Редакторът на беларуската версия на сайта на екипа на InformNapalm и граждански активист Денис Ивашин с интервю пред правозащитната инициатива «Беларуски документационен център».

– Денис, иска ми се да започнем с приятните поводи. Разкажи ни за посещението си в украинското посолство.

– В украинското посолство в Минск на 30 юни 2016 година се състоя официално мероприятие по случай отбелязването на 20-тата годишнина от приемането на Конституцията на Украйна. Бях поканен, заедно с моите съратници от доброволческата хуманитарна инициатива «Хуманитарен маршрут «Беларус – АТО», обхващаща на практика цялата Беларус: Минск, Гродно, Гомел, Брест. На основателя на инициативата, обществения активист от Гомел, Андрей Стрижак, както и на останалите доброволци, беше поднесена официална благодарност от украинската дипломатическа мисия.

– Какво успяхте да направите в рамките на инициативата «Хуманитарен маршрут Беларус – АТО»?

– В рамките на инициативата със средства, събрани от беларуси и със съдействието на украинци, бяха купени и доставени в зоната на провеждане на антитерористичната операция в Украйна три автомобила: линейка, санитарен микробус и спомагателен автомобил за транспорт на медицинския състав за Първа доброволческа мобилна болница М. Пирогов. Медиците от тази мобилна болница са доброволци като нас, те спасяват под куршумите живота на украински войници на фронта, и помагат на мирното население. За призванието и жертвоготовността на тези хора говори това, че местните ги наричат „ангели в бели халати”.

Медици-доброволци от ПДМШ до линейката, предадена им от беларусите.

Нашата инициатива събра и предаде и около 7 тона хуманитарна помощ за бежанците от източна Украйна и за семействата на украински военнослужещи.

Помощ от доброволците от хуманитарен маршрут за семейство преселници от Горловка

– Защо тебе лично толкова те вълнува украинската тема?

– Добър въпрос за моята мотивация за действията ми. Моят баща е родом от Днепър и много от времето си в детството, особено през лятото, прекарвах в Украйна при баба ми. Моят род е стар и произхожда от запорожките казаци, които в средата на XVIII век са основали свободните селища по десния бряг на Днепър, между живописните притоци Самоткан и Домоткан и са се заселили там. Дядо ми, впрочем се е родил с фамилията Ивашина, но заради съветската оптимизация започнали да изписват фамилията без окончание –а. Мой далечен вероятен прадядо е казашкият полковник Ивашина, участвал през 1610 година под командването на хетман Жолкевский в битката при Клушино, в резултат на която московската войска е унищожена, цар Василий Шуйский попада в плен, а Московската държава прекратява съществуването си за известно време.

Януари 2014 година. Октябърски дворец, 1-а Лвовска стотна

Украйна за мене е също толкова родина, както и Беларус. С това може да се обясни и моето участие в Революцията на Достойнството. Беларус и Украйна се намират в едно геополитическо пространство и аз съм убеден, че сегашните събития в Украйна са съдбоносни и за Беларус. Колкото повече свобода и независимост има Украйна, толкова ще се увеличават шансовете на Беларус да се измъкне от „братската” чекистка прегръдка на Кремъл. Друг е въпросът, ако такава възможност се отвори в скоро време, дали у обществото и властта ще има достатъчно политическа воля да се възползва от този шанс.

– Как започна твоето сътрудничество с InformNapalm?

– Заради загубата на политически контрол над Киев и деградацията на собствените си аналитични институти, Русия започна да осъществява отдавна планираната си военна агресия срещу Украйна. Аз взех лично решение да задействам целия си потенциал, възможности, опит и усилия и да участвам в противодействието на информационната агресия на Руската Федерация в тази хибридна война. InformNapalm беше абсолютно нов информационен проект, създаден от военния журналист Роман Бурко, пред очите на когото се случва превземането на Крим. В началото се занимавах с много важното по това време разпространение в беларуското информационно пространство на нашата информация са разкрити стопроцентови факти за руската военна агресия в Крим, а после и в Донбас. По това време вече имах известна популярност в Беларус заради ежедневните ми ъпдейти за ситуацията в Либия през 2011 година. Тогавашният ми опит и извоюваното доверие сред хората бяха значителен капитал за мене. Последвалото ми решение да създавам авторски информационни материали не беше спонтанно. Като редактор на беларуската служба на Международната доброволческа общност InformNapalm аз провеждам журналистически разследвания за наличието на потенциални агенти на влияние на Руската Федерация и за активността на военизиринати проруски формирования в Беларус.

Вече повече от две години нашата международна доброволческа общност остава уникална информационна инициатива, която няма аналог в Средна Европа. Ние имаме собствена OSINT-група, която се занимава с разузнаване по открити източници, преводачи на основните европейски езици, свои анализатори и военни експерти в Украйна, Грузия, Германия. В нашата база данни за Международния военен трибунал вече има събрани доказателства за участието на около 80 подразделения от Въоръжените сили на Руската Федерация във войната срещу Украйна. Това е стопроцентова фактологическа база, която трябва да бъде на разположение на този трибунал, ако разбира се, цивилизованият свят иска да запази достигнатото през десетилитията на мир след последната световна война.

