Асад да бъде постигната, работата на руснаците срещу ИДИЛ е съществен аргумент за Техеран за формирането на по-дългосрочна политика по отношение на Москва. Само, че е малко вероятно Кремъл да концентрира сериозни усилия в борбата с тази групировка.

Русия се опитва да разшири влиянието си не толкова чрез еволюция на двустранните отношения, колкото опитвайки се да въвлече партньорите си в геополитически проекти, които, според Кремъл, трябва да демонстрират политическа тежест, преди всичко пред Вашингтон и Брюксел. В повечето от случаите тези предложения нямат икономическа обосновка и изглеждат като опит за установяване на политическо влияние. Очаква се решението на Техеран за предоставяне на Русия на базата в Хамадан да бъде оценено от Москва като готовност от страна на Иран за сближаване, което ще повлече след себе си поставянето на въпроса за влизането на Иран в  Евразийския икономически съюз.

Фото: EPA/UPG/ Среща на президента на Русия Владимир Путин и президента на Турции Реджеп Таип Ердоган в Санкт-Петербург

От засилването на сътрудничеството между Москва и Техеран не е заинтересована и Анкара. Тя не иска силен Иран в региона, а има своя политика и по отношение на Ливан и Азербайджан.

Засилването на влиянието на Русия в региона също не е сред интересите на Турция, която се стреми към възстановяване на Халифата от времето на Османската империя и максимално отслабване на позициите на Работническата партия на Кюрдистан, ползваща се от подкрепата на Москва. Не е изключено Анкара да се съгласи на сваляне режима на Асад, който за турското ръководство е по-голяма заплаха от ИДИЛ по пътя на разширяването на своето влияние.

Съществуват всички признаци, че видимото разширяване на присъствието на Русия в Близкия Изток, всъщност е тактическо използване на военния потенциал на Кремъл от регионални играчи в лицето на Иран и Турция.

(CC BY 4.0) Материалът е подготвен специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект