След незаконното анексиране на Крим през 2014 година, руските власти си припомниха, и и осъвремениха методите на сталинския режим по отношение на кримските татари.
През 2016 г. беше забранена дейността на Меджлиса на кримскотатарския народ. Поставя се под съмнение правото на кримските татари и тяхната възможност да живеят на територията на Крим, непрекъснато се арестуват активисти. Чуват се призиви от страна на руски политици кримските татари да бъдат преселени в Сибир и Далечния Изток. Кримскотатарският народ отново се сблъска с политически репресии и преследвания, сравними с трагедията на сталинистката депортация на кримските татари през 1944 година.

Точно затова е изключително важно да се знае и помни истината за насилственото преселване от съветската власт на цял един народ от историческата му родина.

Справка: в преамбюла и член 2 от Закона на РСФСР „За реабилитацията на репресираните народи“ се посочва кои народи са признати за репресирани, а именно онези, срещу които на базата на национална или друга принадлежност на държавно ниво е провеждана политика на клевета и геноцид, придружена от насилственото им преселване.

Плановете за депортирането на кримските татари са разработени по време на освобождаването на Крим от нацистката окупация. На 18 май 1944 г. комунистическият сталинистки режим извършва едно от най-страшните си престъпления – насилственото преселване на кримските татари от тяхната родина в Централна Азия и други отдалечени райони на Русия.

Акцията е съпроводена от многобройни човешки жертви, прекършва съдбите на стотици хиляди хора, принуждава цял един народ в продължение на десетилетия да живее далече от родните си земи. Няколко поколения кримски татари израстват в изгнание.

Като повод за депортацията е използвано обвинението за сътрудничество с Третия Райх, въпреки факта, че представители на кримскотатарския народ се сражават в редиците на Червената Армия, и участват в партизанското движение.

Депортирани са дори онези кримски татари, които са се евакуирали от Крим преди пристигането на германските войски през 1941 г., и успяват да се върнат през април-май 1944 г. след изгонването на нацистите от полуострова. Те не са живели под окупация и не биха могли да участват в колаборационистски формирования. Депортирани са дори всички партийни и съветски лидери на Кримската Автономна република. Това е обяснено с факта, че на новото място били необходими водещи кадри.

Операцията по депортирането започва рано сутринта на 18 май 1944 г. и приключва в 16 часа на 20 май. На хората им дават от няколко минути до половин час, за да съберат багажа си, след което са товарени на камиони и транспортирани до железопътните гари. Оттам ешелоните потеглят към местата на изгнание.

По спомени на очевидци, тези, които се се съпротивлявали или просто не можели да ходят, често били застрелвани на място. По пътя рядко хранят изгнанниците. В някои от влаковете хората получават храна за първи и последен път през втората седмица от пътуването. Умрелите са погребвани набързо край железопътната линия, или просто са оставяни на място .

В телеграма Народния комисариат на вътрешните работи на СССР (НКВД) до Сталин докладва, че са изселени 183,155 души (с изключение на войниците от Червената Армия, които след демобилизацията през 1945 година са изпратени в спецпоселения).

По-голямата част са депортирани в Узбекистан (151,136 души) и прилежащи райони на Казахстан (4 286 души) и Таджикистан, малки групи са изпратени в Марийската АССР (8 597 души), в района на Кострома. Значителна част от кримските татари са изпратени „за полагане на труд“ в мини, фабрики и строителни площадки, където повечето от тях нямат елементарни условия за живот и работа.

Според оценките на съвременните изследователи, човешките загуби по време на транспортирането на кримските татари на изток възлизат на 7 889 души. Значителен брой от преселниците умират от глад и болести през 1944 – 1946 година. Оценките за броя на загиналите през този период се различават значително: от 15 – 25%, според различни съветски официални органи, до 46%, според оценките на активисти на кримскотатарското движение, които през 60-те години събират информация за загиналите.

През първите две години след депортирането загиват около 45 000 кримски татари. В продължение на 12 години, до 1956 г., кримските татари имат статут на „спецпреселници“. Наложени им са различни ограничения на правата, като забраната за самоволно напущане на „спецпоселението“ (без писмено разрешение от службата на специалната комендатура), и наказателно преследване при нарушаването й. Известни са многобройни случаи на дългогодишни присъди (до 25 години) в лагери, дадени за посещение на роднини в съседни села, територията на които е прилежала към друго „спецпоселение“.

След депортирането на кримските татари с два указа от 1945 и 1948 г. са преименувани всички (с изключение на Бахчисарай, Джанкой, Ишуни, Сак и Судак) селища в Крим, чиито имена са от кримскотатарски произход (над 80% от общия брой на селищата в Крим).

Депортирането на целия народ е извършено въпреки заслугите на кримските татари към СССР. В навечерието на войната повече от 5000 кримски татари са призовани за Червената Армия и още около 16 000 в периода 1941-1945 г. Най-малко седем от тях са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, а изключителния пилот – асът Амет-Хан Султан, извършил 603 бойни полета, провел 150 въздушни битки, лично свалил 30 германски самолета (от които 1 бомбардировач – с въздушен таран) и още 19 заедно с група, става два пъти Герой на Съветския съюз.

