Бившият президент на Литва Далия Грибаускайте е един от малкото не само световни лидери, но и като цяло политици, които се осмелиха да нарекат Русия на Владимир Путин с едно от истинските имена на този режим – „терористична държава“. Но кога ще се осмелим публично да признаем, че самият лидер на този режим, който все още е сред световните лидери, е бивш професионален координатор на международната терористична мрежа?

Ако мислите, че задавам този въпрос във въведението на тази статия, само за да заинтригувам и да привлека вниманието на читателите, определено грешите.

Статията е втората от поредица, започната с LRT.lt, която има за цел да разсее сенките, които все още заобикалят режима на Путин, представляващ огромна заплаха за Литва, дори само митовете за него и неговата природа. Невъзможно е да се разбере какъв е режимът на Путин, без да се разпръсне димната завеса, създадена специално от КГБ, за да скрие истинското лице на Путин.

Сивият, незабележим и неизвестен офицер от КГБ, който по-късно умишлено застана на страната на демократичните промени, и стана предан спътник на Анатолий Собчак – един от най-известните демократи в СССР, кмет на Санкт Петербург. По-късно той неочаквано се озова в Москва, а също така неочаквано беше избран за наследник на Борис Елцин. Тази картина на възхода на Путин във властта вероятно все още е здраво закрепена в съзнанието на голям брой хора.

Господин Собчак, и може би и господин Елцин, вероятно трябва да бъдат разгледани отделно. На сега не става дума за това.

В първата част от материала се опитах да обясня защо може да се твърди, че по пътя на Путин към властта няма случайности. Той не само създаде сегашния режим, но и самият той беше доведен на власт от системата на КГБ, която активно се подготвяше за промените още преди разпадането на СССР.

Владимир Путин и Борис Елцин / Фото AP.

В тази част ще се опитам да покажа защо гореспоменатата картинка на идването на Путин на власт е просто легенда на КГБ. Картинка, създавана от тази организация само за нейните наистина специални представители.

Това е истината, и сега мога да повторя написаното от мен миналия път, Путин стана водач на този режим съвсем случайно, защото вместо него можеше да бъде някой друг от КГБ. Самият Путин обаче със сигурност не е толкова обикновен и сив служител на КГБ, за какъвто го смятат вероятно по-голяма част от хората по света. По-скоро обратното.

Най-важните тайни на Путин, все още укривани от КГБ, датират от периода му в Дрезден, където Путин служи от 1985 до 1990 г., според неговата официална биография. И тези тайни вероятно вече са толкова окъпани в кръв, че кървавите ръце на сегашния режим трябва да изглеждат не като един вид изненада, а като обикновена закономерност. Защото сега има много основателна причина Путин да се счита за координатор или свързващо звено на международна терористична мрежа, контролирана от КГБ и партньорите му, които тогава са живели в Дрезден.

Може би трябва да започнем със сензацията, която гръмна през декември 2018 г. – в архивите на германската специална служба „Щази“ беше открито удостоверение, издадено на Вл. Путин. Това, разбира се, не означава, че Путин тайно е сътрудничил на „Щази“, но удостоверението означаваше, че той е имал възможност да посещава всички подразделения на „Щази“ и да действа от името на „Щази“, а не на КГБ, без допълнителни разрешения или други ограничения.

Това потвърждава информацията, която отдавна се разкрива от различни източници, но още не е потвърдена, че В. Путин всъщност не е бил обикновен представител на КГБ в Източна Германия, а е бил офицер за организиране на взаимодействие със „Щази“. В крайна сметка само на такива офицери са били издавани такива удостоверения на „Щази“.

Друга малка сензация беше признанието на Путин в телевизионния канал „Росия“ през юни 2017 г.: „Цялата ми работа в съветските специални служби беше свързана не само с чуждото разузнаване, но и с нелегалното разузнаване. И аз зная какви са тези хора. Това са специални хора, от специално качество, със специални вярвания и специален характер“.

Това интервю беше посветено на 95-годишнината на т. нар. отдел „С“ на КГБ, отговарящ за нелегалното разузнаване, така че е много вероятно именно тогава Путин поне частично да е подръпнал завесата на секретността, покриваща неговата служба в КГБ.

