
„Слава на Аллах, Господа на световете, мир, милост и благослов за пророка Мохамед, за семейството му и неговите сподвижници!“
Наскоро в Крим се състоя конференция, организирана от Духовното управление на мюсюлманите в Крим, под гръмкото название „Новите предизвикателства за единството на мюсюлманската умма (б.пр. религиозна община) в Крим”, в която взеха участие мюфтията на Татарстан Камил Самигуллин и други гости от Руската Федерация. Като повод беше изтъкната дейността на участниците в блокадата на Крим и неведнъж озвучените техни планове за създаване на кримскотатарски батальон на името на Номан Челебиджихан и на отделно Духовно управление на мюсюлманите, предназначено да се занимава с религиозния живот на тези кримски мюсюлмани, които не се примириха с окупацията и анексията на Крим.
В резултат на конференцията и ДУМК (Духовното управление на мюсюлманите в Крим), и Камил Самигуллин издадоха своите фетви (б.пр. писмено становище на мюфтия по правни въпроси), в които на практика осъдиха тези, които не признават сегашния окупиран статус на Крим и са готови с всички сили да приближават неговата деокупация.
Какво може да се каже за тези фетви? Безусловно те са прави, когато говорят за това, че такъв религиозен вердикт (б.пр. решение на журито по доказателства) като „такфир” (обвинение в неверие), трябва да се произнася само при наличието на определени условия, и за да обвиниш някой в неверие, е необходимо притежанието на съответна квалификация. Участниците в блокадата на Крим, които не са ислямски учени, са използвали формулировки, които могат да бъдат лесно опровергани, особено от хора като Камил Самигуллин, който е един от малкото мюфтии в Руската Федерация, които наистина притежават знания. Още повече, че тези основателни забележки предшестват главната мисъл, която се опитват да ни втълпят – „Република Крим, в която мюсюлманите и техните съграждани, изповядващи други убеждения, живеят в безопасност, ползват се с религиозна свобода и имат реална възможност да извършват всички задължителни религиозни предписания (фард), не се явява територия на война. Република Крим и Севастопол са територия на мира!”
Това, разбира се е лъжа.
Руската Федерация е една от най-ислямофобските държави в света. Това е известно на всеки, който наблюдава живота на мюсюлманите в Русия. И в това отношение не може да ни заблуди нито новата голяма джамия, открита наскоро в Москва, нито почивните дни в мюсюлманските републики по време на Ураза-Байрам и Курбан-Байрам, нито дърдоренето на Кадиров.
Русия, като всяка империя, винаги умело е използвала и камшика, и моркова, и разбира се не се е справяла с подтискането на мюсюлманите в Евразия единствено чрез насилие. Само, че морковът в тази страна е бил винаги само част от камшика, и това много добре почувстваха мюсюлманите в Руската Федерация, болшинството от които принадлежат към коренните народи на Русия.
За каква религиозна свобода в Русия говорят мюфтиите, след като Федералният списък с екстремистки материали редовно се попълва с мюсюлмански книги? При това не толкова със съвременни писания на екстремистки организации, колкото с класическото ислямско интелектуално наследство, включващо такива книги като Сира (Животоописанието на Пророка) Ибн Хишама, Четиридесет хадиси на имама Навави, Градините на Праведните, Мизан ал-Амал (Тежестта на деянията) на имама ал-Газали и други книги. В коя друга страна са забранили „Четиридесет хадиси на имам Навави” като екстремистка литература?! Дори обикновеният Мухтасар Илмихал, учебник за това как се прави очистващо измиване, как се моли и пости, попадна в този списък.
За каква религиозна свобода и мир може да се говори, при положение, че в страната редовно се организират нападения в джамиите, когато хората са с лица на пода по време на молитва? Къде преследват като „терористи” членовете на принципно аполитични общества като Нурджулар или Таблиги Джамаат – които спокойно действат в целия свят и са считани за лечители от екстремизма? Каква безопасност може да има в държава, в която през последните години са изчезнали без вест около 8 000 мюсюлмани само в Северен Кавказ?
За положението на мюсюлманите в Русия може, и е нужно, да се разказва дълго, но едно можем да кажем със сигурност – ние в Украйна винаги сме били свободни от това. Да, между кримските татари като етнос, които са коренен народ на Крим, и държавата (тоест домайдановска Украйна) винаги е имало напрегнати отношения, и кримските татари, като цяло, има от какво да се оплачат. Само, че, трябва да признаем, че мюсюлманската община в Украйна никога не е била подлагана на преследвания и унижения, на каквито са подлагани мюсюлманите в Русия. Дори и при положение, че отношенията между украинските мюсюлмани и украинската държава далече не бяха идеални, у нас никога не са провеждали масови арести в джамии, нито са забранявали книги с хадиси. И това, независимо, че руските медии и техните имитатори в Украйна, упорито се опитваха да раздуят темата за „ислямския екстремизъм” в Крим, търсиха ислямистки бази на платото Ай-Петри и джихадистки клетки във всяка кримска джамия и т.н.
