Представяме ви интересен материал на приятелите на InformNapalm от организацията „Информационно съпротивление (ИС)“. От своя страна „ИС“ благодари за изготвянето на данните на Андрей Донца, служител от контра разузнаването към СБУ и воин в полка НГУ „Азов“.

Боеприпасите са ключов елемент, без който са невъзможни военни действия. Всички оръжейни системи, от който и да е калибър или вид служат само за една единствена цел – да се осигури целевото им използване по предназначение – или да се унищожи противника.

За патроните, които всеки войник притежава е най-важното – никога да не свършват. За дългосрочна война те трябва редовно и непрекъснато да бъдат доставяни. На Източния фронт на руско-украинската война, функцията по снабдяването на сепаратистите с боеприпаси изцяло и напълно е в ръцете на руските военни доставчици, и едва ли някой може да претендира, че екстремистите последните 2 години водят военните действия с „иззети от украинските Въоръжени сили“ боеприпаси

Руснаците са принудени с вагони да извозват боеприпаси за стрелково въоръжение, което е един от най-големите разходи в тази война. От самото начало на руската агресия срещу Украйна стартират доставките на боеприпаси, произведени в Руската федерация след 1991 г. Дали е заради намаляването на съветските патрони в складовете на Русия или заради небрежността на самите доставчици, в момента това не е най-важното. Най-важното е, че това е още един елемент от доказателствата за агресията на Руската федерация срещу Украйна.

В хронологичен ред предлагаме на читателите да се запознаят с редица материали, включително и с такива в публичен достъп за руските военни доставки през 2014 – 2015 г. в окупираните територии на Украйна.

Четете: „Военни магазини“ в Донбас: ТОП-5 на военните доставки през февруари от Въоръжените сили на Русия

Трябва да отбележим, че се сблъскахме с маркировъчни обозначения на сандъците с боеприпаси, по технология която е еднаква и в Украйна и в Руската федерация, защото е приета още от времето на съветската епоха. Основните данни за пакетираните боеприпаси, които разглеждаме по-долу в материала са условно обозначение на периода на производство на патроните и техните производители. Тези данни са записани на един ред и съдържат три компонента: номер на партидата произведени патрони, година на производство на патроните (последните две цифри) и идентификационен цифров код на завода производител на боеприпасите.

Юли 2014 г.: Освобождението на град Славянск от украинските военни. На видео репортажа на „Канал 5“ сред различните трофейни боеприпаси на терористите се демонстрира сандък с най-новите руски патрони СПП с калибър 9х39 за оръжия тип Вал или Винторез. Оръжие с този калибър е на въоръжение в украинските специални подразделения, но на демонстрирания скрийншот от видео репортажа сандък с патрони си е изключително руски. Патроните 9х39 СПП (снайперски, с висока проникваемост) са патентовани в Руската федерация през 2006 г., и в тази година започва тяхното серийно производство.

Партидата, годината и производителя са посочени на дървения сандък с шифъра М46-07-539, където М46 е партида произведени патрони, 07 е годината на производство, тоест 2007 г., а 539 е идентификационния код на производителя, или в случая – Тулския завод за патрони.

Деактивиран патрон 9х39 СПП:

Август – септември 2014 г.: Районът на Славянск. Украински „сумракам“ /разузнавачи (бойци от ГУР) показаха, на служители от контраразузнаването към СБУ няколко опаковки трофейни патрони 9х39 СП5, които са без маркировъчно обозначение, нито на гилзите, нито на самите патрони. Трябва да се отбележи, че на тези трофейни патрони 9х39 СП5 може приблизително да се открие датата на производството им и по други признаци. Тези патрони също са изключително руско производство, както и 9х39 с биметални гилзи се произвеждат единствено в специализирания завод за патрони в Климовск (по-рано шифъра на завода №711) и периода на производството им с такива гилзи обхваща 15 години – от втората половина на 1990 г. до края на 2010 г. По този начин, тези патрони са изключително от след съветския период на производство.