До този момент самият Владимир Путин не обичаше да говори за кариерата си на разузнавач, особено за периода на службата му в Дрезден. Дори в официалната си биографична книга „От първо лице“ той не каза нищо конкретно, поне за службата си в Дрезден.

Единственият път, когато възможната служба на Путин в „нелегалното разузнаване“ е публично спомената, бяха показанията на полковника от КГБ Владимир Гортанов, който работел в един кабинет в Дрезден с бъдещия руски президент.

Владимир Путин / Фото AP.

Гортанов напусна КГБ след разпадането на СССР и емигрира в Чехия. Под псевдонима Владимир Усолцев през 2004 г. той публикува книгата „Сътрудник“, в която се позовава на връзките на Путин с „нелегалното разузнаване“. Между другото, той свидетелства, че Путин е бил „майстор на тайните машинации“. Но дълго време почти никой не обърна внимание на тези показания.

Защо думите на Путин, потвърдени от разказа на Гортанов, се превърнаха в малка сензация? Защото те всъщност разбиват целия мит за „сивия офицер от КГБ, който не е правил нищо особено“. В края на краищата упрявление „С“ на КГБ винаги е било не само едно от най-секретните, но и едно от най-важните чуждестранни разузнавателни звена на КГБ. И хората от тази служба бяха изпращани зад граница не за да „прехвърлят документи“, както се опитваха да представят дейността на настоящия руски президент в периода му в Дрезден, преди публичното признание на Путин.

Впрочем, дори според официалната структура на КГБ „работата“ с терористите влиза в отговорностите на 8-ми отдел „С“, известен още като „Преки действия“.

Може би никой не би трябвало да знае това. Възможно е самият Путин да е изгорил личното си досие в Дрезден (той призна, че е изгарял  документи), и че в Германия не са останали важни документи за дейността на Путин в Дрезден.

В същото време бяха положени специални усилия, за да се създаде необходимата история. Полагат се такива усилия, че дори официалният биограф на Путин и известен руски лобист (който от 2015 г. стана официален консултант и лобист на Газпром) в Германия, Александър Рар, с всички сили се опита да представи работата на Путин в Дрезден като незначителна. Като че ли никой дори не е опитвал да изпрати перспективни офицери от КГБ в тази провинция. Перспективният офицер от КГБ трябва да е служил поне в Източен Берлин.

За да се разбере колко внимателно е разработена легендата за Путин като незначителен служител на КГБ, си струва да си припомним началото на 2000-те години, когато Путин остана главният човек за поста на държавния глава след оставката на Елцин.

Дори Владимир Крючков, който е началник на Първо управление на КГБ (външно разузнаване) по време на мисията на Путин в Дрезден, а после и началник на целия КГБ, и участва в преврата през август 1991 г., публично заяви през януари 2000 г., че дори не е чувал за Путин, докато той не станал шеф на ФСБ през 1998 година.

Крючков, който включително е посещавал Дрезден докато Путин служи там, дори започна да отрича, че бъдещият руски лидер е офицер от външно разузнаване. Уж той бил изпратен в обикновена командировка в Дрезден, дори не от отдела за външно разузнаване, а от някакво друго звено на КГБ. Напомням, че сега имаме доказателства, че Путин не е бил просто обикновен офицер от външно разузнаване, а отговарящ за връзките с Щази, който дори има служебна карта на Щази. Няма начин Владимир Крючков да не знае за такъв подчинен.

Малко преди Путин да дойде на власт, германското разузнаване започна разследване, опасявайки се, че бъдещият руски президент може да остави в Германия мрежата си от агенти, създадена докато е бил в Дрезден. Ще се върна към тази възможна мрежа от путинови агенти в Германия малко по-късно.

Също така е важно да отбележим, че по онова време се говореше за вече известната операция на КГБ с кодово име „Лъч“, с която Путин вероятно също се е занимавал в Германия. Много може да се каже за тази програма: от обикновена координация на кражби на западни високи технологии, до шпиониране на населението на Източна Германия и накрая, специална операция по подготовката на мрежа от агенти за евентуална бъдеща работа в случай на провал на социалистическата Източна Германия.

