През 2020 г. се навършват 250 години от раждането на Лудвиг ван Бетовен -това несъмнено е повод за отпразнуване както за любителите на музиката, така и за австрийските туристически агенции. Но с цялото си уважение към един от най-големите композитори на човечеството: гибелта на режима на терора на Адолф Хитлер през 1945 г. вероятно ще бъде по-добре запомнена от бъдещите поколения. В памет на трудностите, преодоляни от техните граждани за победата, за която се бориха от 1945 година до края, 16-те бивши съветски републики отбелязаха 75 години от триумфа на съюзниците на 9 май 1945 г. над националсоциалистическата диктатура на германския „Трети райх“.

Не е изненадващо, че в явно добре организирана поредица от публични изказвания, президентът Путин се опитва да присвои победата над нацистка Германия и да създаде нов мит. Дотолкова, че Русия да се превърне в единственият истински противник на Германия, победил Третия райх на Източния фронт и на практика в света като цяло.
Според автора този акт на информационна война служи предимно за вътрешна употреба. С цел да се подсили сплотяването на силите в Руската Федерация в ситуация, в която икономически условия в страната бързо преминават от лоши към по-лоши, до крайно катастрофални.

Обновяването на образа на В. Путин в неговата страна може да се тълкува като действие с цел да се обединят неговите избиратели в подкрепа на фактически добре подготвения му държавен преврат, който трябваше да получи благословия през април. Очевидно президентът на РФ – който изглежда е твърдо решен да си осигури пожизнено президентската власт – се опитва да присвои всички общи постижения на народите, обединени под съветския режим, за да засили историческата роля на Русия.

Поведението на руското правителство е подозрително в по-тревожната степен от обичайната националистическа позиция. Г-н Путин многократно демонстрира колко слабо се придържа към международните договори, подписани от неговите предшественици. Когато руските войски нахлуха в Грузия през 2008 г., това се случи в явно противоречие с Договора за ОНД от 1992 г. Когато Русия реално започна война срещу Украйна в Донбас през 2014 г., тя не само наруши Заключителния акт на ОССЕ, Договора за ОНД, но и обезсили договора си с ООН. Целите на г-н Путин може да се разглеждат като подготовка за руска реконквиста. Често повтарящото му се твърдение, че „Русия е страна на победители“ трябва да накара Запада да осъзнае опасностите, произтичащи от интереса на Кремъл към по-нататъшно разширяване на възприеманите от него за „руски земи“. Според нейното кредо Москва е отговорна за сигурността и благополучието на всички руснаци, където и да се намират. Комбинацията от това твърдение, съчетано с твърдението, че украинците са неразделна част от руската нация, е доста заплашителна.

Още по темата: Русия спазва международните договори както дяволът чете евангелието

Драматично се различава това, в което се превърна днешна Русия след разпадането на Съветския съюз, който някога беше сред световните суперсили. Сегашната Руска Федерация избра да се обяви за „правоприемник“ на СССР, което включва и спазването от страна на Русия на всички международни задължения, подписани от Съветския съюз.

Всяка от републиките на бившия СССР плати висока цена за съвместната победа над националсоциалистическата идеология на „Третия райх“. В Украйна, която също беше основното бойно поле в Източна Европа, във войната бяха мобилизирани седем милиона души, което представлява една четвърт от военните на Червената армия. Украинци съставляват и значителна част от висшето командване на Червената армия, в която участват няколкостотин украински генерали и адмирали.

Освен руснаци и украинци, във войната срещу Адолф Хитлер служат мъже и жени от Узбекистан, Беларус, Казахстан, Грузия, Азербайджан и Армения.

Без по никакъв начин да омаловажавам немислимите жертви, понесени от руските граждани, както сред военните, така и сред цивилно население, трябва отбележим, че от Узбекистан в Червената армия са мобилизирани над 1,4 милиона души, от които над 650 000 са убити или изчезнали. Повече от милион души са мобилизирани за Червената армия в Беларус. Освен това, Беларус, която е била под германска окупация повече от три години, е загубила около три милиона души. В Казахстан повече от милион граждани са били мобилизирани във войната, а това е почти една четвърт от общото население на републиката.
Половин милион от тях загиват по време на войната. Грузия изпрати на фронта повече от 700 000 войници от които повече от една трета загинаха. Азербайджан изпраща на война повече от половин милион войници, Армения – повече от половин милион свои граждани, половината от които не оцеляват.

Още по темата: Цената, която платиха републиките в СССР и съюзниците за Деня на Победата

Претенциите на г-н Путин за руска слава ще прозвучат нелепо не само за гражданите на 15-те неруски държави в Съветския съюз, но и за исторически заинтересованите западни читатели. Мисля, че може със сигурност да се предположи, че не само гражданите на САЩ не са забравили датата 6 юни 1944 г., когато хиляди британски, френски, американски и много други войници паднаха в битка срещу германския Вермахт. И може би споменът за милиардите щатски долари, похарчени за военни доставки, танкове и оръдия за Съветския съюз, който се оказва отчайващо недобре оборудван и логистично неподготвен да се бори с германската армия, няма да бъде напълно изгубен.

От наша гледна точка изявленията на Путин в най-добрия случай може да изглеждат глупави, но авторът отново  си задава въпроса „защо“. Защо трябва да се измисля история 75 години след като тя се е случила. Защо сега?

