Плез декември 2017 година президентът на РФ за пореден път заяви, че руската армия е удържала победа в Сирия и започва изтеглянето на силите й. Знаково е, че Владимир Путин се обърна към руските военни от летище Хмеймим, а 20 дни по-късно то беше обстреляно от неизвестни ислямисти.

Между тези две събития, на 27 декември 2017 година, по време на годишния брифинг на руското МВнР Мария Захарова изказа възмущението на руското Външно министерство, че у терористите в Сирия се е появило ново оръжие. Коментарът беше за опит да бъде обстреляна базата на руските войски в Хмеймим.

От медиите не разбраха веднага за какво въоръжение става дума, след като само един ден преди това терористите публикуваха как свалят самолет L-39 със съветски преносим зенитно-ракетен комплекс „Стрела-3“.

Ислямистите и преди са сваляли самолети на сирийските ВВС, които остават все по-малко. Както и техните пилоти. Но този път те демонстративно го обстрелват с ПЗРК, сякаш пращат поздрави на руските Въздушно Космически Сили. Интересно е, че до ПЗРК е прекаран захранващ проводник. Явно химическият елемент е излязъл от строя от старост. Дали става въпрос за някаква нова серия от стари ПЗРК, или са от запасите на армията на Асад не е ясно. Освен това този начин на пуск ограничава мобилността на групата ислямисти, но ако те знаят, къде кацат или къде маневрират руските машини, тогава те могат да свалят и самолети, и въртолети.

Като цяло 2017-а година завърши за руската армия в Сирия показателно и шумно. На 31 декември първо се появи информация за свален руски въртолет Ми-24. Впоследствие се появиха и други информации – според някои причината е техническа неизправност, според други – въртолетът е закачил електропроводите. Каквато и да е причината  двамата пилоти са загинали, а руснаците научиха тази новина след празниците – на 3 януари. Заповедта сигурно е била да се приключи годината в мажорен тон.

Само, че докато руснаците, под биенето на часовника, Ослушаха от устата на президента на РФ привичните думи в дух „това беше тежка година“, в далечна Сирия обстрелваха летището в Хмеймим. Но за това руснаците също разбраха едва на 3 януари от изданието Комерсант. Но и в този случай за самия инцидент, за загубата на самолети и за ранените и убитите, първо се появи информация в коментари в социалните мрежи.

Сутринта на 4 януари обстрелът беше „наречен“ минометен, и беше признат факта за гибелта на двама военни при обстрела. Слуховете за загубата на самолети опровергаха.

Скоро версията с минохвъргачките отиде на втори план и се заговори за атака със самоделни дронове. А преди няколко дни излезе съобщение, че руските военни били унищожили пореден щаб на ИДИЛ, по-точно групата на «тези същите диверсанти», които атакували Хмеймим.

Успоредно с това в медиите и сред експертите започна надпревара кой по-бързо ще пророкува  още големи загуби за руската армия, или пък героично ще ги опровергае. Публикуваха се снимки на повредените руски самолети, на обгорялата установка С-400 и на ракетите, с които са стреляли ислямистите. Част от експертите не вярваше в обстрелите, тъй като никой от местните жители не е записал на видео гъбата от взрива или стълба дим от горящата техника.

Само, че това не е Холивуд, където всяка кола след сблъсък се разлетява на парчета в красива „ядрена гъба“. В реалността може да са достатъчни и няколко мини, които да повредят с осколките си целия корпус и вътрешността на самолетите. „Ядрени гъби“ никой не би и видял. Дори и такава атака стига, за да бъдат убити двама военни и ранени още няколко (заб. ред. според информацията в комкоментари в социалните мрежи, става дума за 9+ човека).

Интересно е, че снимки на летящата болница Ил-76МД «Скалпел-МТ» бяха публикувани в мрежата едва на 3 януари. Явно тежко ранените са чакали да свършат празниците, или пък кога ще се възстанови възможността самолетите отново да се приземяват в Хмеймим.

На 5 януари се появи съобщение, че Ил-76МД не е могъл да кацни в Сирия и е бил принуден да се върне в Сочи. Съвпадение? Или е постъпила информация, че ситуацията около Хмеймим не позволява спокойно приземяване на летището?

Няколко думи за самото летище Хмеймим, разположено в  приятелски настроената към Асад провинция Латакия, на 15 километра от едноименния град, бившо гражданско летище, което са се принудили да използват руските военни. Не е оборудвано с укрития за военната техника, затова голяма част от руската авиогрупа стои под открито небе.

По границите на летището са складирани боеприпасите, които се доставят за следващи полети. За да се охранява изцяло летището трябва целият периметър да е под контрол, както и достъпа до градовете и селата в близост до летището. Последната линия за отбрана и проверка е от руски военни, а на по-далечните точки е поета от сирийската армия.