Владимир Путин / Фото AP.

В началото на 2000 г. в медиите изтече информация за разследване на германското разузнаване за разкриване на предполагаеми, подготвени от Путин агенти, в страната им. Британският вестник „The Sunday Times“ дори публикува разговори с няколко бивши агенти на Щази, които са познавали Путин и интервюираха немски следователи. Те твърдяха, че Берлин наистина е много загрижен за възможната мрежа, оставена от Путин в Германия, но в същото време казаха, че не могат да помогнат на разследването, тъй като операция „Лъч“ е била организирана от КГБ зад гърба им.

Същевременно обаче се появи информация, че най-малко един бивш източногермански гражданин, вероятно вербуван от Путин, е идентифициран по документи, открити в архивите на Щази.

По същото време, дори легендарният шеф на източногерманското външно разузнаване Маркус Волф реши да се изкаже публично. Шпионинът не само отрече, че някога е чувал за Путин, но публично сравни работата му в Германия с работата на всеки шофьор или дори чистачка. Путин бил получил като награда в Германия само специален бронзов медал за заслуги, който Щази връчвала на всеки шофьор или чистачка, работили там няколко години.

Интересно е, че в гореспоменатата автобиография „От първо лице“ (представена под формата на интервю), на Путин дори му задават въпрос дали Волф го е обидил, сравнявайки го с чистач, и той отговаря, че „легендарният немски шпионин само е казал истината“.

Това не е първата дезинформационна кампания за скриване на истинското лице на Путин. Тази легенда беше създадена и активно разпространявана от момента, в който Путин се появи в средата на Собчак, където той се оказа в качеството си на офицер от КГБ.

Колко умело е направено това, в съответствие с всички традиции на дезинформацията в съвременна Русия, включително и създаването на специални филми,е описано нелошо в наскоро излязлата книга на Катрин Белтън (Catherine Belton) «Putin’s People: How the KGB Took Back Russia and Then Took on the West».

В края на януари 2000 г. обаче, бяха публикувани първите новини за това какво всъщност е правил Путин в Германия. Руският седмичник „Версия“, тогава собственост на журналиста и издателя Артьом Боровик, обяви, че в Дрезден Путин е поддържал връзка с известния швейцарски терорист Бруно Бреге (Bruno Bréguet).

Владимир Путин / Фото AP.

Бреге е сподвижник на световноизвестния терорист Илич Рамирес Санчес, по-известен като Карлос Чакала, и член на неговата терористична група. Доказано е, че Бреге е участвал в няколко терористични акта, един от най-известните от които е експлозията през 1981 г. в централата на Радио Свободна Европа в Мюнхен.

Наистина това и други кървави действия на Бреге са извършвани преди пристигането на Путин в Дрезден, но фактът, че Карлос Чакалът е бил под покровителството Щази и е планирал атаката срещу централата на „Радио Свободна Европа“ от Източен Берлин, е документално доказан. Междувременно самият Бреге през 1985 г., когато Путин пристига в Дрезден, току-що е освободен от затвора.

Така, поне на пръв поглед, информацията за постоянното наблюдение на Бреге от страна на Путин  не изглежда нереална. Още повече, че медийната империя на г-н Боровик може лесно да получи тази информация, тъй като г-н Боровик открито подкрепяше Евгений Примаков и редовно публикуваше уличаващи материали за г-н Путин, с който се състезаваха. И Примаков, като бивш шеф на СВР, можеше да познава „приключенията“ на Путин в Дрезден до най-малките подробности. Има голяма вероятност тази статия да е била един вид сигнал за Путин: „Ние знаем всичко за вас“.

Малко повече от месец след публикуването Боровик загива в самолетна катастрофа, докато отивал в Грузия да търси истинската майка на Путин. Няма съмнение, че тази катастрофа е била планирана. Версията, че катастрофата може да бъде свързана с желанието на Боровик да разкрие тайните на Путин в Дрезден, никога не е повдигана. Още по-интересно е дали причината за смъртта му не е опитът му да изкопае личната биография на Путин.