– Журналистическите разследвания винаги са били най-опасният жанр в журналистиката, който може да се сравни с опасностите във военната журналистика. Не се ли страхуваш да засягаш някои опасни теми?

– Мога да кажа само, че след участието ми в Майдана моето естествено ниво на страх е значително занижено. Разбирането, че всеки следващ миг може да е последен, значително повлия и на преосмислянето на живота ми и на разместването на приоритетите ми.

– Върху тебе неведнъж обръщаха вниманието твърде специфични руски сайтове, които на практика подбуждаха преследване спрямо тебе, дори даваха домашния ти адрес. Как се отнасяш към подобни заплахи?

– Мисля, че няма да съм оригинален ако кажа, че това доказва правилността на моите действия. Ако те бяха неефективни и незначителни, нямаше да има никаква реакция от тези руски сайтове-медийни убийци, пълни с автори, които, за разлика от мене, винаги са анонимни и се крият зад гърбовете на кураторите си от специалните служби. Иска ми се да имам врагове, които да уважавам, само че заради подобни заплахи и провокации спрямо мене и моите близки, този враг не ми дава никакъв повод за уважение. Освен това искам да отбележа, че тези провокации траяха известен период от време и внезапно приключиха, и бяха свързани преди всичко с началото на публикуването през есента на 2015 година на личните данни на пилотите от руските Въздушно космически сили, които осъществяваха ракетно-бомбени удари по подразделения на умерената сирийска опозиция, воюваща с режима на Асад и с терористичната групировка ИДИЛ

а също и по мирното население, в резултат на което беше документирана смъртата на стотици жени, деца и старци.

Очерняйки името ми, руските специални служби се опитваха да дискредитират цялата ни доброволческа общност, но в резултат техните действия доведоха до обратното – значително увеличаване на нашата читателска аудитория. Разбирайки това, те прекратиха провокациите си спрямо мене. В тази връзка искам да отбележа, че тези провокации показаха и акцентираха вниманието върху няколко съществени проблема на националната сигурност на нашата държава. На първо място – проблемът с отворените граници с Руската Федерация, на второ място – наличието на значително количество на агенти на влияние и инфилтрирана агентурна мрежа на руските специални служби във всички силови ведомства на Беларус. Отчитайки силите и средствата, които бяха задействани в провокациите срещу мене, става ясно, че в случай на влошаване на отношенията между Беларус и РФ, подобни провокации ще се случват вече на макро ниво, с използване на целия спектър за информационно въздействие – тогава ще има и мащабна пропаганда в руските медии с цел дискредитиране, и провокации-престъпления на територията на Беларус. Ще бъде използван целият този арсенал от средства, който беше приложен в Украйна с цел вътрешна легитимация и оправдание на военната агресия.

– Темата за помощите за Украйна е доста болезнена за беларуските власти – преди всичко това се отнася за тези, които помагат на официолните украински власти, за разлика от тези, които подпомагат сепаратизма. С какво е свързано това.

– Трябва да отбележим, че това не е свързано с хуманитарната помощ, тоест особени препятствия за доставката на хуманитарни пратки няма. Що се отнася до участието на граждани на Беларус в бойните действия в Източна Украйна, то тука наблюдаваме съвсем противоположни картини: предубедено и твърде негативно отношение към тези, които воюват на страната на Украйна и обратното – ако не помощ, то минимум съчувствие към действията на наемниците, воюващи на страната на терористичните бандитски формирования. Към този момент няма никаква информация за преследване на бойци от терористичните формирования „Л/ДНР”, които се връщат в Беларус, за сметка на това има много факти за преследване не само по отношение на беларуски доброволци, които помагат за удържане на руската военна агресия, но даже спрямо членовете на техните семейства и техни роднини. Тази закономерност е свързана и с проблема, за който вече споменах – наличието на широка агентурна мрежа на руските специални служби и агенти на влияние на РФ във всички вертикали на властта, също и с това, че беларуското информационно пространство, освен електронните медии, се намира под тоталния контрол на Русия.

– Как завърши твоето „общуване” с КГБ?

– Имаше само един разговор, и то по телефона, през февруари 2015 година, когато щатен сътрудник на КГБ ми предлагаше настойчиво да се срещнем и да обсъдим моите пътувания в Украйна през 2014 огдина. След моето насрещно предложение и искане да спазва законите на Беларус, подобни други „покани” нямаше. Аз прекрасно разбирам, че при възможно задействане на който и да е от подготвените от Русия планове за дестабилизация на ситуацията в нашата страна и последваща анексия и използване на беларуската територия като военен плацдарм, ще бъде дадена команда за предварително ликвидиране на всички патриотични сили в Беларус, което ще бъде своеобразен маркер за начало на операцията. Затова не храня никакви илюзии – при необходимост както мене, така и стотици други във всеки момент могат не само да ни хвърлят в мазетата на КГБ, но и да ни изведат в горския пояс. Но да се страхуваш, и заради това да не правиш нищо – това е изборът на слабите духом хора, които винаги търсят оправдание за своето бездействие.

Превод на руски Катерина Котенко

Превод на български: Joveto