Срещата на „армията за спасяване на Всеправославния събор”, свикана от Вселенския патриарх Вартоломей, независимо от мрачните пророчества, се състоя, и се оказа доста впечатляваща.

В навечерието й, говорителите на Московската патриаршия изказваха съмнения, че патриарх Кирил ще почете с присъствието си предстоящия Синаксис, но патриархът отиде. И при това не беше сам. Съвсем неочаквано, го придружаваше предстоятеля на Украинската православна църква Московска Патриаршия, Киевския митрополит Онуфрий.

Наблюдателите гадаеха защо е това? Съдейки по всичко, това пътуване не беше предвидено в разписанието на Киевския митрополит, щом заради него се наложи да се отложи Архиерейския събор. А и няма някаква особена необходимост да се води на среща, посветена на подготовката на Всеправославен събор човек, който вече е изказал мнение, че съборът не е необходим, и даже е вреден. Може би патриарх Кирил е решил да преубеди митрополит Онуфрий, и го е завел на срещата, за да му покаже, че не са толкова страшни тези междуправославни срещи. Или пък го е завел в качеството на стенобойно оръдие, за да посплаши опонентите си и да покаже – ето, виждате ли какви настроения има в моята църква?

Още по темата: Православен джихад: спецслужбите на РФ готвят терористични атентати в Крим

Но се оказа, че ролята на митрополит Онуфрий в това пътуване се сведе до мълчаливо присъствие, в качеството на „любимо средство” по въпроса за Украйна. Не зная какво оказа върху патриарх Кирил такова подтискащо влияние, но неговото изказване се оказа крайно нервно, на границата (а на някои места и отвъд границата) на правилата. Предстоятелите на православните църкви получиха доста своеобразна картина за случващото се в Украйна, където ставал истински грабеж – превземане на храмовете на УПЦ МП (Украинска православна църква Московски патриархат) от „разколници и националисти”, на които някои от присъстващите (на срещата) оказвали подкрепа, и с това сеели съблазън. А Киевския митрополит направо го заплашвали с ютия и горелка. Тука патриархът цитира Корчинский (*украински националист, с доста спорно поведение, който е „герой” изключително на своите страници в социалните мрежи, и който е направил изказване във ФБ, че „дори Онуфрий може да повярва в Бога по-силно, отколкото в Путин. Нужни са само ютия, Светия Дух и поялник”. Изказване, нямащо нищо общо с позицията на УПЦ Киевска Патриаршия и лично на патриарх Филарет или на държавата) – но откъде да знаят предстоятелите на местните православни църкви стойността на този цитат? И ето, седи пред тях техен колега, предстоятел на голяма православна църква, който заплашват с поялник. Ето заради този поялник, мисля аз, се уреди митрополит Онуфрий със задгранична командировка – за да послужи като жива декорация на пламенната патриаршеска реч. Защото без поялника, дори и най-готическият разказ за събитията в село Птича, едва ли би развълнувал почтената аудитория.

Какво накара патриарх Кирил да нервничи толкова силно? Поводи, разбира се, той има много. И незабележими за широката публика – като, например, събитията в църквите на Чехия и Словакия. Които, разбира се, патриарх Кирил интерпретира в своя полза, но едва ли и той самият вярва, че е удържал победа в този случай: разколът не успя и предстоятелите признаха угодния на Москва човек, но той незабавно отдаде реформирането на своята църква на аутсорсинг – на Фанар (*квартал в Истанбул, където е седалището на Вселенската патриаршия).

Но това е просто щрих, или, ако използваме модерната в Кремъл лексика, „сигналче”. Най-големият проблем в момента е Турция. Страстите между Ердоган и Кремъл се нажежават. А между Ердоган и „Банкова” (*улица в Киев, на която се намира администрацията на украинския президент) – напротив, растат консенсуси като гъби след дъжд. И за Крим, и за Донбас, и по някои икономически въпроси. И по въпроса за украинската православна църква не е далечно постигането на консенсус. За президента на Турция не представлява особена трудност да се разпореди на своя чиновник във Фанар. Има достатъчно прецеденти, когато Константинополският патриарх е давал Томос за автокефалия от чисто политически съображения и по инициатива на светската власт. (*томос – указ до предстоятеля на местна православна църква по важни въпроси за църковното устройство)

Патриарх Кирил нервничи – защото в цялата тази история той се оказа краен. Не е ли той, който изпращаше полуобезумелите реконструктори на Донбас „да „дърпат спусъка” и да свалят „птички”, сред които се оказа чуждестранен граждански самолет. Не е ли той, който насаждаше „вежливите човечета” в Крим. Не е ли той, който съветваше своите пилоти да пренебрегват границата на въздушното пространство с Турция и да делят на 48 ответните заплахи. Но кой знае защо, именно той сега трябва да излезе от кожата си, за да запази Украйна в „руския свят”.

Още по темата: Следващата вълна от информационната война на Русия против Украйна ще се отнася до религиозни въпроси

Той това и прави, размахвайки бутафорният поялник на Корчински под носа на патриарсите. И за да не бъде самотен клоун, покани да участва в това шоу и киевския си колега. „Поялникът на Корчински” е роден брат на „разпънатото момче”. За това патриарх Кирил знае, а мисля, че и зрителите на шоуто се досещат, но патриарх Кирил отчаяно се бори за това, световното православие да гледа на Украйна през неговите очи. И ето, сега да види в благообразното лице на митрополит Онуфрий лика на мъченик, последната твърдина на истинската църква и истинската вяра по украинската земя, „където са разколници и униати”, а по нататък и навсякъде.

Патриарх Кирил дърпа към себе си чергата не само на „най-голямата”, но едва ли не и най-страдащата православна църква в света. А страданието е най-значителният аргумент за християнството. И тогава, патриарх Кирил канейки със себе си митрополит Онуфрий, постъпва като далновиден продуцент – самият той е неубедителен в ролята на мъченик, той е известен животар и се асоциира у публиката с високопланински курорти, часовници „Брегет” и с „Майбах”. За това пък е благообразен старец и безупречен монах. Неговото присъствие – мълчаливо свидетелство за черната беда, сполетяла православието в Украйна – добавя допълнителна тежест към думите на патриарх Кирил. Особено при упреците му към Вселенската патриаршия за подкрепата на „разколниците”.

Съзнателно или не, но патриарх Кирил нанесе пореден удар лично по митрополит Онуфрий. Това, което патриархът говори за Украйна и за преследването на православната църква пред световната общественост, тежи лично на неговата съвест. Но участието в това на украинския йерарх, който е и украински гражданин, за пореден път поставя този йерарх под стрелите на критиката, а може да го превърне и в обект на интерес и разследване от страна на украинските държавни органи. А може и това напълно да се вписва в плановете на Московския патриарх.

• – отбелязаното с * – бележка от преводача.

Автор: Екатерина Щеткина, «ДС»

(CC BY 4.0) InformNapalm. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.