Може би точно затова първите появили се новини за пряката връзка на Путин с международния тероризъм са отдавна забравени. В излязлата през 2012 година книга на американската журналистка Маша Гесен за Путин „Човекът без лице“ (Masha Gessen «The Man Without a Face: The Unlikely Rise of Vladimir Putin») вече се споменава  бивш член на германската ляворадикална терористична организация „Фракция на Червената армия“  („Rote Armee Fraktion“), който директно казва, че редовно е посещавал Дрезден, където не само получавал задачи и е преминал обучение, но и се срещнал с Путин.

Фактът, че групите от „Фракция на Червената армия“ са се занимавали с тероризъм и са получавали задачи от Щази, също е доказан. Още повече, че те не бихо могли да имат контакт с представителя на КГБ, ако той не е бил сред кураторите на тези терористи.

Маша Гесен обаче изглежда повече се интересува от това да покаже личността на Путин, отколкото да разкрие работата му в Дрезден. В книгата се разказва как терористите винаги трябвало да донесат нещо на Путин от Западна Германия – било касетофон за кола или нещо друго. А Путин, за разлика от колегите си от Щази, дори не плащал тези стоки.

В книгата на М. Гесен това е само малък пикантен детайл, а не по-дълбок поглед върху реалната дейност на Путин в Германия.

През февруари 2013 г. Дитер Клодо, бивш член на „Фракцията на Червената армия“, и в същото време и на терористични групи на „Народния фронт за освобождение на Палестина“, сам направи публично изявление, в което обяви, че Путин е бил неговата свръзка в Дрезден.

Досега не е ясно дали Дитер Клодо наистина е искал да направи това обществено достояние. Той тогава е възмутен от трагичния край на Александър Долматов, член на руската радикална лява опозиция, който се самоуби в Холандия, след като не получи политическо убежище.

В резултат Клодо изпрати електронно писмо до адвокатката на Долматов, Татяна Волкова, в което освен всичко друго той пише: „Моите другари, както и аз, бяхме впечатлени от героизма на национал-болшевика Долматов. Тъжно е да се види какво се случва във вашата велика страна, която някога беше пример за работническата класа по целия свят. Ние бяхме приятели на Съветския съюз. Някои от нас, включително и аз, сме се срещали с много от настоящите ви лидери по време на службата им в Дрезден, например Платов / Путин / Ироденков / Иванов и други. (макар че, ако си спомням правилно, може би Иванов само е посетил приятеля си М. Тил в Дрезден). По онова време не бихме и предположили, че такива „другари“ един ден ще отидат да служат на комунистическата буржоазия, разграбвайки народа на вашата страна“.

Скоро след това Волкова публикува писмото на сайта си, и това се превърна в поредно доказателство, че Путин е бил свързващо звено с международна терористично мрежа.

Впрочем, биографията на Дитер Клодо след разпада на СССР също е показателна в контекста, който изучаваме. Останал без подкрепата на Щази и КГБ, терористът се премества в Унгария, където се присъединява към група, сформирана от един от най-известните руски мафиоти, Семен Могилевич.

В момента няма съмнение, че самият Могилевич е бил агент на КГБ, най-ясното доказателство за това може да се намери в така наречените „записи на (Николай) Мелниченко“, в които тогавашният шеф на украинската служба за сигурност Игор Смешко обяснява на президента Леонид Кучма, че „Могилевич е особено ценен агент на ПГУ на КГБ (Първо главно управление – Външно разузнаване)„.

Междувременно Владимир Литвиненко, бивш агент на КГБ / ФСБ, отровен с полоний в Лондон, заяви, че Могилевич е бил личен познат с Путин поне от 1993 година.

Да се върнем на връзките на Путин с международния тероризъм. Още доказателства, че тази връзка не е измислена, предостави през 2018 г. нюйоркската журналистка Олга Лаутман, която изследва руския престъпен свят.

Журналиската откри и източник, който е участвал в терористичните дейности на „Фракция на Червена армия“. Той също потвърждава, че е имал срещи с Путин в Дрезден.

Владимир Путин / Фото AP.

И накрая, в наскоро издадената книга на Катрин Белтън «Putin’s People: How the KGB Took Back Russia and Then Took on the West», журналистката цитира намерен от нея бивш терорист, който разказва не само как е пътувал тайно до Източен Берлин, но и как е отведен от там в Дрезден от Путин.