Ситуацията се усложнява и от факта, че макар това да е историческата родина на клана Асад, на практика в региона живеят в съседство алевити и сунити. Села на алевити се редуват със села на сунити, а в северната част на провинцията започват земите на  тюркмените, които са против режима на Асад. На изток от Латакия и Хмеймим до границата с провинция Хама минава горски масив. Близките подстъпи към летището и бреговата линия са повече равнинни и могат да бъдат контролирани визуално, но за контрола на далечните трябват многобройни блокпостове и въртолетна авиация. В това е и проблема – диверсантска група ислямисти може да се появи както от страна на морето или някое сунитско село от разнообразните предградия на Латакия, така и от хълмистата планинска местност в източната част на провинцията.

Първата версия на руското Министерство на отбраната за минохвъргачен обстрел предизвика широк резонанс, защото това означава, че ислямистите са се приближили на разстояние няколко километра от руската база.

В Сирия отдавна се използва преносимата единична установка «Град-П» и нейни модификации. Точността не е висока, но увеличава радиуса на охрана на Хмеймим за руската армия на десетки километри. Едно успешно попадание с ракети от «Град» – и руската военна кампания в Сирия може да завърши. А из цялата Сирия такива «градо-мобили» се движат от години. 

Впрочем, освен «Градове», по Хмеймим могат да работят и иранските лицензионни 106-мм оръдия М40:

Използването на самоделни (почти шпертплатови) дронове в този план е още по-лошо – срещу тях скъпоструващото ПВО на руснаците не може да помогне. Една част може да бъде свалена на близките подстъпи, но част ще премине, както най-вероятно се е случило на 31 декември 2017 година. Труднозабележимите цели с малък полезен товар разширяват още повече периметъра на отбраната.

Да не забравяме и за ПЗРК, които понякога се появяват у ислямистите. В случай, че руснаците нарушат някакви негласни договорки, или пък някой поиска да им покаже кой е стопанин в Близкия Изток, може просто да бъде свален приземяващ се в Хмеймим транспортен самолет Ил-76.

В Украйна едва ли някой ще тъгува за падането на руски военен транспортен самолет. Там добре помнят, как руснаците през юни 2014 година, за да обърнат ситуацията в битката за Луганското летище, свалиха украински Ил-76, превозващ десантчици. Терористите могат да го повторят, но вече срещу руснаците. Първият свален руски транспортен самолет е само въпрос на време, и това разбират всички в руската база.

Най-лесното решение на проблема лежи на повърхността – беше най-лесно да не се влиза в Сирия. Обаче на практика в момента на руския контингент там му се  налага да отбранява няколко свои опорни точки из цяла Сирия. Разстоянието от пристанище Тартус, където се разтоварват руската техника и боеприпаси, до летището Хмеймим, където е разположена руската авиогрупа е 65 километра. Всички конвои по този път трябва да бъдат съпровождани, и да има блокпостове на подстъпите към всички основни бази. От Латакия до Алепо, където беше разквартирован батальон военна полиция от Чечня са над 200 километра. А ги има още и Хама, Хомс и Палмира, която веднъж в годината я превземат ислямистите.

Оттука идва и неочакваното изявление на руския военен министър Шойгу, че «боен опит в Сирия са придобили вече над 48 хиляди военнослужещи от руската армия». И то за две и половина години, без в това число да са включени така наречените руски ЧВК (частни военни компании), които действат из цяла Сирия на предната линия.

Ненапразно руските власти не съобщават мащаба на контингента си в Сирия, защото обявените цифри едва ли ще се харесат на повечето от руснаците. Дори само за поддръжката на настоящото статукво са необходими няколко батальона за техническа поддръжка, летци и авияции, най-малко няколко батальона за охрана. И всичко това на тримесечна ротационна основа (общото количество трябва да се умножи поне по две). Добавяме и факта, че част от корабите на ВМФ на РФ на практика се превърнаха в товарни кораби за доставка на боеприпаси и провизии в пристанище Тартус. А руската военно-транспортна авиация ежедневно подсигурява жизнената дейност на руската групировка.

Като цяло се налага извода, че руснаците ще воюват в Сирия докато не им омръзне, или докато натрупването на проблеми в самата Русия не ги принуди да си тръгнат. Просто така те няма да се изтеглят от Сирия. Всички участници в конфликта, а също така и Украйна, и САЩ, могат спокойно да наблюдават как се харчи руският бюджет в далечна военна авантюра.

Едва ли някой в СССР през 87 година е вярвал, че само след няколко години ще се наложи спешно изтегляне от Афганистан, Сирия, Ангола, Куба или ГДР. Така че ни остава спокойно да стоим на брега и да чакаме кога ще доплува трупът и на Русия.

Материала подготви  Антон Павлушко специално за сайта InformNapalm. Превод: Joveto.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър / Telegram
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.

Ако сте открили грешка в текста, моля маркирайте и натиснете Ctrl+Enter, за да я отстраним. Благодарим ви.