Абдраим Измайлович Решидов е национален герой на кримскотатарския народ. Съветски пилот-ас. Общо, през годините на войната, Решидов извършва 222 бойни полета. Екипажът му сваля осем вражески самолета във въздушни битки.

Според различни източници от 17 000 до 25 000 кримски татари саучаствали в партизанското и нилигално движение. Над 20 000 кримски татари са закарани на принудителен труд в Германия, немските окупатори изгарят 127 кримскотатарски села.

Независимо от това кримските татари, които воюват в частите на Червената Армия, също са изселени след демобилизацията си. Веднага след победата над нацистка Германия, през май 1945 г., от действащите части на Червената Армия са депортирани няколко хиляди кримски татари. Има известни изключения, когато определени офицери от кримските татари не са били изпращани в местата за депортиране като „спецпреселници“ (например пилотите Амет-Хан Султан, Емир Усеин Чалбаш), но им е забранено да живеят в Крим.

Общо от 1945 до 1946 г. в местата за депортиране са изпратени 8 995 кримски татари – ветерани от войната, включително 524 офицери и 1 392 сержанти. През 1952 г. само в Узбекистан живеят 6 057 участници във войната, много от които са били удостоени с високи военни награди.

Освен кримските татари, в началото на войната са репресирани немците, които живеят в СССР. Бързото настъпление на германските войски не позволява да бъде проведена тотална депортация – първо са депортирани мъжете във военна възраст. Повече от 61 000 души са изселени от Крим, включително 11 000, които имат семейни връзки с германци. Представителите на този народ са изпратени в Сибир и Казахстан. След освобождаването на Крим от нацистите през 1944 г. други 2300 германци са преселени от Крим в Омска област.

В продължение на няколко дни през юни 1944 г. органите на НКВД изселват от Крим в „спецпоселения“ в Гурев (сега Атърау, Казахстан), Молотов (сега Перм), Свердловск, Кемеровска област и Башкирската АССР, и всички семейства на гърци, арменци и българи -общо 38 455 души (от които: гърци – 16 006 души; арменци – 9 821; българи – 12 628). Като официална причина за депортирането им отново е обявена участието на тези народи в подпомагане на Третия райх.

През 1956 г. всички депортирани народи са реабилитирани, и от тях са свалени ограниченията и статутът на „спецзаселници“. Гърци, българи и арменци получават правото да се върнат в Крим. За германците и кримските татари обаче забраната си остава.

Според негласно разпореждане на кримските татари е забранено да се регистрират в Крим. След 1956 г. обаче част от кримските татари започват да се заселват близо до Крим, в южните области на Украйна или в Краснодарския край. Само много малко от тях успяват да се установят в Крим.

Едва на 5 септември 1967 г. с Указ № 493 на Президиума на Върховния съвет на СССР се признава, че фактите за активното сътрудничество на определена част от татарите в Крим с германските нашественици, са неоснователно приписвани на цялото татарско население. И едва на 14 ноември 1989 г. Върховният съвет на СССР приема декларация, в която осъжда депортирането на кримските татари, признавайки го за незаконно и престъпно. Започва масовото завръщане на кримските татари в родината им. Общо се връщат около 270 хиляди от тях.

Масовата депортация на кримскотатарското население е незаконно и престъпно деяние. Наказанието за сътрудничество с германците на отделни представители на народа е наложено над целия народ, включително на деца, жени, възрастни хора и дори на онези, които безкористно са се борили с нацизма в Червената Армия и са допринесли за Победата. Трябва да се отбележи, че сътрудничество с нацистите по време на Втората световна война е имало сред всички окупирани народи, като най-голям мащаб то достига сред руснаците. Над 400 000 руснаци са на военна служба в редиците на германската армия в периода 1941-1945 г. След края на войната обаче руският народ, за разлика от кримските татари, не е подложен на масови принудителни изселвания – на репресии са подложени само онези, които са сътрудничили с нацистите. Както виждаме, сталинисткият принцип на колективната отговорност е прилаган избирателно.

На 12 ноември 2015 г. Върховната Рада на Украйна призна депортацията от Крим през 1944 г. за геноцид над кримскотатарския народ и обяви 18 май за Ден в памет на жертвите му. Този ден е от особено значение сега, след като от 2014 г. Крим е под руска окупация, над 20 хиляди кримски татари са принудени да напуснат родината си, а тези, които остават там са подложени на преследване и заплахи, за което свидетелстват многобройните доклади на международни организации.

Спомняйки си за печалната годишнина от депортирането на кримските татари, сме длъжни да не забравяме загиналите, репресираните, изчезналите, както през 1944 г., така и при „въвеждането на ред“ от Москва в анексирания Крим в наше време. Независимо от всички предизвикателства, този свободолюбив народ продължава да се бори за своите права и независимост заедно с украинския народ.

Източник: yvision.kz
Автор: Orest

Още материали от InformNapalm