Между другото, в книгата се предполага, че Путин може дори да е допринесъл за взривяването през 1989 г. на Алфред Херхаузен, тогава шеф на Дойче банк. От самото начало почти няма съмнения, че престъплението е извършено от терористи от „Фракцията на Червената армия“, но разследващите са изненадани, че групата разполага с наистина сложен метод за детонация.

Има още една подробност. В сътрудничество с гореспоменатите следователи, аз самият успях да получа писмени показания от един от гореспоменатите източници, посочващи имената на лицата, които са се срещали в Дрезден. Сред тях са Путин и Сергей Иванов, споменати вече под два псевдонима, казани от Клодо и служителите на Щази, както и не само немски, но и френски фамили. И всички те са публично известни бивши терористи.

Това означава, че Путин от Дрезден вероятно е „работил“ с много по-широка терористична мрежа, а не само в Германия. Припомням да написаното през 2000 г. от седмичника „Версия“ за личните контакти на Путин с швейцарския терорист Бреге, който не е член на „Фракцията на Червената армия“, а е от групата на Карлос Чакала.

Това означава, че има два източника, които свидетелстват за личните връзки на Путин с международния тероризъм, а материалите, представени от тези източници, не оставят никакво съмнение относно достоверността на тази информация.

В този контекст има още една особено интересна подробност . Герхард Шрьодер, заемощ поста канцлер на Германия преди идването на Путин на власт, е бивш адвокат на Хорст Малер, основател на „Фракцията на Червената армия“. Вече е документирано, че самият Малер е бил агент на Щази. Известно е също, че през 1980 г., благодарение на Шрьодер, той е освободен предсрочно от затвора, а през 1998 г., също благодарение на Шрьодер, му е разрешено да възобнови юридическата си практика в Германия.

Още по-интересно е, че Герхард Шрьодер доста остро критикува своя предшественик Хелмут Кол, както за близките му лични връзки с руския президент Борис Елцин, така и за политиката му към Русия. Затова имаше надежди, че отношенията между Германия и Русия може да се променят, когато Шрьодер дойде на власт. Тези прогнози бяха потвърдени от първата среща между Шрьодер и Елцин през 1998 г., която беше наистина студена, ако не и враждебна.

По-късно отношенията между лидерите на двете страни леко се затоплиха. Всичко обаче се промени изведнъж и радикално когато на власт в Русия дойде Путин, който е „работил“ с терористи в Германия. Още след първата среща в Путин Герхад Шрьодер установява толкова близки връзки с него, за каквито Хелмут Кол даже не е мечтал при Елцин. И след края на политическата си кариера, Шрьодер всъщност стана част от путиновия режим.

Възможно ли е това да е свързано по някакъв начин с работата на Путин в Дрезден, сами можете да предположите. Освен това преценете сами какво би могло да означава, че Матиас Уорниг (б.пр. в момента директор на Nord Stream AG), бивш агент на Щази, стана важен партньор на В. Путин, по това време заместник-кмет на Санкт Петербург. Освен това широката мрежа от „партньори“ на Запад беше използвана за организиране на различни мошенически сделки в Санкт Петербург.

Мисля, че цялата тази информация е изключително важна за проучването на това как Путин дойде на власт, взривявайки стотици руски граждани, спящи в домовете си. Това е важно и при разглеждането на случаите с отравянето на Литвиненко и Скрипал във Великобритания, които представляват терористични актове, както и скорошния скандал във връзка с покушенията на руснаците в Чехия и всички други кървави действия на режима на Путин.

Тази информация е важна и за да разберем, че Путин е бил добре подготвен не само за споменатата операция „Лъч“, чиято цел е подготовката за евентуалния крах на Източна Германия. Путин е бил добре подготвен и да започне изграждането на нов режим след разпадането на СССР.

Четете още:

• 20 години Путин – дългото блуждаене в сенките. Част 1

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram
Подкрепете работата на сайта InformNapalm през Patreon.
Всяка стотинка отива за палене на агресора.

Преводът от литовски на руски език подготвиха партньорите на международната общност InformNapalm в Литва – Центърът за гражданска съпротива „Res Publica“