Подобни преследвания в Украйна няма и в момента, и дори и да има някакви проблеми (те, разбира се, са със светската държава), мюсюлманите на Украйна имат възможност да ги обсъждат открито. В същото време в Крим, за когото мюфтиите ни разказват като за територия на мира, ние постоянно чуваме новини в духа на потискането на Северен Кавказ. Обиски и нападения в джамии и медресета, а също и в домовете на кримските мюсюлмани, проверки и търсене на забранена литература, кримски татари изчезват посред бял ден, а някои от тях намират мъртви – всичко това никак не прилича на „мир”, това е съвсем истинска окупация и съвсем истински репресии, които вече принудиха хиляди хора да напуснат. И никой, нито мюфтията Аблаев, нито Самигуллин заедно с Таджудин и Гайнутдин, не могат да осъждат тези хора.
Напомняме на мюфтиите, че в ислямското право съществува такова понятие като макасид, тоест основни етични принципи, лежащи в основата на шириатските решения. Тези макасиди са пет, по-точно касаят опазването на пет неща: религията, живота, родословието, разума, имуществото. Понякога към тях добавят и шести – достойнството. Нашият Пророк (да го благослови и приветства Аллах) е казал: „Загиналият при защита на своето имущество е шахид (б.пр. мъченик)” (ал-Бухари, Муслим, Абу Дауд, ан-Насаи, ат-Тирмизи, Ибн Маджа и Ахмад). В друга версия на хадисите е казано: „Сражаващият се за своето имущество, отнето му несправедливо, и загинал при това, е шахид” (Абу Дауд, ан-Насаи, ат-Тирмизи, Ибн Маджа и Ахмад. Ан-Насаи, ат-Тирмизи и Ахмад).
Така, че, проукраинският избор на кримските мюсюлмани, на първо място е избор в името на съхраняването на тези пет (шест) притежания. Да съхранят своята религия в условията на тотално ислямофобска страна, още повече в регион, зареден с шовинизма на „руската пролет”, става все по-тежко, и това изпитаха върху себе си вече много от нас, независимо какво говори Аблаев, или другите поръчкови мюфтии. Същото се отнася и до живота, имуществото и разума.
И не се заблуждаваме, че това, което се случва в Крим е временна неприятност, или се отнася само до тези, които са заели проукраинска патриотична позиция. Може колкото си искате да се унизявате, или да се наричате „мохамедани”, а своя Крим – „Таврия”. Но „руската пролет” там не е замислена заради вас, и вас там не ви чака нищо хубаво. Крим няма да стане втори Татарстан, още повече, че и в този, казанския Татарстан, върви пълномащабно настъпление.
В резюме – за украинските мюсюлмани, и за кримските в частност, съществуват множество причини да се преселят от окупираната си земя, където ги подлагат на репресии, там, където това не се случва. И не съществуват абсолютно никакви основания да бъде осъдено създаването на военно подразделение, състоящо се от кримски татари – нещо, което никога няма да има в руската армия, макар, че нито един проруски мюфтия няма да има смелост да го осъди.
Отделно трябва да споменем въпроса за създаването на свое Духовно управление. Всъщност, духовните управления във вида, в който са приети в пост-съветското пространство, се явяват в същността си колониални структури, и безусловно, мюсюлманската община се нуждае от нов формат на самоорганизация. Само, че за нас е неразбираемо на какво основание в ДУМК (духовното управление на мюсюлманите в Крим) осъждат възможното създаване на такива структури. Няма никакви шериатски основания за следване на ДУМК и лично на Емирал Аблаев.
Сама по себе си длъжността на мюфтията никога не е предполагала задължение за следване, дори и в класическите времена на Исляма. Задължително е да се следват вердиктите на кадията (съдията), но не и на мюфтията. Още повече, че Аблаев не е мюфтия в шириатския смисъл на думата, той не притежава достатъчно квалификация, за да бъде такъв. Той, всъщност е чиновник, възглавяващ бюрократична структура от колониален тип. Украинските мюсюлмани и кримските татари и преди нямаха задължението да го следват, да не говорим за сега, когато главата на ДУМК застана на страната на анти-ислямските сили.
Затова, насъщна необходимост за украинските мюсюлмани се явява възпитаването на свои учени, свои духовни авторитети, които да се стремят не да заемат мястото на официален мюфтия в някакво поредно духовно управление („духовка”, както ги наричат мюсюлманите), а които ще се стремят към най-добро положение на мюсюлманите като религиозна община.
Тематични връзки:
- Обръщение на председателя на Меджлиса на кримскотатарския народ към Меркел, Оланд и Порошенко в навечерието на срещата им в Берлин
- Експертно мнение: Правният статут на Автономна република Крим
- Заявление на украинските мюсюлмани – доброволци в АТО относно руските провокации на тема „Украйна и ИДИЛ”
Материалът е подготвен от татарската редакция на InformNapalm.org. Превод: Joveto.
No Responses to “Заявление на Украинския Мюсюлмански Център за фетвата на проруските мюфтии”