Четете също: Топ-10 доказателства за участието на Русия във войната в Донбас, Украйна (инфографика)

Снимка на деактивираните трофейни патрони 9х39 СП5 произведени в Климовския завод и кутията им.

В допълнение, за боеприпасите със специално предназначение – най-масово се доставят патрони за щатните калибри, по-специално автоматични патрони 5,45х39.

15 януари 2015 г.: Атака на проруски екстремисти на Донецкото летище. Руският кореспондент Семьон Пегов от телевизионния канал „Лайфнюз“ излъчва в ефир от територията на летището и коментира действията на екстремистите непосредствено от мястото на събитията: Линк към целия видео репортаж: https://www.youtube.com/watch?v=49hEoTrrdnU

В същото време той почти непрекъснато от 3:21 до 3:53 на видеото той „позира“ на фона на руски „цинков“ сандък с куршуми с калибър 5,45х39 произведени в Барнаулския завод за боеприпаси №17, произведени през 1993 г., което както е очевидно е невъзможно да са трофейни и иззети от украинската армия.

При по-внимателно изучаване на маркировъчното обозначение на кутията можем да открием данните за руския производител на боеприпасите.

Идентификационния номер А98-93-17, в който А98 е номера на партидата боеприпаси, 93 е съкращение на годината на производството на патроните, тоест 1993 г., а 17 е шифъра за завода производител, тоест Барнаулския завод за патрони.

14 юли 2015 г.: Про-руският екстремист от Севастопол – Андрей Родионов в профила си в социалната мрежа „ВКонтакте“ публикува обща снимка на екстремисти от рота „Феникс“, която е в състава на бригада „Призрак“ под ръководството на покойния вече главатар Алексей Мозгов.

Линк към снимката от профила на Радионов (архив).

На снимката Радионов е втория в дясно се вижда сандък за патрони 5,45х39, на който са видими идентификационната маркировка за руски боеприпаси, отличаващи ги и по партидата на производство – видима е годината на производство 1993 г., от същия този Барнаулски завод за патрони №17, но партидата на производство на патроните е А66.

Август – септември 2015 г. разузнавачи от полк „Азов“ в района на Широкино иззеха голям брой различни стрелкови боеприпаси, включително и съвременни такива руско производство. По-долу снимка от трофейните „цинкови“ руски 5,45-мм боеприпаси, с година на производство 1993, партида А90.

Така, въз основа на гореизложената информация, може да се направи еднозначен извод за масовото снабдяване на руско-терористичните войски със съвременни боеприпаси руско производство. Като доставките, на автоматични патрони с калибър 5,45х39, се осъществяват в целия периметър в зоната на конфликта.

На Луганското направление („ЛНР“, рота Феникс) – 5,45-мм патрони, партида А66; на Донецкото направление (летището) – патрони серия А98; в сектор „М“ (района на Широкино) – патрони серия А90.

Предвид факта, че една производствена партида патрони включва няколко хиляди единици, не е трудно да си представим гигантските обеми на доставките от руските „военни магазини“ на територията на окупирана Украйна.

В допълнение към 5,45-мм патрони, Барнаулско производство, бойците от „Азов“ също така иззеха и 5,45-мм руски боеприпаси от други производители и типове. На снимката по-долу са представени деактивирани образци трофейни патрони 5,45х39 (от горе надолу):

• патрон с куршум ПС с клеймо 17 93 (от по-горе описаните кутии);
• патрон с куршум ПС с клеймо 7 95 (от Амурски патронен завод №7, година на производство 1995 г.);
• патрон с модернизиран трасиращ куршум 7Т3М с клеймо 3 00 (от Уляновски завод за патрони №3, година на производство 2000 г.).

Организацията „ИС“ благодари за помощта в подготовката на материала на Андрей Донца, служител в контраразузнаването към СБУ и воин в полк НГУ „Азов“.

(CC BY 4.0)  InformNapalm. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.