Съветският съюз претърпя невъобразими загуби през Втората световна война, както в човешки мащаб, така и в икономически план. Независимо от това, или може би точно по тази причина, Сталин, съветският „Вожд“ – термин, импониращ си с названията и на други европейски диктатори от това време, като „il Duce“, „der Führer“ или „el Caudillo“ – излезе по-силен от Втората световна война. Войната обедини съветските хора по-силно, отколкото неговото царство на терора. Възможно е и паметта за Втората световна война да бъде достатъчно силна, за да послужи на същата или подобна цел.

Британският седмичник The Economist цитира г-н Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия по повод развитието на ситуацията в Либия, че „ние не одобряваме заявлениетоо, че фелдмаршал Хафтар еднолично ще решава как трябва да живее либийският народ“. Забележително е колко усилено работи г-н Лавров, за да осигури на своя президент абсолютно същата власт в Русия.

През 2020 г. отбелязваме не само 75-годишнината от Деня на победата, но и 75-годишнината от друго много важно, но доста амбивалентно събитие: появата на ядрената заплаха.

Около 50 години по-късно, през 1994 г., три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Руската Федерация и Съединените американски щати – подписаха меморандум с Украйна в Будапеща. Останалите членове на Съвета за сигурност, Френската република и Китайската народна република, се присъединиха няколко седмици по-късно.

Целта на меморандума се състои в това, че Украйна, по това време разполагаща с впечатляващ ядрен арсенал, очаква че решението й за отказ от всички ядрени оръжия в едностранен порядък, ще получи еднозначна гаранция за неприкосновеността на границите й. В отговор на този почти безпрецедентен акт постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, включително Русия, дадоха следните, както се оказа доста празни, обещания на Украйна:

„Приветствайки присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрено оръжие като държава, която не притежава ядрено оръжие,
като вземат под внимание ангажимента на Украйна да премахне всички ядрени оръжия от нейната територия в рамките на определен период от време,
отчитайки промените в ситуацията със световната сигурност, включително края на Студената война, които създадоха условия за дълбоко намаляване на ядрените сили,
Потвърждаваме следното:

1. Държавите-членки на Съвета за сигурност на ООН …
Потвърждават отново своя ангажимент към Украйна, в съответствие с принципите на Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, да зачитат независимостта, суверенитета, и съществуващите граници на Украйна;

2. (членове на Съвета за сигурност на ООН) …
потвърждават ангажимента си да се въздържат от заплахата или използването на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна, както и гарантират, че техни оръжия няма да бъдат използвани срещу Украйна, освен при самозащита или по друг начин в съответствие с Хартата на Организацията на обединените нации потвърждават ангажимента си;

3. (Членове на Съвета за сигурност на ООН) …
потвърждават отново своя ангажимент към Украйна, в съответствие с принципите на Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, да се въздържат от икономическа принуда, за да подчинят в техен собствен интерес упражняването от Украйна на нейните права, присъщи на нейния суверенитет и по този начин да си осигурят предимства от всякакво естество;

(4. и 5. се отнасят за заплахи от ядрена агресия срещу Украйна и не са от значение за тази статия)

6. Украйна и … (членове на Съвета за сигурност на ООН) … ще провеждат консултации в случай на възникване на ситуация, вследствие на която се поставя под въпрос изпълнението на тези задължения

Меморандумът е представен на 49-ата сесия на Общото събрание на Съвета за сигурност на 19 декември 1994 г. Не без ирония, представителят, подписал писмото от името на Руската Федерация, е не кой да е, а г-н Сергей Лавров, по това време ревностен служител на руското външно министерство при президента Борис Елцин.

Още по темата: Експертно мнение: Правният статут на Автономна република Крим

Отчитайки всичко, казано по-горе трябва да се отбележи, че НАТО пръв наруши Заключителния акт на ОССЕ по време на Алианса срещу Югославия през 1999 г., която доведе до отделянето на Косово. Също така не бива да забравяме, че през 1990 г. германският канцлер Хелмут Кол даде недвусмислена гаранция на президента Михаил Горбачов, че няма да има разширяване на НАТО в източната част на централна Европа. В действителност „свободният свят“ даде на Кремъл и неговия настоящ господар достатъчно оправдания, за да не се доверява на което и да е западно правителство. Но нека да не бъркаме „оправдание“ и „разум“.

Поведението на г-н Путин не трябва да се тълкува като ирационална реакция на въображаема заплаха. Това не е и признак за бдителност, сигнал, че Русия е готова да се защитава. В действителност руският президент инструментализира разразилите се страхове, опасения и завист, изпитвани в Русия срещу „западния свят“, за да си укрепи позицията си на владетел на Русия. Когато Руската федерация получи своя нова конституция, страната ще има свой нов «вожд». Може би всичко ще се случи по по-добър сценарий и Минск няма да се превърне в новия Мюнхен.На това ще се надяваме, въпреки че политиката на умиротворяване на Кремъл изглежда като дискретен консенсус между политиците както в ЕС, така и в НАТО. За съжаление, колкото повече нещата се променят, толкова повече те остават същите.

Източник: defenceindustrynews.com
Автор: Грегор Разумовски
Превод: Олена Коцева